What do you think?
Rate this book
Утешението на ангела
След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта…
Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.
Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.
160 pages, Paperback
First published November 6, 2019
38 people are currently reading
763 people want to read
About the author
Frédéric Lenoir
136 books455 followers3 June 1962. Birth in Madagascar.
1964. His parents return to France and move to the country to raise their four children, born in Morocco and Madagascar.
1970-1979. He moves to Paris. An unruly student, he is particularly ill-disposed to doing schoolwork and is sent to three different lycées (Victor Duruy, Buffon, Camille Sée). As a teenager he reads Hesse and Dostoyevsky, kindling his interest in existential questions. At 15 he develops a passion for philosophy after reading Plato’s Dialogues, and in astrology from reading books by André Barbault.
1980-1985. The Swiss psychologist Carl Gustav Jung has a profound effect on his intellectual direction, triggering a desire to study mankind’s great myths and religions. After an early fascination with Asian spirituality, in particular Tibetan Buddhism, discovered through the work of Chogyam Trungpa, he develops an interest in the Kabbalah and begins taking classes in the symbolism of Hebrew letters. He has no particular interest in studying Christianity, however. His Catholic upbringing, although very liberal, had focused too much on dogma and morality. Then, at 19, he reads the Gospels for the first time, and is amazed by them. He begins studying philosophy at the University of Fribourg, in Switzerland, with his childhood friend Emmanuel Rouvillois, who later becomes a monk by the name of Brother Samuel; there, he meets two crucial and outstanding professors: the Dominican philosopher Marie-Dominique Philippe (with whom he writes a book of interviews, Les trois sagesses, in 1994) and the philosopher and Talmud scholar Emmanuel Lévinas who, as a testament, leaves him a fine text on ethics in his book Le Temps de la responsabilité (1991). Parallel to his philosophy studies, he goes on a personal spiritual quest that leads him to spend several months in Israel and India, as well as in Christian hermitages and monasteries in France.
1986. As editor of the religion department at Editions Fayard, he publishes several books examining philosophical and spiritual themes.
1991. He resigns from his position as editor to devote more time to academic research and writing, and begins work on a doctoral thesis on Buddhism in the West at the Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales.
1992. Passionate about ecological issues, he helps found the association ‘‘Environnement sans frontières.’’ In 2003 he publishes a book of interviews with his friend Hubert Reeves, who sounds the alarm on the risks threatening the planet. (Mal de Terre).
1994. He is appointed associate researcher at the Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales (EHESS). Following in the footsteps of Edgar Morin, one of his intellectual mentors, he takes on the issue of religion in a multi-disciplinary approach combining philosophy, sociology and history.
1997. He writes l’Encyclopédie des religions, conceived and compiled with Ysé Tardan-Masquelier, (2500 pages, 2 volumes, 150 collaborators).
1996-2000. He writes for L’Express on a regular basis.
1998. He writes and directs an international study about sects for television with Lolande Cadrin-Rossignol. The documentary series, entitled ‘‘Sectes, mensonges et idéaux’’ (‘‘Sects, Lies and Ideals’’), is broadcast in France on the Cinquième channel and in numerous other countries. He also co-writes a documentary about the Dalai Lama that is broadcast on Canal +, and a series of three 52’ episodes on the Cinquième channel entitled ‘‘Dieu a changé d’adresse’’ (‘’God has changed his address’’).
1998-2005. He writes a number of books − some alone, others with Catherine David and Jean-Philippe de Tonnac − of interviews with such diverse figures as Abbé Pierre, Umberto Eco, Stephen Jay Gould, Jean Vanier, Hubert Reeves and Jean-Claude Carrière.
1964. His parents return to France and move to the country to raise their four children, born in Morocco and Madagascar.
1970-1979. He moves to Paris. An unruly student, he is particularly ill-disposed to doing schoolwork and is sent to three different lycées (Victor Duruy, Buffon, Camille Sée). As a teenager he reads Hesse and Dostoyevsky, kindling his interest in existential questions. At 15 he develops a passion for philosophy after reading Plato’s Dialogues, and in astrology from reading books by André Barbault.
