What do you think?
Rate this book
Неделният продавач на книги
„Неделният продавач на книги“ трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека.
По своя жанр „Неделният продавач на книги“ е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка – изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието.
Образите са интересни, грижливо представени и развиващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка - тийнейджър, възрастен учител по математика, млада полицайка и малката й дъщеря, дете с аутизъм, православен свещеник, жена с необикновени способности в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото присъствие на безлик продавач на книги, който се появява само в неделите.
В книгата е забъркана една възбуждаща въображението смес от литература, наука, философия и случки от ежедневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един естествен начин се свързват в една точка – уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател.
Тези, които познават разказите на Даниел Вълчев, едва ли ще се учудят, че книгата се чете на един дъх. И, както може да се очаква, оставя елегантен и красив послевкус, който не бърза да те напусне.
По своя жанр „Неделният продавач на книги“ е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка – изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието.
Образите са интересни, грижливо представени и развиващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка - тийнейджър, възрастен учител по математика, млада полицайка и малката й дъщеря, дете с аутизъм, православен свещеник, жена с необикновени способности в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото присъствие на безлик продавач на книги, който се появява само в неделите.
В книгата е забъркана една възбуждаща въображението смес от литература, наука, философия и случки от ежедневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един естествен начин се свързват в една точка – уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател.
Тези, които познават разказите на Даниел Вълчев, едва ли ще се учудят, че книгата се чете на един дъх. И, както може да се очаква, оставя елегантен и красив послевкус, който не бърза да те напусне.
168 pages, Hardcover
Published January 1, 2022
7 people are currently reading
181 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
January 19, 2024
Разкошна книга! Нямам представа защо не я срещам по-често из читателските групи или пък с повече ревюта тук. Книга, която заслужава внимание и мисля, че би се харесала на много читатели.
“Неделният продавач на книги” ме обгърна като топло и меко одеяло още с първите си изречения. Случайно или не, но историята започва в Париж (определено да съм във Франция със книгите, които чета е тенденция последните месеци) преди да ни отведе във Варна. Главният герой тръгва по пътя на намирането на изчезналия си брат, като малко по малко ни се разкриват части от миналото им и връзката между двамата. Героите са чудесни, стила е лек, чете се буквално за няколко часа, неусетно.
Не знам как точно да определя романа. От една страна има лека мистерия, от друга са вплетени наука и литература, които заформят една магична сплав. Не на последно място това е книга за книгите или по точно за мястото на литературата в живота ни и какво значение имат прочетените заглавия през годините, кога ги намираме и как ни променят.
Абсолютно попадение!
“Неделният продавач на книги” ме обгърна като топло и меко одеяло още с първите си изречения. Случайно или не, но историята започва в Париж (определено да съм във Франция със книгите, които чета е тенденция последните месеци) преди да ни отведе във Варна. Главният герой тръгва по пътя на намирането на изчезналия си брат, като малко по малко ни се разкриват части от миналото им и връзката между двамата. Героите са чудесни, стила е лек, чете се буквално за няколко часа, неусетно.
Не знам как точно да определя романа. От една страна има лека мистерия, от друга са вплетени наука и литература, които заформят една магична сплав. Не на последно място това е книга за книгите или по точно за мястото на литературата в живота ни и какво значение имат прочетените заглавия през годините, кога ги намираме и как ни променят.
Абсолютно попадение!
Read
April 8, 2022Даниел Вълчев - "Неделният продавач на книги", изд. "Сиела" 2022
Книги като тази не са четиво, а преживяване.
Обичам книги за книги. А напоследък, по някаква причина, има много такива. И колкото и да чета, сякаш никога не ми стигат.
А и не бях чела такава от български автор. Това, както и заглавието, бяха две от причините да реша да я прочета. Без дори да имам представа за какво става дума в нея.
И, както вече казах, тя се оказа истинско преживяване.
Нека кажа отсега: тя не прилича на "книгите за книги", изобилстващи напоследък. В нея няма да прочетете как "за всеки читател си има книга". Или да попаднете на книжар, който да "усети" точно коя е "вашата книга". Не, "Неделният продавач на книги" наистина е книга за книги, но по друг начин и в друг смисъл. Тя не е за книгите, които ни чакат да ги прочетем. А за онези, които вече сме чели някога, които са били част от пътя ни, които са ни оформили и превърнали в това, което сме. Книгите, които една по една са ни давали в детството и юношеството нещо, без което не бихме могли да продължим. Книгите, "постлали" пътя ни.
