Книга за модерните българи. Срещи с автори на Златорогъ

by Веселин Методиев

„Щастлив съм, че осъществих тези срещи с автори на „Златорог“. Техните текстове представляват цялостно доказателство за отличното равнище на българския ум, с неговите реални, а не измислени духовни терзания, присъщи на всяко мислещо същество. В тях личи и искрената патриотична загриженост, изцяло свързана с европейската цивилизация. Вижда се плътната, а не накъсана тъкан на националната ни интелигенция, независимо от нейните разнопосочни търсения и кръстопътища.“

- Веселин Методиев

СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи
Въведение

Боян Пенев - Нашата интелигенция

Философия на родината. Българското безпокойство

Янко Янев - Философия на родината
Владимир Василев - Маршът на победата и на смъртта
Борис Тричков - Пред истински национален изгрев
Спиридон Казанджиев - Психология на възрастите
Найден Шейтанов - Преображение на България
Найден Шейтанов - Световна България
Владимир Василев - От пет години насам
Найден Шейтанов - Заупокой над милиони. За десетгодишнината от войната
Георги Константинов - Национален романтизъм
Найден Шейтанов - Към всечовечност
Янко Янев - Пробуждане
Спиридон Казанджиев - Колективният човек
Янко Янев - Изток или Запад
Д(амян) Димов - Формирането на обществената душа
Атанас Илиев - Преображение на общочовека
Атанас Попов - Динамика на съвременните обществени движения
Андрей Стоянов - За големите и малките истини
Петко Войников - Културен елит
Любен Русев - Психология на интригата
Владимир Василев - 20 години "Златорог"
Петър Стъпов - Държавата спрямо София и провинцията
Петко Войников - Кое е "ново" и кое - "старо"
Никола Шипковенски - Какъв ще бъде човекът след войната
Атанас Илиев - Стадното чувство във времена като днешното

Култура, цивилизация, демокрация. Ние и другите

Петко Войников - Култура, цивилизация, демокрация
Христо Тодоров - Война и култура
Петко Стайнов - Съвременните демокрации
Найден Шейтанов - Динамизирана епоха
Андрей Стоянов - Леката музика
Христо Ю. Тодоров - Публицистика и морал
Янко Янев - Душата на Европа
Андрей Стоянов - Обществената романтика
Есто Везенков - Мисли за демокрацията
Д(амян) Димов - Култ към деловия човек
Петко Войников - Световните събития под наш ъгъл
Петко Войников - "Хляб и зрелища" - провалът на народите
Петко Войников - Самобитна култура значи преди всичко самобитни идеи
Венелин Ганев - Култура и дирижирана общественост
Петко Войников - "Синтетична" цивилизация

Нишката на миналото. Що е история?

Александър Филипов - Нишката на миналото
Константин Гълъбов - Критиката като творчество
Константин Гълъбов - Творчество, колектив и еволюция
Янко Янев - За смисъла на историята
Спиридон Казанджиев - История и народ
Спиридон Казанджиев - Чувство и индивидуалност
Янко Янев - Героичният човек
Есто Везенков - "Езическата" култура у българина
Александър Филипов - Средиземноморската култура като основа на нашата
Атанас Попов - Степени на националното съзнание
Есто Везенков - Възвръщане към земята

Нашата интелигенция. Модерните българи

Янко Янев - Идеята на университета
Спиридон Казанджиев - Духът на нашето образование
Йордан Бадев - Писател и гражданин
Петър Мутафчиев - Царство на лъвовете
Атанас Илиев - Интелигентът парвеню
Атанас Илиев - Даровитият простак

Епилог

Петко Войников - Характерът на днешната европейска цивилизация

Заключителни думи
Кратки биографични данни за авторите
Списък с точните библиографски данни на всяка от използваните статии (по реда им в съдържанието)

391 pages, Paperback

First published January 26, 2022

About the author

Проф. д-р Веселин Методиев е историк и политик, народен представител в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Председател на Настоятелството на Нов български университет и преподавател в департамент „История“. В периода 1997–1999 г. е вицепремиер и министър на образоването и науката. Работил е в Главно управление на архивите. Сред публикациите му са книгите „Министерският съвет в България. Началото 1879–1886“, „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, „Конституционният дебат в българския парламент през ХIХ в.“ и съавторските изследвания „120 години Министерски съвет в България“, „Българските конституции и конституционните проекти“, „Държавните институции в България 1879–1986“. Носител е на Националната награда „Христо Г. Данов“ (в категория „хуманитаристика“) за 2019 г. за книгата си „Един много добър човек“: Константин Стоилов и политическата добродетел“.

Reviews

[Margarita Garova]

“На романтиката като бягство от живота, трябва да се противопостави романтиката в служба на живота.”

Проф. Веселин Методиев поднася една по-особен труд на българския читател, една книга, в която той влиза в жив диалог с някои от най-значимите фигури от интелектуалния ни живот след Първата световна война. Това са все автори на списание “Златорог”, излизало между януари 1920 г. и декември 1943 г. – едно в истинския смисъл на думата “културно” списание, и като съдържание, и като насоченост. Малко елитарно, много смислено и сякаш без аналог в онези времена. Да сътрудничиш на списание “Златорог” е своеобразен печат за принадлежност към духовния елит на страната. Неговият създател критикът Владимир Василев също присъства в книгата като един от “събеседниците” на проф. Методиев.

Сред подбора на авторите откриваме имена като Спиридон Казанджиев, Боян Пенев, Венелин Ганев, Петко Войников. Някои от тях са категорични застъпници на либерални и демократични идеи, други отиват чувствително по наляво или надясно. И съдбата им е твърде различна с оглед прелома през 1944 г. Едни оцеляват и продължават, други са репресирани, трети загиват по време на бомбардировките. Задочният диалог между тях и проф. Методиев е опит да се хвърли културен мост между нашето време и тяхното, а паралелите и приликите сякаш са повече от различията.

Този личностен плурализъм се отразява и на темите – мястото на българина в Европа и света, усещането за историчност след голямо национално поражение, за обществената роля на интелектуалеца, за колективно и индивидално и самобитна срещу космополитна култура. Мъчат ги същите персонални и обществени безпокойства като днешните мислещи хора и може би това дава съдържанието на понятието “модерни” – хора, които живеят със своето време, но и трептят на по-универсални честоти. Читателят лесно може да долови нишката на приемственост, да разпознае своите дилеми и дори да открие възможни решения.

Виждам големия смисъл от такава книга в нуждата от опознаване на духовния климат на българската интелигенция между двете световни войни. Но и запознаване с имена, повечето от които не говорят нищо на днешния читател, а в тогавашна България са били важни интелектуални маркери със свое присъствие и принос в духовния ни живот. Модерните българи от междувоенния период са ни по-близки духовно, отколкото може да предположим преди срещата с тази книга. И наистина е жалко, че със списание “Златорог” си отива цяла една духовна епоха, която си струва да опознаем.


“Раздялата със стария човешки ред не означава неговото премахване като човешки връзки”
“...е невъзможен личен успех при обществен неуспех.”
“Масата е отрицание на общността.”
“най-скъпо се изплащат обикновено колективните залъгвания и заблуди.”