1980-1985. The Swiss psychologist Carl Gustav Jung has a profound effect on his intellectual direction, triggering a desire to study mankind’s great myths and religions. After an early fascination with Asian spirituality, in particular Tibetan Buddhism, discovered through the work of Chogyam Trungpa, he develops an interest in the Kabbalah and begins taking classes in the symbolism of Hebrew letters. He has no particular interest in studying Christianity, however. His Catholic upbringing, although very liberal, had focused too much on dogma and morality. Then, at 19, he reads the Gospels for the first time, and is amazed by them. He begins studying philosophy at the University of Fribourg, in Switzerland, with his childhood friend Emmanuel Rouvillois, who later becomes a monk by the name of Brother Samuel; there, he meets two crucial and outstanding professors: the Dominican philosopher Marie-Dominique Philippe (with whom he writes a book of interviews, Les trois sagesses, in 1994) and the philosopher and Talmud scholar Emmanuel Lévinas who, as a testament, leaves him a fine text on ethics in his book Le Temps de la responsabilité (1991). Parallel to his philosophy studies, he goes on a personal spiritual quest that leads him to spend several months in Israel and India, as well as in Christian hermitages and monasteries in France.
1986. As editor of the religion department at Editions Fayard, he publishes several books examining philosophical and spiritual themes.
1991. He resigns from his position as editor to devote more time to academic research and writing, and begins work on a doctoral thesis on Buddhism in the West at the Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales.
1992. Passionate about ecological issues, he helps found the association ‘‘Environnement sans frontières.’’ In 2003 he publishes a book of interviews with his friend Hubert Reeves, who sounds the alarm on the risks threatening the planet. (Mal de Terre).
1994. He is appointed associate researcher at the Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales (EHESS). Following in the footsteps of Edgar Morin, one of his intellectual mentors, he takes on the issue of religion in a multi-disciplinary approach combining philosophy, sociology and history.
1997. He writes l’Encyclopédie des religions, conceived and compiled with Ysé Tardan-Masquelier, (2500 pages, 2 volumes, 150 collaborators).
1996-2000. He writes for L’Express on a regular basis.
1998. He writes and directs an international study about sects for television with Lolande Cadrin-Rossignol. The documentary series, entitled ‘‘Sectes, mensonges et idéaux’’ (‘‘Sects, Lies and Ideals’’), is broadcast in France on the Cinquième channel and in numerous other countries. He also co-writes a documentary about the Dalai Lama that is broadcast on Canal +, and a series of three 52’ episodes on the Cinquième channel entitled ‘‘Dieu a changé d’adresse’’ (‘’God has changed his address’’).
1998-2005. He writes a number of books − some alone, others with Catherine David and Jean-Philippe de Tonnac − of interviews with such diverse figures as Abbé Pierre, Umberto Eco, Stephen Jay Gould, Jean Vanier, Hubert Reeves and Jean-Claude Carrière.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 161 reviews
June 7, 2020
Un livre très intéressant, qui se lit d'une traite. Un dialogue empli de sagesse, mais qui m'a donné l'impression de suivre une suite d'idées philosophiques exposées parfois un peu maladroitement.
Un roman cependant rempli d'émotions et aux personnages attachants.
Un roman cependant rempli d'émotions et aux personnages attachants.
April 17, 2022
Влюбих се в тази книга и начинът по , който беше написала.
Двамата ни персонажи се намират в обюа болнична стая:
тя - е около 90 годишна и умира, той - няма и 20 , но е решил да сложи край на живота си - неуспешен. Тя е позитивна, той е песимист.
В книгата се засягат различни теми като религия, избора как да живеем, как да приемаме и преминаваме след загуба, болка и скръб , екология. Без нищо да е излишно, но да те накара да се замислиш за всички значими житейски теми, все пак е в раздел духовно самоусъвършенстване и философия . Ако търсите четиво, което да ви накара да излезете от депресията и да ви покаже, защо и когато животът е несправедлив си заслужава да го живеем , това е прекрасна история. Със сигурност ще обикнете и персонажите.
Моето лично мнение споделям тук : https://www.youtube.com/watch?v=4sA_j...
Двамата ни персонажи се намират в обюа болнична стая:
тя - е около 90 годишна и умира, той - няма и 20 , но е решил да сложи край на живота си - неуспешен. Тя е позитивна, той е песимист.
В книгата се засягат различни теми като религия, избора как да живеем, как да приемаме и преминаваме след загуба, болка и скръб , екология. Без нищо да е излишно, но да те накара да се замислиш за всички значими житейски теми, все пак е в раздел духовно самоусъвършенстване и философия . Ако търсите четиво, което да ви накара да излезете от депресията и да ви покаже, защо и когато животът е несправедлив си заслужава да го живеем , това е прекрасна история. Със сигурност ще обикнете и персонажите.
Моето лично мнение споделям тук : https://www.youtube.com/watch?v=4sA_j...
April 14, 2022
- Аз също много държа на свободата си! Но не бих я противопоставила на привързаността ми към този, когото обичам. За мен да си свободен, не означава да правиш това, което искаш, във всеки един момент, без задръжки.
- А какво означава?
- Да не робуваш на нагоните си, на желанията, на емоциите си. Истински несвободен си, когато действаш като автомат, като се стремиш само към непосредственото удоволствие и бягаш от фрустрацията, при положение че съществуват препятствия, принуди, отговорности, които ни помагат да израснем и които, ако приемем, ни позволяват да постигнем много по-дълбоко и трайно щастие.
- А какво означава?
- Да не робуваш на нагоните си, на желанията, на емоциите си. Истински несвободен си, когато действаш като автомат, като се стремиш само към непосредственото удоволствие и бягаш от фрустрацията, при положение че съществуват препятствия, принуди, отговорности, които ни помагат да израснем и които, ако приемем, ни позволяват да постигнем много по-дълбоко и трайно щастие.
October 26, 2024
"Голямото препятствие е винаги представата, а не реалността."
January 7, 2020
Belle déception en ce qui me concerne… C’est typiquement le genre de bouquin qui aurait dû être un essai et pas une fiction. Les personnages sont irréalistes, avec une psychologie de papier mâché, et ne servent qu’à vulgariser maladroitement des idées philosophiques de l’auteur de manière très paternaliste. Les concepts évoqués sont souvent intéressants, mais abordés superficiellement… Quel dommage.
https://lespascaleries.com/2020/01/07...
https://lespascaleries.com/2020/01/07...
March 10, 2022
*4.5🌟
По принцип не съм от хората, които четат духовна литература или книги за самопомощ, но реших да дам шанс на тази, тъй като беше кратка и анотацията ми се стори интересна.
"Утешението на ангела" ми пасна точно на настроението, нуждаех се от нещо зареждащо. И в немалка степен се припознах в главния герой. Бяха засегнати някои екзистенциални теми като например има ли живот след смъртта, съществува ли Бог наистина и т.н. Беше интересно и да чета как една 80-годишна жена в края на живота си връща желанието за живот в едно 20-годишно момче, ами, беше много трогателно. Определено има какво да си извади читателят като поука, да научи нещо и измежду страниците е пълно с много хубави цитати.
Със сигурност ще прочета някоя от другите книги на автора.
По принцип не съм от хората, които четат духовна литература или книги за самопомощ, но реших да дам шанс на тази, тъй като беше кратка и анотацията ми се стори интересна.
"Утешението на ангела" ми пасна точно на настроението, нуждаех се от нещо зареждащо. И в немалка степен се припознах в главния герой. Бяха засегнати някои екзистенциални теми като например има ли живот след смъртта, съществува ли Бог наистина и т.н. Беше интересно и да чета как една 80-годишна жена в края на живота си връща желанието за живот в едно 20-годишно момче, ами, беше много трогателно. Определено има какво да си извади читателят като поука, да научи нещо и измежду страниците е пълно с много хубави цитати.
Със сигурност ще прочета някоя от другите книги на автора.
April 20, 2021
O incercare frumoasa de a da un sens vietii, privita din perspectiva filosofica. Un baiat care incearca sa isi puna capat zilelor poarta o discutie cu o profesoara de filosofie care se afla in faza terminala a unei bolii. Este interesant contrastul dintre omul care isi doreste sfarsitul, tanar fiind, lipsit de experiență si omul cu experienta, care a gasit sensul in timpul vietii, cu toate ca a primit multe lovituri in timpul ei !
Mi-au placut informatiile despre filosofii care au incercat si ei sa inteleaga misterul vieții .... si am inteles ca Lenoir este adeptul lui Spinoza .....
Mi-au placut informatiile despre filosofii care au incercat si ei sa inteleaga misterul vieții .... si am inteles ca Lenoir este adeptul lui Spinoza .....
