What do you think?
Rate this book
До Боянския майстор
След като книгите й „Алтъна“ и „ Обич“ докоснаха много читатели, една от най-обичаните български писателки днес представя най-силната си книга досега. Ивелина Радионова си спечели много почитатели с красивия си, самобитен език, чрез който говори българското. Действието на новата й книга тече през вековете и показва корените на българщината и човечността, които ни сродяват с миналото.
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията й проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“
В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.
Многолико е времето. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една обречена любов.
Книгата е с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… - истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те кара да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето.
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията й проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“
В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.
Многолико е времето. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една обречена любов.
Книгата е с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… - истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те кара да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето.
224 pages, Paperback
Published January 1, 2022
41 people want to read
About the author
Ивелина Никова-Радионова
14 books26 followersИвелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
August 31, 2022
Прекрасна е идеята зад всеки един разказ. Много близки ги почувствах и защото последните три години посетих точно тези места, свързани с действието, и проучвах легендите за тях - Боянската църква, потопената църква в Жребчево, Чит кая, образът на двуглавия орел в Средновековна България и Византия.
Това, което не ми допадна и на места пресекваше удоволствието от хубава история, беше стилистиката и в частност - подборът на думи. Имаше словосъчетания от архаизми, които за мен не бяха на мястото си и дори на места се губеше смисълът - все едно авторката е искала просто да подсили старовремското звучене на текста. Също така прекалено натруфен ми идва изказът. Когато се употребяват толкова алюзии, прилагателни, причастия, които са нарицателни за главните герои и разкриват част от характера им, от емоцията им, се получава едно пренасищане на текста, повтарят се идеи дословно, а би било достатъчно да останат загатнати като алюзии. Мисля, че ако се изгладят тези леко дразнещи места в стилистика и се задълбочи изграждането на образите, биха се получили несъмнено нови златни български разкази!
Въпреки всичко беше удоволствие да ги прочета и препоръчвам книгата! Моите фаворити са "Очите на Чая" и "Душа за продан"!
Това, което не ми допадна и на места пресекваше удоволствието от хубава история, беше стилистиката и в частност - подборът на думи. Имаше словосъчетания от архаизми, които за мен не бяха на мястото си и дори на места се губеше смисълът - все едно авторката е искала просто да подсили старовремското звучене на текста. Също така прекалено натруфен ми идва изказът. Когато се употребяват толкова алюзии, прилагателни, причастия, които са нарицателни за главните герои и разкриват част от характера им, от емоцията им, се получава едно пренасищане на текста, повтарят се идеи дословно, а би било достатъчно да останат загатнати като алюзии. Мисля, че ако се изгладят тези леко дразнещи места в стилистика и се задълбочи изграждането на образите, биха се получили несъмнено нови златни български разкази!
Въпреки всичко беше удоволствие да ги прочета и препоръчвам книгата! Моите фаворити са "Очите на Чая" и "Душа за продан"!
November 16, 2022
Искаше ми се да не свършва тази книга. След всеки разказ трябваше да спра , за да се насладя на слакодумието. Толкова топло , българско , все едно четеш приказка.
March 3, 2024
3,55/5
September 29, 2022
Изключителна книга,изящен и красив изказ, увличащи и самобитни истории,които завлядяват и спечелват сърцето с всяка следваща страница!Ивелина Радионова е един от най-способните съвременни български автори,които съм чела,достойна според мен наследница на писатели като Елин Пелин и Йовков...
March 6, 2022
Много ми хареса книгата с всичките 12 разказа :)
Препоръчвам я на всеки, който още не я е прочел! :)
Препоръчвам я на всеки, който още не я е прочел! :)
May 7, 2024
Много живописни разкази!
December 30, 2025
Докосващи разкази. Като майка на две малки деца, разказът "Майка" ме разтърси из основи!
Displaying 1 - 7 of 7 reviews