What do you think?
Rate this book
С небе по краищата
56 pages, Paperback
First published January 1, 2021
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
January 13, 2022Толкова е хубаво да видиш една млада поетеса как е овладяла поетиката в думите, в себе си, в мислите и майсторски ги написва на „небето по краищата”. Стихосбирката ѝ е съвсем нова поезия, израснала поезия и все пак силно нейна.
Тя открива в изтърканите, клиширани думи и мисли смисъла им. На места ги преобразява със свои Миа Сердаревски, новоизмислени. И изпадаш в почуда, как блести една толкова износена дума и мисъл.
Това, което мен най-много ме впечатлява, е нейната искреност до корена на болката. Тя играе честно, много честно с читателя. В нито един стих не е пожертвала истинността в името на интересното хрумване, завладяваща метафора или образ. Всичко е чисто изворно. Може да не си съгласен с всичко, но го приемаш и ти отворено. И някак неусетно става преливане от поезията ѝ в читателите на онези работи, които движат живеенето, казани умно, с явна или скрита поетика. Дори от тъжните ѝ стихове пак ти става хубаво.
Държа да кажа ,че поезията ѝ не е класическа, не е и от модерната днешна, където трябва да прехвърлиш лопати плява за да откриеш зрънцето. Тя е синтез между класиката и модерното. Чете се измамно бързо, но като е минал стихът през тебе, се спираш изненадан от дълбочината, внушението. Миа Сердарева е майстор на ненатрапчивото внушение. Има и грапавини, според мен умишлено сложени, за да се спреш и замислиш.
С една дума хубава поезия, много!
Д-р Никола Тодоров
Тя открива в изтърканите, клиширани думи и мисли смисъла им. На места ги преобразява със свои Миа Сердаревски, новоизмислени. И изпадаш в почуда, как блести една толкова износена дума и мисъл.
Това, което мен най-много ме впечатлява, е нейната искреност до корена на болката. Тя играе честно, много честно с читателя. В нито един стих не е пожертвала истинността в името на интересното хрумване, завладяваща метафора или образ. Всичко е чисто изворно. Може да не си съгласен с всичко, но го приемаш и ти отворено. И някак неусетно става преливане от поезията ѝ в читателите на онези работи, които движат живеенето, казани умно, с явна или скрита поетика. Дори от тъжните ѝ стихове пак ти става хубаво.
Държа да кажа ,че поезията ѝ не е класическа, не е и от модерната днешна, където трябва да прехвърлиш лопати плява за да откриеш зрънцето. Тя е синтез между класиката и модерното. Чете се измамно бързо, но като е минал стихът през тебе, се спираш изненадан от дълбочината, внушението. Миа Сердарева е майстор на ненатрапчивото внушение. Има и грапавини, според мен умишлено сложени, за да се спреш и замислиш.
С една дума хубава поезия, много!
Д-р Никола Тодоров
February 25, 2024
С небе по краищата
Откъде започва небето, се питам.
Така де, някъде над главите ни,
но къде му е долната граница?
А децата, понеже са дребнички,
дали за тях е по-далечно?
Или ние, големите, от раменете нагоре
(примерно)
се носим из тяхното синьо?
Добре, а мравките?
В духа на междувидовата демокрация
ми се вижда нередно
да почва небето
цял човек и нещо
над главите на горките,
на милите безкрили буболечета.
Биологически удачно е значи
да допуснем, че
в очите на пълзящите
ние всъщност от сутрин до вечер
живеем насред синева.
То тогава,
отдолу погледнато,
всички сме
всичко е
с небе по краищата.
Откъде започва небето, се питам.
Така де, някъде над главите ни,
но къде му е долната граница?
А децата, понеже са дребнички,
дали за тях е по-далечно?
Или ние, големите, от раменете нагоре
(примерно)
се носим из тяхното синьо?
Добре, а мравките?
В духа на междувидовата демокрация
ми се вижда нередно
да почва небето
цял човек и нещо
над главите на горките,
на милите безкрили буболечета.
Биологически удачно е значи
да допуснем, че
в очите на пълзящите
ние всъщност от сутрин до вечер
живеем насред синева.
То тогава,
отдолу погледнато,
всички сме
всичко е
с небе по краищата.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews