"Устните ми обикалят ухото ти. Толкова малко и нежно как побира цялата музика? Сладострастие – отвъд раждането, отвъд смъртта; окончателно и вечно настояще. Докосвам пръстите на краката ти. Колко е безброен светът. Отвъд всички думи две тела се съединяват и се разделят. За броени нощи само как се сътворява и как се срива целият свят? Езикът докосва по-дълбоко от пръстите. Съединява. Сега от твоето дишане се контролират стъпките ми и пулсът ми. Два месеца не сме се събирали. Цял един век и девет секунди. За какво са ми звездите щом те няма?"