June 28, 2021
Une belle rencontre, un livre plein de sagesse.
September 4, 2024
Un récit emouvant et infiniment tendre .
March 18, 2022
Ce livre me tentait beaucoup et au final j'ai été déçue que le côté développement personnel ait pris autant de place. Il y a toutefois des passages intéressants, mais je n'étais clairement pas le public cible.
November 12, 2023
Покъртително. Двама, в един момент и трима, картонени wikipedia/Паулу Коелю-та мърдат с усти, а излиза един и същ глас, четящ философско есе. Толкова натрапчива и прозрачна беше целта на всяко изречение, че направо дразнеше. Пълна загуба на време...
January 2, 2020
Il y a quelques semaines déjà, j’ai eu la chance d’être invité par les Editions Albin Michel à la rencontre du philosophe et auteur Frédéric Lenoir, pour la sortie de son nouveau roman, La Consolation de l’Ange. J’ai rencontré un fervent amoureux de Victor Hugo. Passion commune que je partage avec l’auteur. Et quelle n’a pas été ma joie lorsqu’il nous a déclamé Demain, dès l’aube, poème cher à mon cœur.
Forte de cette expérience, et des différents thèmes échangés autour du roman tel que l’apprentissage des valeurs, par le regard des enfants et leur propension étonnante à être plus emprunts de justice que les adultes, et de la nouvelle année fêtée, je me suis en fin lancée dans cette lecture philosophique : « Après une tentative de suicide, Hugo, 20 ans, est réanimé et placé dans la même chambre d’hôpital que Blanche, une vieille dame au crépuscule de son existence. Entre ce jeune homme qui n’attend rien et cette femme qui mesure le prix de chaque instant, un dialogue se noue autour des grandes questions de la vie et de la mort, de Dieu, du destin et de la liberté, du bonheur, de l’amour… Ce qui aidera peut-être Hugo à trouver un sens à son existence. Surtout lorsque Blanche lui fera part de l’incroyable expérience qu’elle a vécue à l’âge de 17 ans et qui a transformé sa vie. »
La promesse est belle sur le papier, même si somme toute convenue. Deux personnes que tout opposent – une âme en paix et l’autre en peine – se retrouvent de manière impromptue à la charnière de leur existence et vont apprendre l’une de l’autre. L’un doit apprendre à vivre, à apprécier cette chance qu’il a, quand l’autre doit apprendre à mourir en paix. Avec en filigrane l’oeuvre de Victor Hugo et le drame de sa vie, la perte tragique de sa fille chérie, Léopoldine.
Deux univers que tout oppose donc. L’un carthésien. L’autre eux croyance exacerbée. Deux générations antagonistes. L’une à connu les camps de la mort et en est revenu marqué comme du bétail. Une plaie béante à l’âme. Des drames jalonnant sa vie, et un recueil de poème comme planche de salut. L’autre biberonné aux écrans pour masquer le manque de parents absents. Le manque d’envie, de passion chevillé au corps. La perte d’une mère trop jeune. Un père trop exigent quant à l’avenir que son fils doit embrassé.
Peut être est parce que malgré mes études littéraire et mon appétence pour les débats, j’ai toujours eu de mauvaises notes en philo et qu’inconsciemment j’en suis marquée au fer rouge mais je n’ai pas accroché. Frédéric Lenoir regroupe un amas de lieu commun qu’il juxtapose bout à bout, avec comme toile de fond une chambre d’Hôpital. Je ne me suis attachée ni à Hugo, ni à Blanche. Les débats sont vite avortés, par la bienséance et l’image patriarcale et vieillissante qui veut que les anciens soient la voie de la raison et que leur vérité soit absolue. Les extraits de l’oeuvre hugolienne servant quant à elle d’illustration à tort et à travers.
La consolation de l’ange a pour moi été une vraie déception. J’avais une attente, peut être irrationnelle, mais de réflexion quant à l’après vie. Je n’ai malheureusement trouvé que des lieux communs.
Malgré tout, belle lecture à ceux qui souhaitent tenter l’aventure !
