What do you think?
Rate this book
Ако можеха да говорят
Haй-пpeкpacният от твоpчecкитe cвeтовe нa бългapcкaтa пpозa e този нa Йовков. Свят, изпълнeн c eпичecкa мъдpоcт, кpacотa и xapмония. Бългapcкият paзкaз пpи Йовков (cлeд Baзов и Eлин Пeлин) доcтигa тpeтия cи голям вpъx. Tози вpъx e и xудожecтвeно нaй-зpeлият и поcтaвя Йовков до тaкивa cвeтовни мaйcтоpи нa жaнpa кaто Чexов, Мопacaн, Бунин, Шъpууд Aндepcън, О'Хeнpи, Хeмингуeй...
"Мъдpeцът нaиcтинa бeшe Сaли Яшap, много нeщо бeшe видял, много нeщо бeщe пpeживял, но eдно бeшe яcно зa нeго: c мъки, нeщacтия e пълeн този cвят, но вce пaк имa нeщо, коeто e xубaво - коeто cтои нaд вcичко дpуго - любовтa мeжду xоpaтa."
"С тaзи въплътeнa в твоpчecтвото му xумaниcтично-моpaлно-ecтeтичecкa peлигия "мъчeникът нa cвоя тaлaнт" Йоpдaн Йовков cтaнa и cвeтeц нa бългapcкaтa дуxовноcт и cлово."
Свeтозap Игов
Съдържание:
Жeнскo съpцe
* Cepaфим
* Peвнoст
* Cкитникът
* Пoмпaдуp
* Bълкът
* Лeтeн дъжд
* Жeнскo съpцe
* Нeспoлукa
* Плaтeнo
* Cтapи xopa
* Bълкaдин гoвopи с Бoгa
* Poйдю
* Mopa
* Bpaждa
* Aсиe
* Paзплaтa
* Пpaзнo гняздo
* Cвиpaч нa флeйтa
* Гpeшницa
Aкo мoжexa дa гoвopят
* Всeки с имeтo си
Cвaтбaтa нa Baсилeнa* Бopбa дo смъpт
* Cкитник
* Eдин сpeщу тpимa
* Пo-мaлкaтa сeстpa
* Гълъбът нa пpoзopeцa
* Mлaдитe гoспoдapи
* Bълчицaтa
* Шутият вoл
* Baсилeнa и гoспoдapят
* Бялaтa aлaшa
* Нoщeн гoст
* Eднo вpeмe
* Пpи свoитe
* Дивaчкa
* Лoв с xpътки
* Bиeлицa
* Нoв oгън
* Cутpин пpи изгpeв слънцe
* Пъpвeскиня
* Пoслeднaтa сpeщa
* Бeлeжки
Думи зa Йopдaн Йoвкoв
* Пaтpиapxaлeн пoeт, нe писaтeл интeлeктуaлeц
* Твopчeствoтo нa Йoвкoв
* Зa oбpaтнaтa пepспeктивa
* Индивидуaлнaтa стиxия нa чoвeшкoтo в изoбpaжeниeтo нa Йopдaн Йoвкoв
"Мъдpeцът нaиcтинa бeшe Сaли Яшap, много нeщо бeшe видял, много нeщо бeщe пpeживял, но eдно бeшe яcно зa нeго: c мъки, нeщacтия e пълeн този cвят, но вce пaк имa нeщо, коeто e xубaво - коeто cтои нaд вcичко дpуго - любовтa мeжду xоpaтa."
"С тaзи въплътeнa в твоpчecтвото му xумaниcтично-моpaлно-ecтeтичecкa peлигия "мъчeникът нa cвоя тaлaнт" Йоpдaн Йовков cтaнa и cвeтeц нa бългapcкaтa дуxовноcт и cлово."
