Разкази, том 2

by Никола Статков

Във втория том са включени разказите от "Всеки ден не е петък" и "Сладки и горчиви".

392 pages, Hardcover

Published January 1, 2021

About the author

Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. Първият почетен гражданин на град Вършец. Носител на националната наградата за белетристика "Георги Караславов" за 2014 г.

Reviews

[Boriana Ovcharova · Rating 5 out of 5]

Поредното ново откритие за мен. Автор, който веднага си намери място в сърцето ми. Четох втори том на разказите му след "Влюбени разкази" на Димитър Шумналиев и неминуемо откривах сходства между двамата. Предимно в тематиката, далеч не в изказа. Някои разкази сякаш бяха напълно идентични, но разказани по съвсем различен начин, а усещането накрая - пак същото: ако ще е буца, горчи накрая и тежи; ако ще е вълнение, радост, щастлива развръзка - облекчена въздишка ще предшества усмивката. Статков е деликатен, нежен и силно придирчив в избора си на думи, а същевременно остър в критиката си към жестокостта, лицемерието, бездушието, продажността и скоростния темп на нашето съвремие.
Целият този втори том за мен лично е досущ като "Менините" на Веласкес. Аналогия на картината в слово. Читателят, подобно на посетителя в галерията, трябва да се доближи и да разгледа детайлите поотделно и задълбочено. Но накрая задължително трябва да отстъпи достатъчно назад, за да обхване цялата картина, да си даде сметка, че това, което досега е гледал / чел, не е истината, а само нейно отражение в едно по-голямо огледало. И да види в него самия художник / писател, който е неделима част от това отражение на истината. Аналогията ми хрумна, разбира се, от последния разказ, който обхваща всички предишни и слага горчива равносметка за стойността на вечното и непреходно изкуство, за наградата към твореца, за превръщането на години труд в... чувалче тоалетна хартия.