What do you think?
Rate this book
Речникът на малкия Андерсен
Малкият Андерсен много обичаше да си съчинява и никак не беше доволен от определенията на думите, които прочиташе в речника. И затова реши да започне той самият да пише нов речник, така че да увлече и въодушеви приятелите си.
Ето какво при буквата К:
КОМАР: Животно, на което му се вие свят и криволичи.
Ето какво при буквата К:
КОМАР: Животно, на което му се вие свят и криволичи.
- GenresChildrens
60 pages, Hardcover
First published January 1, 2015
2 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Gonçalo M. Tavares
113 books980 followersGonçalo M. Tavares was born in Luanda in 1970 and teaches Theory of Science in Lisbon.
Tavares has surprised his readers with the variety of books he has published since 2001. His work is being published in over 30 countries and it has been awarded an impressive amount of national and international literary prizes in a very short time. In 2005 he won the José Saramago Prize for young writers under 35. Jerusalém was also awarded the Prêmio Portugal Telecom de Literatura em Língua Portuguesa 2007 and the LER/Millenium Prize. His novel Aprender a rezar na Era de Técnica has received the prestigious Prize of the Best Foreign Book 2010 in France. This award has so far been given to authors like Salmon Rushdie, Elias Canetti, Robert Musil, Orhan Pamuk, John Updike, Philip Roth, Gabriel García Márquez and Colm Tóibín. Aprender a rezar na Era da Técnica was also shortlisted for the renowned French literary awards Femina Étranger Prize and Médicis Prize and won the Special Price of the Jury of the Grand Prix Littéraire du Web Cultura 2010. In 2011, Tavares received the renowned Grande Prêmio da Associação Portuguesa de Escritores, as well as the prestigious Prémio Literário Fernando Namora 2011. The author was also nominated for the renowned Dutch Europese Literatuurprijs 2013 and was on the Longlist of the Best Translated Book Award Fiction 2013.
Gonçalo M. Tavares nasceu em 1970. Os seus livros deram origem, em diferentes países, a peças de teatro, peças radiofónicas, curtas-metragens e objectos de artes plásticas, vídeos de arte, ópera, performances, projectos de arquitectura, teses académicas, etc.
Estão em curso cerca de 160 traduções distribuídas por trinta e dois países. Jerusalém foi o romance mais escolhido pelos críticos do Público para «Livro da Década».
Em Portugal recebeu vários prémios, entre os quais, o Prémio José Saramago (2005) e o Prémio LER/Millennium BCP (2004), com o romance Jerusalém (Caminho); o Grande Prémio de Conto da Associação Portuguesa de Escritores «Camilo Castelo Branco» (2007) com Água, Cão, Cavalo, Cabeça (Caminho). Recebeu, ainda, diversos prémios internacionais.
Tavares has surprised his readers with the variety of books he has published since 2001. His work is being published in over 30 countries and it has been awarded an impressive amount of national and international literary prizes in a very short time. In 2005 he won the José Saramago Prize for young writers under 35. Jerusalém was also awarded the Prêmio Portugal Telecom de Literatura em Língua Portuguesa 2007 and the LER/Millenium Prize. His novel Aprender a rezar na Era de Técnica has received the prestigious Prize of the Best Foreign Book 2010 in France. This award has so far been given to authors like Salmon Rushdie, Elias Canetti, Robert Musil, Orhan Pamuk, John Updike, Philip Roth, Gabriel García Márquez and Colm Tóibín. Aprender a rezar na Era da Técnica was also shortlisted for the renowned French literary awards Femina Étranger Prize and Médicis Prize and won the Special Price of the Jury of the Grand Prix Littéraire du Web Cultura 2010. In 2011, Tavares received the renowned Grande Prêmio da Associação Portuguesa de Escritores, as well as the prestigious Prémio Literário Fernando Namora 2011. The author was also nominated for the renowned Dutch Europese Literatuurprijs 2013 and was on the Longlist of the Best Translated Book Award Fiction 2013.
Gonçalo M. Tavares nasceu em 1970. Os seus livros deram origem, em diferentes países, a peças de teatro, peças radiofónicas, curtas-metragens e objectos de artes plásticas, vídeos de arte, ópera, performances, projectos de arquitectura, teses académicas, etc.
Estão em curso cerca de 160 traduções distribuídas por trinta e dois países. Jerusalém foi o romance mais escolhido pelos críticos do Público para «Livro da Década».
