През 1903 г. Райнер Мария Рилке живее в Париж, за да опознае отблизо творбите на художника Пол Сезан и на скулптора Огюст Роден, който му оказва голямо влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Рилке вече е публикувал стихосбирките „Живот и песни”, „Жертва на ларите” и „На мен за празника”, които го открояват като модерен поет, проникнат от копнеж по задушевна човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В Париж 27-годишният поет получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. Съветва го да потърси в себе си отговор на вълнуващите го въпроси, да намери своите творчески теми във всекидневието и в природата. С това обаче кореспонденцията между двамата не прекъсва, а се развива в продължение на пет години, през които Рилке пребивава на различни места в Европа – Италия, Германия, Швеция и отново Франция. Резултатът от това духовно общуване са десет писма, които Капус публикува едва през 1929 г., когато самият вече е утвърден като автор на романи. Съкровените „Писма до един млад поет” представляват духовното завещание на Райнер Мария Рилке към всеки, който е устремен да се себепостигне като творец и личност.
Не съм голям почитател на епистоларната литература, но много исках да прочета тези писма и определено мога да ги препоръчам на всеки, който обича малко по-философски текстове или есета.
В писмата си до 19 годишния Франц Ксавер Капус, Рилке споделя своите възгледи и мисли за писането и литературата като цяло. Някои припознах силно и определено ще издиря поезията на автора на български.
“Влезте в себе си. Изследвайте причината, която ви кара да пишете; проверете дали корените и произлизат от глъбините на Вашето сърце, признайте си дали ако Ви забранят да пишете, ще умрете.”
“… по начало избягвайте онези форми, които са твърде разпространени и обикновени: те са най-трудните, защото е нужна голяма, зряла сила, за да се даде нещо лично там, където съществува добра и отчасти блестяща традиция.”
“Иронията: Не се оставяйте тя да Ви овладее, особено в нетворчески моменти. … ако пък я почувствате прекалено близка … тогава се обърнете към големи и сериозни теми, пред които тя ще стане малка и безпомощна. Търсете дълбочината на Нещата: там иронията никога не прониква…”
“Също и изкуството е само начин на живот и човек, както и да живее, може без да знае, да се подготвя за него.”
“И просто оставете живота да се случва. Повярвайте ми: животът има право винаги.”
Книгата е великолепна. Като се започне от печата, корицата и превода и се стигне до съдържанието. Рилке е проникновен мислител. Писмата си заслужават. Препоръчвам силно на всички, изкушени от философия и изкуство.