Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.
Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.
Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.
Една от книгите, на които запецнах близо два месеца и които реално блокираха читателския ми устрем за 2024. Първата част: пълнокръвни герои, великолепен похват в повествованието с разказване на една и съща история от различни гледни точки, сурова, честна, грозна на моменти, но истинска. Втората част беше мудна, скучна и пълна с комунистическа философия, ТКЗС и ремсисти. Досада. При това си я причинявам за втори път – първия път мислех абсолютно същото, но бях доста по-млада и реших, че е от липасата ми на зрялост. Нейсе. Прочетена. Осмислена. И никога повече! Четирите звезди са заради първата част с нейните великолепни запомнящи се герои. Втората просто няма да оценявам. Слушана в Сторител.