What do you think?
Rate this book
Призвание Герой! #10
Призвание Герой!
В този сборник с три интерактивни приключения ТИ, читателю, отново ще влезеш в ролята на главния герой!
От незапомнени времена безстрашните синове на Зур закрилят народа си от нападения на свирепи зверове и нощни бродници. Когато бледолики грабители оскверняват храма на техния покровител, те ще трябва да поемат на лов за човешка плячка, за да защитят честта му.
„За честта на Зур“ – Стефан Д. Стефанов
Камилски дол е тихо селце, сгушено сред китните ридове на Родопите, ала отскоро необичайни събития смущават съня на кметския наместник Данчо – свидните му козички са започнали да изчезват без следа. Ни див звяр, ни безскрупулен злосторник, ни дори отвъдна сила могат да бъдат изключени от подозрение – и само столетните вълшебни ракии на дядо Петко ще могат да му помогнат да разбули мистерията.
„Ивановден“ – Арсо Нистевски
За професор Марк Цайлингер, Антарктида крие много тайни. Там, при неясни обстоятелства, изчезва неговата Кара; там се издига и страховит черен монолит с неизвестен произход. За да открие отговори, той ще трябва да остави всичко познато зад гърба си и да се сблъска със сурова природа, неуморни преследвачи и феномени, отвъд границите на човешкото познание.
„Последното пътуване“ – Илин Кандиларов
+ Интервю с Петър Петров и Юри Иванов
От незапомнени времена безстрашните синове на Зур закрилят народа си от нападения на свирепи зверове и нощни бродници. Когато бледолики грабители оскверняват храма на техния покровител, те ще трябва да поемат на лов за човешка плячка, за да защитят честта му.
„За честта на Зур“ – Стефан Д. Стефанов
Камилски дол е тихо селце, сгушено сред китните ридове на Родопите, ала отскоро необичайни събития смущават съня на кметския наместник Данчо – свидните му козички са започнали да изчезват без следа. Ни див звяр, ни безскрупулен злосторник, ни дори отвъдна сила могат да бъдат изключени от подозрение – и само столетните вълшебни ракии на дядо Петко ще могат да му помогнат да разбули мистерията.
„Ивановден“ – Арсо Нистевски
За професор Марк Цайлингер, Антарктида крие много тайни. Там, при неясни обстоятелства, изчезва неговата Кара; там се издига и страховит черен монолит с неизвестен произход. За да открие отговори, той ще трябва да остави всичко познато зад гърба си и да се сблъска със сурова природа, неуморни преследвачи и феномени, отвъд границите на човешкото познание.
„Последното пътуване“ – Илин Кандиларов
+ Интервю с Петър Петров и Юри Иванов
- GenresGamebooks
768 pages, Paperback
Published December 6, 2021
1 person is currently reading
9 people want to read
About the author
Стефан Д. Стефанов
12 books20 followersWikipedia:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
December 22, 2021
Какво правят героите с течение на времето и все повече успешни мисии зад гърба си? Трупат experience и вдигат level, разбира се. Опитът зад гърба на издателския екип на поредицата сборници „Призвание: Герой!“ определено си личи, а нивото на изданията наистина е скочило много. С впечатляващ обем (768 страници и общо над 1200 епизода!), с цели три включени книги-игри на разнородна тематика и с някои от най-разкошните илюстрации на Новата вълна, десетият том на „Призвание: Герой!“ определено си тежи на мястото и ще зарадва за празниците всички фенове на интерактивната литература в България. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 3, 2023
Поредният (и силно се надявам - не последен!) сборник "Призвание Герой!", напълно оправда очакванията ми, а именно: разнообразни приключения, оригинални игрови механики и увлекателни истории. Показателен е фактът, че минавах по една игра на ден, докато обикновенно целите сборници ми отнемат само няколко часа (това сигурно също трябваше да го очаквам, предвид физическият обем на книгата!).
В първата история заемаш мускулите на тъмнокожият мъжага на корицата (докато съм на темата - отново страхотни илюстрации!) - наистина ми трябваха, за да въртя големият си меч. Надявам се вече прочелите историята да оценят препратката;) Тук авторът препоръчва да се започне с прочит на предисторията (кратък разказ поместен след края на играта) - според мен би трябвало да е задължително, заради дълбочината, която добавя към историята и уникалното прехвърляне на перспективата в началото.
Придвижването е по карта и се контролира с показател за време, което в случая дава (поне усещане за) доволно голяма свобода. Усещането се засилва от различните финали, до които можеш да достигнеш, както и изборът на клас на героя, и неговите стартови умения. Надяваш се тези умения да ти бъдат полезни, но бих се обзаложил, че няма да използваш една част от тях при първото си изграване - евентуално по-нататък, когато знаеш точно пред какво ще се изправиш и съответно се екипираш подобаващо:) Шансът е представен от вездесъщият зар, а наличието на зар значи, че не съм завършил успешно от първият път - в моят случай бях
Напускайки фиктивното море от хълмове се пренасяме право в съвсем истинското село Камилски дол, Хасковско, където вместо да преследваме крадци на божества - трябва да открием крадец на козички! Вместо мускулест тъмнокож варварин - главният герой е кметски наместник на неопределена, но напреднала възраст, и вместо с огромен костен меч - е въоръжен с три бутилки стогодишна ракия. Е, има си и куче, но от него май няма голяма полза:) Тук вместо времето следиш своята... селска чест! Очевидно става въпрос за приятен разказ, без битки и хвърл... а, моя грешка - пак има зар, и съответно - пак не завърших успешно от първият път - Историята предлага два напълно различни варианта за крадеца на кози, като в моето изиграване познах виновника на сляпо само на базата на подмятания, които ме насочиха към една група от потенциални извършители. Но не беше достатъчно само да го разкрия... оставям на вас да видите какво се случва (аз самият задължително ще мина играта още поне веднъж, по другия път!).
Завършваме с "Последно пътуване" (дали е поставен умишлено в края, защото е последната история, или с това намекват, че държа в ръка последният сборник от поредицата?!). Историята, околният свят, сложните персонажи, играта, определянето на характеристиките в движение и стратегическият елемент с използването на енергия за повлияване на проверките ми харесаха много, поне до един момент (не би трябвало да е изненадващо, предвид, че отново имаме зар)
Действието доста прилича на екшън-приключенски филм (или екшън-трилър) и редува спокойно моменти с резки и динамични обрати. Хареса ми, че доста от решенията си можеш да взимаш спрямо способностите на героя, и имаш възможност за това - ако например си силен и ловък, ще избереш да играеш футбол, вместо шах, нали? Не ми хареса, че хубавата история се накъсва с поредици от почти невъзможни за преминаване проверки - в общият случай постижими една по една (при правилно управление на запасите от енергия), но в група от 3-4 - рано или късно зарът те подвежда, понякога дори и ако притежаваш точните умения! Малкото ценна Енергия се изразходва понякога още на първия тест - но дори умишлено да се проваляш на проверките, за да я запазиш за особено критичнен момент - там отново се появава зарът, където едно слабо хвърляне те потапя! Хубаво е, че провалът не задължително води до край на играта, но "глобите", които ти нанася стоят като тежести и само забавят неминуемото ти потъване (буквално!). Към края на Трета глава осъзнах, че тези непрекъснати провали всъщност ме дразнят, оставих книгата и когато продължих с четенето - вече приемах всяка проверка за успешна. Точно навреме, защото следващата глава щеше да ме изпраща към епизод 100 поне 100 пъти!
От тук довърших играта си доста по-плавно, за да открия в краят й... дръжте се - десет (10) различни Епилога!
И така - чудесен сборник, в който не спрях да се изненадвам - и докато това е така силно се надявам да не спират с издаването му...!
В първата история заемаш мускулите на тъмнокожият мъжага на корицата (докато съм на темата - отново страхотни илюстрации!) - наистина ми трябваха, за да въртя големият си меч. Надявам се вече прочелите историята да оценят препратката;) Тук авторът препоръчва да се започне с прочит на предисторията (кратък разказ поместен след края на играта) - според мен би трябвало да е задължително, заради дълбочината, която добавя към историята и уникалното прехвърляне на перспективата в началото.
