"Признавам си, помислих си, че е твърде смело Светлана Любомирска да заяви своето писателско присъствие директно с роман. С такъв респект съм пред добрата проза, че не бих посегнала - освен като почтен читател. И точно като такъв потеглих на първо четене. Фактът, че никъде не въздъхнах от досада, че не сложих етикет - кримка ли е или любовна история, че не срещнах недостоверни образи и до последно бях в напрежение кой е убиецът вече ме прави почитател на прозата на Светлана. Да, има го всичко това в тези страници, криминалният момент, който те държи заинтригуван, но не можеш да прескочиш на финала, за да разбереш кой е извършителят. Не можеш, защото срещаш герои от плът и кръв, преплетени в такива човешки взаимоотношения, че в различни ситуации се припознаваш. А това се случва, защото мракът и светлината живеят в нас и се отключват от любовта и... нейното отсъствие.
Знаех, че авторът е психолог по образование, но искрено се зарадвах, когато никъде не срещнах самоцелно изпадане в психологически описания, граничещи с диагнози. Добрият разказвач избягва да поучава и напътства героите си, оставя се да го водят и... явно ги обича. Това е направила Светлана, така стигна до мен, надявам се така ще стигне и до теб, уважаеми читателю. Защото носиш мрак и светлина, защото преди да вдигнеш ръка, за да хвърлиш камъка, се вкопчваш в идеята за Христос и.. не съдиш.
И осъмваш с душа!" Камелия Кондова, редактор
"Проблемът за липсата на любов и последиците от необичането и отхвърлянето, оковите на обстоятелствата, сложността на човешките взаимоотношения, крехкостта на тънката червена нишка - кръвната връзка, която ни свързва завинаги с някого... и онова страшно острие, което я прекъсва, държано от човешка ръка. Докога сме хора, откога сме хора и как сме хора? Тези въпроси задава тази книга. И напомня най-важното - човеци сме само когато обичаме." Ива Спиридонова
Реална оценка 3.5★, но почти... Използва формулата на мис Камила Лекберг - много герои, усложняване на сюжетната линия, малки улики, водещи в грешна посока... Би трябвало да е добра рецепта, но за съжаление е твърде добре позната и малко ме напрегна. Всички тези герои ми дойдоха в повече. Но изненадващо - въпреки всички недостатъци - историята ми допадна. Изненада ме приятно.
С голямо поощрение и затова, че авторът е български ще дам 4*, но реално самата история бих оценила за около 3*. Просто имаше един добър аудио прочит на Мина Костова в Сторител, който донякъде помогна за общото усещане от книгата.
Започна обещаващо и доста интригуващо. С голям интерес се гмурнах в събитията но от един момент нататък се появиха безкрайно много герои, които ми беше трудно да проследя на аудио и изобщо доста объркващо ми тръгна цялата история. Уж някак навързани бяха всички, но създаването на още и още образи на мен лично не ми допадна, тъй като се обърквах кой говори, каква му е историята и какво да очаквам от него. Може би вариантът на хартия няма да е толкова объркващ.
Имаше известен съспенс, дори някаква нотка на лек ужас кой е убиецът. Имаше и чудене каква му е мотивацията и защо го прави. В допълнение, лека любовна история беше мъкната и куп други връзки, но някак финалът ми беше доста оплетен и никак не беше това, което очаквах, дори бих казала, че доста ми беше отнесен. Иначе имаше интересен сюжет, който вървеше бързо и динамично, стилът и разказът също бяха добри, просто финалната част не беше моята. Все пак бих дала шанс на други книги на авторката, защото и в тази имаше доста потенциал и може би просто многото герои и аудиото не бяха удачна комбинация.
Началото на книгата беше много добро. Интересно място, интригуващи персонажи. Към средата започнаха едни дразнещи повторения и неточности, но края вече съвсем стана боза. Това че е с отворен край не ме примамва ни най-малко да търся следващата част.