Звезди под клепачите

by Николай Терзийски

Носител на националната награда "Христо Г. Данов" в категория "Българска художествена литература" за 2023 година
Номинации:
Роман на годината 2023
Елиас Канети 2023
Хеликон 2022
Перото 2022
Българско предложение за Наградата за литература на Европейския съюз 2024

"Романът „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко – нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: „Върни се!“. Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в единствения възможен влак към истината, който сме изтървали. В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност."

Здравка Евтимова

„Звезди под клепачите“ е внимателно и прецизно изграден роман, с онази характерна „сферична“ постройка, която отличава предишните книги на автора. Повествованието съставя плътни паралелни структури, които в хода на действието се разгръщат като цялостни светове. Това е разказ, който захапва опашката си и се самосъздава пред очите на читателя.

Отделните светове в романа на Николай Терзийски имат свой собствен облик – свой предметен свят, своя логика на развитие, своя атмосфера. Нещо повече: всеки от тях съдържа в себе си ярко изразени образи.

Това, с което „Звезди под клепачите“ изпъква, е един особен емоционален заряд, който идва от усещането за преживяното и лично преосмисленото. Tози роман е един от най-добрите текстове в българската литература в последно време."

Борис Минков

"Когато с почти настървение прочетох ръкописа на Николай Терзийски, едно от нещата, които ми дойдоха наум, е за онези загадъчни китайски сфери, изрязани от слонова кост. По тези кълба са гравирани изящни фигурки и са изрязани отвори, през които е оформено второ кълбо. По подобие на първото, то също е така фино украсено и през ажури в него е изрязано следващото трето, през което е изрязано четвърто и т.н. Изящните глобуси, въртящи се един в друг, представляват истински шедьовър на гравьорското изкуство.
С точно такова майсторство и внимание към детайла Николай е разказал няколкото истории в този роман. Сюжетът е изпреден от фини нишки, простиращи се във времето и техните герои, протягащи се към своето щастие и към това, което под затворените клепачи истински прилича на любов.
Завиждам на всеки, който тепърва ще прочете този роман."

Дамян Дамянов

Genres: Bulgarian Literature

332 pages, Paperback

Published March 1, 2022

About the author

Николай Терзийски е роден през 1983 г. в Смолян. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" през 2005 г., две години по-късно получава магистърска степен от Философския факултет на университета.

През 2014 г. създава интернет блога Терзилъци, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги.

Дебютният му роман „Отлъчване“ излиза на книжния пазар през юни 2017 г., издаден от „Жанет 45“. Избран е от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 година.
„Отлъчване“ печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература Южна пролет 2018. Романът попада и в краткия списък на номинациите за наградите „Перото“, за принос към българския литературен контекст. Междувременно разказът на Терзийски „Божествената иглика“ печели първата награда за кратък разказ „Под върха“ 2018.

През март 2019 г. излиза вторият роман на автора, озаглавен „Хроники на неведомото“, издаден отново от „Жанет 45“. Книгата е една от шестте номинирани за „Роман на годината 2020“ - Националната литературна награда на НДФ „13 века България“. Романът има номинация и за Годишните награди на Портал Култура – в раздел „Проза“.

През март 2022 г. излиза третият роман на Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“. С тази книга авторът печели националната награда "Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ - за принос в националната книжовна култура. Освен това, романът получава номинации за следните награди:
„Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „проза“;
„Хеликон“ за нова българска художествена проза;
„Роман на годината 2023“ – на Национален дарителски фонд „13 века България“. През 2024 г. книгата излиза в Северна Македония в превод на Виолета Танчева-Златева.

През април 2025 г. излиза четвъртата книга на Николай Терзийски - романът от разкази "Родиния".

