Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. „Обич“ е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, за да премине през трудностите на битието. Любов – синя като незабравките, небето над Родопа и сбъдната мечта.
Докато пишех тази книга, усещах как душата ми се люшка между отчаяние и надежда, между ревност и прошка, между мрак и светлина. Кървях невидимо заедно с героите си, усмихвах се, когато те блажено се усмихваха, обещавах си да вярвам в слънчевото утре, както вярваха те. Учех се на доброта и опитвах да забавя бързоходното време, препъвайки го с обли камъчета. Исках „Обич“ да потече красива като песен и пълноводна река. Орисвах я да докосва магически и да зида стъпала към звездите. И както всяка майчица, нямах търпение рожбата ми да се роди. Сега, с един алтън – обич в сърцето, и с черешово сладко по пръстите, ти я подарявам, скъпи читателю!
Ивелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Не се лъжете по заглавието – тук няма нито „обич“, нито литературна стойност.. След мъчителното преживяване с първата част (няма да я назозавам, за да не правя незаслужена реклама), реших да дам шанс на втората – може би съм станал мазохист... „Обич“ е претенциозна, куха и до болка неавтентична книга, натъпкана с клиширани „мъдрости“ и псевдо-фолклор, които звучат като цитати от съмнителен мотивационен гуру.
Сюжет почти не съществува, стилът е неестествен, героите – шаблонни, а диалозите звучат така, сякаш са писани от генератор за псевдо-народни поговорки. Очевидно е, че авторката няма никакъв досег до автентичния бит на родопското село, пък камо ли ти до реалността преди 80 - 100 години. Фантасмагории и свободна интерпретация на тема..
Единственият плюс? Че свършва бързо.
Пестете си времето. Това е всичко, което качествената литература не е. И ви го казвам само с едно желание: да ви спестя разочарованието и загубата на време!
Ако търсите автентични истории за любовта в контекста на българския бит, то по-добре отделете време на Йовков, Елин Пелин или Ивайло Петров.
Ако "Алтъна" ми хареса, то не мога да кажа същото за продължението и. Някак историята ми се губеше, прекалено много ми дойдоха и напудрените мъдрости за живота. Героите тук бяха много под шаблон някак направени, а и се появиха такивя, дето по никакъв начин нямаха пряко въздействие върху сюжета. Малко пунктуационни грешки, но се преживява. Можеше да се получи по-добре, защото авторката е много талантлива, но тук според мен е отбила номера само.
ОБичам истории за български бит, обичаите и отношенията между хората от оново време. Всичко изглежда толкова просто и лесно. Изслушах книгата в Сторител. Единственият минус на аудио-книгата е изборът на разказвач.
Импулсивно я грабнах в библиотеката, а дори не знаех, че Алтъна има и продължение. Зарадвах се да се върна пак в Родопа планина и да разбера какво се случва с познатите герои.
Приказна!!! Горещо я препоръчвам! С огромно удоволствие ще прочета още книги от авторката. Влюбих се в тази приказна поредица. Точно такива книги за България обичам да чета.
Книгата ми се стори приятна, но отново поради краткия обем нямаше как да се разгърнат образите в дълбочина. Не видях никакво надграждане в тази втора част, тъй като по същия начин беше и в "Алтъна".