Това са моите „Шест етажа без асансьор“, за пръв път в пълната им версия. Много ги обичам, защото съм ги изкачвала (и продължавам) стъпало по стъпало, с почивки, с устрем, летейки нагоре, без да докосвам перилата, с бавно слизане и томителни въздишки.
Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш свише по време на затворен, враждебен, застинал в ням ужас свят. И разбрах, усетих с кожата и ума си колко е хубаво да си Малката. Така животът ми стана цял и пълен, изживян дотук без никакви пропуски. Позволих си да бъда слаба. Слаба до силния. И достатъчно силна да понеса слабостта му към мен. Жената е жена, само когато мъжът до нея е на мястото си и не се налага тя да доказва как може да му изземе функциите.
За любов става дума, за доверие, за грижа и загриженост, за споделено всекидневие и живот. Имайте си високите етажи, дори на партера на битието. Имайте си любов – каквато и да е и към когото и да е! Без нея за какво ви е всичко останало?
Маргарита Петкова за себе си в литературния сайт e-lit.info:
"Родена съм на 21.02.1956 г. в София. На бул. "Христо Ботев", което считан за показателно, над кръчмата "Сините камъни", над пивница "Странджата", което считам за още по-показателно :) Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци.
Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно. Бях приета в Софийския, но си изтеглих документите и се прехвърлих в Търново. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста. А стихотворения пиша от първи клас. Така ми било писано - да не преставам. Първите ми публикации бяха във в. "Средношколско знаме". По-късно се заредиха в. "Пулс", "Литературен фронт", сп. "Пламък", "Септември"... до първата ми книга "Дива къпина", ДИ "Български писател", С., 1983 г.
Не съм от продуктивните автори - за 29 години имам 13 книги.
Много от стихотворенията ми по стечение на съдбата, се превърнаха в песни. Някои от тях, като "Иване, Иване", "Само за жени", "Болката отляво", "Бог се роди, Коледо", "Нова година", "Балкански синдром" - емблематични :)
Имам 3 деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внученца. Не си крия годините, любовниците и пристрастията. Всичко е в стиховете ми.
Ерго - "по делата им ще ги познаете" :) От две години работя с литературен агент, което се оказа много успешен вариант - открих топлата вода в България. Благодарение на това се появи на бял свят стихосбирката ми "Щастлива, лекомислена и слаба" - лимитирана серия, всеки екземпляр е с индивидуален номер, поставен лично от мен и гарантиран с подписа ми. Не се разпространява в книжарниците, а само по имейл и на срещи с читатели. Така съм сигурна, че попада в ръцете само на тези, които искат да ме четат. Обратната връзка с читателите ми е жизнено необходима - тя е доказателство, че не стрелям "сватбарската", че това, което правя, има смисъл."
Изключително битова, че на моменти даже махленска поезия. Инатливо реших да дочета докрай книжката, носейки надеждата, че ще се появи стихотворение, което ще ме грабне. Уви, това не се получи.