1. "Трите плана на другаря Сталин." - не знам как е станало да се говори, че Сталин не е предвиждал да напада Европа, при условие, че още като бях в гимназията се говореше в часовете по история, че е било въпрос на време да се случи, примерно около 43та. Солонин задълбава в промените на плановете на Сталин кога и срещу кого да воюва, и развива интересна хипотеза за 1941ва, която не е баш като тази на Виктор Суворов, но и не е съвсем далеч от нея.
2. "Женският бунт в Иваново." - страшното тук е до колко са успели са пречупят хората в ссср-то, за какво всъщност е въпросния "бунт"... Както и целите, реакциите и поведението на ръководителите.
3. "Двете блокади- Ленинград и Западен Берлин." - трагедиите при блокадата на Лениград са изцяло на сметката на ссср, защото въпросната съвсем не е била плътно затворена и при добро желание е имало как да бъде снабдяван града. Но желание е нямало, по тия географски ширини животът нищо не струва.
4. "Украинските националисти: "Нашата власт ще бъде страшна."" - уви, тази точно тема не ми е достатъчно позната, за да коментирам, но не мога да се отърва от усещането, че Солонин не е могъл да надскочи факта, че и самият той е руснак...
5. "Пролетта на победата. Забравеното престъпление на Сталин." - най-грозната част от книгата, за поредните замитани, но забравени варварщини от страна на "победоносната" и "освободителна" (хаха, от свободата освободителна!) РККА. Дали наистина е имало целенасочен план за цялата диващина, за всичкото насилие и избивания е много вероятно, но надали някога ще бъде доказано. Поне докато най-сетне не се отворят пустите архиви в РФ, но се съмнявам и тогава, надали ще има писмена заповед за подобно нещо.
Финално - 3.5/5