Семейство Куман отново са тук. Година след инцидента в Мадрид находчивата и приветлива Катерина и съобразителният и разсъдлив Константин се приготвят да посрещнат спокойна есен в жилището си в затворения комплекс в полите на Витоша.
Различното, освен коронавируса, е новата съседка, която макар и строга и резервирана, се поддава на чара на Катерина и се превръща в нейна най-добра приятелка. Двете се сближават и започват да си споделят все повече… докато един ден не се случва немислимото.
Полицията набързо приключва случая и бърза да забрави, но не и г-жа Куман, абсолютно уверена, че ще стигне до истината на всяка цена. Заедно с г-н Куман, който, ще – не ще, винаги споделя начинанията й.
Колкото повече семейство Куман задълбават в на пръв поглед приключения случай, толкова повече ужасяващи разкрития излизат на бял свят, а истината се оказва упорито скрита до последната страница.
Във виртуалното пространство Мария Пеева е по-известна като Мама Нинджа. Блогът й има хиляди последователи и разглежда откровено, с много хумор и щипка мъдрост всякакви теми, свързани със семейството, родителството и обществото. По професия Мария е филмов преводач, а по призвание - майка на четирима сина. Вярва в необикновеността на обикновените хора.
Изгълтах я за един следобед! Много интересна кримка, по-добра от първата, поне за мен. Може би самата реалистичност на героите, като история която може да се случи на всеки обикновен човек я направи по-плътна и истинска. Харесва ми чувството за хумор и самоирония. Много ми харесаха различните нишки и плътността, която този път имат героите и самата история. Беше ми интересна до самия край. Макар да заподозрях престъпника (може би чета и гледам много), не се сетих как ще бъде разобличен по много хитър начин :) А една странична нишка ме подсети за любим скандинавски трилър - Журнал 64. (препоръчвам го!) и тази заигравка много ми допадна. И детективска агенция Куман, ще е втората по рода си в света, ръководена от жена, след първата Дамска детективска агенция на Алегзандър Маккол Смит :) Препоръчвам ви новата история на семейство Куман, въпреки, че е крими, се чете леко и приятно.
Втора среща със симпатичното семейство Куман и нов криминален случай, който да разрешат! Приятна книжка, която слушах в Сторител и която доста реалистично ме върна към времето на коронавируса с целия си ужас и истерия. Колкото до самата загадка с убийството на новата съседка не смятам, че беше много близо до реалността, но беше интересно за проследяване. Имаше и емоционални моменти на няколко места, които ме разчувстваха - освен самото убийство - и състоянието на детенцето. Много напомня на мис Марпъл vibe, но Катерина на моменти е доста досадна и не знам как хората я търпят. Уж добродушна и добронамерена, но с това пъхане на носа ѝ "на всяка манджа", дразни. И все пак ако има още части от поредица, с любопитство ще ги проследя.
Втората книга определено ме грабна много повече от първата. Повече мистерия, този път с много по-малко участие на господин Куман. Невъзможно е да не се забавляваш и да не обикнеш още повече жена му. Лично аз, силно се надявам на книга 3 за техните приключения и детективската им агенция. Финалът на книгата заслужава продължение на историята.
Втората книга от поредицата за семейство Куман бе на светлинни години от първата! Този път госпожа Куман е в по-главната роля, а с нея никога не е скучно. Имаше тъжни и тежки моменти, както и доста забавни, а криминалната нотка бе страхотна и много интересна!
Не съм голям почитател на криминалетата и рядко се спирам на книга от жанра в книжарницата - била тя физическа или онлайн. Но Сторител ми позволява да излизам по-често от зоната си на комфорт и да слушам книги, които по принцип не бих си купила. И да си призная, благодарение на това, попадам на много приятни истории, които иначе никога нямаше да прочета.
