Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа.
През пукнатините на Недрата, вече сме в предверието на най-тайнствените дълбини. Предстои Потапяне. Чакам те до Кладенеца.
Чела съм всички книги на автора, за мен той несъмнено е гениален. Книгите му не се четат, те се чувстват. Както трилогията Рай, така и Недра докосват най-дълбоките недра на душата, и оставят дълбока следа. С нетърпение очаквам следващи книги.
Да се потопиш в недрата си и да се издигнеш от тях... Случайност или не, завърших книгата на километри от Неапол. Въздишах със Сара, радвах се с Карина, страдах с Вирджиния, смях се Нора и Нона, презирах с Дионис и наблюдавах с Варвара. Но какво наблюдение беше само... Активно, могъщо, можещо, подготвящо се - за битка, за поход, за част III на историята. Хареса ми, хареса ми и похвата... на финала Писателят да ги "зареже" и да ги пусне да се развиват тия герои кой както може и намери за добре. Това е да искаш всичко и всичко да ти се даде в една книга - екшън, романтика, сюреализъм, фентъзи и от друга страна десетки социални проблеми. Надали ще има човек, който да не се разпознае някъде. Ако не се, вероятно не е слизал до недрата си. А ако се - вероятно вече се е издигнал от тях. Тази книга е напомняне за онова какви можем сме, а не бива и за какви можем да не сме, а трябва. Тази книга е удар в нервната система, в невронните мрежи и пълно сгромолясване в бронхиалното ти дърво, докато лавината от отрицателна енергия изгърми и се излее през краката ти. Сигурен съм, че оценките за тази история могат да варират от идея за страшна помпозност и налудничева глупост до съвършенство на перото. И всичко това ще е вярно, защото геният в нея е широкоспектърен. Гениален Радослав Гизгинджиев.
Разтърсваща история! От тези, в които ако влезеш веднъж, не можеш никога да излезеш от недрата ѝ. Удивена съм от начина, по който всяка книга на Радослав Гизгинджиев някак успява да ме накара да трептя в различна честота. Това не е талант, а дарба! И да, това са две различни неща.
Едно огромно браво! Ще започна от финала на книгата, дава ми надежда, че ще има още, Сибила е корава вещица! Дионис изчезна, Сара ще търси в още в недрата и може би някъде ще се срещнат отново! Цялата книга е развръзка, има ретроспекция за всеки един от персонажите, защо са станали такива кавито са! Всеки търси разплата! Всеки един от тях се потапя в своите недра многократно и иска да бъде излекуван от миналото си! Но без него, дали щяхме да бъдем същите! Г-н Гизгинджиев , ако някога видите това ревю, моля приемете моите най- искрени поздравления , за всичко което създавате! Браво! Нямам търпение за следваща доза Рай, Лепири, Сивите….
Чудя се какво да кажа за тази и предходната книга на Гизгинджиев. Подходих супер предубедено и критично, тъй като намирам помпозните му фрази, мъдрещи се още по анотациите - дразнещи. И те наистина са такива. Клишета също се търкалят и прескачат по страниците. Смешна е и алюзията, която е създал с персонаж от поредицата, който е наречен Писателя. Абе, нескопосана история, в която сякаш се е опасявал, че ако на всяко пето изречение не впише някак си думата Недра и то с главно "н", читателя ще забрави какво, аджеба, чете :D Изключвайки всииичко това, то с немалка доза изненада заявявам, че в тази книга има по нещо за всеки, ако успее да преодолее раздразнението си спрямо назидателния тон на Писателя. Във всеки случай е поне четивно, за разлика от книгата му Тъпири, ох, пардон, така де - Лепири. Там се отказах бързо-бързо.
Радослав, абсолютно гениален! Не достигат думите да опиша таланта на този писател, не достигат думите да опиша чуствата и емоциите, които събужда с всеки негов написан ред. Няма начин “ Недрата “, да няма продължение, чакам книга III и IV, искам още и още. Радослав е пристрастеност, Радослав е наркотик, Радослав е свобода, Радослав е Рай, Радослав е недра, Радослав е любов, несравним талант. Не веднъж ме е разплакал, не веднъж ме е усмихнал, не веднъж ме е накарал да повярвам, не веднъж ме е размислил, не веднъж ме е прогледнал. Дълбок поклон и респект Гизгинджиев! 💙
Колко надълбоко трябва да се потопиш, за да познаеш себе си? Колко мъка и болка трябва да си изживял, за да може да се преродиш като Феникс? И да възкръснеш от пепелта? А и да черпиш вдъхновение от тази болка и да ставаш все по-силен и смел и да вървиш напред и да следваш мечтите и сърцето си? А кой точно звяр трябва да отключиш в себе си, за да си щастлив? Това е много повече от книга! Този човек е слабо казано гений на човешката душа. Вибрира на други честоти и в други измерения. Огромен космически заряд! Искам да отида и да живея Гая! Искам всички да ми бъдат приятели! Не искам да излизам от тази вселена - на мистика и красота!!! Вече сериозно, не може да няма продължение тази история...МОЛЯ... P. S. 5⭐️ са твърде малко...
Заради последните му книги бях решила да спря религиозно да чета всичко, което Радослав Гизгинджиев публикува. "Недра"-та промениха мнението ми. Нови герои, ново място, нови съдби, нова магия и всичко успява иделно да се впише във вече-не-толкова-малката мултивселена, която той надгражда със всяка книга. Нямам търпение за следваащата част от пъзела!
Втората част е чакано продължение, което определено не ме разочарова. Страхотна книга, която те кара да мислиш и да чувстваш - и от двете по много. Рядко книгите действат толкова терапевтично. Сякаш се отварят процеси, които затвярайки книгата се завършват.
Многолика история за божественото у човека! За болката, тъгата, зверствата, страха като катализатор на живота. За изборите, за мечтите. За зримото и незримото. За благодарността.