Има истории, които преобразяват реалността. Истории, които ни намират в точния момент, за да се свържат с нас. Има закон на случайността, наречен Синхроничност. Онова, което виждаме около себе си, е собствената ни душа. Има думи, които пропукват Недрата, за да влезе светлина в най-тайнствените дълбини. А там се крият множеството ни лица.
Здравей, Непознат! През пъпната връв на твоята душа, ти ще се срещнеш наяве със себе си. Чакам те в Гая.
Не с перо, не с писалка, а със... скалпел пише този човек. Изрязва, нарязва, пропуква и показва човешката душа. Една такава цветна, многолика, пееща, страдаща, давеща се и оцеляваща. После пък осмислена, ведра, летяща, като 'девойка' в блестяща рокля. Показва феномени, хваща ги, събира ги и ги приземява, за да ги разкаже такива каквито уж всички сме ги чували, виждали, знаели, обаче някак всички замитаме под килима. Като този за домашното насилие, за което цъкаме с език, знаем как някоя жена е 'паднала' на юмрука на съпруга си, но някак си искаме повече да вярваме, че тривиално се е блъснала във вратата. Докато накрая... един ден... не я намерят някъде просто изхвърлена... Тази книга има много герои и всичките са главни. До един. Няма такъв, който да се появява просто така, за декор, за масовка. Дори и главната героиня - Сара, момиче бягащо от нещо си и кацащо в Гая. Видно е, че ще се развихри по някое време, видно е, че носи три ремаркета с багаж, още по-очевидно е, че бяга от нещо. Фанфари, да викаме за Сара. Обаче тук интересното е, че когато чакаме главните герои да се поклонят последни, някак си все не може да отлепим поглед от онзи другия актьор, който е някъде в покрайнините на редицата таланти. Защото той ни е спечелил повече, докоснал ни е повече, разчувствал ни е повече с играта си. Можел е да направи повече, ако е останал малко за по-дълго в пиесата. За мен то ва беше Ариел. И ще чакам да я 'видя' отново във втора книга. Радослав Гизгинджиев така пише книгите си, че създава мултивселена от герои. Защото книгата започва с един от най-прекрасните персонажи от "Лепири" - Варвара. Да но тук деликатно, между редовете и дори с бележка под линия се появява и един момък от "Рай", за който аз не можах да направя връзката по-рано. Това, за мен, автоматично значи, че ще трябва да се върна на трилогията "Рай", за да видя и разбера повече за него, какво го е накарало да се, да кажем, развие по този начин. Накрая събрах 2 и 2 - и стана ясно, че имам сериозен пропуск в следенето на точно този герой, който ще трябва да се поправи. Неврохирург да беше Радослав Гизгинджиев, нямаше да успее така умело, както писателския му скалпел, да успее да разпори душата, да направи аутопсия и да покаже цялата чернилка в нея и органическата ѝ белота. ЕДНОВРЕМЕННО! Ето такива съвременни автори трябва да се учат по Философия в училищата. Ама не, няма да може, няма да се даде, защото видиш ли ти на две страници пишело 'тя усети влагата между краката си'!... Нищо, има време, аз все имам усещането, че подобни книги ще се учат в училищата след 50 години, например. Дотогава - остават в ръцете на литературни запалянковци като мен.
Роман, който прочетох на един дъх (първата част). Завладя ме изцяло, вълнуващ, увлекателен, провокативен, адски интересен. Има забавни моменти, мистика и тежки моменти, през които минаваш по възможно най - любящия начин, така че да нямаш търпение да продължиш нататък. Този роман, както никой друг е способен да разтърси най - дълбоките недра на душата ти и да те свърже с извора ти на щастие и истински чиста любов.
Това е книга-пътуване!!! Истинско преживяване,което ми даде възможност да стигна много дълбоко в себе си. За мен Недра се оказа повдигане на тежката завеса,която стои между мен и истинската ми същност или по-скоро истинските ми същности. Книга,която дава възможност да срещнеш себе си. Един от персонажите в книгата по странен начин ми е много близък...Сърдечни благодарности на автора за преживяното!
За да съм честен, книгата не е точно за 3 звезди, но определено не е и за 4. Книгата има много интересно и силно начало, както и доста интересен и добър финал, обаче някъде по средата нещата леко ми дотегнаха. На моменти това, че има доста персонажи според мен изигра не много добра роля, чисто в сюжетен план. Определено ми е интересно да видя как ще продължи историята, но имам нужда от малко почивка.
Обожавам писането на Радослав Гизгинджиев. Няма второстепенни герои, няма излишни думи. Всеки персонаж е толкова запленяващ и интересен, връзката между героите е наелектрезирващо проследима, няма случайни събития, няма случайни картини, а във всеки символ, във всеки епизод от миналото се крие отговор. Четеш и буквално навлизаш в недрата на собствената си душа!
Гледам книгите на този писател от доста време, но нещо все ме задържаше, докато случайно не попаднах на двете части на "Недра"... Лелеее...!!! От книгата се долавя нещо тайнствено и мистично, което не те пуска и се чете на един дъх. Харесват ми всички герои защото всички са главни! Няма един второстепенен или излишен. И историите им са така преплетени и сякаш свише са написани. Няма нищо случайно! И във всеки един герой има някаква тъга, болка и страхове, с които се бори! Всеки търси себе си а всъщност всичко е точно пред очите ни! Страхотна книга! Друго няма какво да добавя! Хвърлям се на втората смело :)
За мен стилът на Радослав Гизгинджиев е очарователен. Простичък изказ , дори понякога леко неточен, но на фона на сюжета, героите, действията, усещането, преплитането на съдби(запазена марка на автора) , начинът му на писане остава абсолютно не важен за мен! Гизгинджиев за мен е брилянтен! Пълен, бликащ с невероятни идеи и се изумявам на умението му да пише многопластово в действията на книгите си! Тази част е по- скоро въвеждаща в цалата “картина” на романа, но се чете за един ден! Препоръчван всички негови книги!!!!
Заради последните му книги бях решила да спря религиозно да чета всичко, което Радослав Гизгинджиев публикува. "Недра"-та промениха мнението ми. Нови герои, ново място, нови съдби, нова магия и всичко успява иделно да се впише във вече-не-толкова-малката мултивселена, която той надгражда със всяка книга. Нямам търпение за следваащата част от пъзела!
Харесвам мистиката в книгите на Радослав Гизгинджиев. Харесва ми тази нереалност в реалността. Харесва ми пълнотата в образите и динамиката в сюжета. Харесва ми, че героите могат да са приятелите ни, съседите ни, самите ние. Книга, в която няма какво да се добави и в която няма нищо излишно.
Толкова силна и завладяваща история. Сякаш героите оживяваха пред мен. Всеки един герой е красив по свой си начин и ги заобичах до един. Бих ви казала незабавно да започнете да я четете, без да се замисляте. Аз се потапям във втората част!
Общо взето книгата се чете на един дъх. Героите са толкова добре описани, че затваряйки очи можеш да ги видиш как изникват пред теб. Радослав Гизгинджиев до сега няма слаби книги.