What do you think?
Rate this book
Жажда
Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата.
История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите.
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?
„Илюстрациите за тази книга, подобно на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“
Дамян Дамянов
История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите.
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?
„Илюстрациите за тази книга, подобно на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“
Дамян Дамянов
120 pages, Hardcover
First published November 28, 2018
10 people are currently reading
841 people want to read
About the author
Zachary Karabashliev/ Захари Карабашлиев
18 books834 followersZachary Karabashliev is a Bulgarian novelist, playwright, and screenwriter whose
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 124 reviews
September 22, 2025
Жаден останах…
September 30, 2022
Харесвам много романите на Карабашлиев, но по принцип не съм любител на разказите и повестите, като цяло. Не обичам историята да свършва бързо, обичам да имам време “да я преживея” и същевременно да я прочета на един дъх и да ме накара да мисля за нея и след като я прочета. Поздравления към Карабашлиев, който успя да ми даде това, което рядко получавам дори в романи, само за стотина страници.
“Всеки среща в живота си най-добрия човек. На абсолютно всеки е дадено да се запознае с най-важния човек в живота си. Но пък не е казано, че ще го познае. Може и въобще да не го забележи. Понякога най-важните хора в живота ни остават невидими за нас. Ех, момче... едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно - да разбереш.”
“Всеки среща в живота си най-добрия човек. На абсолютно всеки е дадено да се запознае с най-важния човек в живота си. Но пък не е казано, че ще го познае. Може и въобще да не го забележи. Понякога най-важните хора в живота ни остават невидими за нас. Ех, момче... едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно - да разбереш.”
January 15, 2019
Съвсем нелошо книжле! Всъщност историята има потенциал да бъде нещо много по - голямо и интересно, но в този обем си остава една страхотна идея за сюжет, който не се разгръща, не придобива дълбочина и най - вероятно ще забравя доста бързо.
January 28, 2019
Красива, красива, толкова красива книга. Не мисля, че бих могла да опиша с думи всичко прекрасно, което се съдържа в нея. Така Голяма история се разказва в рамките на скромните 100 страници.
September 28, 2019
Кратка повест или дълъг разказ с илюстрации, подходящ за деца и младежи около 10-12 години. Двамата герои лежат в една болнична стая, единият страда след тежка операция, не се знае дали ще може да ходи, другият е старец и разказва мъдра и поучителна история за нещастния си живот, който не трябва да гледаме по този начин. Накрая, тоя дето страда се поучава. За това помагат и двамата лекари, които също казват тук-таме мъдрости за живота и хората. Ако това го беше написал който и да е друг, не би видяло хартия по никой начин никога, до края на последното дърво.
December 30, 2021
Във всеки втори съвременен български роман, историята се разказва в диалог между някакъв лигльо и старец. Не, че съм очаквал нещо уникално и единствено по рода си де. Иначе става. С нея приключвам годината. :)
June 3, 2025
Първото нещо, което ми направи впечатление когато видях тази малка книжка е нейното красиво оформление. Твърди корици, страници от хубава хартия и невероятни черно бели фотографии на акварелите на Дамян Дамянов. Истинско малко бижу. Историята също ми хареса, но можеше да бъде доразвита в малко по-голям обем.
September 24, 2020
"Понякога най-важните хора в живота ни остават невидими за нас. Ех, момче...
Едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно - да разбереш."
След затварянето на последната страница оставам без думи. Мислите ми блуждаят, търсейки тези изречения, които по най-добрия начин ще изразят какво мисля. Не ги намирам. Затова ще напиша, че тази творба на Захари Карабашлиев ме накара да чувствам и да се замисля над живота, над смисъла му. Хареса ми. Безобразно, неизказано ми хареса.
Едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно - да разбереш."
След затварянето на последната страница оставам без думи. Мислите ми блуждаят, търсейки тези изречения, които по най-добрия начин ще изразят какво мисля. Не ги намирам. Затова ще напиша, че тази творба на Захари Карабашлиев ме накара да чувствам и да се замисля над живота, над смисъла му. Хареса ми. Безобразно, неизказано ми хареса.