Това е история за книгите, които се връщат.
И разбирам, как само разбирам това. В последните години ми става все по-ясно, че не всяка книга е от тези, които можеш да пуснеш да си отидат. Дори когато си решил, че вече си твърде "пораснал" за тях и ги "отпратиш", някои от тях намират начин да се върнат - или да те повикат.
Точно това се случва и тук - и това връщане става по един особен, бих казала дори тайнствен начин, който сякаш казва: "Не можеш да ме отпратиш, защото ти принадлежа".
Но "Неделният продавач на книги" всъщност е много по-сложна история. Защото колкото и важни да са книгите в нея, тя не е само това. В нея са вплетени математика, квантова физика, науки, почти неразбираеми за обикновения читател. Въпреки че донякъде беше логично да се предположи, че цифрите отговарят на букви. Моментите с дневника на брата лично за мен бяха леко плашещи и определено допринесоха за усещането за тайнственост.
В един момент човек лесно би могъл да помисли, че ще чете криминална история - какво толкова, просто историята на едно изчезване. Но тази заблуда бързо се заличава, когато човек влезе по-навътре в историята.
За мен остана неразкрита докрай мистерията кой е всъщност "неделният продавач на книги". Имах предположение, но ще го премълча. Интересно беше, че така и никой не успя да види ясно или запомни този човек.
Разкритието на брата беше нещо, което в друга книга вероятно би ми прозвучало мелодраматично и някак не на място. Тук обаче беше съвсем уместно и за мен беше логична част от историята.
В тази книга имаше много неща - и книги, и леко криминална нишка, и наука, и мистерия, а накрая дори може би зараждаща се любовна история. Хареса ми. Даниел Вълчев пише увлекателно, историята "хваща" читателя още от първите страници. Затварям книгата с лека тъга, че е свършила. И май вече и аз ще се оглеждам за някой неделен продавач на книги.
Книги като тази не са четиво, а преживяване.
Обичам книги за книги. А напоследък, по някаква причина, има много такива. И колкото и да чета, сякаш никога не ми стигат.
А и не бях чела такава от български автор. Това, както и заглавието, бяха две от причините да реша да я прочета. Без дори да имам представа за какво става дума в нея.
И, както вече казах, тя се оказа истинско преживяване.
Нека кажа отсега: тя не прилича на "книгите за книги", изобилстващи напоследък. В нея няма да прочетете как "за всеки читател си има книга". Или да попаднете на книжар, който да "усети" точно коя е "вашата книга". Не, "Неделният продавач на книги" наистина е книга за книги, но по друг начин и в друг смисъл. Тя не е за книгите, които ни чакат да ги прочетем. А за онези, които вече сме чели някога, които са били част от пътя ни, които са ни оформили и превърнали в това, което сме. Книгите, които една по една са ни давали в детството и юношеството нещо, без което не бихме могли да продължим. Книгите, "постлали" пътя ни.
Това е история за книгите, които се връщат.
И разбирам, как само разбирам това. В последните години ми става все по-ясно, че не всяка книга е от тези, които можеш да пуснеш да си отидат. Дори когато си решил, че вече си твърде "пораснал" за тях и ги "отпратиш", някои от тях намират начин да се върнат - или да те повикат.
Точно това се случва и тук - и това връщане става по един особен, бих казала дори тайнствен начин, който сякаш казва: "Не можеш да ме отпратиш, защото ти принадлежа".
Но "Неделният продавач на книги" всъщност е много по-сложна история. Защото колкото и важни да са книгите в нея, тя не е само това. В нея са вплетени математика, квантова физика, науки, почти неразбираеми за обикновения читател. Въпреки че донякъде беше логично да се предположи, че цифрите отговарят на букви. Моментите с дневника на брата лично за мен бяха леко плашещи и определено допринесоха за усещането за тайнственост.
В един момент човек лесно би могъл да помисли, че ще чете криминална история - какво толкова, просто историята на едно изчезване. Но тази заблуда бързо се заличава, когато човек влезе по-навътре в историята.
