При първата ни среща, той се криеше зад кориците на едно наистина невзрачно книжле. Тогава едва ли съм разбирала кой знае колко неща, но сега ми се струва, че още тогава знаех, че нещо не е наред с нашата първа среща. Може би преводът или неправилно подбраното от моя страна време. Някои книги не те намират тогава, когато им е било времето. Най-хубавото е да те намерят по-късно, макар че при мен се получава рядко, признавам. Случайността и японската аниме култура (отново, за кой ли път), ми натрапиха крадеца-джентълмен отново, малко по-късно, когато явно бе дошло времето да го оценя. Удивително устойчивият японски франчайз за Арсен Люпен III е жив и до днес, въпреки съдебните проблеми (доколкото си спомням, нещо заради авторските права) - стотици страници манга, стотици минути екранно време... и аз, която гледах и четях ненаситно и просто не е имало шанс да пропусна такава огромна сага. Та, ето откъде e добрият имидж на крадеца-джентълмен, от "внук" му! (Впрочем, неговото прозвище е толкова дълбоко залегнало у мен, че чак към края на книгата забелязах, че в новото издание вече имаме джентълмен-крадец. Разбирам логиката, но навикът е по-силен от мен!)
Почивайки на сигурната основа на почти митологичния образ на крадеца-герой, Арсен е енигматичен, одухотворен, остроумен, жив. Той �� фурия, ураган на бързата мисъл и находчивост, оставайки в същото време човек, нелишен от най-обикновените емоции и чувства. (Нели, ех, неговата Нели...) Той е детската мечта за едно смело приключение, в което правдата възтържествува, независимо, че, бидейки крадец, неговата правда би следвало да е "лоша". Неговата хитрост, неговото почти магическо умение да се измъква от всяка ситуация, неговите фантастични грабежи, неговата галантност, търпение и финес - ето с какво пленява той, дори и понякога съвсем мъничко да прекалява със самовеличаенето си... макар че тъкмо той би имал основание, че не се хвали напразно :)
Да, признавам си, че от толкова много френски неща, Арсен е едно от най-любимите ми френски неща. Обожавам тънката препратка на художника към образа на самия Морис Льоблан - поне на мен страшно много ми прилича :)
Да, признавам си също така, че го обичам безкрайно повече от Шерлок Холмс, въпреки много по-голямата популярност на втория. (Обичам Шерлок само във филмите и сериалите за него, докато при Люпен май е обратното).
Да, аз бях момичето с огромната книга в метрото, което просто не можа да се сдържи д�� си я чете само вкъщи. Съжалявам за всички, които са се почувствали обидени, че една книга заема тооолкова място :D Ама не съжалявам и за секунда!