Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време.
Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците.
Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме?
Първосигнално три-четири, най-много пет. В моите пътешествия из криволиците на книжовното минало аз издирих над петдесет. Има още, които чакат своя изследовател.
Сами по себе си разглежданите случки са любопитни и интересни, само че в тази книга думите прихващат жълтеникавия цвят на най-близката клоака. Достойни са за вестник с жълтини - същият онзи стил на вечно недоволния, вечно ядосан от нещо писател, който плюе и плюе, и плюе... Разбира се, вечно по политически маниер, така да се каже - как да не оплюеш и ония от левицата, и десницата, и центристите и каквито там още съществуват по земята - всички са ти врагове, само ти си ТИ. И онзи неприятен журналистически стил на писане, пак от жълтите вестници в добавка... Оставаш само с едно неособено приятно чувство в устата, а не с интереса да разнищиш на свой ред някой случай, който ти се е сторил по-интересен. Което е онова, което би вълнувало мен.