За мен остана неразкрита докрай мистерията кой е всъщност "неделният продавач на книги". Имах предположение, но ще го премълча. Интересно беше, че така и никой не успя да види ясно или запомни този човек.
Разкритието на брата беше нещо, което в друга книга вероятно би ми прозвучало мелодраматично и някак не на място. Тук обаче беше съвсем уместно и за мен беше логична част от историята.
В тази книга имаше много неща - и книги, и леко криминална нишка, и наука, и мистерия, а накрая дори може би зараждаща се любовна история. Хареса ми. Даниел Вълчев пише увлекателно, историята "хваща" читателя още от първите страници. Затварям книгата с лека тъга, че е свършила. И май вече и аз ще се оглеждам за някой неделен продавач на книги.
August 24, 2022
Първо (и за начало) искам да отправя най-големите си благодарности към бабата, която ме видя да разглеждам тази книга и не ме остави докато не казах, че ще я купя. Баба с отличен вкус (това, че я наричам баба не звучи грубо, надявам се). Исках да си отдъхна и си поставих за цел да чета книги, които са кратки по обем, които няма да ме карат да си мисля зя тях нощем. Не оцелих с тази, но се превърна в една от най-любимите ми. Дори сега когато свикнах с идеята за нея, не знам как да я определя, как да я поставя в някаква рамка и да кажа за какво се разказва. Истината е, че дори не съм 100% сигурна, че тази книга вече ще просъществува за някого другиго. Чувствам я моя. Дадох от себе вътре и взех за себе си. Очите ме заболяха, защото "трябваше"(мразя тази дума) да прочета по-голямата й част за един ден, по мое желание, разбира се. Не мисля, че някога съм чела по-неочакван шедьовър. И ми е трудно да трансвормирам чувствата си си в мисли, а мислите в думи. И без това думите, понякога, пречат на хората да се разбират. Това ревю е за мен, така както обявавам и книгата, че ще си остане за мен. Няма и да се опитвам да внушавам нещо от нея у някого, понеже преживяването е различно за всички. Може би ще бъде и за мен, следващия път когато я прочета, планирам да е скоро, понеже се чувствам свързана с историята. Сякаш една малка част е пристрастена към няколко части от сюжета. Мога да завърша с цитат, но ще ми е трудно да го вмъкна в контекста на това неструктурираното , несъществено казващо ревю, затова просто ще избера любимия си:"Опростено казано, те са едновременно едно нещо и друго нещо, едновременно са тук, и там, едновременно ги има и ги няма." И още един:"...обяснението е много просто- тя е полетяла в нейния свят, а е паднала в нашия." Вече може да се разбере, че книгата е и много философски насочена към читателите. О, и още един (последен) :"...авторът има пълното право да ни назидава. Би ни казал нещо като- Четете бе, тъпаци". Ще последвам този съвет като един виден тъпак.
П.С
Ани, ако някога тази книга попадне у теб, искам да знаеш, че на 45-та страница има запазено място до моето.
П.С
Ани, ако някога тази книга попадне у теб, искам да знаеш, че на 45-та страница има запазено място до моето.
March 23, 2022
Много добра за дебютен роман. Много интересен сюжет и малкоо разочароващ финал. Препоръчвам. Браво и на Сиела за външния вид на книгата- много е красива :)
April 17, 2024
Много харесвам Даниел Вълчев от години! Обожавам чувството му за хумор и леко надменното му поведение на политик.
Но този роман не е добре направен. Той идва да докаже, че независимо, че един човек е умен, секси, с чувство за хумор и с голяма доза умение да пише, без тъпотии, а напротив - фин, ерудиран, лек - това не е достатъчно да напише хубав роман.
Този малък роман (можеше някои сцени и герои да са разработени по-добре, не претупани) има много от белезите на лошото българско кино, като ще отлича два основни - любовта, сексът и романтиката - са набързо, за малко и очевидно на тъмно. Тъжен комплекс от соца.
Отворен финал - защо? Може да е тъй, може и да не тъй, като оправдание служи котаракът на Шрьодингер. Ама затова него го учим в часа по физика, не по литература (този експеримент съм го срещала и в други романи, явно авторите решават, че е много готино да има хем, наука, хем романтика, хем - вижте, аз знам).
Обаче като чета, искам да знам какво става. А, ако не искам да знам какво става - или ще се чудя, това мога да го правя и без да съм чела.
