„Напразно търсиш своя идеал сред човеците: от тези, стигнали по-далеч от теб, ти взе само компрометираната и пагубната им страна: от мъдреца взе леността; от светеца – абсурда; от естета – ненавистта; от поета – бохемството; и от всички – несъгласието със самите тях, двусмислеността на всекидневните неща и омразата към всяко същество, което не знае защо живее.
Бидейки непорочен, ти съжаляваш за мръсотията; а низък – за свенливостта; и замечтан – за жестокостта. Никога няма да бъдеш това, което не си, и винаги ще си тъжен, че си този, който си. С какви контрасти е напоена същността ти и кой ли противоречив гений те е осъдил на заточение в света? Ожесточението, с което се принизяваш, те принуди да приемеш и у другите желанието им за падение: на даден музикант – дадена болест; на даден пророк – даден порок; а на жените – поетеси, блудници или светици – меланхолията им, омърсената им жизнена сила, развращаването на плътта и на бляна. Огорчението, принцип на твоята решителност, твоят начин да възприемаш и да действаш, е единствената неподвижна точка в твоето колебание между отвращението от света и самосъжалението ти.“
D’après Emil Cioran, Précis de décomposition