Разузнаването отвътре: Разузнавачи, шпиони и агенти

by Боян Чуков

Различните форми на хибридна война се реализират срещу врагове, съюзници и приятели. Затова всяка една нация е винаги сама в джунглата на международните отношения, които не са място за благотворителност и алтруизъм. Ролята на разузнаването е решаваща в т.нар. течни конфликти, които се разливат и заемат формата на всяка възможна пукнатина в националната сигурност на държавите. Но разузнаването през XXI век има малко общо с разузнаването от Студената война, тъй като заплахите днес имат различна и необичайна структура; те могат да идват от множество субекти, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или пък ни убеждават в благоденстващо бъдеще. Държава, която не разполага с високоинтелигентен информационно-аналитичен продукт от разузнавателните си служби, е слепец във вземането на решения. Тя не може да бъде геополитически субект, а единствено обект на действия и чужди интереси.

Има ли шанс българското разузнаване да напусне старата матрица и от инструмент за мониторинг да се превърне в аналитично-когнитивен продукт, който да индуцира правилни управленски решения за държавата ни?! Вероятно това зависи от интелектуалните ресурси на политиците ни да формират знания от областта на националната сигурност, да изискват от експертите такива знания, да ги ползват, и да притежават генетична смелост да мислят в неедноизмерна координатна система.

256 pages, Paperback

Published January 1, 2022

Reviews

[Sad Sherp · Rating 4 out of 5]

Авторът поне очевидно е образован, ако се съди по речника, който използва. От книгата е ясно и че разузнаването е най-всичко и поглъща всички науки, така че и скромност е налице. Чест му прави че се опитва да посочва уж външно - аналитично, тоест обективно, основните вектори в геополитиката, като уж и не посочва пристрастия. Като ченге (извинявам се речника ми е задръстено либерален, поради изживяно детство в развития социализъм) е ясно, че тежненията бият повече на изток, макар да си служи с логоса и парадигмите на загниващия запад. Добре е да има подобни книги. Да се четат. Ако може и повече факти, които много ясно че не може -добре. Книгата като цяло е светъл лъч в областта си - българско разузнаване. Но и тук има тънка червена нишка - разочарованието от неизползвания потенциал или идеи или не знам точно какво. Ако автора приема съвети - да направи един епилог в следващото издание, в който да начертае на пет страници какво следва да е поведението, и как да изчистят разузнаването така че да работи. Към неопитните политици, които съм сигурен, че в очите на автора са или полезни идиоти или дорекно коленичещи на козяк, може да им бъде полезно. Може и на държавата нещо конкретно да бъде полезно. А не “ние сме разположени върху отломки от нашата същност”. Един Иво Христов ни е достатъчен с катранените краски, благодаря.

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Книгата си имаше своите интересни моменти, но можеше изказът да е по-достъпен. Да, има терминология, но дъгите изречения със сложни думи, повтарящи се почти до края на книгата, ми дойдоха твърде много. Това сякаш отвличаше вниманието, за да не стане ясно какво представлява в действителност тази професия :). Харесаха ми текстовете със спомени и някои точни анализи, с други не бях съгласна. Успях да разбера какво е разузнаване, колко труд е това, но ми се искаше да се говори повече за хибридната война днес и как ще се развие занапред тази професия. Текстът в тази насока ми дойде малко и недостатъчно. Задавам си и въпроса - на фона на днешната геополитика как би се развила разузнавателната дейност!?
От книгата можете да научите, че разузнаването не е толкова впечатляващо, както го представят по филмите. Това е професия, нужна за развитието на една суверенна държава, каквато ние в момента не сме.

[Bozhidar · Rating 4 out of 5]

В книгата се разказва за реалното разузнаване, което се оказва, че е не както се представя във филмите.

[Hristo (Chris) · Rating 5 out of 5]

Доста отваряща очите книга (поне за хората, като мен, които са лаици в сферата геополитиката). Интересни и бих казал поучителни лични на автора истории за българското и световно разузнаване. Има някои глави (особено накрая), които са малко по-"сухи" и конспиративни, карайки те да се замислиш над написаното. Определено препоръчвам!