What do you think?
Rate this book
Войната се завръща
Написана през 1933 г., „Войната се завръща“ на френския журналист Анри Пози е един задълбочен поглед върху случващото се на Балканите след края на Първата световна война. Тя натуралистично показва каква е съдбата на останалите в пределите на друга държава национални малцинства, които стават жертва на шовинистичната местна политика.
Самият автор е игнориран и хулен в своята родина, тъй като критикува нейната политика в региона. Книгата му е забранявана в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради неговите разкрития по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството.
Настоящото издание е с превод на Станимир Делчев, като към него са добавени допълнителни бележки, подробен справочен апарат на личностите и географските понятия и уточнения, свързани с различията в отделните тиражи през годините.
Самият автор е игнориран и хулен в своята родина, тъй като критикува нейната политика в региона. Книгата му е забранявана в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради неговите разкрития по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството.
Настоящото издание е с превод на Станимир Делчев, като към него са добавени допълнителни бележки, подробен справочен апарат на личностите и географските понятия и уточнения, свързани с различията в отделните тиражи през годините.
304 pages, Paperback
First published January 1, 1935
8 people are currently reading
188 people want to read
About the author
Henri Pozzi
12 books4 followersHenry Pozzi (1879–1946) was a French politician, diplomat and author who worked for the French and British secret services in the Balkans and Eastern Europe.
Pozzi was born in Bergerac. His mother was English.
In 1935 he wrote La Guerre revient (published in English as Black Hand Over Europe)[1] in which he attempted to warn of the potential for conflict in the Kingdom of Yugoslavia, between Macedonia, Croatia, Serbia and Bosnia.
Pozzi was born in Bergerac. His mother was English.
In 1935 he wrote La Guerre revient (published in English as Black Hand Over Europe)[1] in which he attempted to warn of the potential for conflict in the Kingdom of Yugoslavia, between Macedonia, Croatia, Serbia and Bosnia.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
January 12, 2026
На мен се падна голямата чест да напиша първото ревю тук, за тази така интригуваща и важна книга. Имам я от няколко години, но я завърших едва днес, съзнателно отлагайки знанията и събитията, които намерих в нея.
Френският журналист и разузнавач Анри Пози описва пътуванията си в поробените след Първата световна война Словения, Хърватска, Македония, Словакия, както и части от Унгария през 1932 година. Отявлен приятел на сърбите е, но и на него му идват в повече фактите, на които се натъква при обиколките си.
Книгата е разделена на три части - в първата е описано положението на Хърватска и Словения, окупирани и изнемогващи под сръбския ботуш, във втората част е описана ужасяващата съдба на българското население имало нещастието да остане в Македония под сръбско иго и в третата част, която е и най-кратка, се описва положението на унгарците в Сърбия и Румъния, както и на словаците попаднали под чешка тирания. Това не са всички проблеми в Южна Европа, но все пак е нещо.
Ще се занимая по-подробно с втората част, която най ме заинтересува като българин.
Авторът е потресен от нивото на корупция, разцъфтелия верикосръбски шовинизъм и наглите нарушения на договорите подписани след края на Великата война. Диктатурата на сърбите в Югославия е кървава и безпардонна, а насилието над поробените от тях народи е сравнимо само с геноцид.
Опитите за принудителна сърбизация на Македония продължава усилено и след Втората световна война, за да се стигне до сегашното гротескно положение, в което там да преобладават сърбоманите и многобройни отявлени безродници, забравили род и Родина.
Всичко това се случва пред погледите на незаинтересованата западна общественост и с усърдна руска и френска помощ. Както и с помощта на безродните комунисти завзели властта в България след преврат и при окупацията ни от СССР през 1944 година.
Оказва се, че Югославия е кредитирана със стотици милиони от Франция след ПСВ, въоръжавана е и оставена да крои планове за Велика Сърбия, с идеята че в една нова война, французите пак ще застанат на тяхна страна безрезервно. Сръбската пропагандна машина работи на пълни обороти, подкупи и лъжи изплитат изкусна мрежа и в нея попадат с малки изключения почти всички западни журналисти и общественици с интерес към региона.
Зверствата на окупаторите в Македония не бих желал да представя тук, но косата ми настръхна, четейки описанията авторови.
От днес не желая повече да чувам нищо за славянска солидарност, братски сръбски народ и каквото и да било подобно. Тези думи са чисто предателство спрямо загиналите, инквизираните и малтретирани и до днес наши сънародници.
В беса си безмерен, тези зверове в човешки кожи унищожават всички доказателства за българското в Македония - разрушени са и изгорени манастири и църкви с уникални библиотеки в тях, всичко по-ценно е плячкосано и отнесено в музеите на Белград, българските свещеници и учители са уволнени, прогонени, избити и заменени със сръбски такива. Насилието над българската интелигенция и общественици, както и спрямо обикновенните хора няма край!
Забранено е на сънародниците ни да разговарят на български - нарушилите този закон са малтретирани и често пребивани до смърт пред погледите на останалите роби. Няма изключение и за децата, жестоко са тормозени психически и физически и в училище, мястото което трябва уж да ги просвети.
За пет години над 500 000 българи от Македония емигрират в България (направо бягат, изоставили земи, къщи и добитък) и се спасяват, сред тях е и моят прадядо Васил, родом от селата над Крива паланка. Останалите са оградени с желязна ограда и бодлива тел от сърбите и не могат да напуснат Македония, даже и да го желаят. Тези заграждения пречат и на бойците от четите на ВМРО да проникват през границата с България и поне частично да отмъстят на поробителите за техните човеконенавистни зверства.
Побоите, издевателствата, мъченията, убийствата без причини и безследното изчезване на българи са всекидневна практика на сърбите - изедници!
Не се посвеняват и да осквернят и гробищата, където всички надгробни камъни с български имена са потрошени и унищожени. Войнишките гробища на героите ни, паднали във войните за национално обединение са осквернени, а в последствие са правени опити и да бъдат тотално заличени.
Изводът направен от Пози е абсолютно пророчески и логичен - ще има нова война и то още по-голяма и жестока. За съжаление, макар и осмян от съвременниците си, той се оказва прав. И най-лошото е, че тази война запазва статуквото и това позволява зверствата и геноцида да продължат.
Вече ми е много лесно да разбера и кървавия, но неизбежен разпад на Югославия, напълно е логично, с оглед на историческите събития. И не мога да съжалявам за случилото се в края на миналия век.
Книгата на Пози би трябвало да се изучава в българските гимназии, но едва ли това някога ще се случи. И до днес има в страната ни безродници, които за пари обслужват сръбските интереси. На тези същите наши душмани, които продължават да асимилират насилствено и да тормозят братята ни, имали нещастието да останат в Западните покрайнини.
Ето и два цитата от книгата:
"Сега вече знам - няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!"
Срази ме вражески куршум,
Сърцето ми заспива.
Далеч от родна хижа, друм
И плодоносна нива.
Кръвта ми багри чужда пръст
И знам - след миг ще свърша,
Ей гарвани на орляк гъст
Се вият - чакат мърша.
А аз си мислех, слушайки го, че народ, чиито момичета пеят така, е наистина достоен за свободата...
P.S. Текстът на песента е от Любомир Весов (30.08.1892 - 5.11.1922), български революционер, паднал за свободата на Македония и обединението на българските земи.
Пейо Яворов (седнал в средата на фотографията), с четата си по време на Балканската война, 1912:
Илинден, майко, Илинден - за българите Великден!
114 години от избухването на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.
Вечна слава на героите!
Прилепските войводи след Хуриета в Битоля - юли 1908г. На знамето пише: ''Прилеп. Околия, 1908,
Да живеят народа, конституцията и свободата!''
Седнали отляво надясно: Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов.
Горе вляво на френски език е изписано ''le comite boulgar a Monastir''. В превод ''български комити в Битоля''. Ясно е, че прилепските войводи са ''български комити''. В средата най-респектиращ от тях с голямата брада е тракийският войвода на ВМОРО Тане Николов.
Снимката е на Пол Зепчи, от книгата на Георги Трайчев ''Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско".
Френският журналист и разузнавач Анри Пози описва пътуванията си в поробените след Първата световна война Словения, Хърватска, Македония, Словакия, както и части от Унгария през 1932 година. Отявлен приятел на сърбите е, но и на него му идват в повече фактите, на които се натъква при обиколките си.
Книгата е разделена на три части - в първата е описано положението на Хърватска и Словения, окупирани и изнемогващи под сръбския ботуш, във втората част е описана ужасяващата съдба на българското население имало нещастието да остане в Македония под сръбско иго и в третата част, която е и най-кратка, се описва положението на унгарците в Сърбия и Румъния, както и на словаците попаднали под чешка тирания. Това не са всички проблеми в Южна Европа, но все пак е нещо.
Ще се занимая по-подробно с втората част, която най ме заинтересува като българин.
Авторът е потресен от нивото на корупция, разцъфтелия верикосръбски шовинизъм и наглите нарушения на договорите подписани след края на Великата война. Диктатурата на сърбите в Югославия е кървава и безпардонна, а насилието над поробените от тях народи е сравнимо само с геноцид.
Опитите за принудителна сърбизация на Македония продължава усилено и след Втората световна война, за да се стигне до сегашното гротескно положение, в което там да преобладават сърбоманите и многобройни отявлени безродници, забравили род и Родина.
Всичко това се случва пред погледите на незаинтересованата западна общественост и с усърдна руска и френска помощ. Както и с помощта на безродните комунисти завзели властта в България след преврат и при окупацията ни от СССР през 1944 година.
Оказва се, че Югославия е кредитирана със стотици милиони от Франция след ПСВ, въоръжавана е и оставена да крои планове за Велика Сърбия, с идеята че в една нова война, французите пак ще застанат на тяхна страна безрезервно. Сръбската пропагандна машина работи на пълни обороти, подкупи и лъжи изплитат изкусна мрежа и в нея попадат с малки изключения почти всички западни журналисти и общественици с интерес към региона.
Зверствата на окупаторите в Македония не бих желал да представя тук, но косата ми настръхна, четейки описанията авторови.
От днес не желая повече да чувам нищо за славянска солидарност, братски сръбски народ и каквото и да било подобно. Тези думи са чисто предателство спрямо загиналите, инквизираните и малтретирани и до днес наши сънародници.
В беса си безмерен, тези зверове в човешки кожи унищожават всички доказателства за българското в Македония - разрушени са и изгорени манастири и църкви с уникални библиотеки в тях, всичко по-ценно е плячкосано и отнесено в музеите на Белград, българските свещеници и учители са уволнени, прогонени, избити и заменени със сръбски такива. Насилието над българската интелигенция и общественици, както и спрямо обикновенните хора няма край!
Забранено е на сънародниците ни да разговарят на български - нарушилите този закон са малтретирани и често пребивани до смърт пред погледите на останалите роби. Няма изключение и за децата, жестоко са тормозени психически и физически и в училище, мястото което трябва уж да ги просвети.
За пет години над 500 000 българи от Македония емигрират в България (направо бягат, изоставили земи, къщи и добитък) и се спасяват, сред тях е и моят прадядо Васил, родом от селата над Крива паланка. Останалите са оградени с желязна ограда и бодлива тел от сърбите и не могат да напуснат Македония, даже и да го желаят. Тези заграждения пречат и на бойците от четите на ВМРО да проникват през границата с България и поне частично да отмъстят на поробителите за техните човеконенавистни зверства.
Побоите, издевателствата, мъченията, убийствата без причини и безследното изчезване на българи са всекидневна практика на сърбите - изедници!
Не се посвеняват и да осквернят и гробищата, където всички надгробни камъни с български имена са потрошени и унищожени. Войнишките гробища на героите ни, паднали във войните за национално обединение са осквернени, а в последствие са правени опити и да бъдат тотално заличени.
Изводът направен от Пози е абсолютно пророчески и логичен - ще има нова война и то още по-голяма и жестока. За съжаление, макар и осмян от съвременниците си, той се оказва прав. И най-лошото е, че тази война запазва статуквото и това позволява зверствата и геноцида да продължат.
Вече ми е много лесно да разбера и кървавия, но неизбежен разпад на Югославия, напълно е логично, с оглед на историческите събития. И не мога да съжалявам за случилото се в края на миналия век.
Книгата на Пози би трябвало да се изучава в българските гимназии, но едва ли това някога ще се случи. И до днес има в страната ни безродници, които за пари обслужват сръбските интереси. На тези същите наши душмани, които продължават да асимилират насилствено и да тормозят братята ни, имали нещастието да останат в Западните покрайнини.
Ето и два цитата от книгата:
"Сега вече знам - няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!"
Срази ме вражески куршум,
Сърцето ми заспива.
Далеч от родна хижа, друм
И плодоносна нива.
Кръвта ми багри чужда пръст
И знам - след миг ще свърша,
Ей гарвани на орляк гъст
Се вият - чакат мърша.
А аз си мислех, слушайки го, че народ, чиито момичета пеят така, е наистина достоен за свободата...
P.S. Текстът на песента е от Любомир Весов (30.08.1892 - 5.11.1922), български революционер, паднал за свободата на Македония и обединението на българските земи.
Пейо Яворов (седнал в средата на фотографията), с четата си по време на Балканската война, 1912:
Илинден, майко, Илинден - за българите Великден!
114 години от избухването на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.
Вечна слава на героите!
Прилепските войводи след Хуриета в Битоля - юли 1908г. На знамето пише: ''Прилеп. Околия, 1908,
Да живеят народа, конституцията и свободата!''
Седнали отляво надясно: Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов.
Горе вляво на френски език е изписано ''le comite boulgar a Monastir''. В превод ''български комити в Битоля''. Ясно е, че прилепските войводи са ''български комити''. В средата най-респектиращ от тях с голямата брада е тракийският войвода на ВМОРО Тане Николов.
Снимката е на Пол Зепчи, от книгата на Георги Трайчев ''Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско".
April 20, 2022
“Империализмът на слабите народи от момента, в който те станат силни, се преръща в безмилостен егоизъм.”
Шовинизмът е болестта на народите. Една от болестите, за която причините са далеч по-ясни от лечението. А след Голямата война причини за шовинизъм колкото душа иска. Дали ще се нарече великосръбски, великорумънски или великочешки национализъм – конкретните национални прояви не са толкова от значение, колкото твърде общите черти, изразяващи се в потискане, денационализация и репресии над анексираните по силата на Версайските мирни договори чужди етнически малцинства към държави, с които те имат нищо или малко общо в исторически и културен план.
Новоустановената след Първата световна война парадигма, която ще се окаже катализатор на последващи конфликти, може да се обобщи със следното: една нация, но в (поне!) две държави. Така, анексирането на Македония от Сърбия и Гърция, на Банат от Сърбия и Румъния, на Трансилвания от Румъния, на Рутения и Словакия към Чехия, реализирано хитро на мирните конференции след 1918 г., в едър план означава изкуствено пришит етнически елемент, а по-близък – милиони човешки трагедии.
Архитектите на това уродливо разчертаване на границите са чехът Бенеш, сърбинът Пашич и румънецът Титулеску, лидерите на Малката Антанта, на “бившите малки”, натрупали най-големите териториални активи след военната касапница.
Документалното изследване на френския журналист и агент на тайните служби Анри Пози е едно мъчително пътуване из Централна и Източна Европа, което вместо приятни описания на места и нрави, ни поднася сцени на ужасяващо насилие, чиято кулминация е политиката на Сърбия спрямо македонските българи – дори книгите за ГУЛАГ и нацистките лагери бледнеят пред описаните издевателства.
Единственото, с което ми е трудно да се съглася, е че големите победители от Първата световна война са били толкова наивно изиграни от малките си съюзници спрямо подялбата на плячката, като се има предвид грозния и повсеместен ревашнизъм, доминирал атмосферата на мирните конференции.
Въпреки това, “Войната се завръща” е смела книга – тя категорично се опълчва на преобладаващите обществени настроения и политическа линия, възприета в родината на автора; заема страната на потиснатите и слабите, чийто глас сред националистическия врясък остава нечут в лъскавите дипломатически салони и чиито интереси са напълно непредставени на големите международни конференции. Самият Пози има “късмета” да е нещо като Касандра на 1934 г. – макар и охулен, неговите пророчества се оказват верни.
Шовинизмът е болестта на народите. Една от болестите, за която причините са далеч по-ясни от лечението. А след Голямата война причини за шовинизъм колкото душа иска. Дали ще се нарече великосръбски, великорумънски или великочешки национализъм – конкретните национални прояви не са толкова от значение, колкото твърде общите черти, изразяващи се в потискане, денационализация и репресии над анексираните по силата на Версайските мирни договори чужди етнически малцинства към държави, с които те имат нищо или малко общо в исторически и културен план.
Новоустановената след Първата световна война парадигма, която ще се окаже катализатор на последващи конфликти, може да се обобщи със следното: една нация, но в (поне!) две държави. Така, анексирането на Македония от Сърбия и Гърция, на Банат от Сърбия и Румъния, на Трансилвания от Румъния, на Рутения и Словакия към Чехия, реализирано хитро на мирните конференции след 1918 г., в едър план означава изкуствено пришит етнически елемент, а по-близък – милиони човешки трагедии.
Архитектите на това уродливо разчертаване на границите са чехът Бенеш, сърбинът Пашич и румънецът Титулеску, лидерите на Малката Антанта, на “бившите малки”, натрупали най-големите териториални активи след военната касапница.
Документалното изследване на френския журналист и агент на тайните служби Анри Пози е едно мъчително пътуване из Централна и Източна Европа, което вместо приятни описания на места и нрави, ни поднася сцени на ужасяващо насилие, чиято кулминация е политиката на Сърбия спрямо македонските българи – дори книгите за ГУЛАГ и нацистките лагери бледнеят пред описаните издевателства.
Единственото, с което ми е трудно да се съглася, е че големите победители от Първата световна война са били толкова наивно изиграни от малките си съюзници спрямо подялбата на плячката, като се има предвид грозния и повсеместен ревашнизъм, доминирал атмосферата на мирните конференции.
Въпреки това, “Войната се завръща” е смела книга – тя категорично се опълчва на преобладаващите обществени настроения и политическа линия, възприета в родината на автора; заема страната на потиснатите и слабите, чийто глас сред националистическия врясък остава нечут в лъскавите дипломатически салони и чиито интереси са напълно непредставени на големите международни конференции. Самият Пози има “късмета” да е нещо като Касандра на 1934 г. – макар и охулен, неговите пророчества се оказват верни.
August 22, 2022
Книгата е подарък от пациент.
Френският журналист Анри Пози разкрива несправедливостите, наложени на Балканите от Версайската система на мирни договори след края на Първата световна война. Цялата книга е атака срещу доскорошните френски съюзници - сърбите, които налагат сурови мерки в новоприсъединените територии към Югославия - Македония, Далмация (Хърватия) и Банат (Унгария). Изобилстват трудни за четене описания на непровокирано насилие и издевателства в опитите за сърбизиране на населението. Рядко чужденец ще заяви директно, че македонците са българи и говорят български език. Дори дейността на ВМРО е определена като справедлива и обоснована.
Анри Пози пише книгата през 1933 г. и твърди, че несправедливостите от наложения мир ще доведат до нова война. Оказва се абсолютно прав и тя започва само след 6 години. Войната се завръща, още по-ужасна и брутална.
Френският журналист Анри Пози разкрива несправедливостите, наложени на Балканите от Версайската система на мирни договори след края на Първата световна война. Цялата книга е атака срещу доскорошните френски съюзници - сърбите, които налагат сурови мерки в новоприсъединените територии към Югославия - Македония, Далмация (Хърватия) и Банат (Унгария). Изобилстват трудни за четене описания на непровокирано насилие и издевателства в опитите за сърбизиране на населението. Рядко чужденец ще заяви директно, че македонците са българи и говорят български език. Дори дейността на ВМРО е определена като справедлива и обоснована.
Анри Пози пише книгата през 1933 г. и твърди, че несправедливостите от наложения мир ще доведат до нова война. Оказва се абсолютно прав и тя започва само след 6 години. Войната се завръща, още по-ужасна и брутална.
September 25, 2022
Съжалявам,че не съм попадала по-рано на тази болезнена и разтърсваща книга. Бих я препоръчала горещо на всички, които имат слаби познания за периода, но най-вече на съвременните бранители на сръбските интереси пред натовските, т.е. нашите собствени.
March 28, 2022
Трудно се слагат звезди на подобна книга, която с брутална откровеност описва зверствата, извършвани в Югославия с несръбското население, в частност и с българското. Но е важна, много важна книга, не само заради националната памет, но и заради циничността, с която е възможно да се подправят документи, анкети и сведения, с които да се решават съдбите на народите. А и фалшивите новини, мислим си, че са явление от новото време, времето на интернет, колко сме наивни! Чудесно описание на машинациите, изковавани и публикувани в пресата, за да се насочва общественото мнение, така че за жертвата да се мисли лошо, а за насилника само хубаво.
August 23, 2022
Анрѝ Позѝ е френски журналист и дипломат, работил дълги години за френските и британските тайни служби на Балканите. През 1933 г. написва своята книга "Войната се завръща" (ориг. "La Guerre Revient"), в която споделя своите преживявания след дългия си престой в Кралство Югославия и пътуванията си до България. Картините, които описва, са ужасяващи - сръбският режим в лицето на крал Александър Караджорджевич смазва безмилостно всички други етноси в Югославия - българи, хървати, словенци, унгарци, германци и др. Много от потиснатите народи са съсипвани от непоносими данъци, задължени са да учат и говорят сръбски без право да изучават своя майчин език, имотите им са изземвани за сметка на сръбски високопоставени политици и военни, имената им са заменяни със сръбски такива, а противниците на режима са затваряни и изтезавани по най-варварски нечовешки начини, след което убивани. Всички важни постове в държавата са заемани от етнически сърби, като никой човек от друг етнос почти никога не може да бъде назначен на висока отговорна длъжност в каквато и да е сфера. В анексираните провинции са дислокирани хиляди войници, а цялата обстановка наподобява военно положение - навсякъде граничари и военни проверяват обстойно и следят гражданите от анексираните народи, публично се гаврят с тях и ги малтретират.
Особено свирепи са методите за изтезания на сръбската милиция в заграбената след Първата световна война от Югославия Вардарска Македония. Там авторът описва бруталните мъчения, на които е ставал свидетел, както и такива, за които разбира от интервюта и от свои източници - рязане и горене на гениталии, дране на кожа, вадене на очи, изнасилвания, набиване на кол, използване на т. нар. "гащи на признанието" - специален уред за измъчване, създаден от един от сръбските администратори на Вардарска бановина - Жика Лазич, което не позволява на носещият го да може да се изхожда. Милиони са потиснатите хора, а десетки хиляди българи са малтретирани, изнасилвани, ограбвани, изселвани, поругавани по всякакъв начин и изтребвани от сръбските паравоенни организации като "Черна ръка", "Бяла ръка", четниците и полицията.
Разкрити са намеренията на югославската администрация да започне военни действия срещу обезоръжената след Ньойския договор България, както и множеството убийства на български политици, аристократи и членове на ВМРО, пречещи на сръбските интереси. Позѝ излага и своите политически убеждения, яростно критикува режимите, управляващи държавите от Малката Антанта - Югославия, Румъния и Чехословакия, както и престъпното затваряне на очите на френските политици по въпроса. Представени са интервютата на автора с югославски висшестоящи, с български членове на ВМРО, с хърватски граждани и т.н.
Възмутително е, че тези зверства не се изучават в учебниците по история. Позѝ говори с възхищение за ВМРО и нейните водачи - великия революционер Тодор Александров и наследилия го Иван Михайлов. Прочетете книгата, за да разберете повече за тях - за съжаление с идването на комунистическата власт в България след 1945 г. са правени опити тези събития да бъдат укривани и забравени, а истината за Македонския въпрос е била далеч от фокуса на историографията ни десетилетия наред.
Особено свирепи са методите за изтезания на сръбската милиция в заграбената след Първата световна война от Югославия Вардарска Македония. Там авторът описва бруталните мъчения, на които е ставал свидетел, както и такива, за които разбира от интервюта и от свои източници - рязане и горене на гениталии, дране на кожа, вадене на очи, изнасилвания, набиване на кол, използване на т. нар. "гащи на признанието" - специален уред за измъчване, създаден от един от сръбските администратори на Вардарска бановина - Жика Лазич, което не позволява на носещият го да може да се изхожда. Милиони са потиснатите хора, а десетки хиляди българи са малтретирани, изнасилвани, ограбвани, изселвани, поругавани по всякакъв начин и изтребвани от сръбските паравоенни организации като "Черна ръка", "Бяла ръка", четниците и полицията.
Разкрити са намеренията на югославската администрация да започне военни действия срещу обезоръжената след Ньойския договор България, както и множеството убийства на български политици, аристократи и членове на ВМРО, пречещи на сръбските интереси. Позѝ излага и своите политически убеждения, яростно критикува режимите, управляващи държавите от Малката Антанта - Югославия, Румъния и Чехословакия, както и престъпното затваряне на очите на френските политици по въпроса. Представени са интервютата на автора с югославски висшестоящи, с български членове на ВМРО, с хърватски граждани и т.н.