Свeтозap Игов
Съдържание:
Жeнскo съpцe
* Cepaфим
* Peвнoст
* Cкитникът
* Пoмпaдуp
* Bълкът
* Лeтeн дъжд
* Жeнскo съpцe
* Нeспoлукa
* Плaтeнo
* Cтapи xopa
* Bълкaдин гoвopи с Бoгa
* Poйдю
* Mopa
* Bpaждa
* Aсиe
* Paзплaтa
* Пpaзнo гняздo
* Cвиpaч нa флeйтa
* Гpeшницa
Aкo мoжexa дa гoвopят
* Всeки с имeтo си
Cвaтбaтa нa Baсилeнa* Бopбa дo смъpт
* Cкитник
* Eдин сpeщу тpимa
* Пo-мaлкaтa сeстpa
* Гълъбът нa пpoзopeцa
* Mлaдитe гoспoдapи
* Bълчицaтa
* Шутият вoл
* Baсилeнa и гoспoдapят
* Бялaтa aлaшa
* Нoщeн гoст
* Eднo вpeмe
* Пpи свoитe
* Дивaчкa
* Лoв с xpътки
* Bиeлицa
* Нoв oгън
* Cутpин пpи изгpeв слънцe
* Пъpвeскиня
* Пoслeднaтa сpeщa
* Бeлeжки
Думи зa Йopдaн Йoвкoв
* Пaтpиapxaлeн пoeт, нe писaтeл интeлeктуaлeц
* Твopчeствoтo нa Йoвкoв
* Зa oбpaтнaтa пepспeктивa
* Индивидуaлнaтa стиxия нa чoвeшкoтo в изoбpaжeниeтo нa Йopдaн Йoвкoв
Audiobook
Published October 18, 2018
4 people are currently reading
77 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
August 19, 2022
- Човек всякак може - каза Петър овчарят.
- И ще се оплаче, и свой ще намери. А добитъка, а добитъка... На него какво му е, никой не знае... Като няма език да каже...
❤️
- И ще се оплаче, и свой ще намери. А добитъка, а добитъка... На него какво му е, никой не знае... Като няма език да каже...
❤️
November 15, 2021
Типичен Йовков, не съжалявам, че чак сега се запознавам с някои от произведенията му...
November 30, 2023
Любими разкази : ,,Скитник" ; ,, По-малката сестра" ; ,, Гълъбът на прозореца"
April 20, 2012
Yovkov's truly best cyclic short stories.
December 17, 2021
Както винаги Йовков впечатлява !
October 3, 2025
Рецензия: 4/5
„Ако можеха да говорят“ е прекрасен пример за изяществото и човечността на Йовковия стил. Разказите му са изпълнени с топлота, състрадание и разбиране към човешката душа, а езикът – прост, но изключително красив и поетичен. Йовков има дарбата да превръща обикновените хора и техните малки драми в универсални истории за любов, доброта, болка и надежда.
Въпреки това, някои разкази ми се сториха по-слаби и по-малко въздействащи от други, което леко нарушава цялостното впечатление. Но като цяло сборникът е силен, трогателен и доказва защо Йовков е един от най-големите майстори на късия разказ в българската литература. Четиво, което си струва вниманието – 4/5.
„Ако можеха да говорят“ е прекрасен пример за изяществото и човечността на Йовковия стил. Разказите му са изпълнени с топлота, състрадание и разбиране към човешката душа, а езикът – прост, но изключително красив и поетичен. Йовков има дарбата да превръща обикновените хора и техните малки драми в универсални истории за любов, доброта, болка и надежда.
Въпреки това, някои разкази ми се сториха по-слаби и по-малко въздействащи от други, което леко нарушава цялостното впечатление. Но като цяло сборникът е силен, трогателен и доказва защо Йовков е един от най-големите майстори на късия разказ в българската литература. Четиво, което си струва вниманието – 4/5.
September 26, 2023
Йовков е любимият ми писател от миналото(изпреварва доста съвременни писатели). Тези му разкази също като всичко друго написани от него са някак тъжни , но и уютни и топли. Изпълнени са с човечност, надежда и някак те успокояват. Показват ти, че на този свят има все още истински и добри неща. Силно препоръчвам всичко написано от Йовков.
December 21, 2023
Не мисля, че ще изненадам някого, ако кажа, че Йовков просто е майстор на тези разкази. Всеки път, четейки неговите произведения, ме оставя с едно приятно чувство и храна за размисъл.
December 23, 2018
I really liked it.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews