Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт. Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери". Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
- Човек всякак може - каза Петър овчарят. - И ще се оплаче, и свой ще намери. А добитъка, а добитъка... На него какво му е, никой не знае... Като няма език да каже...
Рецензия: 4/5 „Ако можеха да говорят“ е прекрасен пример за изяществото и човечността на Йовковия стил. Разказите му са изпълнени с топлота, състрадание и разбиране към човешката душа, а езикът – прост, но изключително красив и поетичен. Йовков има дарбата да превръща обикновените хора и техните малки драми в универсални истории за любов, доброта, болка и надежда.
Въпреки това, някои разкази ми се сториха по-слаби и по-малко въздействащи от други, което леко нарушава цялостното впечатление. Но като цяло сборникът е силен, трогателен и доказва защо Йовков е един от най-големите майстори на късия разказ в българската литература. Четиво, което си струва вниманието – 4/5.
Йовков е любимият ми писател от миналото(изпреварва доста съвременни писатели). Тези му разкази също като всичко друго написани от него са някак тъжни , но и уютни и топли. Изпълнени са с човечност, надежда и някак те успокояват. Показват ти, че на този свят има все още истински и добри неща. Силно препоръчвам всичко написано от Йовков.
Не мисля, че ще изненадам някого, ако кажа, че Йовков просто е майстор на тези разкази. Всеки път, четейки неговите произведения, ме оставя с едно приятно чувство и храна за размисъл.