Придвижването е по карта и се контролира с показател за време, което в случая дава (поне усещане за) доволно голяма свобода. Усещането се засилва от различните финали, до които можеш да достигнеш, както и изборът на клас на героя, и неговите стартови умения. Надяваш се тези умения да ти бъдат полезни, но бих се обзаложил, че няма да използваш една част от тях при първото си изграване - евентуално по-нататък, когато знаеш точно пред какво ще се изправиш и съответно се екипираш подобаващо:) Шансът е представен от вездесъщият зар, а наличието на зар значи, че не съм завършил успешно от първият път - в моят случай бях
Напускайки фиктивното море от хълмове се пренасяме право в съвсем истинското село Камилски дол, Хасковско, където вместо да преследваме крадци на божества - трябва да открием крадец на козички! Вместо мускулест тъмнокож варварин - главният герой е кметски наместник на неопределена, но напреднала възраст, и вместо с огромен костен меч - е въоръжен с три бутилки стогодишна ракия. Е, има си и куче, но от него май няма голяма полза:) Тук вместо времето следиш своята... селска чест! Очевидно става въпрос за приятен разказ, без битки и хвърл... а, моя грешка - пак има зар, и съответно - пак не завърших успешно от първият път - Историята предлага два напълно различни варианта за крадеца на кози, като в моето изиграване познах виновника на сляпо само на базата на подмятания, които ме насочиха към една група от потенциални извършители. Но не беше достатъчно само да го разкрия... оставям на вас да видите какво се случва (аз самият задължително ще мина играта още поне веднъж, по другия път!).
Завършваме с "Последно пътуване" (дали е поставен умишлено в края, защото е последната история, или с това намекват, че държа в ръка последният сборник от поредицата?!). Историята, околният свят, сложните персонажи, играта, определянето на характеристиките в движение и стратегическият елемент с използването на енергия за повлияване на проверките ми харесаха много, поне до един момент (не би трябвало да е изненадващо, предвид, че отново имаме зар)
Действието доста прилича на екшън-приключенски филм (или екшън-трилър) и редува спокойно моменти с резки и динамични обрати. Хареса ми, че доста от решенията си можеш да взимаш спрямо способностите на героя, и имаш възможност за това - ако например си силен и ловък, ще избереш да играеш футбол, вместо шах, нали? Не ми хареса, че хубавата история се накъсва с поредици от почти невъзможни за преминаване проверки - в общият случай постижими една по една (при правилно управление на запасите от енергия), но в група от 3-4 - рано или късно зарът те подвежда, понякога дори и ако притежаваш точните умения! Малкото ценна Енергия се изразходва понякога още на първия тест - но дори умишлено да се проваляш на проверките, за да я запазиш за особено критичнен момент - там отново се появава зарът, където едно слабо хвърляне те потапя! Хубаво е, че провалът не задължително води до край на играта, но "глобите", които ти нанася стоят като тежести и само забавят неминуемото ти потъване (буквално!). Към края на Трета глава осъзнах, че тези непрекъснати провали всъщност ме дразнят, оставих книгата и когато продължих с четенето - вече приемах всяка проверка за успешна. Точно навреме, защото следващата глава щеше да ме изпраща към епизод 100 поне 100 пъти!
От тук довърших играта си доста по-плавно, за да открия в краят й... дръжте се - десет (10) различни Епилога!
И така - чудесен сборник, в който не спрях да се изненадвам - и докато това е така силно се надявам да не спират с издаването му...!
July 5, 2025
1. За честта на Зур, Стефан Д. Стефанов - 6/5: без съмнение най-любимата ми, най-добра и най-страхотна книга-игра от общо 30-те, намерили място по страниците на Призванието! Бачо Стефан показва, че все още може да се пише мъжкарска жанрова литература в днешно време, интересна, всепоглъщаща, завладяваща, караща те да преиграеш историята и с тримата възможни герои, връщаща те в някакви перфектни древни измислени времена, прекрасни в простотата и бруталната си същност. Много бой, екшън, секс, сюжет в който потъваш и разказ, за който чакаш продължението с нетърпение! Стефане, завърших играта с постижения ГЕРОЙ, НЕДОСЕГАЕМ и ПОЛУБОГ, само кодова дума "син" не успях да намеря за СЪБЛАЗНИТЕЛ, тъй че - минали са вече 4 години от издаването на тази книга-игра, крайно време е за друго приключение от този свят! Майтапа настрана, като знам предните му книги-игри по "Зъби" колко и те бяха добри, май-май Стефан Д. Стефанов се очертава като най-безпощадното авторско острие на Призвание Герой.
2. Ивановден, Арсо Нистевски - 2/5: добре бе хора, защо бе? Пак народняшки истории, пак приключения в "прекрасното българско село", глупотии със селския кмет, бакалина и аверите му, да пробваме коя ракия е вълшебна и какво точно прави, за да разберем кой краде/яде козите на кмета, дали е Бузата, Църното или Кюспето, кви са тия простотии и номера от селски вечеринки, докога ще се зариваме всички в кавалерия рустикана, еле па за финал (не ме е срам, ще спойлна!!!) отвратително! Безсрамие, бахти глупостите, брат.
3. Последното пътуване, Илин Кандиларов - 4/5: много интересна и интригуваща история, останах приятно изненадан, не бях чел нищо друго на автора досега. Едно не точно възможно бъдеще, а по-скоро отделна реалност и ти играеш с австрийски професор по антропология, който е забит в Антарктида да спасява света. Авторът пише завладяващо и вълнуващо, напомни ми няколко хубави книги-игри на Любчо Николов от 90-те, и то по хубавия начин. Освен това си е направил проучванията и текста му звучи определено достоверно, уважавам такива неща. Смъкнах 1 звезда само защото дневника ми дойде мъничко по-сложен отколкото би трябвало и проверките/битките ми се видяха по-трудни отколкото би трябвало да бъде, но определено авторът ми привлече интереса и с радост бих прочел още нещо от него, без значение какво.
2. Ивановден, Арсо Нистевски - 2/5: добре бе хора, защо бе? Пак народняшки истории, пак приключения в "прекрасното българско село", глупотии със селския кмет, бакалина и аверите му, да пробваме коя ракия е вълшебна и какво точно прави, за да разберем кой краде/яде козите на кмета, дали е Бузата, Църното или Кюспето, кви са тия простотии и номера от селски вечеринки, докога ще се зариваме всички в кавалерия рустикана, еле па за финал (не ме е срам, ще спойлна!!!) отвратително! Безсрамие, бахти глупостите, брат.
3. Последното пътуване, Илин Кандиларов - 4/5: много интересна и интригуваща история, останах приятно изненадан, не бях чел нищо друго на автора досега. Едно не точно възможно бъдеще, а по-скоро отделна реалност и ти играеш с австрийски професор по антропология, който е забит в Антарктида да спасява света. Авторът пише завладяващо и вълнуващо, напомни ми няколко хубави книги-игри на Любчо Николов от 90-те, и то по хубавия начин. Освен това си е направил проучванията и текста му звучи определено достоверно, уважавам такива неща. Смъкнах 1 звезда само защото дневника ми дойде мъничко по-сложен отколкото би трябвало и проверките/битките ми се видяха по-трудни отколкото би трябвало да бъде, но определено авторът ми привлече интереса и с радост бих прочел още нещо от него, без значение какво.
October 8, 2025
Като за финален брой (надявам се все пак да не е окончателен финал!), резултатът е чудовищен и един от най-добрите броеве изобщо. Освен, че е най-обемен.
„За честта на Зур“ – 4,5/5 - първата игра е една от най-добрите изобщо, директно. Единственото, което не ми хареса, е главният герой и на чия страна е. Антагонистите бяха по-интересни. Най-хубавото обаче са двата финала и възможността да се стигне до втория.
„Ивановден“ – 4,5/5 - мила родна картинка, обаче много добре направена и всъщност ми хареса доста. Идеята за две напълно различни развръзки още от началото я адмирирам лично аз, чудесна е и се надявам да я виждам по-често.
„Последното пътуване“ – 3,5/5 - мащабна история, но сякаш нещо не ѝ достигна, за да ми хареса повече.
Дано наистина някой ден има още броеве.
„За честта на Зур“ – 4,5/5 - първата игра е една от най-добрите изобщо, директно. Единственото, което не ми хареса, е главният герой и на чия страна е. Антагонистите бяха по-интересни. Най-хубавото обаче са двата финала и възможността да се стигне до втория.
„Ивановден“ – 4,5/5 - мила родна картинка, обаче много добре направена и всъщност ми хареса доста. Идеята за две напълно различни развръзки още от началото я адмирирам лично аз, чудесна е и се надявам да я виждам по-често.
„Последното пътуване“ – 3,5/5 - мащабна история, но сякаш нещо не ѝ достигна, за да ми хареса повече.
Дано наистина някой ден има още броеве.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews