Елеонора Тиг се завръща в Лондон след осем години, изпълнени с болка и самота. Тя вече не е онова наивно момиче, което прегръща любовта и безстрашно следва поривите на сърцето си. Годините, прекарани в отчаяние и безнадеждност, са я превърнали в силна и целеустремена жена, която няма да се спре пред никого и нищо, за да открие детето, отнето й малко след като му е дала живот.
Преди осем години Себастиан Мур губи сърцето си. То спира да бие в мига, в който разбира, че Нора вече я няма. Закоравял и изпълнен с презрение, той отдавна е забравил идеалите на младостта. И въпреки че е най-желаният ерген на Лондон, за Завоевателя на Индия любовта отдавна е мъртва. Но срещата с тайнствената графиня Жустис подлага на изпитание здравите стени, които сам е издигнал около себе си. Тя е красива, пряма и опияняваща като алена далия.
Любовта е пречка по пътя им, но може би тя ще се окаже онова, към което и двамата неусетно се стремят.
Ангелина Ангелова пише, откакто се помни – или по-конкретно – от шестгодишна възраст, когато реши да преразкаже историята „Червената шапчица“. С времето и майчинството „историите“ пораснаха и до момента тя е издала три романтични книги, чието действие се развива във викторианска Англия. Литературният ѝ дебют е през 2022 г. с романа „Сърцето помни“, последван от „Любовта на музата“ (2023) и „Благородството задължава“ (2024). През октомври 2025 излезе четвъртият ѝ роман - "Корона за княгинята".
Ангелина обича да чете точно толкова, колкото обича да пише – затова и домът ù постоянно прелива от книги. Омъжена е и има две прекрасни деца, които най-много от всичко на света обичат да я будят в ранни зори, за да попитат „Колко семки има динята?“ и „Какво има за закуска?“. Може да я откриете в Instagram и ТikTok – @аngelina.blooms
Ако някой ми беше казал, че ще харесам толкова много любовен роман, щях да въртя очи, определено. Съвременните любовни романи не са моето четиво - в 99% от случаите са сладникави, повърхностни и дори вулгарни за моя вкус.
“Сърцето помни” ме развълнува силно. Истински съпреживях историята на Нора и Себастиан, всичките премеждия, през които преминаха и любовните им трепети. Не помня кога за последно съм се вълнувала така на любовна история! Да ясно беше какъв е краят, но това не повлия на удоволствието от четенето.
През цялото време, докато четях трябваше да си напомням, че книгата е писана от български автор, защото историята, според мен има силен Джейн Остин вайб.
Адмирации за авторката, която се е справила отлично с пресъздаването на времето и атмосферата. Не съм експерт в четенето на исторически любовни романи, но определено се потопих във Викторианска Англия.
“Сърцето помни” от Ангелина Ангелова наистина успя да докосне сърцето ми, благодаря на Ани от Bookish universe of two brunettes за чудната книжна препоръка! 💖
Историята ни отвежда в Лондон, годината е 1856 и ни среща с Нора, чието минало я принуждава да се представя с нова самоличност, за да успее да открие детето си, отнето ѝ малко след раждането.
Себастиан Мур е красавец, желан от много дами, но заключил сърцето си след смъртта на любимата си. Самотата го отвежда чак до Индия, където опознава една различна култура, среща различни хора, преживява битки, които му носят слава, но приключенията му не успяват да заличат призраците от миналото.
Езикът на авторката е чудесен, фин, красив, думите са подбрани внимателно и са в пълен унисон с времето на историята. Времето на баловете, роклите, красивите прически, писмата, добрите обноски, чаените приеми и разходките в парка. Всичко в книгата беше балансирано, изпипано до съвършенство, сякаш се върнах години назад, когато четях Джейн Остин, Харди и Бронте. Историята е красива, смислена, добре изградена, няма да намерите нещо прекалено, романтика има, но е поднесена с такъв финес, който е напълно характерен за романите от 18-19 век. Образите са прекрасни, всеки с особеностите си, характерите си и различията си, чувството за хумор на Себастиан и Южени, градацията в образите на Нора и Робърт, мъдростта на Розали, добротата и търпението на Лидия.
