Чичовци

by Ivan Vazov, Иван Вазов

С повестта „Чичовци" (1885) Иван Вазов създава виртуозен образец на пародията в нашата литература. Пародията като литературен вид се основава на комичното съчетаване на формалните признаци на един стил, жанр или конкретно произведение, от една страна, с ново, несъответстващо съдържание, от друга. Така основният механизъм на пародията е травестирането („преобличането") на съдържанието в друга форма, като новополученото съчетание по правило буди смях. Пародийното слово е „двугласно". Това ще рече, че първоначалният, осмиваният образец личи зад вторичното, осмиващо слово на пародията.
Често допускана грешка е представянето на „Чичовци" като пародия на „Под игото". Това е хронологически изключено, защото Вазовият роман епопея е завършен след повестта (през 1894 г.). „Чичовци" обаче пародира възрожденската патетика, която „Под игото" ще се опита да възкреси със съвсем конкретни обществени цели десетина години по-късно. Повестта пародира един тип битова, мисловна и речева действителност и съответно сюжета, който би могъл да произтече от нея. В основата стои похватът на поставяне на героичното в негероични ситуации…

Genres: Bulgarian Literature, Classics, School, Fiction, Audiobook, Read For School, Historical Fiction

118 pages, Paperback

First published January 1, 1885

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Metodi Markov · Rating 4 out of 5]

Не помня дали съм чел тази повест навремето, когато още се изучаваше в училище. По-вероятно да, но я бях забравил напълно.

Проверих сега и видях, че е отпаднала от школската програма, донякъде и с основание. Дори аз срещнах трудности с част от турцизмите ползвани от Вазов, у хлапетата те биха убили много бързо всякакво желание да я прочетат. Без проверки в нета няма как да се мине, но при желание може да се изучава в горните гимназиални класове.

На мен ми беше доволно забавна книжката, част от героите са доразвити в "Под игото" - него го помня доста по-добре, но съм го чел няколко пъти през годините и си струваше да отделя време и за тази сатирична подготовка за него.

В "Чичовци", Вазов тънко и проницателно е описал бита на малък български градец, както и външността и характерите на герои, които ще играят значими роли в последвалия първи български роман. Кулминацията идва при сбирката в конака, когато лъсва истината за така нареченото патриотично възвание.

P.S. На любознателният и възприемчив читател българската класика има много да даде!

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

„Чичовци“ е много хубава сатирична повест! Иван Вазов по остроумен и забавен начин осмива отрицателните черти на българите, също като Любен Каравелов в „Българи от старо време“. Някои от колоритните персонажи в „Чичовци“ впоследствие се появяват и в „Под игото“.




„Иванчо Йотата, който мълчешком сърбаше кафето си и поглеждаще неприятелски на Хаджи Смиона, кипна:
Достойни хора! Не могат името си да запишат по граматиката и прочия. Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест не Варлаам, сиреч, наместо веди — ферт, и изяда едното а … и прочия!…
— Е, че Варлаам и Фарлам се едно е, от толкова какво има? — възрази Хаджи Смион, който не беше човек да се остави да го лъжат.
— Как се едно? — попита Иванчо Йотата. — Можеш ли да кажеш: пророк Фарлам и прочия? Няма нищо от толкова, а? Гаче се едно е да държиш бухалка и перо. Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен.“

[Kaloyana · Rating 5 out of 5]

Смях се сама в колата. А на Вазов съм му сърдита от 7 клас, заради мъката с Под игото, и затова, че заради него и тая мъка, много хора мразят самото четене. но Чичовци е велико - супер колоритно описани, много яки лафове, свежо, абе топ! И не, не ме е срам, че не съм го чела като дете. Бях му сърдита.

[Adi (Reading in the Windowseat) · Rating 5 out of 5]

Една от най-проницателните български сатири, повестта "Чичовци" представя предосвобожденския български бит с шарките на добродушна насмешка.