Възмутително е, че тези зверства не се изучават в учебниците по история. Позѝ говори с възхищение за ВМРО и нейните водачи - великия революционер Тодор Александров и наследилия го Иван Михайлов. Прочетете книгата, за да разберете повече за тях - за съжаление с идването на комунистическата власт в България след 1945 г. са правени опити тези събития да бъдат укривани и забравени, а истината за Македонския въпрос е била далеч от фокуса на историографията ни десетилетия наред.
February 16, 2022
Книгата ме остави със смесени чувства. Ако не сте готови да погледнете историческите факти от друга страна не започвайте тази книга. Разтърси из основи всичко в което съм вярвала. Разкрива жестокости минаващи всички граници и е трудно да те остави равнодушен. Определено ще я препрочета!
November 12, 2021
Задължително четиво за всеки българин. Чете се само за няколко часа, но за да вникнете по-надълбоко си оставете два дена. Определено ми преобърна представата за Македония и българите там.
May 2, 2025
“Войната се завръща” е от тези книги, които трудно можеш да опишеш в няколко реда. Трудно можеш да изведеш няколко основни момента и да кажеш, че именно там е авторовият акцент. Това е книга, която с всеки ред запленява читателя. Тя те потапя в една динамична и бурна международна епоха - тази между двете Световни войни.
Книгата разкрива неправди и злоупотреби породени от Версайските мирни договори. Изобличава престъпни режими. Представя тежката съдба на хиляди, дори милиони, потиснати хора. Детайлно описва международната конюктура и с невероятна точност посочва новите огнища на напрежение в Европа.
“Войната се завръща” е изключително четиво, което хвърля светлина върху събития потулени от погледа на обикновения европеец в периода между двете войни. Тя е своеобразен влак, който пренася читателя от едно място на друго. Това е едно пътешествие, което включва обиколка на страните от Централна и Източна Европа, където човек(читателят) може да стане свидетел на такива жестокости, които и в най-страшните американски филми не е виждал. Някои от главите са особено тежки. Четейки ги, не веднъж, изпадаш в недоумение от нехуманното отношение на сръбските, чеш��ите и румънските властимащи спрямо населението в анексираните след Първата световна война територии. Особено срещу българите в Македония.
Текстът е толкова силно въздействащ, че на моменти усещаш болката на репресирания. Съпреживяваш я.
Определено, авторът на книгата - Анри Пози - е свършил страхотна изследователска и журналистическа работи. Но освен това, нещото, което носи сериозна добавена стойност е невероятната писателска дарба на г-н Пози. Именно симбиозата на тези два елемента - информативност и писателски талант - правят книгата толкова ценна и лесно четима.
Препоръчвам с две ръце!
Книгата разкрива неправди и злоупотреби породени от Версайските мирни договори. Изобличава престъпни режими. Представя тежката съдба на хиляди, дори милиони, потиснати хора. Детайлно описва международната конюктура и с невероятна точност посочва новите огнища на напрежение в Европа.
“Войната се завръща” е изключително четиво, което хвърля светлина върху събития потулени от погледа на обикновения европеец в периода между двете войни. Тя е своеобразен влак, който пренася читателя от едно място на друго. Това е едно пътешествие, което включва обиколка на страните от Централна и Източна Европа, където човек(читателят) може да стане свидетел на такива жестокости, които и в най-страшните американски филми не е виждал. Някои от главите са особено тежки. Четейки ги, не веднъж, изпадаш в недоумение от нехуманното отношение на сръбските, чеш��ите и румънските властимащи спрямо населението в анексираните след Първата световна война територии. Особено срещу българите в Македония.
Текстът е толкова силно въздействащ, че на моменти усещаш болката на репресирания. Съпреживяваш я.
Определено, авторът на книгата - Анри Пози - е свършил страхотна изследователска и журналистическа работи. Но освен това, нещото, което носи сериозна добавена стойност е невероятната писателска дарба на г-н Пози. Именно симбиозата на тези два елемента - информативност и писателски талант - правят книгата толкова ценна и лесно четима.
Препоръчвам с две ръце!
January 31, 2021
Книгата е изследване на Анри Пози, френски журналист и писател, който обикаля многократно след 1914 година Балканите, Унгария и Австрия като кореспондент на различни френски издания. Книга за всички, които все още не знаят и имат съмнения как се заражда „македонската“ нация и държава, а впоследствие и т. н. „македонски език“. Всичко това разбира се става с любезното съдействие на „великаните“ в политиката по времето на Балканските и Първата световна войни.
Анализът на автора показва великосръбските амбиции на Белград, закрилян от Западна Европа, тъпчещ правата на хървати и българи и създаващ предпоставки за избухване на още по-страшни конфликти за в бъдеще, което се потвърждава и от историята в последните тридесет години.
Ето как започва разказа си за района на Вардарска Македония:
„Разположена в сърцето на Балканския полуостров – от Охридското езеро, което захапва част от албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина, на север от Скопие, това е страна с площ от шейсет и пет хиляди квадратни километра, тоест почти три пъти по-голяма от Белгия, с население от два милиона и половина, с общ език, обща култура, изповядващи почти всички една и съща религия. Седемдесет процента от това население са чистокръвни българи“.
Анализът на автора показва великосръбските амбиции на Белград, закрилян от Западна Европа, тъпчещ правата на хървати и българи и създаващ предпоставки за избухване на още по-страшни конфликти за в бъдеще, което се потвърждава и от историята в последните тридесет години.
Ето как започва разказа си за района на Вардарска Македония:
„Разположена в сърцето на Балканския полуостров – от Охридското езеро, което захапва част от албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина, на север от Скопие, това е страна с площ от шейсет и пет хиляди квадратни километра, тоест почти три пъти по-голяма от Белгия, с население от два милиона и половина, с общ език, обща култура, изповядващи почти всички една и съща религия. Седемдесет процента от това население са чистокръвни българи“.
January 13, 2022
Изринато българско самосъзнание. При тези, които са се наричали българи, има незнаен гроб. Успелите бежанци са намерили спасение в България. Много ценна книга за отговорите на историята.
November 27, 2023
Невероятно точна и безпристрастна оценка на зверствата и империалистичните бленувания на страните от малката Антанта.
Книгата е изключително тъжна констатация на загубената от България война и национален идеал. Препоръчвам да се прочете от всеки имащ интерес към Балканите за да може да си обясни днешната геополитика с историята между войните.
Упрек може да се потърси към националистичната защота на Франция, страна играеща основна роля за Ньойския диктат.
Книгата е изключително тъжна констатация на загубената от България война и национален идеал. Препоръчвам да се прочете от всеки имащ интерес към Балканите за да може да си обясни днешната геополитика с историята между войните.
Упрек може да се потърси към националистичната защота на Франция, страна играеща основна роля за Ньойския диктат.
October 27, 2024
Документална книга-шедьовър за истинското лице на последствията от Първата световна война. Задължително четиво. Четене с разбиране!
December 26, 2023
Трудна за четене в началото, но изключително интересна след това. Един обзор на последиците от Първата Световна Война такъв, какъвто рядко ще срещнете някъде. Ясно очертава амбициите на съседите ни, които и ярко показват защо отношението на Македония към България е толкова трудно в сегашните години. Не знам защо такива книги не са задължително четиво в нашата история, може би защото се цели нашият народ да бъде народ без гордост и история, който смята всички около него за първи приятели ... а преди има няма 70 години са мислили как само да го унищожат.
March 11, 2025
Ако искате да разберете какви са рисковете от нова световна война, препоръчвам да прочетете тази книга. Анализът на добре документираните исторически факти и свидетелства в периода както преди Първата световна война , така и между двете световни войни на 20-я век , както и почиващите върху него изводи, са убедителни.
Авторът логично стига до извода, че безотговорните и алчни за власт политици са виновни пред историята и човечеството за смъртта на милиони хора. Предупреждението, с която завършва книгата, е валидно и днес и би трябвало да ни даде повод за сериозна размисъл.
Авторът логично стига до извода, че безотговорните и алчни за власт политици са виновни пред историята и човечеството за смъртта на милиони хора. Предупреждението, с която завършва книгата, е валидно и днес и би трябвало да ни даде повод за сериозна размисъл.
February 9, 2023
Книгата е пореден епизод от мъките и гоненията, на които сме били подложени от нашите съседи. Народи, към които сме се отнасяли братски и добросъседски не ни отговарят със същото.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews