Неотера

by Иван Мариновски, Петър Станимиров (Illustrator), Иван Беров (Colorist)

На тази планета често гореше въздухът. От многобройното някога племе на неотерите останаха шепа мъже и жени. Те правеха и невъзможното да оцелеят. От месец бе настъпил сезонът на бурите и наелектризираните ветрове. Джунглата – с коварните си дървета и жестоки зверове, настъпваше. За да спасят селището си, неотерите трябваше да го заобиколят с дълбок ров…

Преди 9984 години тук кацна звездолет. Не бяха много хора. Нарекоха планетата Неотера, изградиха Лабиринта, а в него укриха всички знания на старата си цивилизация, но космическите варвари се опитаха да разрушат и ограбят Лабиринта…

80 pages, Hardcover

Published January 27, 2022

About the author

Иван Мариновски е роден в град Запорожие, днес Украйна. Майка му е украинка, а баща му - българин. Завършил е руска филология в СУ „Климент Охридски“. Работил е като учител в Троян и като журналист във в. „Кремиковски металург“ и в Редакцията на селскостопанските списания. Автор е на сценарии за документални филми и радиопредавания. Той е създател на популярния през осемдесетте години радиогерой Маймунката Шико в един оригинален и весел радиосериал.
Написал е и историческия роман „Пладне за света Насташа“. Според Огнян Сапарев, това произведение, останало без полагащото му се внимание от страна на литературната критика у нас, е ярко явление в тогавашната ни литература, със своята динамика на събитията, с човешката си история, както и експресията на повествованието.
Умира през 1997 г.

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Петър Станимиров (рисунки) и Иван Беров (оцветяване) са се заели да вдъхнат нов живот на историята на покойния сладкодумец Иван Мариновски, която всяко поодъртяло магаре като мен добре познава от вестника Разкази в картини. Разбира се, бях абониран за въпросния и години наред кътах броевете му, преди да се изпарят при един от ремонтите в стария ми дом, вероятно изхвърлени по погрешка. Та когато научих за задаващата се, ще си позволя свежия каламбур, нео-Неотера си засилих дъ-то към тавана от кеф. Комикс с наистина сантиментална стойност за мен, получил облик, какъвто определено заслужава - луксозно твърдокорично издание.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

„Неотера“ е най-новото изкушение в каталога на изд. „Кибеа“, което нито един почитател на българския комикс не би подминал. А ако заглавието ви звучи познато, то това е защото приключението започва преди повече от три десетилетия в комикс-вестничето „Разкази в картини“. Днес обаче комиксът на Иван Мариновски и Петър Станимиров вече не е апокрифна колекционерска рядкост на пожълтяла вестникарска хартия, а луксозно преработено издание с твърди корици и ново оцветяване от Иван Беров. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

"Неотера" е излизал първоначално във вестник "Разкази в картини" през 1990 г. Тогава съм бил прекалено малък, за да чета, но пък събраните комикси от изданието са лесно намираеми в електронен вариант - проектът "Фантастично читалище" е просто невероятен източник на благини от едно време!
"Неотера" е страхотно класическо сай-фентъзи и е разказан от Иван Мариновски/нарисуван
от Петър Станимиров стегнато и без "хън-мън".
"Неотера" е интересен и в оригинал, и в съвременната си версия, но последната е с доста класи нагоре. Един Петър знае колко е вложено в реставрацията на оригиналните рисунки, а заедно с новия туш и страхотното оцветяване на Иван Беров, положението става почти несравнимо. Като се добави и наистина класното, твърдокорично издание - графично оформено на нивото на "Сърдити небеса", "почти"-то трябва да се махне.
П.П. Надявам се и знам, че ще се насладим на още класики. Нямам търпение!

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

Великолепно издание на този позабравен комикс на Петър Станимиров и Иван Мариновски, което е с твърди корици, качествена хартия и прекрасно оформление. Точно както заслужава, за да бъде почетена паметта на Иван Мариновски. Трябва да си призная, че не знаех почти нищо за него и съм благодарен, че благодарение на това издание на Неотера, успях да се запозная с част от творчеството му. Не бих искал да издам нищо по отношение на историята, но тя е доста интересна. Комиксът като усещане успя да ме върне назад във времето, когато се влюбих в комиските след първата ми среща със списание Дъга.

[Stoyan Vitekov · Rating 3 out of 5]

Когато разбрах, че се задава преиздаване на една от любимите ми истории в картинки, се зарадвах като малко дете. Историята е без грешка, рисунките - тоже, твърда корица - кеф, но...
Решението за по два панела на страница въобще не го разбрах. Да, вярно, е че няма как да бъде като оригинала заради драстичната разлика в размерите, но аз нямах усещането, че чета комикс.
Другото беше, че доста от кадрите бяха необработени или при печата се е получило така, но цели панели на точки и чертички. Не беше много фън.
Така, че за носталгията, историята, рисунките - твърда 5-ца, за останалото 1. Средно 3