По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали?
Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо.
Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса – обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение.
Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, духове, същества и одухотворени сили, контролиращи онова, което не контролирате ти, някой роднина или роднина на роднина. Това бяха основните съставки на съзнанието ти.
Но с времето светът порасна. И ти се запозна с повече хора от по-далече. Ти научи повече истории, по-нови, по-достоверни, но и много по-различни.
Научаваше ги от първите вестници, от телеграфа, от телефона, радиото, телевизията, интернет. От все по-далечните пътешественици, идващи при теб. А и ти тръгна сред тях. Загадките намаляха, намаля и нуждата да споменаваш обясненията, оставени от тези преди теб.
Светът ти се промени от днес за утре. И оставеното от тези преди теб и тези преди тях, за да намираш обяснение, бързо го забрави. Нямаше време за него от толкова много новости.
Днес не живееш по-сигурно. С повечето отговори идват повече въпроси. С повечето познати откриваш колко много непознати има наоколо. И то все по-близо. Всичко става повече, по-бързо, по-обсебващо.
И губиш идея, яснота, посока, обяснение. Тези преди теб не са живели така и не са те подготвили. Има ли нови герои, кои духове са добри и кои са лошите, на кои същества да вярваш и кои да отбягваш? Как да умилостивиш стихиите?
Но не се бой.
Старите герои, духове, същества и одухотворени сили са тук. И имат същите проблеми като теб.
… да насъскате керкенези да изкълват очите ми; бухали да откъснат ушите ми; сокол да се спусне и да ми накърши гръбнака; орел да ми изтръгне сърцето; щъркел да ми изчопли дреболиите; лешояд да ми изяде мускулите; а накрая да ме наака ято гълъби; преяло с джанки ….
Това е клетвата-самокритика на Крали Марко, който първо държи павилион за жар-птици на грил, а после еволюира във веган лайф коуч. Заедно с Торбалан, на когото норвежците са му измъкнали бизнеса с прибирането на деца, баба Яга, която всъщност се казва Ягодка и държи секретен гараж а за турбо-метли в Царичина дупка, самосъжаляващия се караконджул Кехайот Скоминов и опойцата Тинка водят епична борба за оцеляване на старата митология, изпълнена със змейове, самодиви, влъхви, курдуши, дяволи (в характерно за българската народопсихология множествено число), кукери и Ежко Бежко (детски герой, който по цял ден събира гниещи плодове за варене на скоросмъртница) в конкуренция с новата митология, в която изобилстват инфлуенсъри, хейтъри, тролове, криптовалути, блокчейн технологии и ексчейндж платформи. Гостуват добродушните (само на пръв подведен от ръста им поглед) митологични създания от Ирландия леприкони, които имат проблем с конвертирането на злато в грошкойни. Те говорят на английски, защото истинският ирландски език се използва само за табели (така че да се объркват чужденците) и за ехолокация (ако някой не вижда, да се ориентира като прилеп). В някакъв момент действието минава и през лондонския Царевец -Тауър - и през единственото място с повече чужда история от македонски учебник - Британския музей.
Книгата е високодебитен извор на очакваните от Самуил Петканов находчиви парливи остроумия по злободневни теми, но не съм убеден, че в избраната форма – роман-приказка – се е усетил в свои води.
За първи път в живота си чета такъв тип книга и честно казано, съм много приятно изненадана. Хумористична, митична и пълна с препратки към съвремието. Ако търсите нещо развлекателно, което да прочетете измежду тежки трилъри и фентъзита, то това е точната книга за вас.
Караконджул, торбалан, леприкон, Баба Яга и Крали Марко влезли в един бар. В случая - кръчма "Цирозовата хала", недалеч от вкъщи. Сатирична и дълбоко иронична, погваща всички актуални теми на нашето злободневие и българския манталитет.
Абстрахирайки се от автора и очакванията, които човек би имал към него, опитът да се имитира Пратчет е явен, като резултатът е...окей. Не е дразнещ, не е натоварващ, но не е и нещо, което да остане. Сюжетът има оригиналност, не е посредствен, има интересни идеи, закачлив е, докосва се до актуални проблеми на българското общество, без да бъде досаден. Героите са добре оформени, без да блестят с особена дълбочина, но в рамките на краткия формат на произведението това няма как и да се случи. Като цяло не съжалявам, че прочетох книгата, чете се лесно и приятно, забавна е. Мисля, че очакванията на хората към Петканов като автор на къси сатирични произведения влияят на негативните им оценки, което според мен не е адекватна и справедлива критика на книгата.
(2.5) аудиокнига - очакванията ми бяха за приятна сатира, но на места ми звучеше като натякване за определени неща, които хората правят грешно, както и прочита с всичките си гласове трудно се разбира на места. Има някои готини идеи и определено ще дам шанс и на следващата книга от поредицата по натам.
Ей такова българско фентази чаках! Остроумно, забавно, пълно с митологични същества и то правдоподобни. Сравнението с Пратчет е неизбежно, но това по никакъв начин не прави книгата по-слаба. Има си свой стил и характер. Слушах я в строител и прочита е уникален. Със сигурност ще потърся и останалите.
Забавна книга, с добро начало и край. За съжаление историята която ги свързва не ми хареса чак толкова. Пак бъка от забавни идеи и случки в стил Не!Новините, но стоят малко като съшити заедно и общата история май е там повече за да се прескача набързо от една забавна сцена и локация до друга такава, вместо сама да поддържа съспенса какво и как ще стане нататък. Все пак се забавлявах доста и ми е интересно какво ще измисли Самуил за том втори.