Такъв е случаят с "Новата съседка" на Мария Пеева, позната още като Мама Нинджа. От години знаем, че Мария Пеева е увлекателен разказвач, но аз лично бях пропуснала колко книги са излезли с нейното име на корицата. Това е първа среща за мен с нейна книга и съм очарована, меко казано.
Това изглежда е вторият случай на семейство Куман, след случая в Мадрид, за който някои от вас вече вероятно са чели. Не и аз. Но това не се оказа абсолютно никакъв проблем, навлизането в историята беше лесно и не изпитах липса от това, че не съм запозната с предишните приключения на семейството. Отчитам това като голям плюс. Не е лесно за един писател, който познава историите и героите си като самия себе си, да се постави в обувките на читател, който за пръв път отваря негова книга и да го въведе в сюжета адекватно. Още с първите минути се почувствах добре дошла в дома на семейство Куман. Мария Пеева ме въведе съвсем естествено в порядките на своите герои. Имах чувството, че съм поканена на вечеря у тях и от дума на дума бъбривата Катерина ми сподели всичко, което трябва да знам за тях, за квартала, за съседите и за цялата общност. Повечето от вас вероятно вече познават сюжета, така че няма да се спирам много на тази част, но ще направя все пак едно кратко въведение за тези, които не са, защото има няколко интересни неща, на които после искам да обърна внимание. В спокойния и подреден квартал на семейство Куман се нанася нова съседка - Ема Сотирова. Тя е потайна и дистанцирана жена, която не обича да й се бъркат в живота. И макар че Катерина среща първоначално затруднения, в последствие приятелството между двете разцъфва. До деня, в който Ема е открита мъртва и г-жа Куман е абсолютно сигурна, че нейната приятелка не си е причинила това сама, каквото и да сочат доказателствата и е абсолютно решена да стигне до дъното на тази история, защото Ема и нейното семейство са важни са нея.
Може би още тук е редно да отбележа, че романът има малко необичайна структура, малко по-непропорционален скелет. И това ми харесва. Ще се опитам да обясня какво имам предвид. В криминалния жанр историята обикновено започва с престъплението и се разгръща пропорционално в различните фази на разследването, като завръзката, най-вече заради натрупването на напрежение, обикновено е най-дълга и заема най-голям обем в историята. Тя е следвана от изненадваща кулминация и емоционална развръзка, която трябва да попълни липсващите парчета от пъзела. Всякакви взаимовръзки с жертвата обикновено се изграждат по време на завръзката под формата на спомени, разговори, ретроспекция и разкриване на улики. Това е пътят, по който опознаваме жертвата. Мария Пеева обаче е направила нещо различно. Тя е разделила романа си на две смислови части. Преди и след смъртта на Ема Сотирова, които бих оценила като почти равни по обем. И това ми хареса страшно много. Мария Пеева позволява на читателя да бъде част от живота на бъдещата жертва, въвежда го в ежедневието й, запознава го със семейството й, показва ни що за човек е, какво е преживяла и как го е преодолява. А с това изгражда и емоционалната връзка между читателите и историята, така че да се почвустваме засегнати, когато Ема умира. Нямам представа, дали това е обмислен ход от нейна страна или просто историята сама я е отвела по този път, но ми харесва крайния резултат. Това е с-един-куршум-два-заека-ход от нейна страна.
Позволявайки си да разгърне тази първа част пространно и без да бърза, тя си също така да смеси жанровете и да даде на читателите като мен по-пълноценно изживяване. Разбира се, криминалната нишка остава водеща, но тази първа част натрупва сериозна житейска драма, която опъва струната на човечността ни много фино, карайки ни да се привържем към героите и историята. Също така ни позволява по-добре да вникнем в мотивацията и същността на образите, което пък им придава допълнително живот и яркост и им позволява да излязат извън страниците на книгата и да ги почувстваме истински. Много съм доволна от тази първа среща. Определено ще изслушам и другите истории на Мария Пеева.
И тази история много ми допадна. Всичко беше изпипано, и престъплението, и разследването, и разкритието. Хареса ми и препратката накрая към първата част. Определено имам усещането, че със създаването на детективската агенция "Куман", ни предстоят още срещи с чаровната Катя и чичо Тино, което страшно много ме радва.
Определено втората книжка е по-добра от първата Семейство Куман отново в действие,но този път съпругът Константин е на заден план.Госпожа Куман обаче е в стихията си 😀 Освен това Мария Пеева е вкарала изискан и премерен хумор,който на няколко пъти ме накара да избухна в смях с глас.Леко и приятно четиво,което препоръчвам и с нетърпение ��чаквам следващата история!
Изслушах историята на един дъх; определено личи надграждане спрямо първата част. Вместо с гангстерския свят, тук авторката ни сблъсква с живота в затворен комплекс, междусъседските, семейните и служебните отношения - територия, на която умението ѝ да изгражда пълнокръвни характери наистина успява да блесне.
Сюжетът е неочаквано заплетен за толкова малък обем и съчетава по интригуващ начин настоящи, минали и дори исторически събития. Катерина Куман, със своята миловидност и бъбривост, умело прикриващи нюха и неотстъпчивостта на хрътка, ми стана още по-симпатична заради дребните си недостатъци и реалистичния начин, по който се променяха възприятията и отношението ѝ към останалите герои с развитието на повествованието. Липсваше ми обаче по-активно участие на Константин, с когото наистина чудесно се допълват и си струва по-често да ги виждаме как работят в екип.
Наистина не се сещам за какво друго да изкритикувам книгата, освен че свърши твърде бързо. :) Прочитът в Сторител беше отличен, много автентично звучаха героите, и вече нямам търпение за следващата част!
Отново лека и приятна история, но този път плътността на характерите и чаровното описание на затворения квартал - признавам си, много ми беше интересно да почувствам живота там - както и елегантно заплетената история вдигнаха мизата. :)
🍷“Приятелството е странно цвете, което понякога отказва да поникне и на най-благоприятната почва, а друг път избуява и цъфти на сух, неприветлив камънак. Случва се в живота на човек да общува десетки години с другиго, да ги сврзват общи интереси, цели и копнежи и пак да не се привърже истински към него. А друг път срещаш някой, който по нищо не прилича на теб, живее различно, мисли различно, мечтае различно и въпреки това се припознавате - дали по жест, дали по дума или усмивка. И познаете ли се, душите ви се прикачат една за друга гладко и без усилие, досущ като копче в илик.” 🍷 Този път симпатягите от семейство Куман са си у дома. Историята се развива в добре устроения им жилищен комплекс “Витоша Грийн Резидънс” по време на ковид пандемията. Катерина Куман е открила незаменимо приятелство в лицето на “новата съседка”. Скоро обаче то ще бъде помрачено от трагичен “инцидент”, за който Катето е убедена, че е убийство. 🍷 Удивително е умението на Мария Пеева да вмъква толкова много общественополезни и значими, наболели въпроси в един уютен криминален сюжет. История върви гладко и леко с присъщото чувство за хумор, но под привидно развлекателния ѝ характер се крият много слоеве. Конкретно тук акцент освен приятелството ще бъде и миналото, семейството, децата с увреждания и трудностите пред хората, отглеждащи такива. Много богат на теми за размисъл сюжет. 🍷 Най-хубавото от всичко е, че наскоро срещнах много готина семейна двойка, която сякаш бе истинското семейство Куман в реалния живот. 🍷 И тъй като най-новата трета част от поредицата на Мама Нинджа ме очаква, реших да прочета първо тази. Препоръчвам на хора, които искат плавно да навлязат в света на крими хрониките, както и на запалените детективи. Отделните части могат да се четат самостоятелно, но аз лично предпочитам да карам поред. Вие чели ли сте историите на Куман? Коя е любимата ви книга на Мария Пеева?
