В сборника осем млади автори представят своите гледни точки за прехода и за живота в България след промените. От опашките, през спорта, до технологиите - тези съвременни писатели разказват за абсурдите на посткомунистическата действителност с ирония и лекота.
Добри Божилов - "Краят на детствота" Або - "Пори за бира" Станислава Славова-Петкова - "Опашка" Венцеслав Тодоров - "Ако някой ти каже" Антон Меляков - "Изповедта на кмета" Георги Божилов - "На това място и в тази епоха" Гери Йо - "Как вместо да стана мутра, станах самурай (ка)" Мира Миковска - "Четири нули"
Або е роден в София през 1991 г. и израства в Самоков. След като прекарва няколко месеца в Перу като студент, пише дебютния си пътепис „Поводи за връщане“, издаден през 2019 г. Той е посрещнат с положителни коментари от критиците и води до започването на преводаческата му дейност. През следващите пет години превежда множество значими произведения, сред които „Пътят към кея на Уиган“ от Джордж Оруел, „Защо E=mc2?“ от Брайън Кокс, „Изборът“ от д-р Едит Егер, както и автобиографиите на бележити личности като Джон Клийз, Матю Пери, Антъни Хопкинс, Чарли Шийн и Принц Хари. Активните му литературни занятия поставят началото на работата му като журналист в радио „Фокус“, където води авторско неделно магазинно предаване за култура и наука през 2023-25 г. През 2024 г. излиза „Тука е така“ – сборник с разкази за детството по време на Прехода, а през 2025 г. – „Неадекватните“, дебютният му роман, разглеждащ пробойните в образователната система.
Винаги съм казвал, че прозата вървши не по-малко работа от историята. Ако наистина искате да разберете дадено време, няма да ви стигне просто да четете суха статистика с дати и събития. Разбиранията на хората, начинът на мислене, страховете и усещанията ги улавят писателите, не историците.
Затова и такива книжки са много ценни - "Деца на прехода" запечатва като на лента емоциите от 90-те, ежедневието на хората, проблемите им и трудностите, с които се налагаше да се справят. Да, текстовете са хумористични (е, повечето), но това само помага да се представи преходът в цялата му нелепост.
Жалко, че книжката на практика не може да се намери, защото си струва да се прочете.