Записки по българските въстания

by Zahari Stoyanov, Захарий Стоянов (Автор)

712 pages, Hardcover

Published December 15, 1962

Reviews

[Niki Dobreva · Rating 5 out of 5]

Ако не беше тази книга никога нямаше да знаем с такива детайли, подробности на действителни личности, какво се е случило по време на въстанията. Трябва да знаем кои са нещата, които ни характеризират като народ. Тази книга е едно от тях.

"Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Достатъчно ще да бъде да ви напомня само имената на Левски, Бенковски, Кочо Чистемен-ски, братя Жекови, бай Иван Арабаджията, Иван Ворчо и пр., всичките хора еснафлии и работници. Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество — свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример. Не се бойте от високите шапки на учените и от разкошните къщя на богатите. Не слушайте ония пернати глави, които ви натякват всеки ден, че вие не разбирате от нищо, трябва да си гледате само ралото и да слушате какво ще да ви кажат учените господиновци. Това е прах във вашите очи. На пръсти се броят ония учени, които би се решили да жертвуват своя гечинмек за вашето добро; не благоговейте пред тях, когато ви говорят, че ходили да гният гърди."

[Stella Vasileva · Rating 4 out of 5]

Ако не искате да прочетете тази книга от гледна точка на историческата й стойност, прочетете я от гледна точка на литературната. Захари Стоянов описва герои и преживелици не само достоверно и откровено, но и много колоритно. Хуморът изобилства в тази книга, която не спестява и страшни патила, и голямо геройство, и предателство, и зверства, и трагедии. Сравненията, които прави Стоянов, ме караха на много места да се смея с глас. На едни той сравнява комитите с патки, на други директно казва как пасат киселец, а на трети се обрисува с всякакви колоритни самоиронични епитети. Начинът, по който представя героите на своя разказ, ги кара да оживяват пред читателя като пълнокръвни личности, със своите качества и недостатъци. Езикът е доста живописен и дава ясна представа как са говорили хората в онова време.
Любим момент ми е (СЛЕДВАЩИЯТ ОТКЪС РАЗКРИВА МАЛКА ЧАСТ ОТ СЮЖЕТА!), когато Каблешков пее Марсилезата в затвора, като преправя думите й така, че да известят Захари Стоянов за кончината на Волов.