Ако Даниел Вълчев имаше добър редактор, можеше да се получи великолепно. Според мен тук редакторска работа няма, и каквото е могъл, сам е направил. Това е характерно за издателство Сиела, което е прецакало доста български автори. И на практика е безпомощно.
Може би разказите му са по-хубави. И може би Даниел Вълчев ще пише пак.
Но този роман не е добре направен. Той идва да докаже, че независимо, че един човек е умен, секси, с чувство за хумор и с голяма доза умение да пише, без тъпотии, а напротив - фин, ерудиран, лек - това не е достатъчно да напише хубав роман.
Този малък роман (можеше някои сцени и герои да са разработени по-добре, не претупани) има много от белезите на лошото българско кино, като ще отлича два основни - любовта, сексът и романтиката - са набързо, за малко и очевидно на тъмно. Тъжен комплекс от соца.
Отворен финал - защо? Може да е тъй, може и да не тъй, като оправдание служи котаракът на Шрьодингер. Ама затова него го учим в часа по физика, не по литература (този експеримент съм го срещала и в други романи, явно авторите решават, че е много готино да има хем, наука, хем романтика, хем - вижте, аз знам).
Обаче като чета, искам да знам какво става. А, ако не искам да знам какво става - или ще се чудя, това мога да го правя и без да съм чела.
Ако Даниел Вълчев имаше добър редактор, можеше да се получи великолепно. Според мен тук редакторска работа няма, и каквото е могъл, сам е направил. Това е характерно за издателство Сиела, което е прецакало доста български автори. И на практика е безпомощно.
Може би разказите му са по-хубави. И може би Даниел Вълчев ще пише пак.
October 2, 2022
Поне за мен романът се чете лесно, а основната тема ми допадна. Идеята за книгите като част от израстването на човек е нещо, върху което човек си заслужава да се замисли. Историите са умело преплетени. Дозата носталгия по родния град, детството, юношеството допълва умело картината и приковава вниманието.
July 25, 2022
Чудна книга.
Обаче ми се искаше да не свършва толкова скоро и може би да се беше отворил сандъка :)
Обаче ми се искаше да не свършва толкова скоро и може би да се беше отворил сандъка :)
March 3, 2022
Мистерия около изчезването на един гениален български математик, преподавател в гимназия, търсещият го отчужден брат френски професор, чрез изчезващ във въздуха продавач на книги, работещ само в неделя, взаимносвързани с гениално дете аутист, на фона на красива лятна Варна, гарнирани с разсъждения върху пресечните точки на литературата, философията, правото, психиката, математиката и физиката във вселената и нас самите. И все пак, авторът е успял да избяга от тежкия интелектуален леко снобски език, който изискват засегнатите дълбоки теми и да направи книгата приятна и увлекателен за четене.
June 21, 2022
Приятна съвременна българска творба, увлекателна и лесна за четене. Интересна и различна история. Оставя те с желание за още, но и с надежда и утвърждение, че, ето, може да се пише на достъпно за читателя ниво, а не само да се философства.
January 5, 2023
Много приятен, открит стил на разказване, интересна история и чудесно преплитане на препратки към математика, физика и литература. Четенето беше удоволствие, за първи път от доста време нарочно четях по-бавно, за да ми остане още и за следващия ден. А библиотеката на двамата братя ме вдъхнови да си спомня за книгите, повлияли ме най-силно през годините, и за това в какви моменти съм ги чела.
April 9, 2022
"Нищо, нека да свиква, че един мъж трябва еднакво добре да понася и успеха, и неуспеха. Един ден, ако има късмет, ще разбере, че все пак по - трудно е да се владееш при успех. Но пък тогава вече ще знае, че пътят към това умение минава през силата да понасяш провали. " 💜
April 5, 2022
Мнооого приятно изненадана съм! 4.25/5⭐️
October 15, 2022
“Нима нормалният човек няма в себе си също десетина личности?
И разликата не е ли само в това, че здравият ги потиска, а болният ги пуска на свобода?
Кой тогава е болен?”
И разликата не е ли само в това, че здравият ги потиска, а болният ги пуска на свобода?
Кой тогава е болен?”
January 21, 2023
Толкова красива, простичко написана и същевременно интелигентна книга. На моменти си поплаках, въпреки че и аз не можах да разбера защо. Понякога думите са просто недостатъчни.
