„ЕДНО“ разказва за свят, който прилича на нашия, но е и различен. След като е било на ръба на разрушение, човечеството е постигнало бурно технологично и социално развитие, изобилие от ресурси и крехък баланс на властта. В този ключов момент всички погледи са вперени нагоре, към мечта от началото на времето, която предстои да бъде реализирана. Хела вече е близо и предстои първата мисия до нея - до луната.
Огромна отговорност тежи върху раменете на Айла - хиляди са посветили кариерите на мисията, милиарди са вложили надеждите си в нея, а връзката ѝ с изследователите в мисията, Томиас и Иона, е твърде лична.
Задкулисно, струните на властта дърпат в различни посоки, а успехът на мисията е единственият залог на мира.
Надежди и очаквания, напрежение и страх. Всичко ще се събере в най-внушителното предизвикателство, което света е срещало. По коя пътека ще тръгнат? Дали ще имат избор?
По принцип не харесвам съвременната българска литература и тази книга много добре показва защо. Сюжетът е хаотичен, но му липсва каквото и да е развитие. Героите са плоски и стереотипни без каквито и да е отличаващи ги качества освен странните имена. Случват се някакви неща и точно когато авторът е трябвало да седне и да обясни ситуацията като хората - главата свършва и гледната точка се сменя към съвсем различен герой. Цялата алтернативна вселена, в която се развива действието е мътна и неоформена. Балканите (или поне паралелната им версия) са уж някакъв център на "ядро" но и въпросните ядра са подхвърлени като термин без ясно обяснение или поне една помощна карта. Митологията и вярванията на хората свързани с Хела (странно име за луната) са интригуващи, но не допринесоха с нищо за случващото се, а централната точка на книгата - мисията до самата луна - беше пълен провал. Общо взето всеки един аспект на книгата куца. Да не говорим за множеството правописни и пунктуационни грешки и за проблемите с оформлението. Двете звезди, които съм дала на книгата са за художника изработил невероятната линогравюра (и който не знае, че името Хорхе се пише като Jorge а не Horhe) и за човека изработил корицата. Всички проблеми, които изброих общо взето се обясняват с факта, че авторът е и собственик на издателство Phable и им пожелавам в бъдеще 1) той сам да си превежда книгите на български, за да са по-автентични и 2) да си наемат поне един редактор.
Кофти читателски старт на 2022 😄 Имах очаквания за нещо в стил Анди Уеър, но не се получи - много герои, много повествования и мнооооооооого научни термини, които направиха голяма част от книгата направо нечетима за профан като мен.
Светът, описан в книгата, иначе безспорно е интересен. Политическа система, основаваща се на няколко равнопоставени териториални “ядра”, всяко със своя власт и с една голяма мечта - да стъпят на Хела (Луната) - което ги мотивира да поддържат крехкото равновесие на мира. Дотук добре, но нещо ми липсваше и последните 80-тина страници четох направо по диагонал.
Амм...бива, ама можеше и по-добре. Има нужда от много повече world building, от колкото ни беше дадено. Аз през цялото време чаках малко повече история около тия Ядра, как са се образували, кога, защо.