Лека и лесна за четене, тази малка книжка пленява с красноречивите си герои и техните простовати, но уникални схващания за света както извън малкото им общество, така и за вътрешната му уредба. Всеки един от българите прилага своите разбирания с непоклатимата вяра, че те са "прави", като пренебрегва дори написани черно-на-бяло исторически факти, защото не съвпадат със схващанията му. "Батареите" и "генералите" са в състояние да всеят страхопочитание и в най-смелите военачалници, а смелостта им, отдадеността им на каузата "liberte" не знае граници, нито пък братската им обич и спогодба!

Иван Вазов е изпъстрил по прекрасен начин бита на отдавна отминалите български поколения в "Чичовци", а сатиричния му поглед, приложен в днешно време, би могъл безпроблемно да добави още няколко герои към повестта и пак да ни накара да се смеем с глас на собствената си "чичовщина".

[Kalin Kisyov · Rating 2 out of 5]

Двете звезди са посветени на значението на творбата за българското общество. Книгата илюстрира типажи, които са неделима част от социума преди Освобождението. Отличен народопсихолог, Вазов обрисува със сатира героите си, но не се отрича от тях, тъй като те съществуват и не могат да бъдат заличени. Изводите са оставени за читателя, което личи от отворения край на произведението. Езикът обаче е тромав, пълен със стари думи и такива от други езици. В някои глави сюжетът е труден за проследяване и се налага справка с речници.

[Bludniq Sin · Rating 5 out of 5]

Помня в училищните ми години, когато четохме тази книга, всички се оплакваха. Била е скучна, архаична, глупава и честно когато седнах да я чета в 2 през нощта през редове точно такава оценка си заформих и аз. Знаех обаче, че е просто мързел и се ядосах на себе си. Седнах на другия ден да я чета по обяд и наистина се постарах, започнах на глас, за да се насиля да прочета всяка дума. Не ми пукаше за изпити и изпитвания, исках да разбера книгата. Прочетох я на един дъх. Тя просто ме завлече. И до средата аз вече се смях на глас. До сега все още не ми се е случвало подобно нещо. Хуморът на Иван Вазов на моменти е остроумен, ироничен, но стигаи дори простащина. Най-любимото ми нещо обаче в книгата е, независимо че е изобразена предосвобожденската действителност с всичките кусури на българите - чичовците, Вазов не ги осъжда за тяхното невежество, страх и глупост. Той ги разбира и чрез смях им прощава.
Наистина приятно четиво, ако му дадеш шанс.

[Maria Kirilova · Rating 2 out of 5]

Провокацията в книгата към българите в онова време, този им страх от поробване и всеки признак на бунт и дръзкият начин на Вазов да го покаже, са причините да разбирам защо изучаваме това в училище. Макар и да не съм сигурна, че мога да виня хора от 1868г. за това, че се страхуват от турците.
Книгата е за дребния човек и дребнавите му проблеми, като боядисана котка, например. И под повърхността на това се крие страхът от робството. Виждам защо тази книга е национална класика, но в края на деня аз съм човек от 2017г. И няма да лъжа, че ми беше интересно да прелиствам страниците.

[Денис Олегов · Rating 3 out of 5]

"- Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранни! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? — Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!…"

[Lynda · Rating 1 out of 5]

That was like "What?!! Is it just me, or that really is senseless?"

[Adelina · Rating 3 out of 5]

Очаквах да е по-голяма мъка за четене, но се забавлявах

[Mariya · Rating 5 out of 5]

Да отидем до гр. Сопот заедно!

[Alex · Rating 4 out of 5]

3.5

[Елина Генова · Rating 5 out of 5]

Не очаквах да ми хареса толкова много!

[Petar Terziev · Rating 4 out of 5]

Чичовци е картина на живота на обикновения българин в турско време. Повестта рисува злободневни случки, вражди, породени от робския страх и от честолюбието и инстинкта за самосъхранение. Заровени в битовизми, героите от "Чичовци" са бутафорни образи, неспособни да вършат това, в което се заричат. Дори лудостта на Мунчо прилича на параноята на Йотата и Фратю, загубата на разума за идиота е болестно състояние, а при другите двама е избор на бездействие и оскотяване. Живеещи във времена, когато е нужен героизъм, чичовците проявяват малодушието, което държи българина в петвековно робство. Страховити със своите "батареи", героите си играят на война, дори на освобождение, иронизирайки национални герои. Те самите не осъзнават колко са абсурдни, защото са в омагьосания кръг на вглъбения битовизъм и няма кой да ги събуди от съня на робството.

[Vanessa Princessa · Rating 5 out of 5]

Absolutely loved it! It was so funny. Don't know if I understood the full meaning behind it, but at least I had a few laughs.

Новата ми любима Вазова повест, която измества Немили-недраги на второ място. Толкова добре измислени герои не бях срещала много отдавна. Ще си го препрочитам от време на време.

[Dimitar Trifonov · Rating 3 out of 5]

Не бих казал, че произведението е ужасно, но определено има прекалено много остарели и чужди думи, които лично мен, страшно ме объркаха.

От друга страна, идеята е интересна и определено има хубави моменти. Чете се лесно и бързо, без да натоварва мозъка излишно.

Но тези чужди думи...

[Zuzi · Rating 3 out of 5]

Определено не е моята книга. Има толкова много герои, от които повечето ненужни. Такива, които с нищо не допълват повестта. Получава се прекалено оплетено.

[Leah · Rating 3 out of 5]

Много ми хареса езика на който е написана тази творба. Върви много леко и забавно... Наистина задължително четиво за всеки млад българин!

[Kristýna · Rating 4 out of 5]

Жестока сатира!

[Жени Шокоо · Rating 1 out of 5]

Не!!! Изобщо не ми хареса ... скука

[Деница · Rating 2 out of 5]

В началото има доста остарели думи и твърде много герои. Но с напредване на историята и развитието на действията, става интересно.

[Daniel · Rating 2 out of 5]

Предвид скромния си обем тази литературна творба може спокойно да конкурира по брой персонажи епичните романи на Толкин. Почти във всяка глава е представен нов главен герой, придружен от още цял куп незначителни такива, като всеки един от тях е по - противен от предишния. Липсата на действие беше осезаемо, а хуморът доста субективен. Като се прибавят към това и дългите, проточени описания, повестта трудно задържаше интереса ми.
Едно не може да се отрече на Вазов, а именно колко добре се е справил с улавянето на народопсихологията на българина, изтъквайки всичките й недостатъци. Факт е, че дори към днешна дата България не страда от липсата на подобни "чичовци" и "стрини", които знаят всичко, могат всичко и са винаги с поглед към чуждото.

[eijisimo · Rating 5 out of 5]

Най-добрата книга на Вазов.

[Maria Panova · Rating 5 out of 5]

Много добре написана книга, макар и с доста турцизми. Удоволствие е да е чете човек, както и всичко написано от Иван Вазов!!!

[Papi Hristova · Rating 4 out of 5]

A comical look into the average villager.

[Slavi · Rating 2 out of 5]

2.5

[Atanas · Rating 3 out of 5]

For the most of it, it was fun to read. The characters were quite interesting and the interaction between them was,in my opinion, the best feature of the book. Had many laughs with it.Although, some parts were pretty darn boring.

[Teodora · Rating 2 out of 5]

Още едно произведение за училище, което не харесах. Имаше твърде много остарели и непознати думи, които нямах никаква идея какво означават и само ме объркваха. Доста често не знаех какво точно се случва, и имах чувството, че действията на героите дори не са свързани.

[Angelina Ivanova · Rating 3 out of 5]

Колкото и да ме е срам, трябва да си призная, че не харесах книгата, по-скоро не разбвах по-голяма част от нея, а не съм на 20 г. Не знам как децата сега учат тези произведения като за тях повечето думи са непознати...

[Ivan Yordanov · Rating 3 out of 5]

I disgusting truth with ironic and comic envelop, valid very strongly, I think, for our and others modern societies of our time...