Разкошната корица е дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative и доказва още веднъж, че всичко е пипнато с внимание и отношение към детайлите от историята!
Препоръчвам книгата на всички почитатели на Бриджъртън, Джейн Остин, Харди, Оскар Уайлд и сестрите Бронте. Книжката си има и видео ревю, в което ви споделям емоциите си от четенето.
Анджи, ще се радвам скоро да прочетем още нещо от теб! 💖
Хареса ми! Хареса ми много и се надявам да не съм единствената, която вижда възможността за придружаващи новели или spin-off поредици за някои от второстепенните герои. „Сърцето помни“ е история за преоткриването и завръщането към себе си, след като дълго време си се лутал в тъмнина, пропита от омраза. Макар и още от началото да е ясно как ще завърши историята, удоволствието от това да видиш как се развива и променя мисленето на персонажите не се влияе негативно. Пътят на главните герои не е праволинеен и определено не е лишен от моменти, в които ти се иска да шляпнеш по един шамар, за да ги накараш да се замислят и поне веднъж да постъпят правилно, за да достигнат до щастието си. Харесва ми, че не са перфектни и не целят единствено одобрението на читателя. Харесва ми, че порастват и това порастване дава отражение в постъпките им. Харесва ми и нишката, която отвежда към Индия - непозната територия ми е и не мога да се сетя да съм чела друга книга, която прави реверанс към нея. Доста знания имам да натрупам, преди да мога да коментирам с чиста съвест в това отношение, затова засега мога само да се радвам на смелостта на авторката да включи в историята си частица не само от една непозната култура, а на две, при това убедително. Едната звездичка отива за някои диалози, които малко ми бягаха, и за няколко по-скоро незначителни въпроса без отговор след последната страница. Искрено мисля, че това е добър и увлекателен дебют.
Ако не знаех, че това е роман, писан от съвременна авторка, щях да реша, че чета някой забравен ръкопис от Джейн Остин. Невероятна историческа акуртаност - толкова е трудно да се хване тонът на епоха, на която, не сме съвременници и въпреки всичко Ангелина Ангелова се е справила отлично. Ако това е дебютния ѝ роман, само мога да кажа че Sky is the limit!
PS. И все пак "Благородството задължава" ми е номер 1.
По-малко от 24 часа. Това е просто ✨Ани Магията ✨😌🙌 История, въплъщаваща перфектно класическите исторически любовни романи. Върнах се в тийн годините с цялата елегантна романтика, аристократична атмосфера и наситен, нежен еротизъм, когато интензивните погледи имаха силата да ме накарат да се задъхам, да се кикотя некотролируемо и да рипам с крачета.
Себастиан беше бижу! С Нора ще трябва да си разменим няколко остри реплики по една-две теми преди да се съглася напълно с нея. Историята беше интересна, увлекателна. Направо не можех да се откъсна от нея 😵🖤Диалозите бяха остроумни и живи. Прозата е вълнуваща, приказна, преизпълнена с въображение.
Искаше ми се двамата ни главни героя да имат малко повече екранно време вече като двойка на финала, за да е историята истински завършена, но се преживява. Хареса ми обаче това, че се постави точка и на другата любовна и семейна драма развита в сюжета, а не остана просто висяща във въздуха.
"Сърцето помни" в някои отношения ми хареса повече от "Любовта на музата". Себастиан определено бие по точки Хенри. Но от друга страна пък определено си личи развитието на Ани като автор във втория ѝ роман. Ако продължава да се развива с тези бесни темпове, направо ме е страх на какво ще подложи бедното ми сърчице в следващата си книга. 😩💘
Книгата е адски увлекателна, а авторката има талант да разказва истории и да те потопи в атмосферата. Въпреки, че рядко чета любовни романи, ме грабна и нямах търпение да разплета интригата на главните герои. Особено ми харесаха разказите по индийската нишка - красиви като в приказка!
Исторически любовен роман. Ха! Ти да видиш какво прочетох и държа в ръцете си. Ако ме познаваш, знаеш че това определено не е моето нещо. При все това, точно СЪРЦЕТО ПОМНИ може да причината да променя този факт.
Романът пренася читателя във времето на големите рокли, чаените партита и тихите аристократични битки и класическите изтънчени маниери. Стилът на Анджи е великолепен и действа буквално като машина на времето, телепортирайки те в този непознат Лондон. Героите бяха различни и по своему чаровни. Всеки персонаж имаше характер, типично поведение и отличителни черти, които те карат да го харесаш. Или пък не. Аз лично най-много харесах Себастиан и Южени.
И сега ще споделя нещо, което ми беше много любопитно: Защо и как е избрано името на тайната самоличност на Елеонора - Елена Жустис? 💬Анджи: Всъщност "Елена" е много близо до "Елеонора", а "Жустис" на френски означава "справедливост". Исках хем да е близко до името ѝ, хем да насочва към нейната лична мисия.
Напоследък множество български автори започват да творят на литературната сцена. Повечето от тях обаче предпочитат да пишат „модерни“ романи, чието действие се развива в настоящето. Именно за това дебютната книга на Ангелина Ангелова грабва вниманието, защото действието се развива в епохата на аристократични интриги, изтънчени маниери, чаени партита, бухнали рокли и балове. Атмосферата на XIV век е толкова добре пресъздадена, че през цялото време имах чувството, че съм се пренесла във викторианската епоха.
Героите са добре изградени и плътни, доста разнообразни и интересни. В началото ми се стори малко неясен образът на Елеонора, но от нейните разкази в романа читателят разбира историята ѝ, мотивите ѝ, които я ръководят и причините ѝ да се престори на мъртва и след това да се върне под измислена самоличност. Чрез същия похват разбираме, че Себастиан Мур съвсем не е такъв, какъвто го познава обществото, а всъщност е мил, любящ и отдаден мъж. Образът на Южени също ми допадна страшно много и внесе малко колоритност в повествованието.
Като единствен минус в книгата мога да посоча това, че първоначално действието се развива сравнително бавно, а от средата на романа започва да препуска с темпо и сякаш мааалко се позагубва романтичната атмосфера на епохата. Но пък очарователните герои и хубавите обрати компенсират това и мога да кажа, Ангелова е създала една наистина приятна, вълнуваща и разтоварваща любовна история, която ме накара да се чувствам така все едно чета Остин или Бронте.
В книгата ме заплени най-много това, че беше написана интелигентно и хем човек, който не чете типично този тип романи влиза лесно в историята, хем има Easter eggs за почитателите на жанра.
Развръзката ми хареса невероятно много, понеже беше неочаквана за мен, а едновременно толкова мила <3! Индийската история също и много бих се радвала на spin-off предистория, фокусираща се върху времето на Себастиан в Индия.
Книгата се чете лесно, но историята остава с теб дори като я приключиш.
Книгата “Сърцето помни” оправда очакванията ми и признавам, че към края започнах да чета по-бавно, за да ѝ се наслаждавам по-дълго. Чудесен дебют! С нетърпение очаквам следващата!
Откривам все повече нови, български автори, с чудесни, увлекателни романи и това е един от тях. Много случайно дадох шанс на книгата и останах изключително приятно изненадана. Благодаря за прекрасното изживяване!
Страхотна романтика, но авторката малко е бързала да я напише, според мен ако книгата беше малко по-дълга, щяхме да имаме по-добра възможност да се насладим на Себастиан и Нора.