October 5, 2019
10-минутен разговор в 100 страници е майсторство. А илюстрациите на Дамян Дамянов добавят 2 звезди, така че 5 дори не са достатъчно...
March 13, 2024
Тази тънка книжка ми беше подарена. Нямах никакви очаквания, признавам. Предполагах, че ще е нещо отегчително, скучно и безсмислено, но силно съм се заблуждавала!
Оказа се красива история за живота и по-точно жаждата за живот; че е нужно нещо голямо до ни се случи в живота, за да осмислим времето си на тази земя и да не го пилеем; че малките неща са важни - жестове, компромиси и че Любовта може да лекува!
P. S. но едва ли ще прочета нещо друго от автора...
Оказа се красива история за живота и по-точно жаждата за живот; че е нужно нещо голямо до ни се случи в живота, за да осмислим времето си на тази земя и да не го пилеем; че малките неща са важни - жестове, компромиси и че Любовта може да лекува!
P. S. но едва ли ще прочета нещо друго от автора...
December 2, 2018
Измина може би прекалено дълго време от последния път, в който седнах с книга на нашенски автор, но какъв по-добър повод да го направя отново от повестта на Карабашлиев. Честно казано, не очаквах тази книга, не че съм следил скоро каквото и да било свързано с българската литература, но "Жажда" ми се мярна пред очите и бях доста зарадван от дължината ѝ, тъй като не мисля, че бих могъл да преглътна нещо сравнително по-дълго. Имайки това предвид, предполагам, че съм изгубил немалка част от уменията си за критическо изказване (ако някога въобще съм имал такива) затова тук ще оставя по-скоро обшите си впечатления (за разлика от другите ми рецензии, които въобще не са общи впечатления, а световно призната обективна критика, писани с главно уважителен и професионален тон, но както и да е).
"Жажда" започва без увъртане, мъж преодолява катастрофа, не знае къде се намира, не знае какво се случва, но пък знае, че му се пие вода. Описанията на Карабашлиев за това изпитване бяха може би подпомогнати от факта, че и на мен ми се пиеше вода, но не ми се прекъсваше четенето, за да утоля собствената си жажда, но също така бяха стегнати, ясни и ефективни, като остатъка от прозата в повестта. Очаквах между Ангел и Даниел да се развие по-скоро диалог, главно заради буйната натура, която Даниел показва в началото, когато се кара със сестрата, но монологът на Ангел пасваше по-добре и цялата повест, като че ли, беше неговата история, служеща като пролог на продължението, което Даниел така нетърпеливо иска да получи. Имаше някой клиширани моменти, но с тях няма как да се разминем (проза за любов се пише, все пак), въпреки това имаше доста неща, които очаквах да са тежки клишета, но успяха да избегнат тази съдба, като предположението ми, че Ангел и Даниел ще имат някаква връзка (тук трябва да си призная, че садистът в мен щеше да се зарадва, ако в катастрофата Даниел се бе оказал отговорен за смъртта на дъщерята [или внучката] на старецът, който сега му разправя целата си житейска история, но не мисля, че Карабашлиев пише такива неща). Очаквах също Даниел да се влюби в някоя от докторките или сестрите (колкото и тъпо това да звучи), все пак Ангел таман му разправяше как в най-тежкия си момент е прогледнал (колкото и да е сляп) и е намерил любовта на живота си (въпреки че я гони веднъж), но и това не се случи. Вместо това, повестта по-скоро е един вид light-handed поука, че понякога трябва да се спре и да се мисли и ако не го направим ние по собствена воля, то нещо други ще ни спре.