Em Portugal recebeu vários prémios, entre os quais, o Prémio José Saramago (2005) e o Prémio LER/Millennium BCP (2004), com o romance Jerusalém (Caminho); o Grande Prémio de Conto da Associação Portuguesa de Escritores «Camilo Castelo Branco» (2007) com Água, Cão, Cavalo, Cabeça (Caminho). Recebeu, ainda, diversos prémios internacionais.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
March 13, 2025
4,5*
POESIA
Escuta este verso do poeta Rafael Alberti: “E a mim preocupam-me muito o silêncio, a astronomia e a velocidade de um cavalo parado.” Qual a velocidade de um cavalo parado? É a velocidade dos teus olhos, da atenção que dás às coisas imóveis. A poesia é isso (ou mais ou menos isso).
Lia de bom grado uma enciclopédia inteira criada pelo olhar inocente e divertido do Menino Andersen, decerto um futuro inquilino no “Bairro” dos lendários senhores de Gonçalo M. Tavares.
CANDEEIRO
É um poste de iluminação como os que existem na rua, só que em miniatura. O candeeiro serve para ler livros pequeninos, com poucas páginas. E os postes de iluminação das ruas servem para ler livros grandes – como as enciclopédias, por exemplo.
As ilustrações geométricas e as cores sólidas de Madalena Matoso são um excelente complemento à originalidade do autor.
LIXO (CAIXOTE DO)
É o local onde se põem as coisas que sobraram do dia anterior. No caixote do lixo concentra-se o passado das tuas alegrias. Por exemplo, pensa nas cascas de uma laranja. Elas são ou não os restos do prazer que antes tiveste ao comer a laranja? Assim, quando transportares o lixo num saco e te perguntarem o que levas na mão, responde: “São os restos das minhas alegrias de ontem.”
POESIA
Escuta este verso do poeta Rafael Alberti: “E a mim preocupam-me muito o silêncio, a astronomia e a velocidade de um cavalo parado.” Qual a velocidade de um cavalo parado? É a velocidade dos teus olhos, da atenção que dás às coisas imóveis. A poesia é isso (ou mais ou menos isso).
Lia de bom grado uma enciclopédia inteira criada pelo olhar inocente e divertido do Menino Andersen, decerto um futuro inquilino no “Bairro” dos lendários senhores de Gonçalo M. Tavares.
CANDEEIRO
É um poste de iluminação como os que existem na rua, só que em miniatura. O candeeiro serve para ler livros pequeninos, com poucas páginas. E os postes de iluminação das ruas servem para ler livros grandes – como as enciclopédias, por exemplo.
As ilustrações geométricas e as cores sólidas de Madalena Matoso são um excelente complemento à originalidade do autor.
LIXO (CAIXOTE DO)
É o local onde se põem as coisas que sobraram do dia anterior. No caixote do lixo concentra-se o passado das tuas alegrias. Por exemplo, pensa nas cascas de uma laranja. Elas são ou não os restos do prazer que antes tiveste ao comer a laranja? Assim, quando transportares o lixo num saco e te perguntarem o que levas na mão, responde: “São os restos das minhas alegrias de ontem.”
December 11, 2021
Купих книгата уж за подарък, но я отворих и на петата страница вече знаех, че ще си я оставя за себе си.
Толкова красива и остроумна книга, разговор със закачливо и много мъдро дете. И най-хубавото е, че този речник може да се използва като отправна точка за измисляне и изрисуване на нови определения на заобикалящите ни неща. А какво по-хубаво от това да погледнем наоколо с 'нови' очи, да 'облечем' тривиалните предмети в нови думи и да изпитаме онова вълнение на детството от откриването на света за пръв път
Толкова красива и остроумна книга, разговор със закачливо и много мъдро дете. И най-хубавото е, че този речник може да се използва като отправна точка за измисляне и изрисуване на нови определения на заобикалящите ни неща. А какво по-хубаво от това да погледнем наоколо с 'нови' очи, да 'облечем' тривиалните предмети в нови думи и да изпитаме онова вълнение на детството от откриването на света за пръв път
March 27, 2025
4.5 ⭐️
ESCOVA DE DENTES
“É uma ferramenta que praticamente torna as palavras mais brancas.”
MARTELO
“É um instrumento que se toca contra as paredes.”
MUSEU
“É um sítio onde, certamente, em algum canto, está alguém a dormir, pois está tudo em silêncio e não te deixam fazer barulho.”
Muito original, para que possamos ver o mundo com o olhar de uma criança!
ESCOVA DE DENTES
“É uma ferramenta que praticamente torna as palavras mais brancas.”
MARTELO
“É um instrumento que se toca contra as paredes.”
MUSEU
“É um sítio onde, certamente, em algum canto, está alguém a dormir, pois está tudo em silêncio e não te deixam fazer barulho.”
Muito original, para que possamos ver o mundo com o olhar de uma criança!
Read
December 14, 2021Гонсало М. Тавареш - "Речникът на малкия Андерсен", изд. "Точица" 2021, прев. Даринка Кирчева
За мен тази книга беше изненадата на годината.