Forte de cette expérience, et des différents thèmes échangés autour du roman tel que l’apprentissage des valeurs, par le regard des enfants et leur propension étonnante à être plus emprunts de justice que les adultes, et de la nouvelle année fêtée, je me suis en fin lancée dans cette lecture philosophique : « Après une tentative de suicide, Hugo, 20 ans, est réanimé et placé dans la même chambre d’hôpital que Blanche, une vieille dame au crépuscule de son existence. Entre ce jeune homme qui n’attend rien et cette femme qui mesure le prix de chaque instant, un dialogue se noue autour des grandes questions de la vie et de la mort, de Dieu, du destin et de la liberté, du bonheur, de l’amour… Ce qui aidera peut-être Hugo à trouver un sens à son existence. Surtout lorsque Blanche lui fera part de l’incroyable expérience qu’elle a vécue à l’âge de 17 ans et qui a transformé sa vie. »
La promesse est belle sur le papier, même si somme toute convenue. Deux personnes que tout opposent – une âme en paix et l’autre en peine – se retrouvent de manière impromptue à la charnière de leur existence et vont apprendre l’une de l’autre. L’un doit apprendre à vivre, à apprécier cette chance qu’il a, quand l’autre doit apprendre à mourir en paix. Avec en filigrane l’oeuvre de Victor Hugo et le drame de sa vie, la perte tragique de sa fille chérie, Léopoldine.
Deux univers que tout oppose donc. L’un carthésien. L’autre eux croyance exacerbée. Deux générations antagonistes. L’une à connu les camps de la mort et en est revenu marqué comme du bétail. Une plaie béante à l’âme. Des drames jalonnant sa vie, et un recueil de poème comme planche de salut. L’autre biberonné aux écrans pour masquer le manque de parents absents. Le manque d’envie, de passion chevillé au corps. La perte d’une mère trop jeune. Un père trop exigent quant à l’avenir que son fils doit embrassé.
Peut être est parce que malgré mes études littéraire et mon appétence pour les débats, j’ai toujours eu de mauvaises notes en philo et qu’inconsciemment j’en suis marquée au fer rouge mais je n’ai pas accroché. Frédéric Lenoir regroupe un amas de lieu commun qu’il juxtapose bout à bout, avec comme toile de fond une chambre d’Hôpital. Je ne me suis attachée ni à Hugo, ni à Blanche. Les débats sont vite avortés, par la bienséance et l’image patriarcale et vieillissante qui veut que les anciens soient la voie de la raison et que leur vérité soit absolue. Les extraits de l’oeuvre hugolienne servant quant à elle d’illustration à tort et à travers.
La consolation de l’ange a pour moi été une vraie déception. J’avais une attente, peut être irrationnelle, mais de réflexion quant à l’après vie. Je n’ai malheureusement trouvé que des lieux communs.
Malgré tout, belle lecture à ceux qui souhaitent tenter l’aventure !
May 23, 2024
3.5 ♡
« Si je devais résumer le sens de l’existence humaine en quelques mots, je dirais : tout le chemin de la vie, c’est de passer de l’inconscience à la conscience et de la peur à l’amour. C’est pour cela que les âmes viennent sur terre, même si c’est un chemin souvent douloureux et jonché d’obstacles. »
« Si je devais résumer le sens de l’existence humaine en quelques mots, je dirais : tout le chemin de la vie, c’est de passer de l’inconscience à la conscience et de la peur à l’amour. C’est pour cela que les âmes viennent sur terre, même si c’est un chemin souvent douloureux et jonché d’obstacles. »
February 17, 2022
Книга , която ме остави без думи и ме разплака . Н��истина тази книга те докосва на толкова много нива , че не мога да го обясня . Смятам че всеки човек трябва да я притежава .
January 17, 2022
J’ai bien aimé la lecture de ce roman initiatique quoique j’ai trouvé la façon dont l’histoire fut ficelée assez élémentaire. C’est que parfois, j’avais davantage l’impression de livre de développement personnel qu’un roman. Malgré ce détail, j’ai passé un bon moment. Les nombreuses références à des philosophes et psychologues m’ont donné le goût de faire des recherches à leur sujet. Mon carnet de lecture sera aussi rempli de belles citations surlignées dans ce livre qui m’aideront à donner un sens plus profond à la vie.
July 14, 2025
Ce roman relate de sujets très sensibles et des différentes façons de voir les choses, il est très doux et parle de choses importantes de façon très positive et très humaine.