September 11, 2022
Приятна книга от много интелигентен и ерудиран писател. След многото интервюта и предавания, в които съм го гледала в годините, докато четях в главата ми звучеше неговия глас. Представях си интонацията, жестовете, леките паузи.
Обич към книгите, които са ни изградили през годините и много философия, богата обща култура, но и много добра подготовка за написването и, се съдържат в кориците на тази малка книжка. И може би щеше да бъде твърде изпипана и рафинирана, ако я нямаше мистиката, щипката лудост и отворения финал. Книга, която всеки ще прочете по различен начин и ще намери различни съкровища в нея.
Обич към книгите, които са ни изградили през годините и много философия, богата обща култура, но и много добра подготовка за написването и, се съдържат в кориците на тази малка книжка. И може би щеше да бъде твърде изпипана и рафинирана, ако я нямаше мистиката, щипката лудост и отворения финал. Книга, която всеки ще прочете по различен начин и ще намери различни съкровища в нея.
October 7, 2022
Може би, защото тъкмо свърших "Среща с Рама" на А. Кларк, а и имам досег с математиката, романът на Вълчев ми се стори блудкав.
Езикът е добър, чете се лесно. Корицата е интересна също. Други плюсове не намерих, може би като мине време...
Защо споменах "Среща с Рама"? В нея също се разглежда идеята, че съществуват необозрими за нас хората истини, които ние никога не ще разберем, защото реалността, в която живеем не го предразполага. Но в "Среща с Рама", тази концепция беше разгледана непряко. Както за героите така и за читателя, тайните на "астероида" Рама останаха неразгадани, а и не искаха да бъдат.
Изпитвах безпомощността на героите заедно с тях, както и страхопочитанието към "създателите" на Рама, защото се идентифицирах с разследващите го астронавти. Чак в последните страници, се разграничих от тях и успях да погледна на извода от книгата обективно и да го осмисля, както предразполага позицията ми на читател.
При Вълчев, представянето е пряко. Извеждат се същите идеи, посредством цитати от известни книги, след което героят понякога допринася със собствени разсъждения, повечето плитки. Липсва загадъчността, липсва безпомощността.
Един загадъчеп продавач на книги, изгубил се брат (мистерията защо е изчезнал е разгадана и то не с интересна развръзка) и *спойлер* затворен сандък, (което, като се замисля, може да е препратка към последната сцена на филма "Седем" с Морган Фрийман и Брад Пит - "What's in the box?!") не са достатъчни, за да събудят тези чувства у мен. Особено след практическия пример, който беше "Среща с Рама".
Още... едва ли това е била идеята с непрестанното споменаване на литературни творби, но с всяка следваща си мислех, че авторът ми намига съзаклятнически и ме пита реторично: "Знаеш ги, нали? Чела си ги като мен, нали?" Не е приятно след определено време...
Предполагам, ако не бях математик, запознат по-навътре с теоремите на Гьодел и не бях срещнала Рама, романът би ми харесал, защото наистина е написан на лесно разбираем и забавен език. За жалост съм всичко това и не мога да му дам повече от 1 звезда.
Езикът е добър, чете се лесно. Корицата е интересна също. Други плюсове не намерих, може би като мине време...
Защо споменах "Среща с Рама"? В нея също се разглежда идеята, че съществуват необозрими за нас хората истини, които ние никога не ще разберем, защото реалността, в която живеем не го предразполага. Но в "Среща с Рама", тази концепция беше разгледана непряко. Както за героите така и за читателя, тайните на "астероида" Рама останаха неразгадани, а и не искаха да бъдат.
Изпитвах безпомощността на героите заедно с тях, както и страхопочитанието към "създателите" на Рама, защото се идентифицирах с разследващите го астронавти. Чак в последните страници, се разграничих от тях и успях да погледна на извода от книгата обективно и да го осмисля, както предразполага позицията ми на читател.
При Вълчев, представянето е пряко. Извеждат се същите идеи, посредством цитати от известни книги, след което героят понякога допринася със собствени разсъждения, повечето плитки. Липсва загадъчността, липсва безпомощността.
Един загадъчеп продавач на книги, изгубил се брат (мистерията защо е изчезнал е разгадана и то не с интересна развръзка) и *спойлер* затворен сандък, (което, като се замисля, може да е препратка към последната сцена на филма "Седем" с Морган Фрийман и Брад Пит - "What's in the box?!") не са достатъчни, за да събудят тези чувства у мен. Особено след практическия пример, който беше "Среща с Рама".
Още... едва ли това е била идеята с непрестанното споменаване на литературни творби, но с всяка следваща си мислех, че авторът ми намига съзаклятнически и ме пита реторично: "Знаеш ги, нали? Чела си ги като мен, нали?" Не е приятно след определено време...
Предполагам, ако не бях математик, запознат по-навътре с теоремите на Гьодел и не бях срещнала Рама, романът би ми харесал, защото наистина е написан на лесно разбираем и забавен език. За жалост съм всичко това и не мога да му дам повече от 1 звезда.
March 30, 2023
!!СПОЙЛЕРИ!!
Реших, че тези месеци ще започна да давам шанс на съвременната българска литература, защото съм сигурна, че има книги, които наистина си заслужава да се прочетат. След неприятното ми преживяване с "Глина", бях доста обезукражена, но "Неделният продавач на книги" ми хвана окото в момента, в който я видях в книжарницата. За съжаление, явно заглавието и резюмето зададоха твърде високи очаквания.
Нека започнем от обема - 160 странички. Докато някои книги биха могли да се съкратят наполовина заради ненужното съдържание, то тук се случва обратния ефект. Преди историята да започне, вече беше приключила. Твърде бързо се разви действието и усещането беше, сякаш остана нещо недоизказано, сякаш авторът просто е бързал да завърши романа от страх, че иначе ще има твърде много и безсмислен текст. Поради тази бързина изобщо не можах да се докосна до сюжета, да навляза в дълбочина в текста и да анализирам историята. Честно казано, като мисля за прочетеното, изобщо не мога да проследя цялата сюжетна линия и да я свържа логически (което според мен е много важно, когато присъства загадка).
Идеята за изчезналия брат на главния герой и появяващите се от неделния продавач книги са предпоставка за леко мистично настроение, но то не беше докрай постигнато, а доста части от повествованието бяха неуместни. Някои от въведените събития така и не бяха разрешени, давам пример със буквално заглавието на книгата - кой е този продавач на книги? Как книгите от личната библиотека на братята се оказаха в него? Връзката неимоверно се разпада, а аз продължавам да се чудя как братът (чието име така и не беше разкрито, затова и "брат ми" беше повторено около десет хиляди пъти) е издействал всички тези улики, писма, и други. Относно философските разсъждения, които авторът вкарваше доста често - исках да усетя мислите и чувствата на героя, но всички размишления бяха някак си плитки, малко като общи приказки, нямаше нещо кой знае колко впечатляващо. Все пак успях да си харесам няколко цитата, но това беше всичко.
Финалът също беше много странен и дооста разочароващ - разбирам, че брат му е страдал от някаква болест, и е искал просто да напусне света на спокойствие, без да се натоварва душевно допълнително (?), но или аз не можах да вникна в смисъла, или наистина не разбрах каква беше логиката на всичко и по-важно - на какво ни учи това. Жената ясновидка от алианското село беше сякаш принудително вкаран елемент, както и романсът, с който щях да съм доволна, ако не беше набързо претупан. Честно казано, направо ми стана леко неудобно, докато четях.
Не искам да поемам в толкова негативна посока, но !моето мнение! е, че това трябва или да бъде разказ, или да се претърпят сериозни корекции, докато се превърне в роман. Независимо от това, трябва да отбележа, че съдържанието в никакъв случай не е безстойностно. Има голям потенциал и с удоволствие бих прочела нещо такова отново, просто в по-усъвършенствана версия - "книга за книгите" винаги е добра дошла. Давам две звезди, които могат и да изглеждат малко, но поне са оптимистични. :D
Реших, че тези месеци ще започна да давам шанс на съвременната българска литература, защото съм сигурна, че има книги, които наистина си заслужава да се прочетат. След неприятното ми преживяване с "Глина", бях доста обезукражена, но "Неделният продавач на книги" ми хвана окото в момента, в който я видях в книжарницата. За съжаление, явно заглавието и резюмето зададоха твърде високи очаквания.
Нека започнем от обема - 160 странички. Докато някои книги биха могли да се съкратят наполовина заради ненужното съдържание, то тук се случва обратния ефект. Преди историята да започне, вече беше приключила. Твърде бързо се разви действието и усещането беше, сякаш остана нещо недоизказано, сякаш авторът просто е бързал да завърши романа от страх, че иначе ще има твърде много и безсмислен текст. Поради тази бързина изобщо не можах да се докосна до сюжета, да навляза в дълбочина в текста и да анализирам историята. Честно казано, като мисля за прочетеното, изобщо не мога да проследя цялата сюжетна линия и да я свържа логически (което според мен е много важно, когато присъства загадка).
Идеята за изчезналия брат на главния герой и появяващите се от неделния продавач книги са предпоставка за леко мистично настроение, но то не беше докрай постигнато, а доста части от повествованието бяха неуместни. Някои от въведените събития така и не бяха разрешени, давам пример със буквално заглавието на книгата - кой е този продавач на книги? Как книгите от личната библиотека на братята се оказаха в него? Връзката неимоверно се разпада, а аз продължавам да се чудя как братът (чието име така и не беше разкрито, затова и "брат ми" беше повторено около десет хиляди пъти) е издействал всички тези улики, писма, и други. Относно философските разсъждения, които авторът вкарваше доста често - исках да усетя мислите и чувствата на героя, но всички размишления бяха някак си плитки, малко като общи приказки, нямаше нещо кой знае колко впечатляващо. Все пак успях да си харесам няколко цитата, но това беше всичко.
Финалът също беше много странен и дооста разочароващ - разбирам, че брат му е страдал от някаква болест, и е искал просто да напусне света на спокойствие, без да се натоварва душевно допълнително (?), но или аз не можах да вникна в смисъла, или наистина не разбрах каква беше логиката на всичко и по-важно - на какво ни учи това. Жената ясновидка от алианското село беше сякаш принудително вкаран елемент, както и романсът, с който щях да съм доволна, ако не беше набързо претупан. Честно казано, направо ми стана леко неудобно, докато четях.
Не искам да поемам в толкова негативна посока, но !моето мнение! е, че това трябва или да бъде разказ, или да се претърпят сериозни корекции, докато се превърне в роман. Независимо от това, трябва да отбележа, че съдържанието в никакъв случай не е безстойностно. Има голям потенциал и с удоволствие бих прочела нещо такова отново, просто в по-усъвършенствана версия - "книга за книгите" винаги е добра дошла. Давам две звезди, които могат и да изглеждат малко, но поне са оптимистични. :D
June 28, 2023
Доста разочароващ роман. Интересното, което забелязах бе, че много се приближава до стила на Георги Господинов, а след като приключих със самата книга усетих колко много допирни точки има с Времеубежище. Не бих казала, че книгите са съвсем еднакви, но са с доста прилики, което не ме оставя с добро впечатление откъм прочита на "Неделният продавач на книги".
Идеята беше добра, интересна бе и историята, която се развиваше, но всичко беше толкова мудно изразено, че ми уби желанието да я приключа за ден-два, както очаквах, че ще стане.
Проблем имах и с няколкото plot holes в разказа. Едновременно с това историята с Мария и Сидел не бяха развити изцяло и седяха малко фалшиво на фон на цялостната картина, което не ми позволяваше да "заобичам" този роман.
Корицата от друга страна е феноменална и ме заплени от пръв поглед. :)
Дргу интересен аспект, който не очаквах да ми направи толкова голямо впечатление, бе частта с влизането в църквата на протагониста. За пръв път в българска книга срещам подобен детайл и за мен беше удоволствие, че е в книга, въпреки мимолетната си значимост.
Идеята беше добра, интересна бе и историята, която се развиваше, но всичко беше толкова мудно изразено, че ми уби желанието да я приключа за ден-два, както очаквах, че ще стане.
Проблем имах и с няколкото plot holes в разказа. Едновременно с това историята с Мария и Сидел не бяха развити изцяло и седяха малко фалшиво на фон на цялостната картина, което не ми позволяваше да "заобичам" този роман.
Корицата от друга страна е феноменална и ме заплени от пръв поглед. :)
Дргу интересен аспект, който не очаквах да ми направи толкова голямо впечатление, бе частта с влизането в църквата на протагониста. За пръв път в българска книга срещам подобен детайл и за мен беше удоволствие, че е в книга, въпреки мимолетната си значимост.
August 9, 2025
Книгата е написана с редки за българската литература финес и ерудиция - български градски роман, чието действие се развива между Париж и Варна.Това е книга за важните в живота ни книги и начинът, по който ни формират. Пресъздадена е неповторимата атмосфера на Варна в продължение на няколко десетилетия. Героите са пестеливо, но ярко представени, автровият глас (разказът се води от първо лице, единствено число) насочва действието дискретно и с фино чувство за хумор.
Романът е малко бижу на фона на множеството книги, които прексплоатират "уникалността" на българското село и свързват българската идентичност изключително със селския бит. Това е книга за интелигенти, математици и мислители.
Романът е малко бижу на фона на множеството книги, които прексплоатират "уникалността" на българското село и свързват българската идентичност изключително със селския бит. Това е книга за интелигенти, математици и мислители.
December 21, 2025
Като изгладняла за качествена съвременна българска литература, не искам да недоволствам, злорадствам или нагрубявам. Повестта е идейна(за мен това не е роман), взаимства от Господинов и прилича дори на Херман Хесе. Дали от страх или от недоверие към българският читател Вълчев избегна да наблегне на темите които бегло зачекна и очевидно има какво да кажа. Вместо тях, той се впуска в стереотипи и клишета, които освен че не са политкоректни са и адски скучни. Книгата започва много силно но вкарването на любовната история доста огорчи и дори промени фокусът в края. Въпреки това се радвам че такава книга има, мисля че е важно да допринасяме като читатели към популяризацията на такъв тип книги.
October 23, 2022
Деликатна, вдъхновяваща, чете се на един дъх! Уж всичко в нея е познато - идеите, повечето от книгите - кой не би могъл да разкаже живота си чрез любимите си книги, и все пак имаше нещо свежо, ненатрапчиво, интелектуално, което те кара да се замислиш. Мисля, че би се получил чудесен мини-сериал, нещо подобно на Порталът на БНТ.
January 12, 2024
Изключително благодарна съм , че корицата ме привлече. СЛед това името на сладкодумният Даниел Вълчев раздразниха любопитството ми.
Голямо преживяване, мисетия , истории за книги , атузъм и самоизрастване са преплетени по един доста добър начин . Искаше ми се да е малко по-дълга, но и така си е страхотна!
Голямо преживяване, мисетия , истории за книги , атузъм и самоизрастване са преплетени по един доста добър начин . Искаше ми се да е малко по-дълга, но и така си е страхотна!
April 28, 2022
Интересни нотки, развиващи се любопитни и вдъхновяващи епизоди на историята, богат послевкус. С мяра и удоволствие от споделенето, за ценители.
August 27, 2023
potentially a new favourite bulgarian book? new author unlocked, can’t wait to read the rest from him
April 13, 2025
Много увлекателна книга, която се чете на един дъх. Умело се преплитат темите за настояще, литература и наука. Препоръчвам!
April 16, 2023
Много интересна книга! Различава се от повечето български книги, които съм чела. За първи път се сблъскваме с този автор и съм приятно изненадана. Страхотна история! Изпълнена е с мистерия и препратки. Разказва се за един човек, чийто брат е изчезнал. Мистериозния продавач на книги, който тайнствено се появява и изчезва, но по някакъв начин всяка седмица по една книга се озовава в ръцете на главния ни герой. И всъщност това изобщо не са случайни книги, дори не са чужди. Това са неговите собствени книги, с които хиляди пъти се е сблъсквал като дете. Мистерията се напълно, когато се срещаме с малкия Васил, който е дете с аутизъм, но е гений и всъщност знае къде е изгубения брат.
November 2, 2023
Неочаквано намерен и неочаквано бързо прочетен шедьовър. Грабнах случайно книгата от малка затваряща вече столична книжарница и това се оказа едно от най-правилните ми решения. Лек криминален нюанс, примесен с интелигентно писане, хитро структуриран сюжет и дъх на носталгия към книгите - четени или не. Леко четиво, което те кара да се замислиш за живота и мистериите му, но и да се рееш в спокойното съзнание и не толкова спокойното ежедневие на главния герой. Заслужава си !
January 1, 2023
Нелош дебют, има някои интересни идеи. Философско-научното разсъждение над екзистенциални проблеми обаче сякаш не е достатъчно и в края се чувства, че липсва още нещо, за да придобие и без това кратката книжка зършеност.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews