What do you think?
Rate this book
Мамник #1
Мамник
В трънското село Вракола се случват необикновени неща – няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло.
Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят…
Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят…
670 pages, Audiobook
First published December 11, 2021
263 people are currently reading
1705 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 525 reviews
September 15, 2023
(забележка: в текста ИМА СПОЙЛЕРИ, ако не сте чели книгата, продължете на ваша отговорност)
Честно, мислех да не пиша за тази книга. Щото хем само аз липсвам сред всички отзиви, хем съм сигурна, че след месец вече ще съм я забравила и единствената ми асоциация ще е "тракащи кастанети". До средата на повествованието поддържах тази настройка, но след това тя започна мълниеносно да пропада и ще обясня защо.
Въпреки че съм наясно, че ако нещо е популярно, това не значи, че е качествено, а просто продаваемо, не мога да отрека, че като попадах на отзивите за тази книга, в мен се оформяше очакване за някакъв шедьовър, с уникален сюжет, нещо мега уау, пленяваща митология, фолклор и прочее. В крайна сметка след като започнах книгата исках да я зарежа поне пет пъти. Или да хвана химикалка и да започна да я редактирам. Това е стилистичен кошмар. Безкрайно повтарящи се сравнения и описания- да, разбрахме за червените къдри на Божана, че всички старци са прорязани от бръчки, за червените къдри на Божана, за черните вежди на Емил, за червените къдри на Божана, за зелените очи на Лазар, за червените къдри на Божана, за сернистожълтите очи на мамника и червените къдри на Божана, които тя отмята постоянно, прокарвайки пръсти през тях. Да използваш няколко нарицателни и словосъчетания за определения, не показва особено умение. Все пак повечето думи имат и синоними- освен "червени", може да се използват "рижи", "алени", "пурпурни", "вишневи", "медени", "махагонови", "ягодови", "огнени", "корал", "рубинени", "морковени", "бургундски", "карминени", "ръждиви", "гранатови", "цинобър"- по принцип, червената коса може да е едновременно монохромна и сложен градиент, казвам го като човек с такава, и аз нямам представа всъщност какъв цвят е косата на Божана, освен че е червена. Ама и задниците на мъжките павиани са червени, разбирате ме какво искам да кажа.
Тук е момента да спомена и постоянните пояснения за трънския литак, който бил "женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста". Знаете ли каква е разликата между трънския и брезнишкия литак? Сега ще ви кажа: брезнишкият литак е женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста. А пък ярджиловския литак е женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста. Не виждате разлика? Верно ли?
Но да продължа. Разбрахме и че кучето е малиноа, от какъв зор това се повтаря постоянно? Защо е важно да се уточняват марките на автомобилите? Някакво спонсорство ли има или е просто недомислица?
Извън това, всички герои само въздишат или пуфтят, сигурно защото нещо чопли мозъка им.
Книгата можеше да е три пъти по-кратка и увлекателна, ако не съществуваха постоянните обяснения кой какво, защо и как, сякаш читателите имат умствена оскъдица (и този камък е повече в двора на редактора, отколкото на автора).
В допълнение, не мога да понасям диалозите. Сигурно идеята е да са забавни чат-пат, но реално са като разговорите на кварталните пияници в беседката в градинката пред блока ми.
И знаете ли какво? Бях готова да преглътна всичко това като бели кахъри. Дори няма да повдигам въпроса за липсата на логика в някои случаи, като това колко е релевантно майката на Божана, предполагаемо пенсионерка, да си купи, от немай къде, двайсе бурканчèта течен шоколад. Защото "Мамник" е с добра идея и авторът със сигурност има талант.
Това, което ме потресе и не можах да пренебрегна е, че този роман е чудесен пример за това как НЕ се описва герой жена. Всички женски образи са плоски като палачинки, върху които е минал валяк. Можех да хвана химикалката и да запълня полетата на книгата с препратки към "Вторият пол" на Симон дьо Бовоар- книга, написана преди почти 75 години, по дяволите!
Главната героиня Божана е изградена изцяло от множество стереотипни атрибути. Тя страда от ниско самочувствие, живее с майка си и не прави нищо, освен че работи в Гранична полиция. Изглежда, че няма никакъв талант или амбиция извън това. Тя е парадигма на сервилността. Това, че има червени коси, хетерохромия и обича да слуша рок, не я прави интересна по никакъв начин. Тя се влюбва в Лазар почти моментално и става достатъчно обсебена от него, че да губи всякакъв интерес към всякаква друга дейност, щом влезе в стаята му (като по този начин изпълнява злощастния стереотип, че жените се нуждаят от мъж, който да ги "завърши", за да изпитат истинско щастие) и като цяло не успява да покаже никакви личностни черти, които биха могли да я маркират като силен женски характер. Голяма част от физическото взаимодействие между Божана и хората около нея показва тотална липса на контрол или по-скоро доброволното му отстъпване. Собствената ѝ майка навлиза грубо в личния ѝ живот и я унижава пред други, включително непознати, колегата ѝ се държи неуважително с нея, главният разследващ директно я обижда, а единственото, което прави Божана е да въздъхне или да изломоти нещо, което никой не взема под внимание. Тя не проявява никаква сила на духа и постоянно се нуждае от увереност или закрила от доминиращите мъжки фигури в живота си.
Сега, аз разбирам напълно привлекателността на архетипа на аутсайдера за писателите- много е благодатно да градиш личност въз основа на непопулярен образ. Но тук говорим за герой, който открито тъне в самосъжаление и самоомраза, скърбейки за собствените си недостатъци. Развитие- нула. Тя до края остава пасивен, застоял герой, който от време на време се втурва в действието, защото така го изисква повествованието.
Най-смешният момент: "Божана бе едновременно потресена, но и радостна от чутото. Това значеше, че между нея и Лазар наистина нямаше никаква родствена връзка и любовта им изобщо не бе греховна." Мацко, ти правиш секс с мъртвец! За това има едно определение и то спада към незаконните парафилии. Това дали сте роднини ти е най-малкия проблем, повярвай ми!
До края на книгата се надявах, че може би ще се случи нещо, така че тя да овладее живота си и да изкове целенасочен път за себе си. Може би да се изнесе от къщата на майка си, да се разкрещи на Почекаин или да му отвърти един шамар, да си направи онлайн магазин, за да продаде метълските дрехи, които има на склад или поне да се заеме с домашното си. Не би. Тя до последно си остава една и съща.
Самата идея, че Божана заслужава перфектния мъж, неизбежно я стереотипизира като перфектната жена- и с тази категория идват типичните поведенчески черти. Способността ѝ да се подчинява на волята на другите около нея е изумителна, например. А алтруизмът е основната черта на личността на слабата жена- олицетворявана от нейните натрапчиви нужди да улесни обкръжението си. Да идентифицираш жената с алтруизма означава да гарантираш на мъжа абсолютни права в нейната преданост, това значи да наложиш на жените категоричен императив, както казва Бовоар във "Вторият пол".
И никое твърдение не може да бъде по-подходящо за описване на характера на Божана от това. Нейното съществуване винаги се определя от мъжете около нея- независимо дали това е "татината лудача" (щерка на баща си), колегата ѝ, който се държи пренебрежително с нея или любовника ѝ Лазар. Но най-трогателният аспект от вкоренения, основан на пола алтруизъм на Божана е бременността ѝ, която е безапелационна.
Поведението на Лазар спрямо нея, често граничи с обида. Той няма разтърсващи чувства към нея, нито говори за тях или да ги показва по някакъв начин. Неизвестно е дали и как той се е влюбил в нея. Няма химия, мотиви или каквото и да е. Лазар просто се протяга и я взема. Вълнуват го повече други неща. Доброжелателният му сексизъм се проявява в синдрома на спасителя. Неговото патриархално рицарство, позволено под прикритието на грижа и обич, служи само за укрепване на представата, че жените като цяло са слаби и безсилни, и се нуждаят от постоянни грижи и инфантилизиране.
Всъщност "Мамник" се придържа изцяло към осъждането на женската сексуалност и това е очевидно в демонизирането на единствената последователна жена, която избира активно да задоволи жаждата си за мъст. Струва си да се направят паралели между героите на Венета и Божана, когато се обсъжда дихотомията между поведението на девственицата и уличницата. Венета е постоянно в истерия, отмъстителна, огорчена или егоистична, докато Божана е фундаментално подчинена, алтруистична, измъчвана от вина и потънала в постоянни ограничения.
