Не очаквах толкова много да ми харесат тези разкази. Първите 2, най-дългите са "Когато войната избухна" и "Когато войната свърши". За самата война по-малко желаем да говорим, отколкото за последиците от нея. Следващият разказ е "Край моста": "Закърпиха ми нозете и ми дадоха работа, която мога да извършвам седнал: броя хората, минаващи по новия мост." Мога да препиша и останалото, целия разказ - колко много тъга, ирония и смисъл има в тези 3 страници. Друго основно обобщение, освен за инвалидите от ВСВ е присъствието във почти всеки разказ на различна професия, всеки може да прецени колко важна е тя, а последната е "Търси се читател". Наскоро преди този сборник прочетох "Изгубената чест на Катарина Блум", кратка повест на Бьол, написана като съдебно дело, в която напречния разрез на обществото е толкова остър, че няма какво повече да искам, освен още страници. Основаната тема е създаването на сензации от страна на медиите, и дали всеки иска да е известен.