Les deux personnages sont extrêmement attachants et touchants, on vit à travers eux des tas de choses, on apprend beaucoup grâce à eux et la lecture nous transporte réellement et nous change.
L'amitié de ces deux personnages que tout oppose est si douce et si belle qu'elle est dure à quitter, je suis ravie d'avoir pu découvrir cette merveille.
Les deux personnages sont extrêmement attachants et touchants, on vit à travers eux des tas de choses, on apprend beaucoup grâce à eux et la lecture nous transporte réellement et nous change.
L'amitié de ces deux personnages que tout oppose est si douce et si belle qu'elle est dure à quitter, je suis ravie d'avoir pu découvrir cette merveille.
September 3, 2024
que dire ? c’est beau, c’est bien écrit, touchant.
cette rencontre entre la vie et la mort, l’optimisme et le pessimisme, la philosophie et la science.
pour moi, future infirmière, qui souhaite travailler aux soins palliatifs, c’est un livre beau qui m’a permis d’ouvrir les yeux sur pleins d’aspects de ma vie et de mes divers points de vue. j’ai adoré
cette rencontre entre la vie et la mort, l’optimisme et le pessimisme, la philosophie et la science.
pour moi, future infirmière, qui souhaite travailler aux soins palliatifs, c’est un livre beau qui m’a permis d’ouvrir les yeux sur pleins d’aspects de ma vie et de mes divers points de vue. j’ai adoré
November 3, 2020
Quelle émotion. Une dame qui a connu un moment de pure conscience à 17 ans, survivante des camps passe ses derniers jours avec un jeune garçon qui a voulu se tuer. Ils se parlent, se trouvent. Sentiment de reconnaissance d’avoir eu la chance de les écouter.
September 17, 2025
Je ne pensais pas être si bouleversée ni que les mots de Frédéric Lenoir résonneraient tant en moi. Moi qui n’ai que peu d’alchimie avec les récits philosophiques, je viens d’en découvrir un que je porterais encore longtemps avec moi. Merci Blanche et Hugo.
April 8, 2021
un livre rempli d'émotions qui a changé ma façon de voir la vie. à lire absolument !
August 30, 2021
Objectif (agrandi) de 70 livres atteint on en ajoute 10
April 3, 2024
“Пътят на живота ни води от несъзнаваното към съзнанието, от страха към любовта.”😍⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️
January 8, 2025
Тази, сравнително малка по обем книга, те кара да навлезеш в големите дебри на човешката душа, изпълнена с рани от миналото, които живеят с теб и в даден момент дават своето отражение.
Всеки човек има своите "преживявания", които се опитва да скрие, да стъпче, да ги затвори завинаги или в най-добрия възможен случай да ги "изгори" от съзнанието си така, че никога да не изплуват отново.
Истината е, че това е много трудно и в много случаи, човек трябва да се сблъска със спомените си, да ги преживее отново, да изпита отново болката, за да успее в крайна сметка да ги приеме, а също и да ги надживее.
Психическата травма и депресията са едни от големите врагове на човека и най-често срещаните причини, поради които човек е склонен да потърси самоубийството като единственият възможен вариант за себе си.
Всеки човек има своите "преживявания", които се опитва да скрие, да стъпче, да ги затвори завинаги или в най-добрия възможен случай да ги "изгори" от съзнанието си така, че никога да не изплуват отново.
Истината е, че това е много трудно и в много случаи, човек трябва да се сблъска със спомените си, да ги преживее отново, да изпита отново болката, за да успее в крайна сметка да ги приеме, а също и да ги надживее.
Психическата травма и депресията са едни от големите врагове на човека и най-често срещаните причини, поради които човек е склонен да потърси самоубийството като единственият възможен вариант за себе си.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 16, 2025
I wanna be this type of gran
Read
February 9, 2023dnf
July 22, 2025
L’un des plus beaux livre que j’ai lu!!🤍
August 8, 2025
DNF 50%, ce livre ne me correspond pas.
September 11, 2025
Comme le dit le philosophe Wittgenstein, « ce dont on ne peut pas parler il faut le taire ».
May 8, 2024
J'ai adoré
Un échange tout doux sur l'amour de la vie
Un échange tout doux sur l'amour de la vie
September 16, 2025
très très beau livre sur l’amour de la vie même si au début y avait des choses un peu redondantes
Displaying 1 - 30 of 161 reviews