Но отмъстителната Венета, винаги присъстваща в текста като заплашителна сянка, надвиснала над сигурността на всички, е невероятно важна. Тя е единствената жена в цялата книга, която прегръща силата си и продължава да я използва в пълната ѝ мощ. Венета е подобна на жените вампири на Брам Стокър- жадна за кръв. И подобно на силно сексуализираните жени вампири на Стокър, нейното крещящо пренебрегване на половото предписание означава, че тя трябва да бъде убита в крайна сметка. Нищо, че основният виновник за всичко е сина ѝ Лазар, който чрез повода за "спасяване" отнема дъщеря ѝ- по-лесн�� е да се обвини за всичко Арсо, чието предателство е свързано с всичко и удобно се пренебрегва факта, че същото може да се каже за постъпката на Лазар. Който изкупва вината си като убива майка си и дори не го прави лично, а възлага това на сестра си. Катарзис, емпатия или съчувствие- кучета ги яли.
Жените в "Мамник" са или слаби, подчинени, плитки и мрачни, или слаби, егоистични, коварни и жестоки. Нито един женски герой не е като действително човешко същество. Те са там, за да служат като реквизит на мъжете.
Съществуват ли такива жени в реалния свят? Не знам. Самата аз никога не съм срещала такива и не очаквам да срещна.
Лично аз не мога да разбера защо някои автори мъже не се усещат, когато става дума за описване на жени. Наистина не би трябвало да е толкова трудно. Достатъчно е да си представите хора, които просто са с различна биология.
Това не е прерогатив само на няколко случайни писатели, засяга и достатъчно много класически автори мъже и всички тези мъже са толкова невежи, колкото изглеждат- те просто не знаят много за жените, не са отделяли достатъчно време да говорят с тях, да ги разбират, да ги опознават или да мислят за тях във всеки неплътски контекст. И това, което се получава накрая, са едноизмерни герои. За сравнение, повечето жени автори не са описвали повърхностни и едноизмерни женски герои, дори много години назад. Те също не са описвали повърхностни, едноизмерни мъжки герои, поради простата причина, че жените са били принудени да станат експерти по мъжката психика, просто за да оцелеят.
Всичко това го написах, защото като споделих във фейсбук, че започвам да чета "Мамник", се появиха двама човека, които ми споделиха, че автора е свястно момче. Вярвам им. Щом е свястно момче, значи ще вземе необходимото от всяка критика за романа си и ще се вслуша в съвети за него. А моите съвети, които касаят не само него, а всички писатели мъже са:
• В действителност жените сме 51% от човешкото население на Земята. И трябва да бъдем представени в литературата като такива.
• Жените НЕ сме едноизмерни стереотипи. Един от начините за справяне със стереотипите е провеждането на теста на Бекдел. Задайте си следните въпроси:
- Има ли две жени?
- Говорят ли си?
- За нещо различно от мъж?
• Имайте предвид, че тестът на Бекдел не винаги върши работа.
• Жените сме повече от красиви лица, коси и дрехи. Мислете за личността на вашите герои, а не за това как изглеждат. Вероятно техните характеристики ще ръководят разказа, а не размерът на сутиена им или немирните къдрици, които вятъра развява (и в тая връзка: косата не се спуска като каскада или водопад по гърба ни, независимо в каква измислица искате да вярвате).
• Женските дрехи имат изключително плитки или никакви джобове (по някаква необяснима причина).
• Жените са енигматични, не защото ние го правим умишлено или без да искаме. А защото вие не сте си направили труда да ни опознаете.
• Като абсолютен минимум се уверете, че нито една безпризорна гърда не се движи по собствено желание.
Мъжете не трябва да се страхуват да създават женски герои- те просто трябва да го правят добре. Като Филип Пулман. Или Роалд Дал. Или Стиг Ларшон. Или Иън Макюън. Или Казуо Ишигуро. Или Гюстав Флобер.
И тъй като в някои отзиви сравняват “Мамник” със Стивън Кинг, достатъчно е да вземете за пример само него. Стивън Кинг е свършил доста добра работа през годините, представяйки голямо разнообразие от жени, и не третира женския пол като монолитен. Той разчита на архетипи и за двата пола, и е склонен повече към мъжките герои, но не се притеснява да даде дневен ред на женските герои, които не зависят от мъжките герои. Сузана от поредицата “Тъмната кула” е невероятен герой. Джеси Бърлингейм в "Играта на Джералд" също. Долорес Клейборн. И т.н.
Ами, това исках да кажа. Мерси.
Честно, мислех да не пиша за тази книга. Щото хем само аз липсвам сред всички отзиви, хем съм сигурна, че след месец вече ще съм я забравила и единствената ми асоциация ще е "тракащи кастанети". До средата на повествованието поддържах тази настройка, но след това тя започна мълниеносно да пропада и ще обясня защо.
Въпреки че съм наясно, че ако нещо е популярно, това не значи, че е качествено, а просто продаваемо, не мога да отрека, че като попадах на отзивите за тази книга, в мен се оформяше очакване за някакъв шедьовър, с уникален сюжет, нещо мега уау, пленяваща митология, фолклор и прочее. В крайна сметка след като започнах книгата исках да я зарежа поне пет пъти. Или да хвана химикалка и да започна да я редактирам. Това е стилистичен кошмар. Безкрайно повтарящи се сравнения и описания- да, разбрахме за червените къдри на Божана, че всички старци са прорязани от бръчки, за червените къдри на Божана, за черните вежди на Емил, за червените къдри на Божана, за зелените очи на Лазар, за червените къдри на Божана, за сернистожълтите очи на мамника и червените къдри на Божана, които тя отмята постоянно, прокарвайки пръсти през тях. Да използваш няколко нарицателни и словосъчетания за определения, не показва особено умение. Все пак повечето думи имат и синоними- освен "червени", може да се използват "рижи", "алени", "пурпурни", "вишневи", "медени", "махагонови", "ягодови", "огнени", "корал", "рубинени", "морковени", "бургундски", "карминени", "ръждиви", "гранатови", "цинобър"- по принцип, червената коса може да е едновременно монохромна и сложен градиент, казвам го като човек с такава, и аз нямам представа всъщност какъв цвят е косата на Божана, освен че е червена. Ама и задниците на мъжките павиани са червени, разбирате ме какво искам да кажа.
Тук е момента да спомена и постоянните пояснения за трънския литак, който бил "женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста". Знаете ли каква е разликата между трънския и брезнишкия литак? Сега ще ви кажа: брезнишкият литак е женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста. А пък ярджиловския литак е женски сукман с тесни поли, обшит със сърмени гайтани, златисти ширити и с шарена тканица около кръста. Не виждате разлика? Верно ли?
Но да продължа. Разбрахме и че кучето е малиноа, от какъв зор това се повтаря постоянно? Защо е важно да се уточняват марките на автомобилите? Някакво спонсорство ли има или е просто недомислица?
Извън това, всички герои само въздишат или пуфтят, сигурно защото нещо чопли мозъка им.
Книгата можеше да е три пъти по-кратка и увлекателна, ако не съществуваха постоянните обяснения кой какво, защо и как, сякаш читателите имат умствена оскъдица (и този камък е повече в двора на редактора, отколкото на автора).
В допълнение, не мога да понасям диалозите. Сигурно идеята е да са забавни чат-пат, но реално са като разговорите на кварталните пияници в беседката в градинката пред блока ми.
И знаете ли какво? Бях готова да преглътна всичко това като бели кахъри. Дори няма да повдигам въпроса за липсата на логика в някои случаи, като това колко е релевантно майката на Божана, предполагаемо пенсионерка, да си купи, от немай къде, двайсе бурканчèта течен шоколад. Защото "Мамник" е с добра идея и авторът със сигурност има талант.
Това, което ме потресе и не можах да пренебрегна е, че този роман е чудесен пример за това как НЕ се описва герой жена. Всички женски образи са плоски като палачинки, върху които е минал валяк. Можех да хвана химикалката и да запълня полетата на книгата с препратки към "Вторият пол" на Симон дьо Бовоар- книга, написана преди почти 75 години, по дяволите!
Главната героиня Божана е изградена изцяло от множество стереотипни атрибути. Тя страда от ниско самочувствие, живее с майка си и не прави нищо, освен че работи в Гранична полиция. Изглежда, че няма никакъв талант или амбиция извън това. Тя е парадигма на сервилността. Това, че има червени коси, хетерохромия и обича да слуша рок, не я прави интересна по никакъв начин. Тя се влюбва в Лазар почти моментално и става достатъчно обсебена от него, че да губи всякакъв интерес към всякаква друга дейност, щом влезе в стаята му (като по този начин изпълнява злощастния стереотип, че жените се нуждаят от мъж, който да ги "завърши", за да изпитат истинско щастие) и като цяло не успява да покаже никакви личностни черти, които биха могли да я маркират като силен женски характер. Голяма част от физическото взаимодействие между Божана и хората около нея показва тотална липса на контрол или по-скоро доброволното му отстъпване. Собствената ѝ майка навлиза грубо в личния ѝ живот и я унижава пред други, включително непознати, колегата ѝ се държи неуважително с нея, главният разследващ директно я обижда, а единственото, което прави Божана е да въздъхне или да изломоти нещо, което никой не взема под внимание. Тя не проявява никаква сила на духа и постоянно се нуждае от увереност или закрила от доминиращите мъжки фигури в живота си.
Сега, аз разбирам напълно привлекателността на архетипа на аутсайдера за писателите- много е благодатно да градиш личност въз основа на непопулярен образ. Но тук говорим за герой, който открито тъне в самосъжаление и самоомраза, скърбейки за собствените си недостатъци. Развитие- нула. Тя до края остава пасивен, застоял герой, който от време на време се втурва в действието, защото така го изисква повествованието.
Най-смешният момент: "Божана бе едновременно потресена, но и радостна от чутото. Това значеше, че между нея и Лазар наистина нямаше никаква родствена връзка и любовта им изобщо не бе греховна." Мацко, ти правиш секс с мъртвец! За това има едно определение и то спада към незаконните парафилии. Това дали сте роднини ти е най-малкия проблем, повярвай ми!
До края на книгата се надявах, че може би ще се случи нещо, така че тя да овладее живота си и да изкове целенасочен път за себе си. Може би да се изнесе от къщата на майка си, да се разкрещи на Почекаин или да му отвърти един шамар, да си направи онлайн магазин, за да продаде метълските дрехи, които има на склад или поне да се заеме с домашното си. Не би. Тя до последно си остава една и съща.
Самата идея, че Божана заслужава перфектния мъж, неизбежно я стереотипизира като перфектната жена- и с тази категория идват типичните поведенчески черти. Способността ѝ да се подчинява на волята на другите около нея е изумителна, например. А алтруизмът е основната черта на личността на слабата жена- олицетворявана от нейните натрапчиви нужди да улесни обкръжението си. Да идентифицираш жената с алтруизма означава да гарантираш на мъжа абсолютни права в нейната преданост, това значи да наложиш на жените категоричен императив, както казва Бовоар във "Вторият пол".
И никое твърдение не може да бъде по-подходящо за описване на характера на Божана от това. Нейното съществуване винаги се определя от мъжете около нея- независимо дали това е "татината лудача" (щерка на баща си), колегата ѝ, който се държи пренебрежително с нея или любовника ѝ Лазар. Но най-трогателният аспект от вкоренения, основан на пола алтруизъм на Божана е бременността ѝ, която е безапелационна.
Поведението на Лазар спрямо нея, често граничи с обида. Той няма разтърсващи чувства към нея, нито говори за тях или да ги показва по някакъв начин. Неизвестно е дали и как той се е влюбил в нея. Няма химия, мотиви или каквото и да е. Лазар просто се протяга и я взема. Вълнуват го повече други неща. Доброжелателният му сексизъм се проявява в синдрома на спасителя. Неговото патриархално рицарство, позволено под прикритието на грижа и обич, служи само за укрепване на представата, че жените като цяло са слаби и безсилни, и се нуждаят от постоянни грижи и инфантилизиране.
Всъщност "Мамник" се придържа изцяло към осъждането на женската сексуалност и това е очевидно в демонизирането на единствената последователна жена, която избира активно да задоволи жаждата си за мъст. Струва си да се направят паралели между героите на Венета и Божана, когато се обсъжда дихотомията между поведението на девственицата и уличницата. Венета е постоянно в истерия, отмъстителна, огорчена или егоистична, докато Божана е фундаментално подчинена, алтруистична, измъчвана от вина и потънала в постоянни ограничения.
Но отмъстителната Венета, винаги присъстваща в текста като заплашителна сянка, надвиснала над сигурността на всички, е невероятно важна. Тя е единствената жена в цялата книга, която прегръща силата си и продължава да я използва в пълната ѝ мощ. Венета е подобна на жените вампири на Брам Стокър- жадна за кръв. И подобно на силно сексуализираните жени вампири на Стокър, нейното крещящо пренебрегване на половото предписание означава, че тя трябва да бъде убита в крайна сметка. Нищо, че основният виновник за всичко е сина ѝ Лазар, който чрез повода за "спасяване" отнема дъщеря ѝ- по-лесн�� е да се обвини за всичко Арсо, чието предателство е свързано с всичко и удобно се пренебрегва факта, че същото може да се каже за постъпката на Лазар. Който изкупва вината си като убива майка си и дори не го прави лично, а възлага това на сестра си. Катарзис, емпатия или съчувствие- кучета ги яли.
Жените в "Мамник" са или слаби, подчинени, плитки и мрачни, или слаби, егоистични, коварни и жестоки. Нито един женски герой не е като действително човешко същество. Те са там, за да служат като реквизит на мъжете.
Съществуват ли такива жени в реалния свят? Не знам. Самата аз никога не съм срещала такива и не очаквам да срещна.
Лично аз не мога да разбера защо някои автори мъже не се усещат, когато става дума за описване на жени. Наистина не би трябвало да е толкова трудно. Достатъчно е да си представите хора, които просто са с различна биология.
Това не е прерогатив само на няколко случайни писатели, засяга и достатъчно много класически автори мъже и всички тези мъже са толкова невежи, колкото изглеждат- те просто не знаят много за жените, не са отделяли достатъчно време да говорят с тях, да ги разбират, да ги опознават или да мислят за тях във всеки неплътски контекст. И това, което се получава накрая, са едноизмерни герои. За сравнение, повечето жени автори не са описвали повърхностни и едноизмерни женски герои, дори много години назад. Те също не са описвали повърхностни, едноизмерни мъжки герои, поради простата причина, че жените са били принудени да станат експерти по мъжката психика, просто за да оцелеят.
Всичко това го написах, защото като споделих във фейсбук, че започвам да чета "Мамник", се появиха двама човека, които ми споделиха, че автора е свястно момче. Вярвам им. Щом е свястно момче, значи ще вземе необходимото от всяка критика за романа си и ще се вслуша в съвети за него. А моите съвети, които касаят не само него, а всички писатели мъже са:
• В действителност жените сме 51% от човешкото население на Земята. И трябва да бъдем представени в литературата като такива.
• Жените НЕ сме едноизмерни стереотипи. Един от начините за справяне със стереотипите е провеждането на теста на Бекдел. Задайте си следните въпроси:
- Има ли две жени?
- Говорят ли си?
- За нещо различно от мъж?
• Имайте предвид, че тестът на Бекдел не винаги върши работа.
• Жените сме повече от красиви лица, коси и дрехи. Мислете за личността на вашите герои, а не за това как изглеждат. Вероятно техните характеристики ще ръководят разказа, а не размерът на сутиена им или немирните къдрици, които вятъра развява (и в тая връзка: косата не се спуска като каскада или водопад по гърба ни, независимо в каква измислица искате да вярвате).
• Женските дрехи имат изключително плитки или никакви джобове (по някаква необяснима причина).
• Жените са енигматични, не защото ние го правим умишлено или без да искаме. А защото вие не сте си направили труда да ни опознаете.
• Като абсолютен минимум се уверете, че нито една безпризорна гърда не се движи по собствено желание.
Мъжете не трябва да се страхуват да създават женски герои- те просто трябва да го правят добре. Като Филип Пулман. Или Роалд Дал. Или Стиг Ларшон. Или Иън Макюън. Или Казуо Ишигуро. Или Гюстав Флобер.
И тъй като в някои отзиви сравняват “Мамник” със Стивън Кинг, достатъчно е да вземете за пример само него. Стивън Кинг е свършил доста добра работа през годините, представяйки голямо разнообразие от жени, и не третира женския пол като монолитен. Той разчита на архетипи и за двата пола, и е склонен повече към мъжките герои, но не се притеснява да даде дневен ред на женските герои, които не зависят от мъжките герои. Сузана от поредицата “Тъмната кула” е невероятен герой. Джеси Бърлингейм в "Играта на Джералд" също. Долорес Клейборн. И т.н.
Ами, това исках да кажа. Мерси.