Миналата година прочетох "Кварталът" от този автор и бях очарована. Тази година прочетох друга негова книга - "Матео остана без работа" - и тя също ме впечатли. Ето защо истински се зарадвах, когато случайно разбрах за "Речникът на малкия Андерсен" и заради нея всичко друго планирано за четене отиде на заден план.
"Речникът..." е от онези малки книжки с малко думи, които казват много неща. Това е книга, която на повърхността - само на повърхността - може да се приеме и просто като едно забавно четиво. За мен обаче тя е много повече. Приех я като надникване в света на едно дете, разкриване на детското мислене и начин на възприемане на света. С възрастта като че ли отвикваме да обясняваме нещата с прости думи. А едно дете си изгражда представи и си намира обяснения за нещата, които всъщност понякога са по-логични от тези на "порасналите хора". И създава свои определения за думите, които понякога са много по-точни и практични от "официалните". А някои от тях са разтапящи и трогателни, определения, които никога не биха хрумнали на възрастен. Като определението за боклукчийската кофа - "мястото, където се събира миналото на твоите радости". Не мисля, че някога съм попадала на подобно определение, което да е толкова вярно, красиво и тъжно едновременно. Много ми хареса и определението за "виждане" -и, знаете ли, всъщност ми харесва много повече от онзи вече превърнал се в клише цитат, че "същественото се вижда само със сърцето".
Мога да продължа да изреждам определенията, които ми харесаха. Няма да го направя, защото това щуе означава на практика да препиша цялата книга. Но ще кажа това: тази книга с уж детски определения не е детска. И не е за деца. А за възрастни, които са се уморили да бъдат такива. И трябва да прочетат тази книга, за да се почувстват отново като деца, да си припомнят колко е прекрасно сам да откриваш и назоваваш нещата - нищо че някой друг вече ги е назовал преди теб.
И все пак, макар да казах, че ще спра с изреждането, не мога да се сдържа. Любимото ми определение със сигурност е това за фенерчето - "мъничко механично слънце... преносимо слънчице, което ръката ти кара да свети".
Прочетете тази книга. Вижте света като деца. И я препрочитайте винаги, когато се уморите да бъдете възрастни.
Или просто имате нужда да се усмихнете.
За мен тази книга беше изненадата на годината.
Миналата година прочетох "Кварталът" от този автор и бях очарована. Тази година прочетох друга негова книга - "Матео остана без работа" - и тя също ме впечатли. Ето защо истински се зарадвах, когато случайно разбрах за "Речникът на малкия Андерсен" и заради нея всичко друго планирано за четене отиде на заден план.
"Речникът..." е от онези малки книжки с малко думи, които казват много неща. Това е книга, която на повърхността - само на повърхността - може да се приеме и просто като едно забавно четиво. За мен обаче тя е много повече. Приех я като надникване в света на едно дете, разкриване на детското мислене и начин на възприемане на света. С възрастта като че ли отвикваме да обясняваме нещата с прости думи. А едно дете си изгражда представи и си намира обяснения за нещата, които всъщност понякога са по-логични от тези на "порасналите хора". И създава свои определения за думите, които понякога са много по-точни и практични от "официалните". А някои от тях са разтапящи и трогателни, определения, които никога не биха хрумнали на възрастен. Като определението за боклукчийската кофа - "мястото, където се събира миналото на твоите радости". Не мисля, че някога съм попадала на подобно определение, което да е толкова вярно, красиво и тъжно едновременно. Много ми хареса и определението за "виждане" -и, знаете ли, всъщност ми харесва много повече от онзи вече превърнал се в клише цитат, че "същественото се вижда само със сърцето".
Мога да продължа да изреждам определенията, които ми харесаха. Няма да го направя, защото това щуе означава на практика да препиша цялата книга. Но ще кажа това: тази книга с уж детски определения не е детска. И не е за деца. А за възрастни, които са се уморили да бъдат такива. И трябва да прочетат тази книга, за да се почувстват отново като деца, да си припомнят колко е прекрасно сам да откриваш и назоваваш нещата - нищо че някой друг вече ги е назовал преди теб.
И все пак, макар да казах, че ще спра с изреждането, не мога да се сдържа. Любимото ми определение със сигурност е това за фенерчето - "мъничко механично слънце... преносимо слънчице, което ръката ти кара да свети".
Прочетете тази книга. Вижте света като деца. И я препрочитайте винаги, когато се уморите да бъдете възрастни.
Или просто имате нужда да се усмихнете.
January 18, 2022
Не помня от кога не съм се смяла така. Влязох в обувките на децата и си дадох сметка, че понякога забравяме, че те са просто деца. Или поне аз. И че просто искат да се забавляват!
Книжката е изключително остроумна и забавна, а художественото и оформление е страхотно.
Някои от любимите ми думи 🤣😁😜
ВАНА - Това е басейн егоист, който свидливо приема само едно - две деца.
ПЕТЕЛ - Това е животно, което не е разбрало, че вече е измислен будилникът.
СТОЛ - Това е мястото, където децата си почиват, след като са разхвърляли цялата къща. Столът може да бъде и мястото, където децата събират сили, за да могат след това да разхвърлят цялата къща.
Книжката е изключително остроумна и забавна, а художественото и оформление е страхотно.
Някои от любимите ми думи 🤣😁😜
ВАНА - Това е басейн егоист, който свидливо приема само едно - две деца.
ПЕТЕЛ - Това е животно, което не е разбрало, че вече е измислен будилникът.
СТОЛ - Това е мястото, където децата си почиват, след като са разхвърляли цялата къща. Столът може да бъде и мястото, където децата събират сили, за да могат след това да разхвърлят цялата къща.
June 26, 2022
Една от най-големите лични битки в живота ми е битката да запазя детето в себе си. И колкото повече време минава, сякаш толкова по-тежка става битката. Опитваш се да не забравяш какво е чувството да минаваш прав под масата, да си по-близо до мравките и да се чудиш кой е от другата страна на радиото. И заспиваш с надеждата, че отново ще сънуваш как летиш. Ако и вие водите подобна битка, то непременно си набавете „Речникът на малкия Андерсен“ (изд. „Точица“), който ни учи, че масата всъщност не е нищо повече от висок, зле направен стол, който не става за сядане, или пък прекалено твърдо легло. Колкото до мравките, те само се преструват на съвсем мънички, само и само да могат да се прокрадват къде ли не и да задоволят огромното си любопитство. Радиото те приканва да престанеш да гледаш. А колкото до летенето, то наистина е изкуство, което владеят сънуващите деца. В „Речникът на малкия Андерсен“ са скътани и още много фантасмагорични, чудати но и по детски логични дефиниции за иначе уж прозаичния свят около нас. Благодарност за тях дължим на португалския писател Гонсало М. Тавареш и художничката Мадалена Матозо. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
January 10, 2016
I really liked this book. The mix of naivety and substance is very elegant and balanced; drawings add a new layer of significance most times. I really enjoyed the reading of the book, and I would come back from time to time, to surely discover new things.
January 3, 2022
"Море. Без съмнение това е много голяма и пълна вана.
Въпросът обаче е кой къпе всичките риби?"
Любопитен речник с мъдри и забавни определения. Предизвиква въображението да потърсим и собствените си дефиниции. Получих книгата като подарък от издаделката точно след Коледа и отворих на прозволна страница, за да видя каква ще е годината. Падна се "Рамо: мястото, където приятелите позволяват да стъпиш, за да се покатериш на дърво."
Въпросът обаче е кой къпе всичките риби?"
Любопитен речник с мъдри и забавни определения. Предизвиква въображението да потърсим и собствените си дефиниции. Получих книгата като подарък от издаделката точно след Коледа и отворих на прозволна страница, за да видя каква ще е годината. Падна се "Рамо: мястото, където приятелите позволяват да стъпиш, за да се покатериш на дърво."
May 17, 2022
КАРТА
Картата е лист хартия, който ти пречи да гледаш нещата. Картата на град Венеция скрива от погледа ти град Венеция. Да посетиш някой град, без да откъсваш поглед от картата, е все едно че си сложил превръзка на очите си.
Картата е лист хартия, който ти пречи да гледаш нещата. Картата на град Венеция скрива от погледа ти град Венеция. Да посетиш някой град, без да откъсваш поглед от картата, е все едно че си сложил превръзка на очите си.
Read
September 3, 2023Изключително сладурски речник, който всяко дете ТРЯБВА да прочете, а заедно с него – и възрастните. Не за друго, а за да не забравяме, че всичко в живота може да се обясни по много начини и е важно да не забиваме в своите :)
October 31, 2020
Muito bom! Para toda a família.
January 19, 2022
Тази книга е много смешна!
January 8, 2022
Ех, колко хубаво!
Асансьорът е повредено стълбище, банският костюм е още непораснала дреха, а картата е лист хартия, който ти пречи да виждаш града.
Колко по-хубаво от това може да бъде?
Повече: https://bnr.bg/hristobotev/post/10158...
Асансьорът е повредено стълбище, банският костюм е още непораснала дреха, а картата е лист хартия, който ти пречи да виждаш града.
Колко по-хубаво от това може да бъде?
Повече: https://bnr.bg/hristobotev/post/10158...
February 1, 2022
Книгата като книжно тяло и рисунки и т.н. е много красива, така минималистично. Текстовете -хм, има и забавни има и изсмукани от пръстите (поздравявам ви с тази фигура, която не знам точно каква е).
Displaying 1 - 14 of 14 reviews