Раздвоен съм за оценката, от една страна нищо в повестта не ме впечатли толкова много, но от друга -- нищо и не успя да излезе извън очакванията ми за добра проза, илюстрациите на Дамян Дамянов бяха много красиви, колкото и да не съм голям фен на водните бои (мисля, че са водни бои, но може и да греша, ама сигурно не греша). Едното ми малко оплакване би било, че илюстрациите невинаги бяха поставени на правилното си място, неведнъж се случи да отгърна страница и да бъда приветстван от илюстрация, която се отнася за нещо отминало преди няколко страници и същевременно успяв��що да прекъсне монологът на Ангел, като ме върне към предишната случка, може би щеше да е по-добре да има някакъв вид пауза след всяко парче проза, което е илюстрирано, аз поне бих оценил труда на художника повече по този начин.
"Жажда" започва без увъртане, мъж преодолява катастрофа, не знае къде се намира, не знае какво се случва, но пък знае, че му се пие вода. Описанията на Карабашлиев за това изпитване бяха може би подпомогнати от факта, че и на мен ми се пиеше вода, но не ми се прекъсваше четенето, за да утоля собствената си жажда, но също така бяха стегнати, ясни и ефективни, като остатъка от прозата в повестта. Очаквах между Ангел и Даниел да се развие по-скоро диалог, главно заради буйната натура, която Даниел показва в началото, когато се кара със сестрата, но монологът на Ангел пасваше по-добре и цялата повест, като че ли, беше неговата история, служеща като пролог на продължението, което Даниел така нетърпеливо иска да получи. Имаше някой клиширани моменти, но с тях няма как да се разминем (проза за любов се пише, все пак), въпреки това имаше доста неща, които очаквах да са тежки клишета, но успяха да избегнат тази съдба, като предположението ми, че Ангел и Даниел ще имат някаква връзка (тук трябва да си призная, че садистът в мен щеше да се зарадва, ако в катастрофата Даниел се бе оказал отговорен за смъртта на дъщерята [или внучката] на старецът, който сега му разправя целата си житейска история, но не мисля, че Карабашлиев пише такива неща). Очаквах също Даниел да се влюби в някоя от докторките или сестрите (колкото и тъпо това да звучи), все пак Ангел таман му разправяше как в най-тежкия си момент е прогледнал (колкото и да е сляп) и е намерил любовта на живота си (въпреки че я гони веднъж), но и това не се случи. Вместо това, повестта по-скоро е един вид light-handed поука, че понякога трябва да се спре и да се мисли и ако не го направим ние по собствена воля, то нещо други ще ни спре.
Раздвоен съм за оценката, от една страна нищо в повестта не ме впечатли толкова много, но от друга -- нищо и не успя да излезе извън очакванията ми за добра проза, илюстрациите на Дамян Дамянов бяха много красиви, колкото и да не съм голям фен на водните бои (мисля, че са водни бои, но може и да греша, ама сигурно не греша). Едното ми малко оплакване би било, че илюстрациите невинаги бяха поставени на правилното си място, неведнъж се случи да отгърна страница и да бъда приветстван от илюстрация, която се отнася за нещо отминало преди няколко страници и същевременно успяв��що да прекъсне монологът на Ангел, като ме върне към предишната случка, може би щеше да е по-добре да има някакъв вид пауза след всяко парче проза, което е илюстрирано, аз поне бих оценил труда на художника повече по този начин.
May 21, 2022
Нямаше никакво място за маене и чудене, дори не допусках, че тази книга няма да ми хареса още от момента, в който Ангел Радков започна своя разказ.
Това е история, красива и важна, която може да пропуснете покрай тази, която четете. Може би може да пропуснете своята история, защото виждате, но какво виждате? Това е поуката от "Жажда", поне за мен. Не е нещо ново, нещо, което вече не знам, но това говори за мен - за разлика от всички други зрящи, аз наистина си позволявам да виждам света, не да препускам през него.
"Жажда" е история за красотата на мига, за предопределеността, за Съдбата и Човекът, вплел пръсти с нейните. История за изборите, борбата срещу обстоятелствата и живота, за примирението и свободата, за това просто да бъдеш там, където си в този момент. История за красотата на живота.
Това е история, красива и важна, която може да пропуснете покрай тази, която четете. Може би може да пропуснете своята история, защото виждате, но какво виждате? Това е поуката от "Жажда", поне за мен. Не е нещо ново, нещо, което вече не знам, но това говори за мен - за разлика от всички други зрящи, аз наистина си позволявам да виждам света, не да препускам през него.