January 8, 2023
Мамник заслужава да бъде издадена на книга, за да краси библиотеките във всеки дом. Мамник заслужава да остане класика в българската литература в жанра криминален трилър и хорър.
Авторът изключително умело е съживил българското съвременно село под името Вракола в Трънско.
Главно действащо лице е песен от българския фолклор, в която се пее за омраза, проклятие и предателство, което ражда чудовища. За още по уникален контраст цялата тази митология се вплита с нашето съвремие. Изградена бе голяма дълбочина и смисъл зад действията на героите, като се вплитаха факти от българската история, които за нас имат неосъзнати последици, но тогава те са обърквали съдби и погубвали животи. Авторът успява успешно да даде живот и атмосфера, от които да настръхнеш, да се потопиш и да изживееш през очите на героите: Божана, Лазар, Митко, Емил, възрастните обитатели в селото и старческия дом, та дори и от Камен.
Истинско приключение преживях: ужасявах се, вълнувах се и не веднъж се натъжавах. Всичко беше изпипано до край, а четеното на Владо Пенев добави магия към тази зловеща история, поръсена с искрите на надеждата.
Авторът изключително умело е съживил българското съвременно село под името Вракола в Трънско.
Главно действащо лице е песен от българския фолклор, в която се пее за омраза, проклятие и предателство, което ражда чудовища. За още по уникален контраст цялата тази митология се вплита с нашето съвремие. Изградена бе голяма дълбочина и смисъл зад действията на героите, като се вплитаха факти от българската история, които за нас имат неосъзнати последици, но тогава те са обърквали съдби и погубвали животи. Авторът успява успешно да даде живот и атмосфера, от които да настръхнеш, да се потопиш и да изживееш през очите на героите: Божана, Лазар, Митко, Емил, възрастните обитатели в селото и старческия дом, та дори и от Камен.
Истинско приключение преживях: ужасявах се, вълнувах се и не веднъж се натъжавах. Всичко беше изпипано до край, а четеното на Владо Пенев добави магия към тази зловеща история, поръсена с искрите на надеждата.
August 20, 2022
Бях доста ентусиазирана за тази аудиокнига и явно заради това така се разочаровах...
Отдавна не съм се чувствала така подценявана като читател/слушател. Една иначе интересна история беше развалена за мен от постоянното напомняне кой какво е казал и защо дадено нещо се случва. Дори неща казани преди две минути биват обяснени наново, ей така понеже може да си забравил и/или не ви схванал смисъла.
Персонажите бяха доста неразвити с максимум 2 черти на характера, и това е при "злодея".
За съжаление, с Мамник и Васил Попов никак не си паснахме...
Отдавна не съм се чувствала така подценявана като читател/слушател. Една иначе интересна история беше развалена за мен от постоянното напомняне кой какво е казал и защо дадено нещо се случва. Дори неща казани преди две минути биват обяснени наново, ей така понеже може да си забравил и/или не ви схванал смисъла.
Персонажите бяха доста неразвити с максимум 2 черти на характера, и това е при "злодея".
За съжаление, с Мамник и Васил Попов никак не си паснахме...
November 3, 2025
Имах желание да дам шанс на нов и непознат за мен нишов български автор, но не се получи - никак не ми е интересна историята за маминка, така както е избрал да я предаде на читателите си Васил Попов.
Не ми хареса и как са изградени героите на този роман - основно от изтъркани клишета, стереотипи и диалект…
Отказах се да дочета текста до края му.
"Мамник" ми напомни силно за "Ритуалът" от Радко Пенев, книга която също не ми допадна.
P.S. Корицата е добра - привлича вниманието. Можело значи!
Не ми хареса и как са изградени героите на този роман - основно от изтъркани клишета, стереотипи и диалект…
Отказах се да дочета текста до края му.
"Мамник" ми напомни силно за "Ритуалът" от Радко Пенев, книга която също не ми допадна.
P.S. Корицата е добра - привлича вниманието. Можело значи!
February 6, 2022
Категорични 5 звезди, въпреки някои детайли, които ме подразниха (всеки път, когато се спомене думата "литак", тя се обяснява, както и други специфични изрази, използвани толкова често, че стават като паразитни. Разбирам, че подобно повторение се налага заради епизодите и аудиоформата, но ако човек слуша внимателно е ужасно, а в печатна книга директно щях да сваля поне една звезда.)
Прекрасно изградена атмосфера, в която ковид-реалността е вкарана внимателно и дори подпомага сюжета, а не се правим, че я няма. Допадна ми, че авторът се фокусира не върху турското робство или някое друго патриотично клише, а върху далеч по-сложния исторически период на Първата световна война, Ньойския мирен договор и човешките съдби, които голямата политика прецаква.
Много хубава книга, може би малко излишно дълга, но в аудиоформат не се усеща. Финалният епизод ме натъжи много - но всъщност именно заради него Васил Попов заслужава поздравления. Много е лесно да напишеш изначално добър герой (lawful good), но да създадеш добър герой, който едновременно се поддава на лошите инстинките в душата си и ги усмирява, изисква майсторство.
Прекрасно изградена атмосфера, в която ковид-реалността е вкарана внимателно и дори подпомага сюжета, а не се правим, че я няма. Допадна ми, че авторът се фокусира не върху турското робство или някое друго патриотично клише, а върху далеч по-сложния исторически период на Първата световна война, Ньойския мирен договор и човешките съдби, които голямата политика прецаква.
Много хубава книга, може би малко излишно дълга, но в аудиоформат не се усеща. Финалният епизод ме натъжи много - но всъщност именно заради него Васил Попов заслужава поздравления. Много е лесно да напишеш изначално добър герой (lawful good), но да създадеш добър герой, който едновременно се поддава на лошите инстинките в душата си и ги усмирява, изисква майсторство.
April 20, 2025
Ой ми те тебе ти,мамниче.
Ой ми те тебе ти,църно пиле.
Как се набива само в главата тая песничка...
Ами изключително съм впечатлена,признавам си.Макар че съзнателно избягвам такива истории ,с прекалено насилие,хоръри и т.н. (то е достатъчно да си пуснеш новините за тях) ,тази тук страшно много ми хареса.Много наситена откъм персонажи,емоции,история,фантазия,фолклор...Доста има за изброяване.Надявам се да я издадат и на хартия,защото много хора не харесват аудиоформат,а наистина не е за изпускане.
Ой ми те тебе ти,църно пиле.
Как се набива само в главата тая песничка...
Ами изключително съм впечатлена,признавам си.Макар че съзнателно избягвам такива истории ,с прекалено насилие,хоръри и т.н. (то е достатъчно да си пуснеш новините за тях) ,тази тук страшно много ми хареса.Много наситена откъм персонажи,емоции,история,фантазия,фолклор...Доста има за изброяване.Надявам се да я издадат и на хартия,защото много хора не харесват аудиоформат,а наистина не е за изпускане.
August 12, 2022
Ох, не знам какво да кажа. Гузно ми е чак, че не ми хареса.
Като четеш ревюта та, ще решиш че е някакъв шедьовър, неповторим български роман, завладяваща митология...
Ами...
Интересно беше, сутрин докато вървя и пътувам за работа. Но беше проточено, на моменти диалектът беше неразбираем, губех връзката между героите.
Най-лошото беше, че не ми пукаше за нито един от тях. Нито един.
И митологията не беше чак толкова добра, колкото очаквах. Дори и крийпи нивото не беше на ниво.
Абе... Не съжалявам, но и не разбирам цялата мания и хвалене.
И пак да кажа, така мразя мъже да пишат за жени понякога.
Като четеш ревюта та, ще решиш че е някакъв шедьовър, неповторим български роман, завладяваща митология...
Ами...
Интересно беше, сутрин докато вървя и пътувам за работа. Но беше проточено, на моменти диалектът беше неразбираем, губех връзката между героите.
Най-лошото беше, че не ми пукаше за нито един от тях. Нито един.
И митологията не беше чак толкова добра, колкото очаквах. Дори и крийпи нивото не беше на ниво.
Абе... Не съжалявам, но и не разбирам цялата мания и хвалене.
И пак да кажа, така мразя мъже да пишат за жени понякога.
January 8, 2023
Впечатлена съм, че подобна книга предизвиква такъв небивал интерес, тъй като това се случва изключително рядко с произведенията, попадащи в определени жанрове, минаващи за "ъндърграунд" - за мен "Мамник" е хорър фентъзи. Успехът ѝ само може да ме радва, защото книгата наистина го заслужава, отлична е!
Само към последните глави получих усещане за пришпорване на историята и нарастване на повторенията, без които можеше и да е по-добре. Също така през цялото време имах чувството, че имаше къде още да се пипне, например така и не разбрах защо в цялата книга съществува следният стремеж - едва ли не задължително пред "но" да не се слага запетая, ами точка. Мисля, че повечето хора можем да се справим с по-дълги изречения все пак xD Понякога прекъсването на изречението заради тази точка ми се струваше някак нелепо.
Някои от женските образи ми се видяха недостатъчно достоверни или просто аз разсъждавам доста различно. Мъжете си бяха отлични. Мамникът... очарователен :D
Само към последните глави получих усещане за пришпорване на историята и нарастване на повторенията, без които можеше и да е по-добре. Също така през цялото време имах чувството, че имаше къде още да се пипне, например така и не разбрах защо в цялата книга съществува следният стремеж - едва ли не задължително пред "но" да не се слага запетая, ами точка. Мисля, че повечето хора можем да се справим с по-дълги изречения все пак xD Понякога прекъсването на изречението заради тази точка ми се струваше някак нелепо.
Някои от женските образи ми се видяха недостатъчно достоверни или просто аз разсъждавам доста различно. Мъжете си бяха отлични. Мамникът... очарователен :D
November 16, 2022
При все солидния си обем романът на Васил Попов се гълта буквално на екс - сгънах го точно за два дни. И се радвам, че текстът, набрал популярност като аудиосерал, се появи на хартия, защото макар бързо да свикнах с електронния четец все още намирам слушането на книги за екзотично занимание.
Етно-фентъзи-хорър мотиви, вплетени в криминална фабула и разгърнати във времева рамка от почти сто години - какво повече може да желае родният любител на тези жанрове? Разбира се, съзрях тук-там логически пукнатини, имаше доста разкрития, спуснати от въздуха, но това въобще не променя факта, че искрено се забавлявах със задъханите приключения на героите.
Етно-фентъзи-хорър мотиви, вплетени в криминална фабула и разгърнати във времева рамка от почти сто години - какво повече може да желае родният любител на тези жанрове? Разбира се, съзрях тук-там логически пукнатини, имаше доста разкрития, спуснати от въздуха, но това въобще не променя факта, че искрено се забавлявах със задъханите приключения на героите.
December 29, 2021
Завършвам читателската си година с тази брилянтна хорър мистерия, вдъхновена от българския фолклор, облечна като съвремена криминална история с препратки към събития от трънския край, случили се преди 80 години. Дано "Мамник" се сдобие и с книжно тяло за да могат повече хора да му дадат шанс. Това определено е най-добрият роман от български автор, на който попадам за последните 5 години(поне).
December 22, 2021
От два дни съм изслушала този аудио сериал и не ми излиза от ума.
Какво ще се случи ако в затънтено селце край границата, насред пандемията от коронавирус, започнат да се случват странни неща и хора да умират?
Случва се един брилянтен, криминален хорър вдъхновен от българския фолклор и както авторът сам казва от конкретна народна песен.
Действието в книгата се върти около появата на мистично същество, което убива конкретни хора участвали в конкретни отминали събития. Освен това се случват необясними неща, които главната героиня - Боряна (гранична полиция) вижда с очите си и въпреки това не може да осъзнае и обясни. Но когато се появява и млад, красив и силен мъж на страната на добрите, тя прави всичко възможно да го спечели на своя страна и с негова помощ да победят мистичното същество и човекът, който го е създал.
Историята се развива в наши дни, но има и много препратки към миналото, с помощта на които авторът обяснява мотивите на героите и дава правдоподобни обяснения кое как и защо се случва.
Книгата показва, че винаги е имало и ще има не просто лоши хора, а умишлено зли и готови на всичко, за да навредят на човек, дори да използват свръхестествени магии и заклинания. Още по-лошо е, когато майка проклина собствения си син с най-черни клетви и заради тази нейна злост страдат много хора.
Не на последно място трябва да аплодирам прекрасния прочит на Владо Пенев, който не само пресъздава всеки глас - мъжки или женски, млад или стар, с диалект или акцент, а влага толкова много актьорска игра, че ни пренася в действието така, че все едно се случва пред нас. Категорични 5*
Какво ще се случи ако в затънтено селце край границата, насред пандемията от коронавирус, започнат да се случват странни неща и хора да умират?
Случва се един брилянтен, криминален хорър вдъхновен от българския фолклор и както авторът сам казва от конкретна народна песен.
Действието в книгата се върти около появата на мистично същество, което убива конкретни хора участвали в конкретни отминали събития. Освен това се случват необясними неща, които главната героиня - Боряна (гранична полиция) вижда с очите си и въпреки това не може да осъзнае и обясни. Но когато се появява и млад, красив и силен мъж на страната на добрите, тя прави всичко възможно да го спечели на своя страна и с негова помощ да победят мистичното същество и човекът, който го е създал.
Историята се развива в наши дни, но има и много препратки към миналото, с помощта на които авторът обяснява мотивите на героите и дава правдоподобни обяснения кое как и защо се случва.
Книгата показва, че винаги е имало и ще има не просто лоши хора, а умишлено зли и готови на всичко, за да навредят на човек, дори да използват свръхестествени магии и заклинания. Още по-лошо е, когато майка проклина собствения си син с най-черни клетви и заради тази нейна злост страдат много хора.
Не на последно място трябва да аплодирам прекрасния прочит на Владо Пенев, който не само пресъздава всеки глас - мъжки или женски, млад или стар, с диалект или акцент, а влага толкова много актьорска игра, че ни пренася в действието така, че все едно се случва пред нас. Категорични 5*
July 14, 2023
Пълна загуба на време. Клише върху клише, нарочно тикнати ненужни детайли, които са предназначени единствено да зарибят определени таргет-групи (метъли, северозападналяци и прочие), и тотална липса на разказвачески качества. Добре че не дадох пари за това недоносче — сигурно щеше да ме е яд поне месец :)
Едит: Тъй като феновете на смотаното т.нар. беге-фентъзи (демек, некадърно преразказани приказчици) ще лавнат веднага, че само хейтя, тръгнах да издирвам малоумщини от текста. И по някое време се отказах. То където и да копнеш, само простотии излизат:
Грамофонът продължаваше да върти плочата.
с една дузина удари успя да разбие катинара ѝ
Той включи и изключи бързо лампата. Последваха три по-дълги светлини. И три по-къси. Три къси, три дълги, три къси – това бе морзов код, сигнал за помощ
До него стояха Лазар и Божана, която със своите червени къдрици изпъкваше сред останалите полицаи
Дори кьорав старец със счупени очила може да види как се следите един друг
Приличаше на гигантска глава на тъмнозелен дракон, пълзящ по пътя
(и тъй като явно тая гениална метафора му е харесала на пича, по-късно в текста има почти копипейст:)
Спирачките на огромния Nissan, приличен на гигантска глава на тъмнозелен змей, изсвистяха
(така и не се разбира дракон ли е, змей ли е... същата шизофрения като при Теллалов, да се свети името му некадърно.)
Така че стига толкова цитати.
Едит: Тъй като феновете на смотаното т.нар. беге-фентъзи (демек, некадърно преразказани приказчици) ще лавнат веднага, че само хейтя, тръгнах да издирвам малоумщини от текста. И по някое време се отказах. То където и да копнеш, само простотии излизат:
Грамофонът продължаваше да върти плочата.
с една дузина удари успя да разбие катинара ѝ
Той включи и изключи бързо лампата. Последваха три по-дълги светлини. И три по-къси. Три къси, три дълги, три къси – това бе морзов код, сигнал за помощ
До него стояха Лазар и Божана, която със своите червени къдрици изпъкваше сред останалите полицаи
Дори кьорав старец със счупени очила може да види как се следите един друг
Приличаше на гигантска глава на тъмнозелен дракон, пълзящ по пътя
(и тъй като явно тая гениална метафора му е харесала на пича, по-късно в текста има почти копипейст:)
Спирачките на огромния Nissan, приличен на гигантска глава на тъмнозелен змей, изсвистяха
(така и не се разбира дракон ли е, змей ли е... същата шизофрения като при Теллалов, да се свети името му некадърно.)
Така че стига толкова цитати.
February 10, 2023
Мисля че едно от най-хубавите неща, които могат да се случат в живота на един читател, е тази книга.
Супер добре написана, не хващаща, а приковаваща интереса от началото до самия край.
Интересна, оплетена история, идеален коктейл от исторически факти, народни поверия, малко мистерия и щипка романтика.
Да си жаден, това се изисква от теб.
Поглъщаш всяка страница, изпиваш всяка дума.
Да не говорим какво космическо преживяване е аудио сериала.
Просто феноменална книга!
Супер добре написана, не хващаща, а приковаваща интереса от началото до самия край.
Интересна, оплетена история, идеален коктейл от исторически факти, народни поверия, малко мистерия и щипка романтика.
Да си жаден, това се изисква от теб.
Поглъщаш всяка страница, изпиваш всяка дума.
Да не говорим какво космическо преживяване е аудио сериала.
Просто феноменална книга!
October 12, 2025
Не съм очарован и ако трябва да съм честен, даже е за 2,5 звезди… очаквях повече, на моменти ми беше скучно, но идеята е доста интересна.
Нещата които ми хареса са: диалекта, моментите с вплетени песни и живи огньове и част от персонажите.
Развръската обаче не ме впечатли, а последния епизод ми беше излишен…
Нещата които ми хареса са: диалекта, моментите с вплетени песни и живи огньове и част от персонажите.
Развръската обаче не ме впечатли, а последния епизод ми беше излишен…
February 14, 2023
Оставих да отлежи малко, преди да напиша отзива си и сякаш пак не знам какво да кажа за книгата. Дали защото нямах време, началото ми тръгна трудно, а най-интересно ми стана от средата нататък. Книгата е смесица от няколко жанра с елементи от българския фолклор - свръхестествени ситуации, малко хорър, разследване, любов и разходка из историята на България. Интересен сюжет за демонична птица, която слугува на този, който я е създал и върши злини от негово име. Птицата е страшна, но по-страшно от нея и от вируса, който върлува, е човекът. Злото сърце, отмъщението, жлъчта, огорчението се подхранват само в човешката душа, стига да го допуснеш. Не мога да си представя що за майка е тази, която изсипва проклятия върху детето си. Човекът подхранва злото в душата си, отмъщението и злобата водят до смъртта на всичко човешк��, изяждат душата и не оставят място за доброто. Тъкмо си помислих, че случаят е решен и авторът ни разкрива още тайни и дорисува портрета на една напълно покварена човешка душа.
Бях чела за Ньойския договор, че Александър Стамболийски е счупил писалката си, когато го е подписал. Авторът разкрива последствията от него, земите, които сърбите ни отнемат, разделителната линия на границата, при която роднини биват отделени в две различни държави. Това е една покъртителна част от нашата история, задвижена от нечии интереси и амбиции за чужди територии без оглед на националност и принадлежност.
Що се отнася до любовната история, не можах да усетя напълно героите, нито да ги харесам достатъчно, или да им съчувствам. Тук искам да кажа и какво не ми хареса:
- Диалозите много ме затрудниха при четенето. Когато ги слушаш и някой ти ги чете е едно, но когато ги четеш сам - друго. Смесица от диалект, сръбски, развален български, изрази и имена на сръбски и на английски език, употреба на разговорен стил и всичко това се сменяше едно след друго. Трудно можех да навляза в сюжета, когато трябваше да мисля какво точно казват героите. Такова разнообразие от стилове в диалозите идва твърде много, затрудниха ме при възприемането на текста.
- Винаги ми е правело впечатление, когато български автор употребява в цялата книга "нямам идея", това съм го казвала и на други автори. Не знам защо не се употребява чисто българския израз "нямам представа", който звучи много по-добре от "нямам идея", като идея в българския език е със съвсем друго значение - за творчество например или извиква представа за нещо, за което можеш да платиш.
Адмирации за автора и за това, което е написал. Книгата наистина е интересна и различна от всичко, което съм чела.
Бях чела за Ньойския договор, че Александър Стамболийски е счупил писалката си, когато го е подписал. Авторът разкрива последствията от него, земите, които сърбите ни отнемат, разделителната линия на границата, при която роднини биват отделени в две различни държави. Това е една покъртителна част от нашата история, задвижена от нечии интереси и амбиции за чужди територии без оглед на националност и принадлежност.
Що се отнася до любовната история, не можах да усетя напълно героите, нито да ги харесам достатъчно, или да им съчувствам. Тук искам да кажа и какво не ми хареса:
- Диалозите много ме затрудниха при четенето. Когато ги слушаш и някой ти ги чете е едно, но когато ги четеш сам - друго. Смесица от диалект, сръбски, развален български, изрази и имена на сръбски и на английски език, употреба на разговорен стил и всичко това се сменяше едно след друго. Трудно можех да навляза в сюжета, когато трябваше да мисля какво точно казват героите. Такова разнообразие от стилове в диалозите идва твърде много, затрудниха ме при възприемането на текста.
- Винаги ми е правело впечатление, когато български автор употребява в цялата книга "нямам идея", това съм го казвала и на други автори. Не знам защо не се употребява чисто българския израз "нямам представа", който звучи много по-добре от "нямам идея", като идея в българския език е със съвсем друго значение - за творчество например или извиква представа за нещо, за което можеш да платиш.
Адмирации за автора и за това, което е написал. Книгата наистина е интересна и различна от всичко, което съм чела.
February 23, 2023
Мех. Не разбирам масовото прехласване по тази книга. Интересна е идеята за включване на митологично създание от фолклора, но... дотам. Откакто някъде в средата на книгата стана ясно какво е мамникът рязко ми стана безинтересно. Стилистично е кошмар. Безкрайно повтарящи се сравнения и описания - да, разбрахме, че Нисанът на Гранична полиция е приличен (също любима думичка) на главата на огромен зелен звяр (змей?) и че Драговски камък е скалист връх. Няма нужда да се повтаря при всяко споменаване (това са само два примера, има още много) . Аааа, пропуснах и любимите ми "сърнистожълти очи". Сърните не са жълти,за бога!
Героите са скучновати и еднопластови, но пък постоянно се пипат за парабелумите, коремите или байонетите (които светят - оригинално, нали? ;) ). Има доста дупки в сюжета, а финалът е много неубедителен. С две думи - потенциално интересна идея, но много слабо изпълнение.
Героите са скучновати и еднопластови, но пък постоянно се пипат за парабелумите, коремите или байонетите (които светят - оригинално, нали? ;) ). Има доста дупки в сюжета, а финалът е много неубедителен. С две думи - потенциално интересна идея, но много слабо изпълнение.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 15, 2023
Никога не съм очаквала да бъда пленена до такава степен от българска книга, та да мисля ден и нощ за нея, но ето ни тук - Васил Попов отново ме върна в света на българското творчество и ме накара да го заобичам така както никога преди.
"Мамник" е категоричен мой любимец за тази година, не само защото преплита мистерия, хорър, български фолклор и етно-фентъзи елементи толкова грациозно, че чак да настръхнеш, а защото успя да ме накара да обичам българската литература както никога до сега. С удивителния глас на Владимир Пенев тази криминално плашеща история (с лек привкус на любов за финес) ме накара да искам да слушам още и още, за да ме остави крайно удовлетворена накрая. Изпитваш всички възможни емоции докато я четеш - щастие, страх, напрежение, отврат, тъга, надежда и най-вече любов и гордост към чистите български корени в мен.
"Мамник" е категоричен мой любимец за тази година, не само защото преплита мистерия, хорър, български фолклор и етно-фентъзи елементи толкова грациозно, че чак да настръхнеш, а защото успя да ме накара да обичам българската литература както никога до сега. С удивителния глас на Владимир Пенев тази криминално плашеща история (с лек привкус на любов за финес) ме накара да искам да слушам още и още, за да ме остави крайно удовлетворена накрая. Изпитваш всички възможни емоции докато я четеш - щастие, страх, напрежение, отврат, тъга, надежда и най-вече любов и гордост към чистите български корени в мен.
March 31, 2022
Чудесно, просто чудесно замислена и изпълнена идея за аудиосериал! Всичко ми хареса - и фолклорът, и фентъзи случките в нашето съвремие, и героите, и диалозите, и озвучаването с цялата диалектика. Браво на Васил Попов и Владимир Пенев!
Единствената причина, поради която не мога да дам пълни пет звезди, е последният епизод, който някак стоеше встрани от ритъма и усещането на цялата история - не го почувствах в синхрон с останалите епизоди.
Единствената причина, поради която не мога да дам пълни пет звезди, е последният епизод, който някак стоеше встрани от ритъма и усещането на цялата история - не го почувствах в синхрон с останалите епизоди.
April 17, 2022
Може би трябва да имам малко повече знания по история за да оценя по-добре разказаните събития. Бяха интересно вмъкнати народни поверия, песни и обичаи (макар че не съм наясно доколко са истински използваните в историята).
Женски персонажи бяха под всякаква критика - еднопластови, клиширани... Божана е "не като другите момичета, защото слуша рок музика", неможеща да намери любовта, . Мъжките персонажи също не бяха особено развити, но те бяха по-скоро просто скучни. Най-интересният беше може би Арсо, който обаче не бях запомнила да е споменаван в началото на книгата и неговата история ми дойде малко изневиделица.
Самата история, фантастичните елементи, криминалната част бяха интересни, държаха ме в напрежение и определено исках да продължавам да чета, за да разбера какво е развитието и какво е обяснението за мамника и неговите деяния.
Владимир Пенев беше страхотен като озвучител, всеки герой имаше собствен облик и диалект.
Женски персонажи бяха под всякаква критика - еднопластови, клиширани... Божана е "не като другите момичета, защото слуша рок музика", неможеща да намери любовта, . Мъжките персонажи също не бяха особено развити, но те бяха по-скоро просто скучни. Най-интересният беше може би Арсо, който обаче не бях запомнила да е споменаван в началото на книгата и неговата история ми дойде малко изневиделица.
Самата история, фантастичните елементи, криминалната част бяха интересни, държаха ме в напрежение и определено исках да продължавам да чета, за да разбера какво е развитието и какво е обяснението за мамника и неговите деяния.
Владимир Пенев беше страхотен като озвучител, всеки герой имаше собствен облик и диалект.
June 10, 2023
Три пъти исках да я оставя и да не я вдигам повече.
Не мога да понасям формата на диалог в нея.
Не виждам отношение на героите към историята, всичко стои плоско и недоизпипано, героите използват думи, които не са им присъщи.
Излишно се използват детайли, които не допринасят за нищо и всичко това се повтаря до втръсване.
Побърка ме това нежелание за употреба на главни букви в имената на автомобили и др.
Признавам, за миг даже ми допадна. Имаше хубави моменти, но сякаш не мога да се отърва от усещането, че някой 16 годишен я е писал...
Честно.
Подарявам я, дано намери някой да я оцени положително. Няма да съм аз.
Не мога да понасям формата на диалог в нея.
Не виждам отношение на героите към историята, всичко стои плоско и недоизпипано, героите използват думи, които не са им присъщи.
Излишно се използват детайли, които не допринасят за нищо и всичко това се повтаря до втръсване.
Побърка ме това нежелание за употреба на главни букви в имената на автомобили и др.
Признавам, за миг даже ми допадна. Имаше хубави моменти, но сякаш не мога да се отърва от усещането, че някой 16 годишен я е писал...
Честно.
Подарявам я, дано намери някой да я оцени положително. Няма да съм аз.
June 23, 2025
Перфектната комбинация от мистерия, трилър и човешки истории, които ти шептят, че трябва да бъдат чути. За демоните, които са колкото извън, толкова и вътре в нас.
April 6, 2025
Препрочит, който ми напомни защо обичам „Мамник“ толкова силно.
С наближаването на излизането на „Лехуса“ отново се потопих в света на „Мамник“ – онзи свят, в който сенките говорят, тайните дишат и легендите оживяват в шепота на земята. Още с първите минути от книгата бях погълната. Историята ме държеше в прегръдката си така, както само най-добрите истории могат – с онова усещане, че не искаш да правиш нищо друго, освен да преживяваш случващото се, пласт по пласт.
С всяка следваща страница откривах нови нюанси, нови символи, нова дълбочина в героите и тяхната болка, страхове, обич и жертвоготовност. Вракола вече не е просто измислено място – то е сцена, на която миналото и настоящето се преплитат, а мракът и светлината танцуват опасен танц.
Героите ми легнаха на сърце от първото слушане, но при втория прочит ги усетих още по-истински, още по-близо. Техните избори, битки и рани – всичко звучи болезнено познато и невероятно човешко, дори сред свръхестественото.
„Мамник“ е като заклинание. История, която не само се разказва, а се усеща – с всяко вдишване, с всяка тръпка, с всяко затваряне на очи вечер.
Сега, преди да се впусна в „Лехуса“, се чувствам като у дома – сред героите, митовете и мистериите, които толкова обичам.
С наближаването на излизането на „Лехуса“ отново се потопих в света на „Мамник“ – онзи свят, в който сенките говорят, тайните дишат и легендите оживяват в шепота на земята. Още с първите минути от книгата бях погълната. Историята ме държеше в прегръдката си така, както само най-добрите истории могат – с онова усещане, че не искаш да правиш нищо друго, освен да преживяваш случващото се, пласт по пласт.
С всяка следваща страница откривах нови нюанси, нови символи, нова дълбочина в героите и тяхната болка, страхове, обич и жертвоготовност. Вракола вече не е просто измислено място – то е сцена, на която миналото и настоящето се преплитат, а мракът и светлината танцуват опасен танц.
Героите ми легнаха на сърце от първото слушане, но при втория прочит ги усетих още по-истински, още по-близо. Техните избори, битки и рани – всичко звучи болезнено познато и невероятно човешко, дори сред свръхестественото.
„Мамник“ е като заклинание. История, която не само се разказва, а се усеща – с всяко вдишване, с всяка тръпка, с всяко затваряне на очи вечер.
Сега, преди да се впусна в „Лехуса“, се чувствам като у дома – сред героите, митовете и мистериите, които толкова обичам.
January 22, 2022
Невероятно четиво, благодаря на автора.
Препоръчвам силно!
Прочета е велик, допринася силно за ефекта на историята.
Браво,браво,браво!
Препоръчвам силно!
Прочета е велик, допринася силно за ефекта на историята.
Браво,браво,браво!
March 26, 2023
Първата ми книга за 2023... четена в продължение на около 2 месеца. Но причините не са в книгата. Тя ми хареса много!
January 30, 2022
Чудесен български аудио сериал, съчетал фолклор, исторически събития, народни вярвания, обичаи и мистика с настоящата реалност и актуални теми от съвремието. Всичко това подплътено с един интригуващ сюжет, много комплексни герои, тънък съспенс, интриги, но и допълнен с лека романтика. Уникален прочит на Владо Пенев, който много подсили емоциите и цялостното усещане от историята с всички превъплъщения в различните образи, които направи. Несъмнено високата оценка се дължи на страхотната актьорска игра, но този аудио сериал заслужава да бъде издаден и на хартия и повече хора да могат да се насладят на тази история, която за мен беше едно истинско приключение.
Буквално ме пренесе в един мистичен и фантастичен свят тази книга, върна ме назад в историята със събитията по нашите земи и тежката съдба на хората по границата, разделени в миналото и ме държа на нокти, кара ме да тръпна в очакване на развръзката и събуди интереса ми по много теми. Много добра комбинация от фентъзи с фолклорни мотиви, разходка в миналото с ценни уроци по история и съвременен трилър с елементи на романтика, които държаха любопитството ми през цялото време.
Интригата започна от самото начало и с всяка изминала серия се разплиташе парче по парче от тази мистерия. Героите бяха много реалистични, с не леки съдби, преплетени една с друга по някакъв уникален начин. Всеки си имаше своето идеално място в книгата и някак оживяваха пред мен със своите особености и странности. Колорита на местните, диалектите, които донякъде ми бяха познати и всички леко странни обичаи и нрави внасяха още повече цвят в тази иначе пъстра на елементи история.
Тънък ужас, интригуващ съспенс, поучителни исторически препратки, митове, легенди, народни вярвания, обичаи, магии, екшън, драма и романтика. Една неочаквано добра палитра от емоции, които определено ме спечелиха и ме накараха да се чувствам горда, че историята е писана от българин. Спокойно може да бъде преведена в чужбина и да пожъне голям успех. Пожелавам го на автора – Васил Попов. Със сигурност ще потърся и други негови неща.
P.S. Музиката в началото и края на всяка серия беше уникално допълнение към цялата продукция. Адмирации за всички взели участие в направата на този аудио сериал.
July 5, 2023
Реална оценка: 3.5 звезди!
Ох, имах дооста големи очаквания за тази книга, заради големия хайп, който я следва, но някак си не се харесахме особено много. Идеята е интересна, винаги е хубаво, когато има книги базирани на фолклора ни, но някак си изпълнението не ми допадна особено много. Като за начало, очаквах доста повече напрежение и зловещи моменти, съдейки по ревютата, които четох преди това, а и цялостното представяне на книгата. Разкритията и обратите, които се съдържаха в книгата, също не ме оставиха без думи или особено впечатлена, тъй като или бяха очаквани, или не ме интересуваха особено много. Има и две неща, които изобщо не ми допаднаха и които със сигурност подпомогнаха намаляването на оценката на книгата:
1. Така и не разбрах как героите са били живи едновременно около 1920 година, но и през 2020, и то толкова много от тях! Какво е това дълголетие? През цялото време се опитвах да осмисля абсурдните години на част от героите и това доста отне от насладата ми от четенето.
2. Направи ми впечатление, че в спомените от миналото майката на Божана говори български нормално, докато през 2020 говорът ѝ е със силен диалект, на моменти чак дразнещ и неразбираем (за човек от другия край на страната). Знам, че вероятно целта на този похвад е да се предаде автентичността на този край, но, честно казано, идва ми прекалено на хартиен носител, а и някак не схванах как след 30-40 години, в по-съвременни времена, човек би започнал да използва по-силен диалект с напредването на собствените си години.
И един въпрос, как така навсякъде пише, че книгата е 670 страници, а моето издание има само 480? Къде точно са останалите?
За съжаление, лично аз не бих посегнала към евентуалното продължение на книгата, но пък донякъде разбирам защо толкова много хора я харесаха! На мен просто ми липсваше още мъничко мистерия и напрежение...
Ох, имах дооста големи очаквания за тази книга, заради големия хайп, който я следва, но някак си не се харесахме особено много. Идеята е интересна, винаги е хубаво, когато има книги базирани на фолклора ни, но някак си изпълнението не ми допадна особено много. Като за начало, очаквах доста повече напрежение и зловещи моменти, съдейки по ревютата, които четох преди това, а и цялостното представяне на книгата. Разкритията и обратите, които се съдържаха в книгата, също не ме оставиха без думи или особено впечатлена, тъй като или бяха очаквани, или не ме интересуваха особено много. Има и две неща, които изобщо не ми допаднаха и които със сигурност подпомогнаха намаляването на оценката на книгата:
1. Така и не разбрах как героите са били живи едновременно около 1920 година, но и през 2020, и то толкова много от тях! Какво е това дълголетие? През цялото време се опитвах да осмисля абсурдните години на част от героите и това доста отне от насладата ми от четенето.
2. Направи ми впечатление, че в спомените от миналото майката на Божана говори български нормално, докато през 2020 говорът ѝ е със силен диалект, на моменти чак дразнещ и неразбираем (за човек от другия край на страната). Знам, че вероятно целта на този похвад е да се предаде автентичността на този край, но, честно казано, идва ми прекалено на хартиен носител, а и някак не схванах как след 30-40 години, в по-съвременни времена, човек би започнал да използва по-силен диалект с напредването на собствените си години.
И един въпрос, как така навсякъде пише, че книгата е 670 страници, а моето издание има само 480? Къде точно са останалите?
За съжаление, лично аз не бих посегнала към евентуалното продължение на книгата, но пък донякъде разбирам защо толкова много хора я харесаха! На мен просто ми липсваше още мъничко мистерия и напрежение...
August 10, 2025
1.5*
Да съм честна, въобще не се впечатлих от история, а пък от героите още по-малко. На моменти грабваше интереса, но през повечето време си беше безинтересно. Ако трябваше да я чета на хартиен вариант, да я бях оставила сто пъти - за слушане биваше и то на най-високата скорост. Не знам защо, но не се разбирам никак с българските автори...опитват се да напишат нещо интересно като включват фолклора ни, но е едно такова постно. А и прекалено много ми напомняше, докато слушах на сериала "Дяволското гърло", ако сте го гледали. Божана и Лазар, бяха ми много странни дори не успях да ги харесам като двойка, знам че историята не е "романтична" и не се набляга на това, но можеше да е една идея по-интересна връзката им. Божана като герой не ми хареса, Митко беше уникален с неговите бисери и онзи другият разследващ - не му запомних името.
Чак да е уникален шедьовър тази книга - не мисля, по мое мнение, даже и за убиване на времето не ми бих я препоръчала. Естествено уважавам мнението на другите. Може да погледна сериала като го пуснат, но не мисля че и той ще е кой знае колко интересен.
Разбра се ми стана интересно какво ще се случи с Лазар и Божана и ще изслушам и "Лехуса", но не мисля, че и там ще се впечатля.
Да съм честна, въобще не се впечатлих от история, а пък от героите още по-малко. На моменти грабваше интереса, но през повечето време си беше безинтересно. Ако трябваше да я чета на хартиен вариант, да я бях оставила сто пъти - за слушане биваше и то на най-високата скорост. Не знам защо, но не се разбирам никак с българските автори...опитват се да напишат нещо интересно като включват фолклора ни, но е едно такова постно. А и прекалено много ми напомняше, докато слушах на сериала "Дяволското гърло", ако сте го гледали. Божана и Лазар, бяха ми много странни дори не успях да ги харесам като двойка, знам че историята не е "романтична" и не се набляга на това, но можеше да е една идея по-интересна връзката им. Божана като герой не ми хареса, Митко беше уникален с неговите бисери и онзи другият разследващ - не му запомних името.
Чак да е уникален шедьовър тази книга - не мисля, по мое мнение, даже и за убиване на времето не ми бих я препоръчала. Естествено уважавам мнението на другите. Може да погледна сериала като го пуснат, но не мисля че и той ще е кой знае колко интересен.
Разбра се ми стана интересно какво ще се случи с Лазар и Божана и ще изслушам и "Лехуса", но не мисля, че и там ще се впечатля.
December 21, 2021
Много интересна, мистична и истински балканска история. Великолепен прочит на Владимир Пенев, буквално разказа оживява пред очите. 5/5 и успех на автора Васил Попов!
January 9, 2023
Адмирации за труда, интелекта и таланта на младия български писател Васил Попов!
Възхитена съм от достъпния език, трънския диалект, причудливите и оригинални герои (Мите, наздраве!) и изключително завладяващата история на тази книга! Написан увлекателно и вълнуващо, включващ в себе освен фентъзи елементи, също трилър и мистерия, старателни проучвания, свързани с българската история и фолклор, романът е едно прекрасно четиво, което не се и съмнявам, че ще се превърне за кратко време в бестселър надявам се не само и у нас.
Тук е застъпена идеята за това как нашите чувства на страх и ужас са храна за зли същества. Не бива да позволяваме да се появяват такива мисли, защото по този начин всеки може да събуди дълбоко дремещия Мамник в себе си.
Няма да крия, че винаги съм се впечатлявала от лошите герои в дадена история, затова и тук любим такъв ми е Църното пиле. 🖤 В крайна сметка "Совите не са това, което са" и разбиранията за добро и зло се изменят в зависимост от това от коя страна в отношенията се намираме.
Емил и Митко, макар и второстепенни герои, са тези които най - силно ми въздействаха и ме накараха да се замисля, че може би са прототип на действителни хора от живота, толкова бяха истински.
Божана и Лазар, една любов извън времето и пространството. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш в себе си. За тази любов си струва всяка саможертва, но не винаги е възможна, уви (Плътеник е любимата ми нова диалектна дума)...
Възхитена съм от достъпния език, трънския диалект, причудливите и оригинални герои (Мите, наздраве!) и изключително завладяващата история на тази книга! Написан увлекателно и вълнуващо, включващ в себе освен фентъзи елементи, също трилър и мистерия, старателни проучвания, свързани с българската история и фолклор, романът е едно прекрасно четиво, което не се и съмнявам, че ще се превърне за кратко време в бестселър надявам се не само и у нас.
Тук е застъпена идеята за това как нашите чувства на страх и ужас са храна за зли същества. Не бива да позволяваме да се появяват такива мисли, защото по този начин всеки може да събуди дълбоко дремещия Мамник в себе си.
Няма да крия, че винаги съм се впечатлявала от лошите герои в дадена история, затова и тук любим такъв ми е Църното пиле. 🖤 В крайна сметка "Совите не са това, което са" и разбиранията за добро и зло се изменят в зависимост от това от коя страна в отношенията се намираме.
Емил и Митко, макар и второстепенни герои, са тези които най - силно ми въздействаха и ме накараха да се замисля, че може би са прототип на действителни хора от живота, толкова бяха истински.
Божана и Лазар, една любов извън времето и пространството. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш в себе си. За тази любов си струва всяка саможертва, но не винаги е възможна, уви (Плътеник е любимата ми нова диалектна дума)...
Displaying 1 - 30 of 525 reviews