Певицата взема властта

by Ivo Siromahov, Иво Сиромахов

Романът проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това… Трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество!

Genres: Fiction

Unknown Binding

First published November 10, 2021

About the author

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.

Reviews

[Анелия Стаматова · Rating 5 out of 5]

Книгата се чете за една нощ. Докато я четях, изпитах всички емоции - смях, гняв, отчаяние.
Този роман е брутална сатира на едно много, много болно общество.

[Vladislav Slavkov · Rating 5 out of 5]

Едновременно комична и трагична история.

[Polina Trifonova · Rating 4 out of 5]

В анотацията към книгата пише "... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество!". По-точно не би могла да се опише. Не знам дали е пророчество, но половината от сюжета вече сме го изживели. И макар, че е забавно четиво, след прочитането му поразмишлявах... Както е казал поетът "живеем във някакъв много тъп виц". Чувството, което изпитвам в крайна сметка, е на безнадеждност.

[Maria Panova · Rating 4 out of 5]

Книгата се чете много бързо и е забавна, въпреки че както и другите книги на Иво Сиромахов си е смях през сълзи. За разлика от сагата МАЙКИНИ, тук сексуалните елементи са поднесени в много по-прилична форма. Разбира се, това не е не е най-важното, а че все ПЕВИЦИ ни управляват от доста време насам. Това, с бесенето ми дойде в повече - да, метафора е, но все пак... И тук се появява образът на смотаната, но скромна женица, която всички около певицата ненавиждат, защото българинът мрази по-умните от него. То май в цял свят е така. За разлика от Радка Папазова- / героиня от друг роман на Сиромахов /, Ванчето е умна, начетена и не витае из облаците да гони Михаля. Краят и' естествено е трагичен. И това не е за учудване. Синтия си получава заслуженото, което в реалното ни общество никога няма да се случи. Така че, можем да кажем, че книгата е с елементи на фантастика. Приятно четиво. Препоръчвам!

[Nicole A. · Rating 1 out of 5]

dnf 40%
Срам ме е, че тази книга ще фигурира някъде в профила ми.

[Петър Стойков · Rating 4 out of 5]

Какво е "да вземеш властта"? Какво е да си най-властният в една държава? Примерно премиер в една премиерска (за разлика от президентска) република, подкрепен от масовата всенародна воля?

Според както повечето хора виждат политиката, това е нещо като да си Царя Слънце и поставен от господ негов наместник - всички слушат думата на "човека взел властта", той може да прави каквото си иска, да пребори корупцията (само да го поиска), да бъде колкото си иска корумпиран (само да го поиска) и т.н. Съответно, каквото и да стане в държавата по време на неговото управление, той е виновен за него и/или заслугата е негова.

Да, ама нещата в реалния свят не са точно такива. Даже никак не са такива. Когато някой вземе властта, той просто сяда зад кормилото на държавата. Но властта не е изцяло в неговите ръце, а е разпределена между неговите съюзници, с к0ито той трябва да се съобразява. Той е ограничен от своята но и от на съюзниците си дарба, наклонност и желания за добри/лоши дела...

Като цяло, позицията на човека, "взел властта" е повече на човек, яхнал бик и хванал го за ушите - може да го насочва горе-долу накъде да върви, но бикът има собствени желания и мнение къде да ходи, а ездачът му много трябва да внимава да не го ядоса, а още повече - да не падне от него, за да не бъде стъпкан. Като в цивилизованите държави стъпкването се изразява в минаване в опозиция или в краен случай пенсиониране от политиката, а в не толкова цивилизованите ... прочетете сами Певицата взема властта.

[Georgi Yanakiev · Rating 5 out of 5]

Имаше моменти докато четях, в които съпругата ми ме питаше озадачено - Защо се смееш като идиот?

В книгата има много хумор, скрит сарказъм и ирония, а тъжното е, че като че ли в последните 30 години от т.нар.преход...май, май живеем в подобна гротескна картина.

[Zelenkroki · Rating 1 out of 5]

Не е загуба, ако не сте я чели.
Реалността дори надхвърли описаното.
Груба и без особени усилия да се завоалират имената на действителни лица и събития.
Доколкото развръзката не е осъществима, а някои са отбелязали, че така произведението има фантастични елементи, и е така, и не е. Ако е фантастично да се обяви министър-председател в държавна измяна, по-скоро за България е фентъзи, мисля.
Но не е никаква фантастика и никакво фентъзи окончателният резултат – простотията и лъжата тържествуват. Че един е сменен с друг, но пак от същото, вече сме го виждали твърде, твърде много.

Отбелязвам си единственото прочетено четиво от автора и не мисля да му ставам почитател. Търговски напъни да се привлича внимание на безгрижни читатели. Не струва.

Ще се срамувам от себе си, ако посегна отново към този автор.

[Милена]

Забавна е, но на места ми беше малко скучна.

[Maria · Rating 3 out of 5]

Дали певица, дали пожарникар, положението е плачевно.

[Радослав · Rating 5 out of 5]

Иво, все още те бива!

[Данна Донку · Rating 5 out of 5]

Докато я четох през смях, си дадох сметка, че не е напълно невъзможно да се случи. Жадни за власт и народни пари безкапацитетни хора - с лопата да ги ринеш.

[Sonya Racheva · Rating 3 out of 5]

За жалост Иво се оказва добър пророк. Дотам сме я докарали, щом нямаме истински лидери.

[Ramin · Rating 4 out of 5]

Книгата е интересна,приятна за четене.Показва ни как се става политик в България и каква е политическата ситуация.Имам само една малка забележка към автора и това е да намали малко грозните думи.

[Пламена Иванова · Rating 4 out of 5]

Започнах я буквално на майтап, но тя взе, че ме изненада. Колко плавно и все пак неочаквано премина от сатира в гротеска - това много ми хареса.

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

Браво на Иво Сиромахов! И много смешна и много тъжна книга. Майсторски написана.