"Жажда" е история за красотата на мига, за предопределеността, за Съдбата и Човекът, вплел пръсти с нейните. История за изборите, борбата срещу обстоятелствата и живота, за примирението и свободата, за това просто да бъдеш там, където си в този момент. История за красотата на живота.
October 20, 2019
Много добре пише Захари Карабашлиев. Просто е удоволствие да го четеш. Усет към детайла, психологическа наситеност на жестовете, убедително навлизане в перспективата на героя, изчистен стил. И при наличието на толкова добро писане, ми се ще съжетът да беше по-разгърнат, герооите да се бяха получили по-плътни, всички сюжетни нишки да се бяха развързали (например какво точно се е случило около катастрофата). Но предупреждавам: това мое усещане за недовършеност може и да е резултат от мой предразсъдък към кратките форми. Безспорният факт е, че Захари Карабашлиев е чудесен писател.
January 4, 2019
Захари Карабашлиев: "Жажда"
Аз не се влюбих в "Жажда" въпреки че съм огромен фен и на Захари Карабашлиев и на Дамян Дамянов.
Не казвам, че не е добра, но моите очаквания бяха много различни и много по-високи. И като съдържание тази притча и като оформление книгата е наистина красива и поучителна, но въпреки, че бях готова за това не успя да ме докосне.
Перфектно изпълнение на двама супер талантливи творци, но някакси копие, блед отпечатък на иначе много по-дълбоко емоционалните им творби.
Затова пък диалогът във фейсбук между Захари Карабашлиев и поета Иван Цанев на страницата на Захари ме разплаква всеки път и при всяко прочитане! За мен това би трябвало да бъде книгата и за мен там стана истинската среща, която за мен не се случи в "Жажда".
February 28, 2019
За половин час четене в рейса, сякаш изминах десетки години. Книжка, която съдържа в себе си не просто равносметката на един живот, а смисълът на човешкото съществуване. Всяко наше обръщане, всяка усмивка, всяко стъпване накриво - всичко е част от огромен пъзел, чиято картина можем да видим само като се отдалечим във времето. Или - ако има кой да ни сложи специалните очила по-навреме.
П. Описанието на жаждата в началото беше толкова реалистично, че след шестата страница си изпих цялата бутилка вода от раницата :)
П. Описанието на жаждата в началото беше толкова реалистично, че след шестата страница си изпих цялата бутилка вода от раницата :)
December 27, 2018
Много харесвам Карабашлиев и всеки път започвам книгите му с огромен интерес и любопитство. “Жажда” е вълнуваща история за жаждата за живот и, разбира се, любовта, която те кара да я прочетеш на един дъх и не защото е някакви 100-ина страници. Единственото, което не ми допадна и заради което от мен има 4, а не 5 звезди, е сякаш изключително бързият финал. Искаше ми се още поне мъничко да се беше разгърнал и да не ми дава усещането за празнина в последните редове.
January 2, 2020
Книга, която те държи жаден и я изпиваш на една глътка!
October 8, 2024
Малка на вид, около стотина страници(с илюстрациите), но всъщност голяма книжка.
История, разказана майсторски и пълна с красиви метафори.
За живота, за любовта, за смисъла.
За хората, които плуват в кръг и са загубили брега.
Напълно си струва да и отделите един час, защото тя се чете горе-долу за толкова време.
А ефекта е подсилен от прекрасни черно бели илюстрации!
История, разказана майсторски и пълна с красиви метафори.
За живота, за любовта, за смисъла.
За хората, които плуват в кръг и са загубили брега.
Напълно си струва да и отделите един час, защото тя се чете горе-долу за толкова време.
А ефекта е подсилен от прекрасни черно бели илюстрации!
August 26, 2023
Съжалявам, но е наистина много слаба :D
Това е кратка повест. А повестта е труден формат - общо взето нито има дълбочината и мащаба на роман, нито пък пестеливостта и премереността на разказ. В случай на "Жажда" Карабашлиев сбутва някои неща, които можеха да бъдат развити много по-детайлно и разтегля излишно други, които можеха да бъдат изказани по-набързо.
Като сюжет не е нищо особено – млад мъж се буди в болницата след автомобилна катастрофа, жаден е, и през следващите два-три пациентът от съседното легло му разказва за живота си. Историите са банални, захаросани и звучат малко кухо. Стилът на писане е много постен и тотално забравим. Прочетох я преди няколко дни и не мога да си спомня дори едно изречение, което е звучало по-стилно и интересно.
Изданието е красиво, приятно е да го държиш в ръката си и да го разгръщаш, макар нито текста, нито илюстрациите да са нещо особено.
Това е кратка повест. А повестта е труден формат - общо взето нито има дълбочината и мащаба на роман, нито пък пестеливостта и премереността на разказ. В случай на "Жажда" Карабашлиев сбутва някои неща, които можеха да бъдат развити много по-детайлно и разтегля излишно други, които можеха да бъдат изказани по-набързо.
Като сюжет не е нищо особено – млад мъж се буди в болницата след автомобилна катастрофа, жаден е, и през следващите два-три пациентът от съседното легло му разказва за живота си. Историите са банални, захаросани и звучат малко кухо. Стилът на писане е много постен и тотално забравим. Прочетох я преди няколко дни и не мога да си спомня дори едно изречение, което е звучало по-стилно и интересно.
Изданието е красиво, приятно е да го държиш в ръката си и да го разгръщаш, макар нито текста, нито илюстрациите да са нещо особено.
January 13, 2019
Карабашлиев е талантлив, много талантлив. (Все още ми предстои "Хавра" - искрено се надявам да имам време за нея скоро.)
"Жажда" се чете за точно 32 минути, с точно 32 поети дъха. Не е книга, не е повест, не е разказ. "Жажда" е случай, миг, мисъл, чувство. Кратко, точно и ясно. Нито повече, нито по-малко. Стотина страници, които представят живота толкова прост, колкото е, описан с една-единствена дума - любов. Към морето, към България, към живота, към самата любов. И за жаждата да откриеш и преживееш тази любов.
"Жажда" се чете за точно 32 минути, с точно 32 поети дъха. Не е книга, не е повест, не е разказ. "Жажда" е случай, миг, мисъл, чувство. Кратко, точно и ясно. Нито повече, нито по-малко. Стотина страници, които представят живота толкова прост, колкото е, описан с една-единствена дума - любов. Към морето, към България, към живота, към самата любов. И за жаждата да откриеш и преживееш тази любов.
September 17, 2019
Рядко давам една звезда, за която и да било книга. Но в тази специално открих сълзлив и глупав сюжет, който завършва по особено тъп начин. Героите също бяха с особено "дълбокомислени" разсъждения за любовта. А да не говорим за пошлата антикомунистическа пропаганда. Писна ми - в съвременна книга такива глупости въобще не са ми по вкуса, въпреки че далеч не съм комунистка. Та така, единственото хубаво на книгата беше, че беше кратка и не ми отне много време. Но виждам, че на повечето хора им харесва. Въпрос на вкус.
June 19, 2023
Красив и дълбок 10-минутен разговор, предаден с цялата човешка осъзнатост и мъка в около стотина страници. Забележителен разказ за силата на волята и любовта, както и желанието за живот в най-суровия му вид.
Двамата герои се запознават в болницата след тежки здравословни проблеми. Там се завързва разговор, който, засега, е най-смисленият текст за 2023.
Илюстрациите на Дамян Дамянов са завършващия щрих на картината, която гарантирано ще остане с читателя дълго време след последния абзац.
Двамата герои се запознават в болницата след тежки здравословни проблеми. Там се завързва разговор, който, засега, е най-смисленият текст за 2023.
Илюстрациите на Дамян Дамянов са завършващия щрих на картината, която гарантирано ще остане с читателя дълго време след последния абзац.
January 11, 2020
Прочиташ "Жажда" на един дъх, вдишваш и издишваш всяка страница от две истории, отражение на много други, за да преосмислиш своята собствена. Захари Карабашлиев ни отпраща към филофски търсения, които продължават и след прочитането й.
November 7, 2019
красива. докосваща. смислена.
July 25, 2023
"Eднo e дa глeдaш, дpyгo e ga виждаш, а съвcем различно- да разбереш."
December 24, 2024
"Понякога най-важните хора в живота ни остават невиgими за нас. Ех, момче... Eднo e ga глeдаш, друго e ga вuждаш, a съвсем различно — да разбереш."
"Бог ми взе най-cкъпото само и само за дa мога да вuдя моята истина в този свят. И когаmо я omкpux, npeкapax жuвота си с нея. Moжe би в твоя случай, момко, не е имало нужда дa ти се вземат очите. Използвай ги."
Уникална книга! Много хубаво послание! Давам й 4 звезди, защото ми се щеше да разбера малко повече за Даниел и историята му.
"Бог ми взе най-cкъпото само и само за дa мога да вuдя моята истина в този свят. И когаmо я omкpux, npeкapax жuвота си с нея. Moжe би в твоя случай, момко, не е имало нужда дa ти се вземат очите. Използвай ги."
Уникална книга! Много хубаво послание! Давам й 4 звезди, защото ми се щеше да разбера малко повече за Даниел и историята му.
December 28, 2018
Хубава повест. Хареса ми историята на разказвача. Представих си живота му доста пъстро и живо. Може би очаквах малко повече подробности за момчето, претърпяло катастрофа, но след малко размисъл, реших че написаното за него е напълно достатъчно.
Човек наистина трябва да гледа, вижда и разбира.
Човек наистина трябва да гледа, вижда и разбира.
December 3, 2018
Една вълнуваща история за един необикновен живот, която ще накара и най-забързания ден да превключи на по-дълбока скорост. Случайността среща един млад и неудовлетворен от нещо човек с мъдростта на стареца, който на неговите години е загубил най-ценното. Но дали всъщност е така или съдбатa взема, за да даде и да го срещно с онова, без което наистина не може да се живее? За жаждата, която движи човека, но го води до гибел и за любовта, която винаги намира пътя.
July 3, 2020
Силно препоръчвам! В книгата се говори за личния избор, когато свободата е отнета, по един или друг начин. Кара те замислиш за безценните неща ,които притежаваш.
“Нищо не може да замени свободата навън ...да видиш цвете напъпило, току-що излюпен кестен...жилките на листото, как прозира животът, когато го погледнеш срещу слънцето... а човек е създаден да вижда...ама късно го разбираме това, понякога прекалено късно...”!
“Нищо не може да замени свободата навън ...да видиш цвете напъпило, току-що излюпен кестен...жилките на листото, как прозира животът, когато го погледнеш срещу слънцето... а човек е създаден да вижда...ама късно го разбираме това, понякога прекалено късно...”!
January 23, 2019
Съвсем в стила на Карабашлиев. Очаквах ни повече, ни по-малко. За мен е възхитително как един автор може да пише дълги романи и кратки повести и да успява да развие историята, да задържи вниманието, да не е нито много досадно, нито твърде “забързано”.
Повестта “Жажда” предоставя поле за размисъл най-вече с убеждението на един от персонажите, че нещата, макар и лоши, се случват, за да ни накарат да се спрем и да преосмислим приоритетите си.
Хубава история, ако че и тъжна. Но точно те ни тласкат към размисъл.
Всеки, който е лежал в болница, ще усети повестта още по-близка. Колкото и мрачно да е това.
Повестта “Жажда” предоставя поле за размисъл най-вече с убеждението на един от персонажите, че нещата, макар и лоши, се случват, за да ни накарат да се спрем и да преосмислим приоритетите си.
Хубава история, ако че и тъжна. Но точно те ни тласкат към размисъл.
Всеки, който е лежал в болница, ще усети повестта още по-близка. Колкото и мрачно да е това.
Displaying 1 - 30 of 124 reviews