В центъра на изпълнения с перипетии сюжет са образите на царица Ирина, севастократор Александър, сина му Калиман, княгините Тамара и Мария, незаконния син на цар Калоян – Витлеем, патриарх Йоаким I, царедворци и хора от народа. Иван Тренев тълкува художествено вечно актуалната тема за разлагащата сила на властолюбието и онези зли амбиции, които не знаят преграда по пътя към властта, показва ни как себелюбието затваря човека в нищожния свят на едно съществуване, в което духът осиромашава и става чужд на подвига и саможертвата.
Цар Иван Асен II умира и за могъщото му царство, опряно на три морета, настъпват преломни дни. Изпълзяват предателите и себелюбците. Чужда на всяко благородно дело, царица Ирина вижда на върха единствено себе си и сина си Михаил, но севастократор Калиман и неговите привърженици също не признават прегради по пътя към властта. В двореца започват интриги и убийства.
Иван Тренев е роден на 2 ноември 1931 г. в гр. Дупница. Утвърждава се като един от водещите съвременни български поети, след което творческите му търсения навлизат в полето на прозата. Той е дългогодишен редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. След демократичните промени става частен издател. Член е на СБП. Иван Тренев е автор на повече от 50 книги поезия и проза, с които печели сърцата на читателите и признанието на критиката. С напрегнатия си сюжет и с изострената си чувствителност към престъпленията на българския преход романите му „Миграция на акулите“, „Магнат“ и „Триумфът на хиените“ стават абсолютни бестселъри. Историческите му романи „Пепел от чемшир“, „Вратите на Царевец“, „Българските свети мъченици“, „Опустошение“, „Наследниците на Иван Асен ІІ“, „Жадни сърца“ и „Спартак – синът на Медика“ вълнуват с художествените си прозрения и ни правят съпричастни с най-драматичните страници в българската история.