Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си – онази сила, скрила се под черните му криле.
А дали е благословия, или проклятие – отговорът е във вашите ръце.
„Под черните ми криле“ на Димитър Мавров е стихосбирка, която носи силен емоционален заряд. Още от първите страници личи колко дълбоко авторът е обичал и колко болезнено е бил наранен. Стиховете му се движат между нежност и горчивина, между копнеж и разочарование – и това придава на книгата сурова, човешка искреност.
В някои моменти поезията успява да докосне, защото чувствата звучат неподправено и реално. Може да се усети откритата ранимост на поета и силата на емоциите, които го движат. В същото време обаче стихосбирката понякога натежава от повторяемост и липсва по-голяма разнообразност в изразните средства. Това прави част от стиховете предсказуеми и намалява въздействието им.
Като цяло, „Под черните ми криле" ще намери своя читател сред онези, които търсят искреност и откровена болка в поезията. Макар да не е съвършена като стил и форма, тя оставя следа с емоцията, която носи.