Женя Димова е рпдена в Плевен. От тригодишна възраст живее в гр. Казанлък. Тук завършва средно образование, има семейство и две деца. Следва в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Има издадени три книги с поетични текстове - "Залите на пролетта" (1998), "Невидими намерения" (2000), "Необичайно" (2003), и един сборник с разкази "Сезонът на видимостта" (2000). Носителка е на Втора награда от конкурса за разказ "Рашко Сугарев", Пловдив (2000); втора и първа награда от националния конкурс за поезия "Магията любов", Казанлък (2001; 2002); трета награда от конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2004), отличавана е с призове и в други конкурси - за хайку-поезия, за криминален разказ в "Литературен вестник", а книгата й "Сезонът на видимостта" взима голямата награда от конкурса "Светлоструй" (2003) в с. Щръклево, Русенско. Публикува в различни национални и регионални издания. Член е на редколегията на сп. "Кула" (Казанлък) от 2003 г., хоноруван сътрудник на казанлъшките вестници "Искра" и "Седмица".
Красиви, дълбоки и силни думи, красива корица. Текстовете са разделени тематично на четири части, като последната - "Струвания", засяда в гърлото и пълни очите със сълзи.
Много любими текстове имам, но този го усещам с всички сетива:
Гледка II
Мама и татко в кухнята с прозорец, гледащ на север към Балкана, балконът отворен: той е уловил каракуда, тя се захваща да я изпържи и оня златист мирис из въздуха плъзва навън, обикаля градчето, събира децата край масата под сватбената им снимка отпреди петдесет години.
Щастливо случайно откритие в книжарницата - но от издателство "Смисъл" не очаквам друго. Поезията на Женя Димова е едновременно болезнена и нежна,... и потъваш в думите.