„Изблиците на интелектуална пъргавина у нея започваха да му се нравят. Притежаваше стабилното търсещо любопитство — също отличителен белег на атреидите.“
Възхитен съм от „Бог-Император на Дюн“! В нея е разгъната още по-любопитна и мащабна визия за бъдещето, а и размислите на автора отново са изключително мъдри... Франк Хърбърт е навлязъл още по-дълбоко в сърцевината на монархията, представяйки отрицателните черти на тази система, но същевременно давайки ценната гледна точка на император, който трябва да взима страшно трудни решения, за да спаси човечеството.
В книгата проследяваме управлението на Лито II, което продължава повече от 3 хилядолетия. Аракис вече не е пустинна планета и условията на нея значително са се подобрили, а пък Лито има изключително дълъг живот и е почитан като божество. Цената за това обаче е висока, тъй като се превръща в хибрид между човек и пустинен червей. Този многопластов император силно ме впечатли - както настоящите му приключения, така и откъсите от неговите дневници бяха увлекателни и предизвикваха мисленето ми... Много ми допадна Сиона, която също е доста интересен и вълнуващ персонаж! Романът обхваща твърде голям времеви период, заради което действието не е особено динамично в сравнение с предните части на поредицата, но четенето ми достави очакваното огромно удоволствие.
„Колко точно е наблюдението — помисли Лито, — че о��ъжието поставя човека в предсказуем модел на поведение.“
„Много трудно е да убеждаваш младите, независимо за какво. Те се раждат, знаещи всичко.
— Досега не съм чувал никой Атреидски да се отнася така подигравателно към младите.
— Може би, защото съм невероятно стар — старост върху много още старост. И задачата ми става все по-трудна с всяко отминало поколение.“
„Познавам един дълбоко вкоренен модел на поведение, който хората отричат с думите си, същевременно потвърждавайки го със своите дела. Те говорят, че търсят сигурност и спокойствие — състоянието, наричано от самите тях мир. И още неизрекли това, подготвят семената на безредието и насилието.“
„— Направиха ли ти впечатление първостепенните прегрешения?
— Какво?
— Опит за корумпиране на член на моето управление, както и явната корупция на член на същото това управление.
— А що е то корупция?
— Преди всичко — несъобразяване и отказ от боготворене на светостта на Бог-Императора Лито.“
„Идеята за града ме привлича и очарова, формирането на биологическа общност без подкрепата на функциониращо в социален аспект общество води до безредие и разруха. Цели светове са се превръщали в обособени биологични общности, но отсъствието на взаимодействаща социална структура винаги е довеждало до тяхното сриване. В условия на пренаселеност подобни случаи стават драматично назидателни. Гетото въздейства унищожително. Психическият стрес причинен от пренаселването, създава напрежения, които неотменно довеждат до взрив. Градът е опит за овладяване на тези сили. Социалните форми, ползвани от градовете при въпросния опит, има защо да бъдат проучени.“
„— Всичко, което знаем за нея, е, че може да бъде посветена и отдадена на специфично начинание, на модел, овладял без остатък сетивата й. Разбира се, тя е аристократка, но аристокрацията е обърната предимно към миналото. Оттук идва сривът. Няма как да видиш много нито напред, нито назад, освен, ако не си двуликият Янус, гледащ едновременно и в двете посоки.
— Кой Янус? О, да, богът с противостоящите лица! — Тя овлажни с език устните си. — Лито, ти Янус ли си?
— Да, Янус съм, но умножен милиарди пъти. Същевременно съм и нещо по-маловажно. Например, бил съм и онова, което за моите административни ръководители е обект на най-голямо възхищение — взимащият решения, всяко, от които може да бъде приведено в действие.“
„Каква досадна упор��тост има в искането боговете да бъдат съвършени. Гърците са били много по-разумни за тези неща.“
„Внезапно очите на Монео се разшириха; навярно бе осъзнал как стоят нещата благодарение на точно зададения въпрос. Сам бе виждал как си взаимодействат полюсите — познание за нещо, благодарение на действието на противостоящото му.
Ето как това, което търсим, се откроява на фона на всичко определящо го — помисли Лито. — Монео непременно ще го забележи.“
„Привилегията, се превръща в арогантност. Арогантността подтиква към неправда. И тогава семената на разрухата и унищожението покълват и разцъфтяват.“
„Моделът на монархиите и на подобни на тях системи съдържа в себе си идея, която е ценна за всички политически форми на управление. Събраните в мен спомени ми дават увереност, че управляващите и правителствата, независимо от своя вид, могат да се възползват от посланието, скрито в тази идея. Управляващите са полезни за управляваните само докато присъщият им стремеж за установяване на тирания бъдат ограничавани.“
„Не престава да ме удивява фактът, че хората се крият от спомените, останали от техните предшественици, издигайки масивни митологични прегради.“
„— Някогашните свободни бяха пълни с живот — каза Лито. — И усетът им към красивото бе ограничен само до действителната полза. Никога не видях лаком свободен.
— Какво би трябвало да означава това?
— По онова време преди излизане в пустинята се взимаше единствено необходимото за запазване на живота. Днес вашият живот не е освободен от жаждата да притежавате.“
„— Службата на по-нисък пост поддържа силата, но раздува истеричните забежки — отбеляза икономът. — А изкуството на атреидите е в умението да се управлява без истерия; и да се поема отговорност за начина, по който се използва властта.“
„— Думите рядко са ти нужни — рече Хви. — Защото говориш пряко на сетивата със собствения си живот.“
„Предпазливостта като линия на поведение е равнозначна на посредствеността. Плавно носещата се безстрастна посредственост е всичко, което в представите на повечето хора е върхът на техните достижения.“
„Преживяхме заедно някои неща. Бяхме свързани по-скоро с достойнствата си, отколкото със своите слабости.“