Мила Мария, знам че четеш отзивите тук, затова си позволявам да се обърна директно. Втората книга за семейство Куман е много по-добра от първата. Може би съм сугестирана от Вашето семейство, но аз си представям теб през цялото време в образа; вашия комплекс, абе всичко.. историята беше доста по-заплетена, много по-неясна на ранен етап и това ми хареса. Две кратки и абсолютно незначителни вметки - “Холандия” от няколко години вече се нарича “Нидерландия”; както и в първата част бирата Estrella се произнася Естрейа. Поздрави, започвам да слушам за Емил Боев! ( аз съм човек който няма развит аудио канал, трудно се концентрирам по този начин и предпочитам да чета наистина -визуално съм по-добра, но твоите книги изслушах на един дъх). Много харесвам изказа, богатството на езика и детайлите.
3 звезди от мен, защото А. Е по-добра от много плоската и фантасмагорична част 1 и Б. Книгите на известната Фрида Макфадън не са по-добри. (Несбьо няма да го намесвам, защото съм чела само Нож и нямам суперлативи за него)... И знам, че образите са плоски, семейство Куман дразнещо перфектни, мотивът изсмукан от пръстите, има доста измишльотини и съшити с бели конци случки, а вероятно има и подобни сюжети нейде в необятния свят на кримките, но книгата се четеше бързо и приятно и не беше прекалено дразнеща.
Това е най-добрата от криминалните истории на Мария Пеева! Забелязва се страхотен прогрес в стила ѝ на писане и заплитането на сюжета, напрежението, което изгражда за читателя си. Катерина Куман е страхотен образ, който има "наивността на дете и мъдростта на старица". Харесвам я много и сега с нетърпение ще очаквам следващите ѝ приключения. А относно тази история аз определено не отгатнах убиеца до финала.
Реалната ми оценка за книгата е 3,5⭐️. Тази определено ми хареса малко повече от “Инцидент в Мадрид”, но все пак някакси не мога да се спогодя със стила на писане на авторката 😅. И все пак книжката е лека и приятна кримка, която се чете бързо. Но някакси доста любителски е написана. Катерина Куман е много сладка и забавна жена, която всеки би искал за приятелка. Също така щом си науми нещо, никой и нищо не може да я спре (както и сами ще разберете в тази книга)
Изслушах я в Сторител. Чудесна книга! Катерина ми е любимка, захаресах и Таня в някакъв момент. Книгата беше много приятна за слушане, не ме натовари изобщо. Ако си падате по лека кримки, с приятно чувство за хубор, без вулгарности и много кръв, който да върви леко, без да се затормозявате - това е добър избор. Нямам търпение за третата част!
Отново много приятна книга от тази така симпатична поредица, този път малко по-сериозна и тежка като тема. По-добра е от първата, точно заради по-реалистичните герои и ситуации. Много е приятен стилът на Мария Пеева.
Невероятна Мария Пеева, много ми харесва стилът й на писане и сюжетите са интересни и леки за слушане/четене. След Риалити и двата случая на семейство Куман продължавам с Интелект. Стана ми любима българска писателка!
Хареса ми повече от "Инцидент в Мадрид",но героите не ми станаха любими.Не можах да ги обикна,въпреки че са доста симпатични.Историята беше сложна и многопластова и се насладих на развръзката.Харесах Алекс,малкият им син,защото беше много истински образ на типичен тийнейджър :) Може би ,защото синовете ми са на тази възраст.
Обожавам стила на писане на Мама Нинджа. Книгата беше приятно четиво и интересен обрат, но не харесах образите на главните герой. Особено образа на Катерина ми се искаше да е по - силен и да изпъква, защото очевидно тя е теглещата си в семейството.
Страхотна книга! Увлекателна история, която те запленява от начало до край! Прочетох я за два дни и отивам към книжарницата за "Инцидент в Мадрид"! Препоръчвам!