След като съм изчела порядъчно количество книги от жанра, през цялото време, докато четях, ме глождеше нещо. Книгата не беше на английски. Всичко е толкова точно описано, толкова автентични, че все не можех да се убедя, че чета в оригинал - на български. Автоматично мозъкът ми си превеждаше изрази и фрази на английски, просто защото естествено ми звучаха така в главата. Едно перфектно пренасяне в Лондон. Жанрът може да не е за всеки, но за почитателите - наистина е книга, написана на едно ниво с местните английски автори. Безкрайно очарована съм! Според мен един превод на романа със сигурност ще завладее публика и извън България!
Видимо е, че "Сърцето помни" е плод на много труд и любов. Чете се неусетно и те оставя гладен за още исторически романс. С нетърпение очаквам следваща книга от Ангелина! Вярвам, че ако добави малко фентъзи или мистъри елементи, стилът на младата авторка направо ще избухне!
Какво да очакваш? * Романтична история * Англия през 19в. * Емоционално пътешествие, разбито сърце и доверие * Любовна история с втори шанс
“Сърцето помни” е романтична книга, която според мен много добре отразява отношенията между хората по това време. Харесва ми това, че се предлага една различна любовна история, която не ме обремени с изтъркани клишета. Емоционалните преживявания на героите успяха да задържат интереса ми до самия край и аз истински се насладих на книгата.
Историята е разказана през очите на двамата герои, които съдбата среща. Красиво преразказано ухажване, което е в комбинация с болката от вече преживените разочарования.
Не съм фен на историческите романи, но след тази книга… ами вече съм им много голям фен. Изключително увлекателна история - държи те под напрежение, не можеш да я оставиш настрани, иска ти се по-бързо да разбереш какво ще се случи, а след това те е яд, че си я завършил толкова бързо… Поздравления за първата книга и с пожелания за много следващи. Задължително ще следя авторката!
Това е от тези книги, които така вълнуват, че като приключи за известно време не знаеш какво да правиш с живота си 😄 "Сърцето помни" си заслужава. Много!
От книгите на Ангелина Ангелова научавам повече за викторианската епоха, отколкото някога съм си мислела, че ще знам. И това съвсем неусетно покрай завладяващите истории, които разказва. Препоръчвам, определено е един от най-интересните ни и отличаващи се със собствен стил родни автори.
Време за признание: Дълго отлагах срещата с Ангелина Ангелова и нейните романи „Сърцето помни“ и „Любовта на музата“ – а те ме очакваха кротко и дискретно сред томчетата непрочетени скъпоценности на рафта! И ме дочакаха…или по-точно – напомниха за себе си - чрез обявлението на предстоящия трети роман…Добре, схванах намека, време е! 😊
Откровение: Погълнах ги (да, почти буквално) – за два дни! Толкова леко и неусетно летях по страниците на историята, така увлекателно и лежерно се лееха думите, описанията, емоциите, и сякаш за миг завърших „Сърцето помни“ с усмивка на уста. И с още по-голяма такава, посегнах веднага към „Любовта на музата“. 🎶
Езикът на Ангелина Ангелова е великолепен, богат, разкошен, и същевременно естетично обран като изказ, подхождащ на времето на действие в романите. Пренесох се във Викторианската епоха, преживявах историята с героите, нямаше една дума не намясто, която да ме „изтръгне“ от света, който бе изградила, и да ми напомни, че всъщност не съм там.
Принадлежност, личностно израстване, смелост, приятелска подкрепа, вяра във възможностите и интуицията, свобода да заявиш и отстоиш себе си, увереността, че си на правия път, и разбира се - любовта! Към себе си, към ближния, към призванието ти! Това са немалко от темите, които срещаме сред страниците, и които са актуални и столетие(я) по-късно.
Много харесах историите, обстановката, средата, нравите и особеностите на времето, и разбира се, човешките взаимоотношения и тяхното развитие.
С удоволствие се потопих в увлекателните сюжети на “Сърцето помни” и “Любовта на музата” и с голямо нетърпение очаквам „Благородството задължава“ и поредното блаженство, което ме очаква, сред неговите страници! 🧡