"Блуграс“ е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните „текстове“ в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една новела, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.
Петър Тушков е писател, преводач и редактор на свободна практика. Автор на романа „Отдел „И“ („Ерго“, 2015), сборника с фантастични разкази „Блуграс“ („Ерго“, 2021), повестта „Вазев, 1887“ („Сборище на трубадури“, 2024). Работи върху следващия си роман „Кода Импекс“. Редактор в списание „Сборище на трубадури“.
Блуграс се оказа наистина добро попадение и хубав завършек на личната ми читателска кампания BGBooksNovember, през която съумях да скалпирам следните книги и комикси:
Съдържание: 1. Чудовището 2. Магьосникът на фараона 3. Отдел „З“ 4. Кино 5. Луната брои останалите зелени листа 6. Майки и бащи 7. Неботчник 8. Блуграс 9. Флу Ми 10. Един милион години ваканция 11. Красивата гайша 12. Вазев (новела)
Тушков определено е майстор на словото, а фантазията му работи с впечатляващ размах. Като единствен недостатък бих посочил факта, че някои творби приличаха на фрагменти от нещо по-голямо, без ясно обособени начало или край, поради което имах леки проблеми с осмислянето на сюжетните решения. Инак жанровото разнообразие беше спазено, а най ми обадиха алтернативните истории – две от света, в който Студената война още не е приключила (Отдел „З“ и Блуграс, апропо, подобен е сетинга и в романа Отдел „И“) и тази за Народния поет Йоан Вазев, озовал се в окупираната от сръбско-австрийската армия София през 1887. Черешката на тортата лично за мен пък е разказът Красивата гайша – задъхан киберпънк екшън на Марс, с герои от Японски престъпен клан.
Незнайно защо дълго отлаган сборник. Може би, защото не бях чел нищо от автора? Но защо тогава бях от първиоте, които направиха предварителна поръчка (и е много благо, че Петър ни е споменал на задната корица поименно)? Подробности, подробности... По същество - "Блуграс" съдържа 11 разказа и новела, като последната е около 40% от обема. Ще спомена разказите, които наистина ме впечатлиха: - Отдел "З": Доста добра история, май продължение на друга, която трябва да прочета. Развива се в една алтернативна комунистическа България, а диалозите са написани много, много добре! Сюжетът е хм, да речем шпионски, но щедро поръсен с хумор. - Кино: Изобщо не успях да вникна в разказа. Прекалено многото загатване и малко разказване хич не ми е по вкуса. - Блуграс: Шпионска история, но само на теория! Всъщност е доста забавен разказ, не знам дали това е преднамерено или не. - Фу Ми: Петър Тушков може да пише първокласна научна фантастика, а този разказ е пример за това. Фу Ми са полуразумни полухора, които се хранят с остатъци и боклук около заселническо селище на Марс. Всичко е ок, докато един от тях не изяжда котката на заселник. Прекрасна класическа фантастика! Още един разказ ще се развива в този интересен свят, макар и доста по-напред в бъдещето. С удоволствие бих прочел цял сборник с такива разкази! :) - Красивата гейша: Разказ в света на "Фу Ми" за една интелигентна кола, заселници от японски произход и един умрял от свръхдоза богаташ. Страхотен разказ, най-дългият в сборника и наистина добър! Комбинацията от японска култура и Марс е учудващо добра. Фаворит!
Накрая е новелата "Вазев, 1887". Като прочетох, че става въпрос за алтернативен Иван Вазов в една алтернативна царска България, изпитах смесени чувства. От една страна, алтернативната история като жанЪр ми е слабост, а от друга - всеки опит за заигравка с родната такава е опасен, защото крие под повърхността опасност да не бъде проучен достатъчно исторически и да се стигне до идиотизми, особено ако читателят се интересува от история на България. Всъщност, бях много приятно изненадан от персонажа на Йоан Вазев, обстановката и историческата обосновка. Самият сюжет е интересен - австроунгарците превземат София след няколкомесечна обсада, а новият градоначалник организира бал в опит да опровергае репутацията си на кръвожаден армеец. Няма да разкривам нищо повече, но чакам с нетърпение обещанието на автора от последната страница - "Вазев ще се завърне"! Впоследствие разбрах, че новелата ще бъде издадена като самостоятелна книга, която разбира се, ще си купя, а ще има и още две, развиващи се десет и двайсет години след тази. Чакам с нетърпение!
В обобщение, някои от разказите не ми харесаха, защото ми се сториха недоразработени, но други са наистина добри. Новелата е черешката на тортата и не мисля, че стои ЧАК толкова странно в сборника. Във всеки случай - радвам се, че беше включена в нея, защото със сигурност е най-впечатляващото произведение в него.
По моята система - разказите средно са 4,32, а новелата - 5. Обща оценка на сборника 4,66!
Напоследък чета доста по-малко български автори отпреди, някак цялата обстановка около хаотичното развяване на крайни лични мнения относно ваксини, партийни предпочитания и войни ме накара да ми е тежко да чета някои иначе безкрайно талантливи хора, които в реалния живот просто не могат да намерят своето място. Но с Петър Тушков никога не съм имала съмнения, че думите му, текстовете му, книгите му са точно това, което е нужно за едно добро разсейване в момент на тежки грижи и притеснения относно това дали светът и утре ще го има, например. Блуграс е интересна комбинация от разкази - надниквания в привидно случайни моменти от време - пространството, ровещи из котлетата на космически вещици, размътващи ритуалите на безсмъртни фараони, проверяващи данните на всесилни програми от бъдещето, станали повече хора в най-лошия смисъл на думата и от нас. И естествено тук са и страхотните заигравания със историята, включващи онези вълнуващи неслучили се ръкави пълни със зомбита и изкривявания на времето, или намигванията към вероятно невъзможните колонизации на вселената ни, където всичко ще е против вида ни, но най-вече ние самите ще си се само-саботираме на всяка стъпка. А накрая ви очакват първите глави на повестта Вазев, разказваща за приключенията на един талантлив и обичан автор от третото българско царство, със слабост към красивите жени и склонност да се забърква в неприятности. Много ми напомни на поредицата за Фандорин на Борис Акунин, но тук е запазен доста старият стил на изказ, който или ще прегърнете с усмивка до ушите или ще гледате недоумяващо, според зависи какви книги има във вашия вагон (или влакова композиция), който се мъкне в ума ви от първите А и Б в училище. На мен лично ми се иска Вазев да се впусне в повече разследвания на шпионски схеми, зловещи убийства или смущаващи мистичности - точно като Фандорин, по-добър кандидат за нов любим литературен герой не съм имала от доста време :)
Първо, пак ще кажа, че Петър Тушков определено знае как да пише. Второ, ще е хубаво да сте прочели "Отдел И", за да разберете напълно сюжета на част от разказите, които са от света на романа. Сборникът е чудесен и четенето му е истинско удоволствие. Стилът на Тушков е специфичен, някак тежък и твърд и може би няма да се хареса на всеки, но мен определено ме спечели. Приятно изненадан съм от "Вазев", където - доста неочаквано, впрочем - се натъкнах за една алтернативна история за хода или по-скоро последиците от сръбско-българската война. Тежка, мъчителна и същевременно впечатляваща история. Друг любим разказ е "Отде�� З", откъдето разбрах все пак какво се е случило с генерал Голубков. В "Отдел И" тази част от историята беше спестена и сега разбирам защо. Горещо препоръчвам "Блуграс".
След най-малко половин дузина е-книги и вече пълнокръвната Отдел „И“ ето че през 2021 година дойде ред на това томче с избрани разкази и повестта "Вазев, 1997", всичките селектирани от обемната, също е-издание 99 истории. Това е може би най-амбициозният проект на автора, като оформление и концепция, до момента. Противоречивата "Вазев" е била замислена като подлистник с продължения, или като месечна брошура, която да следва естествения ход на времето и историята, като нагнетява читателския интерес с всяка следваща притурка всеки следващ път. Предвид на динамичната издателска конюнктура тази идея се е оказала неосъществима, така че сега имате възможност да се насладите в пълния им блясък на първите 14 глави от повестта, която в бъдеще, при вече цялостната си концепция и реализация, вероятно ще излезе под формата на пълноценна книга. Твърде любопитен, впрочем, прочит на недалечната ни история от началото на Третото българско царство, с народния поет и писател Иван Вазов като прототип на главния персонаж Йоан Вазев, и също множество реални личности и моменти от българската история, преплетени с имагинерни такива, от които се ражда чудната амалгама на алтернативния исторически наратив, на който в последните десетилетия Петър Тушков се явява важен проводник и изкусен пропагандатор в родната литература. Тук подчертавам изрично и завладяващия, интелигентен, стилен избор на авторова лексика за изобразяване на вече близо 150-годишните събития. За което – поздравления!
Книгата съдържа още 11 избрани разказа, по качество, теми, структура твърде различни, самобитни и твърде любопитни. Там са например "Отдел З", "Кино" и "Блуграс", които се явяват отчасти градивни елементи от по-късния (макар хронологически в случая по-ранен) корпус на "Отдел И", отчасти самостоятелни алтернативни исторически блокбастъри. Силата на книгата според мен обаче, като изключим зашеметяващата "Вазев", са именно най-кратките, енигматични и оставени с отворен финал "Чудовището", "Майки и бащи", "Един милион години ваканция" и черешката на тортата, футуристично-киберпънк екстравагантният "Красивата гайша", като обем явяващ се по-скоро новела.