Историята на една шапка, която ще обиколи цяла България, ще представи историческите промени в страната през очите на бомбето.
То ще бъде носено от най-различни благородни и неблагородни глави, ще се срещне с много други шапки и ще разсъждава какво е било мястото на бомбето върху главата на човека и какви промени са настъпили с подмяната му от каскета.
Историята на проницателното бомбе за първи път се появява в самостоятелно издание с художественото оформление на София Попйорданова.
Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип „Борсалино“. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история.
Това е „Бомбето“ на Йордан Радичков...
Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите промени в България през очите на едно бомбе. То ще бъде носено от най-различни благородни и неблагородни глави, ще се срещне с много други шапки и ще разсъждава какво е било мястото на бомбето върху главата на човека и какви промени са настъпили с подмяната му от каскета.
За първи път „Бомбето“ излиза в самостоятелно издание, което сякаш винаги е заслужавало. За нас остава въпросът как един толкова критически към историческите реалности преди 1989 година текст е успял да премине през бариерите на цензурата.
Ами как? Вятър е подхванал бомбето и то е прелетяло над умните и неумните глави, за да стигне до нас непокътнато със своята невероятна история!
Yordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Абсолютният шедьовър що се отнася до новелите на Радичков; Тук силно застъпеният на първи план магически реализъм отстъпва на политическата сатира, чиято мишена са режимите на българската власт, досущ както при “Майстора и Маргарита”. Цяло чудо е, че “Бомбето” е видяло бял свят, въпреки строгата цензура във времената на неговия зародиш.
“Главата се стремеше да се приобщи към философията на каскета, вместо каскетът да се приобщава към философията на главата.” (74, Радичков)
Въпреки че историческото време (преди и след деветосептемврийския преврат) не беше основната тема в новелата, то изиграва ролята да покаже колко случаен може да бъде животът и как шапката може да е освен признак на статут (както е в старото време), така и абсурден контраст на убежденията на носителя ѝ.