Текстове и разкази на Николай Терзийски са публикувани в редица сборници, списания и антологии, сред които:
„Съвременник“;
Списание "Страница";
"Нашата Коледа", сборник с коледни истории;
Алманах "Огоста 2021";
"Любовта за напреднали", антология на Светлозар Желев;
"Спектър на земните звуци", антология на лауреатите на конкурса „Южна пролет“;
"Нашата Коледа 2", сборник с коледни истории;

-

Романите на Николай Терзийски обединяват динамиката на съвременните романи с автентичността и дълбочината на старите книги, събират на едно място магичното и ежедневното, историята и митологията. Характерна черта на повествованието в „Отлъчване“ и „Хроники на неведомото“ е сложната структура, в която са вплетени разкази от различни исторически пластове, обединени от темите за родовата кръв и корените на човека, неизбежността на съдбата, наред с любовта и омразата, войната и приятелството, отмъщението, майчината любов и предателството.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

“Звезди под клепачите” е различна от първите два романа на Николай Терзийски. Не само защото имаме само три времеви отрязъка (1940, 1980, 2020), но и защото е най-личната история, според мен и е безкрайно поетична.

Аз обичам другите две книга, но тази… Много ми е трудно да опиша колко много ме развълнува.
Романът определено е книга за любовта - случилата се, неслучилата се, тази, заради която сме готови да измислим нови светове…

Романът е написан наистина безкрайно красиво и поетично! Изключително ми хареса разказвачът! За мен определено това е авторът. Езикът историята, начина, по който ни е представена - всичко се просмука в мен, докато четях и у мен бушуваха хиляди емоции.

В едно интервю авторът каза, че умишлено са изписали ‘роман’ на корицата, защото заглавието навежда на мисълта за поезия. За мен книгата е поезия в проза и съм влюбена в нея!

Само мога да се надявам Николай Терзийски да подготвя нова книга!

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Неочаквано ми хареса сериозно.

[Nevena · Rating 5 out of 5]

Каква прекрасна плетеница от думи и истории е изплел Николай Терзийски! Към края я четох със сълзи на очи. Отдавна не ми се беше случвало.

[Aya · Rating 5 out of 5]

Мина известно време откакто затворих последната страница на книгата. В периода докато четях, когато се случваше ежедневието да ме прекъсне, ме налягаше силно желание да се завърна към книгата по най-бързия начин. Това не ми се беше случвало от много отдавна.

Няма да губя време в обяснение за какво иде реч в „Звезди под клепачите“, но мога да ви споделя, че книгата носи белезите си, че е четена – подгъвах страниците, където имаше цитати, които удряха право в сърцето. В един момент се оказа, че доста голяма част от листовете са прегънати, та това може да говори повече, отколкото каквото и да кажа.

За първи път чета нещо на Николай Терзийски и съм удивена и влюбена едновременно. Езикът и историята са толкова шеметно и майсторско вплетени, че ме хвана неподготвена. Авторът успяваше толкова убедително да ме вкара във времевите периоди, че семейните ценности, любовта, тъгата и вътрешната борба на героите бяха все едно мои, лични. Толкова съм впечатлена от всичко изградено в тази книга - от структурата, от героите, от езика, от темите. От всичко наистина. Трудно ми е да кажа такова нещо за много книги, но съм щастлива, че мога с ръка на сърце да го кажа за „Звезди под клепачите“. Обожавам я.

Знам, че това няма да е последната книга на автора, която ще прочета, а нямам никакво търпение да се потопя отново сред друга богато и хубаво написана книга от Николай Терзийски. А някак вътрешно усещам, че те ще са точно такива.

"Но сега, когато седи сам в двора на своята къща в Джумаята, Йосиф чувства, че и страховете са си отишли. Превърнали са се в облекчение.
Облекчението на някой стар пушач, който е изоставил навика си и вече няма желание да запали. Облекчението на женения мъж, който усеща, че не желае да вижда онова момиче. Никога повече.
Но има и нещо останало там, дълбоко в мислите му. Старите пушачи знаят какво е."

[Александър Стоянов · Rating 5 out of 5]

Николай Терзийски не пише книги. Той рисува картини със слова. Притежава умението да превърне една наглед обикновена човешка история в магическо пътешествие през времето.

[Viktor Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Звезди под кориците!

Това очаквам всеки път, когато разтворя книга на Ники Терзийски. Тази отлежаваше твърде дълго вкъщи. Исках да я прочета, когато съм в нужното състояние на духа. Както за написването или сътворяването на нов свят се изисква способността да се отделиш от настоящето, така същото се изисква и за да изживееш написан от друг свят. За да можеш да се запиташ към края - Аз ли пиша или съм част от написаното?
Усещах емоцията през цялото време. Наглед тривиални случки - зърване във влака, по време на "движение" по главната улица, интервю за работа ... магията може да стои зад всяко от тях, може да се роди от всяко от тях.

Признавам си, по навик се огледах на първите и последните страници за някоя схема на родословно дърво, на хронология от събития или хронология от хора, но този път Николай е оставил всичко между редовете - там, където му е мястото.
Забелязват се нови неща от автора. Той вече ни "води" през историите като опитен куратор. Коментира дори от авторова, странична гледна точка как изглежда едно или друго. Сякаш води диалог с иронията на събитията. Такива вметки под линия добавят контекст, но с тях също не бива да се прекалява. Продължавам да твърдя, че силата на Ники, както и на всеки талантлив автор, е да казва всичко между редовете. Без да го казва.

Вече бях прочел от други ревюта за явлението "поезия в проза" и за това, че специално е трябвало да се изпише на корицата "роман" - за да не се бърка със стихосбирка. Това може да са важни технически принципи от гледна точка на книгоиздател, но от гледна точка на твореца - кому е необходимо да определя формата - текст, картина, скулптура или музика, когато съдържанието носи заряд от смисъл и емоция. Такива са и героите - един пише, друг рисува, трети композира песен на китара, после я чува и после я търси сред записани плочи. Съдържанието преди формата струва ми се е главното и в разказаните любовни истории - несъвместими по форма и време, обречени по съдържание.

Накрая историята става лична, а какво по лично по принцип от споделянето на собствения свят с останалите хора открито. Както открито е небето, така ярко светят думите в душата на разказвача, като звезди.

До следващата.

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 4 out of 5]

Николай Терзийски, „Звезди под клепачите“ („Жанет 45“, 2022)
Има много впечатляващи моменти в този роман – от героите и композицията, през красивия литературен език, чак до бисерните изречения, които дълго отлежават навътре, навътре и подтикват към равносметка. Но ако трябва да отсея една причина да не ми се излиза от света под клепачите, то това е начинът, по който е конструирано Времето – а-хронично, предисторично, митологично. Всяка от трите основни истории привидно се случва във фиксиран исторически момент, но черупката на годините бързо се пропуква и под нея се подава крехкото телце на големия смисъл: всички житейски истории са всъщност една обща история, затова могат да бъдат разказани заедно, едновременно, с плавно преливане. Достатъчно е читателят да съумее да освободи сетивата си и да улови „символните съвпадения“, да тръгне по тяхната нишка и да се остави да го преведат през границите и привидността на физическия свят. Времето тук сякаш има димер, който плавно го забавя или забързва, сменя перспективата. Така един ден от живота на героите може да се разтегли до месеци, до следващата пролет, да побере всичките сезони в себе си, да изпълни десетилетия, а в него да откънтяват песни, картини или филми от други времена. Или да се измести навътре, дълбоко навътре в героя, и да го изкуши да прекрачи в друга реалност, където щастието е постижимо, да превърне ритъма на сърцето в думи.
Наред с Времето, другата структуроопределяща съставка на романа е Любовта, около която гравитират фундаментални човешки състояния. В този смисъл четем истории за кризите, които ни помагат да обърнем поглед към себе си и да се замислим дали под тухлите на бита не погребваме мечтите си, ден след ден; какво искаме и каква цена сме готови да платим, за да го постигнем; замисляме се за липсата на принадлежност към собствения си свят; за разрояващите се реалности и как е възможно да живеем тук и сега, а да се събуждаме другаде. Така постепенно Николай Терзийски ни води до своята интерпретация на идеята, че всеки сам е творец на со��ствения си свят, че ако сме достатъчно перцептивни, можем да доловим вибрации от други времена, от други светове. От животи, случили се другаде, но пак на нас.
Докато четях „Звезди под клепачите“, във вътрешните ми светове отекваха познати изречения, рефрени, долетели от други книги, други автори, но толкова на място тук, естествено присъстващи. „Кой написа житието на светицата и откъде знаеше това“, „Аз ли пиша или съм част от написаното?“… Въпросът „кой измисля света“ е ключов в този роман. Един от възможните отговори: измисля го паноптичният разказвач, виснал „високо над долината в някаква неопределена точка, от която вижда всичко, или почти всичко“. Или пък всеки от нас?

[Ralitsa Uzunova · Rating 5 out of 5]

Аз ли намерих тази книга, тя ли ме намери, не знам. Но съм щастлива, че срещата ни се случи и благодарна на Николай Терзийски, че я е написал такава, каквато е. Чудесна!

[Християн Бонев · Rating 5 out of 5]

Николай Терзийски съгражда светове със своето писане, но тези светове не са какви да са, а са огледала, в които всеки един от нас може да се огледа, да се върне в спомените си, да усеща онези трепети на сърцето, които ни държат живи, които ни напомнят, че времето е без значение, стига животът ни да е наситен и пълен. На любовта са ѝ нужни съвпадения, за да може тя да просъществува, а ако такива липсват, то тогава, ние, като владетели на собствените си светове, сме дарени с благословията да си създаваме такива, за да можем да обичаме. Невероятна книга за извечната движеща сила на любовта, силата на добротата, на силата у човека. Книга, който вдъхновява, която по един нефилософски начин те кара да достигнеш до философски отговори и именно това я прави толкова ценна.

[Nadezhda · Rating 5 out of 5]

Ужасно щастлива съм! Чаках с нетърпение следващата книга на Николай Терзийски!!! Веднага я взимам и я започвам! Нямам търпение!
Прочетох я за по- малко от 24 часа. Нарекох книгата - изповед, за любовта, за копнежите, за неосъщественото и реалното, за трудностите на времето, за семейството! Звезди под клепачите е изповедта на една любов, разгърната в половин век, силна и непреодолима! Николай Терзийски, смело наричам майстор на буквите и картините, а след тази книга и на музиката! Благодаря за прекрасното откровение, което ни поднасяш и е истинско удоволствие за душата ми!

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Всички любовни истории са една: http://knigolandia.info/book-review/z...

С много писателско майсторство, дори силна поетичност, Терзийски разказва три преливащи една в друга невъзможни любовни истории – те едновременно са паралелни в сходството на имената на героите и траекториите на събитията, но се пресичат на неочаквани места в цялата книга, докато картината, в началото неясна, малко по малко се изпълва с живот, смисъл и… последователност. До последните страници може да ви липсват парчета, но авторът с много търпение отказва да разкрива лесно какво и защо се случва – само през очите и битието на конкретен герой той разкрива постепенно възходите и паденията в живота на всеки от героите, от наглед основните до наглед второстепенните. Защото тези роли, относителни в реалността, но обикновено непоклатими в литературата, тук са флуидни и преливат в различните части на романа.

ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/z...

[Елвира · Rating 4 out of 5]

Безспорно талантът на Николай Терзийски да пише и да размишлява света и чувствата, които го движат, е голям. Личи много висока авторова способност за улавяне на универсално външното като го превежда чрез вътрешните движения на същността/същностите на героите си, което е сигурна гаранция за големи литературни постжения.

Като стана дума за литература... стилистично ми беше нужно още малко - може би повече очистване от подробности, имаше излишества, някои под формата на афоризми, които вече бяха казани или станали ясни, или по принци са пределно ясни, и това утежни разказа. На едно място авторът заговори за клишетата - за мен той не навсякъде в книгата е успял да се отърси от познатото и да навлезе в нови хоризонти на писане. Казвам „не навсякъде“, защото на много места го е направил. За мен щеше да е по-добре, ако историята на Йоана Бойкова я нямаше. Разбирам нуждата от нея по определени причини, но... там поезията на прозата, с която се отличават останалите две сюжетни линии, напълно липсваше. Или аз не съм я усетила, разбира се. Поради това тази част не допринесе с нищо за голямата идея на книгата (философска и литературна), която сама по себе си е наистина много хубава. (Даже от яд само заради това бих сложила оценка 3 звезди.)

Не съм чела другите два романа на автора, но ще ги прочета, а със сигурност ще следя и за следващия с още по-голяма критичност, защото очакванията са високи.

[Veselina Proycheva · Rating 5 out of 5]

Съществува ли времето, истина ли е смъртта? Ние автори ли сме или герои на нашите истории? Безкрайно дълбока книга. Безапелационни 5 звезди за този роман.

[Polina Trifonova · Rating 5 out of 5]

Много обичам филмите на Кристофър Нолан, защото те провокират да мислиш, да внимаваш в детайлите, да си в очакване на развръзката, да се чудиш как началото е свързано с края и до къде ще се разгърне историята. Винаги завладяващи, а накрая безкрайно удовлетворяващи, защото не си загубил времето си, а напротив - обогатил си се.

Книгите на Николай Терзийски за мен са като филмите на Кристофър Нолан - предизвикат гореописаните емоции, а и честно казано смятам, че заради паралелните светове и свързаността помежду им, стиловете им много си приличат.

Но книгите на Николай Терзийски те докосват много повече, защото са истински български. По начин, който е свиден, защото те подсеща за най-хубавите спомени от детството ти, за това колко е хубаво да познаваш рода си и миналото си и да си щастлив, че си се родил точно тук.

Оценката ми вероятно звучи странно - филми на Нолан, патриотични слова някакви...ама, че микс! Но това са част от всички мисли и чувства, които "Звезди под клепачите" предизвика у мен, и които ме изпълват след всяка книга на Николай Терзийски. Чувствам се щастлива - от всички предизвикани емоции и от прочетената хубава книга! Много обичам романите на Николай Терзийски!

Добавям "Звезди под клепачите" към любимите си книги, наред с "Отлъчване" и "Хроники на неведомото". И този път авторът успя да ме накара да чета без да искам да спра, да се просълзявам, да настръхвам и да затворя книгата с мисълта, че току що прочетох още един от неговите шедьоври!

Съболезнования за починалите дядо и татко!

Книгата и историята в нея са вълшебни и завладяващи! А най-затрогващото е свързаността между трите истории и "четвъртата"! Благодаря Ви, че "ги" споделихте! С нетърпение очаквам и следващите Ви (ми любими) книги! :)

[Krissy · Rating 5 out of 5]

защото "...ние измисляме световете."

[Borislava Velkova · Rating 4 out of 5]

Често съм се улавяла как следя предимно любовната нишка в един роман, така че само мога да приветствам как този, въпреки маркесовата си многовременност и пренаселеност, всъщност е изграден само от любовна нишка. Разбира се, любовта е поне клише, а ако е с нещо необичайна - например голяма разлика във възрастта на партньорите - става даже още по-лесно да я принизиш. Николай Терзийски обаче е направил друго - дал е на споделянето на дивана пред телевизора с някого вечер полагащото му се място на отекващи във вечността картина, роман, песен... Майсторски композирана песен, в която "вируси, кризи, войни" най-после са подчинени на по-важното - да се случи човешката, ежедневна любов. Те даже затова са и измислени. Не знам и аз защо й взех една звезда, може би заради твърде лиричното звучене, като аз това (и други неща) искам да го крещя.

[Darina · Rating 5 out of 5]

/Добавям и още един субективен коментар дни след прочитане на книгата - Терзийски е от българските автори, които не бива да се пропускат. Пазара е пълен с боза и посредственост, и за мен е изключително важно да отсявам стойностното и да го навирам в очите на хората. Поради огромната посредственост, която търпим и допускаме, и културата и качеството на живот в България са на тоя хал. Хубаво и препоръчително е да се четат талантливи автори като Николай Терзийски./

Ах какво препускане в различни времена, светове. Безсмъртие. Любов. Сложни човешки взаимоотношения.

Много ми хареса как пише Терзийски.

Почти не успях да се загубя в големият лабиринт от времеви линии и съдби, затова 4.5⭐️. Нямах възможност да я прочета без да паузирам.

Хареса ми стила на автора. Хареса ми как се пошегува с клишетата и съвсем нарочно използваше такива в конкретни ситуации от живота на героите си.

[Костадина Костова · Rating 4 out of 5]

Трудно ми е да си събера мислите за тази книга. Много е въздействаща и поетична. Структурирана е по особен начин, който завърта читателя не просто между трите времеви линии и повтарящи се елементи, но и заради начина, по който сходствата им се утвърждават смислово и създава усещане не само, че сме чели вече за тях, но и че сме ги изживели. Изживява се тази книга, не се чете. На моменти много ми тежеше, в други направо ме разбиваше с точността на предадената емоция. Накрая замалко да ме разплаче.

[Pati]

"Много от грешните решения в живота ни идват от два стремежа: да постъпим като родителите си или да постъпим противоположно на родителите си."

[Ande Jankov · Rating 5 out of 5]

Нема смрт... и не може да има.
Авторот со оваа книга успеал да го направи тоа што писателите се трудат да го достигнат кај поетите: со малку да кажат многу. Можеби затоа и насловот на книгата е поетски, но приказната е една модерна проза, која подеднакво добро зборува и за општеството како и за човековата природа.
Ми се допадна тројната нарација во романот, а посебно тоа што одреден лик се јавува во повеќе временски нарации, и дава една постмодернистичка нота на книгата. Се забележува влијанието на David Lynch, меѓу останатите.

[Marina Valkova · Rating 5 out of 5]

Свят отвъд познатите измерения, емоции, отляти от букви - един роман, създал уют за душата ми и изпълнил съществото ми с онова чувство от 235-та страница...

[Ekaterina Kamenova · Rating 5 out of 5]

Изключителна. Книга, която до последно те държи под напрежение, до последно смяташ, че знаеш какво ще се случи... а последните страници просто те оставят безмълвен. Великолепна плетеница от истории и повторения, която поставя много въпроси по един изключително красив начин. Една много лична история, преживяна и разказана универсално. Определено ще следя творчеството на Николай Терзийски - може би "Звезди под клепачите" е най-добрият роман от съвременната българската литература, който съм чела.

[Elena Petrova · Rating 5 out of 5]

Хареса ми непринудения език на Николай Терзийски, семпъл и следващ формата.
Хареса ми идеята за безкрайното въртене извън времето и напомнянето кои са истински важните неща.
Хареса ми сянката на Дейвид Мичъл, на Dark, и на още ...
Хареса ми, че разказва и моята история.
Наистина чудесна книга се е получила, браво!

[Nikolina Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Ако любимата ми песен от детството “Миг като вечност” беше книга, мисля, че щеше да е тази. Беше ми изключително приятно да я чета, увлекателна, интересна и със сюжета(ите) си, и с тематиката.

[Nezabravka · Rating 5 out of 5]

Отново останах изумена от сложната сюжетна мрежа,която Николай Терзийски е изплел в романа "Звезди под клепачите"!
Роман,който успя да ме развълнува!
Също като героя си Йосиф, Николай Терзийски успява да ни пренесе" в друга реалност, измислена от него. В други времена. Да превърне думите в цветове."

Щом събера мислите си,ще напиша още за книгата,непременно!

https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...




          

[Miroslava · Rating 5 out of 5]

Ако трябва да опиша Николай Терзийски с една дума, тя ще е различен.
Той има собствен, неподражаем стил на писане, с много богат речник.
Трите му романа са различни един от друг и в същото време различни от всички други, които съм чела. Но винаги са със сложни сюжети, многопластови и стимулиращи мисленето.
Чета ги с повече внимание и понякога си записвам за да не изпусна някоя родствена връзка между героите.
"Звезди под клепачите" в началото ме обърка, признавам си и се наложи да се върна малко за да осъзная за какво точно става въпрос . Но след това бях погълната от трите истории, случващи се в различни времена, а всъщност толкова близки.
Очаквам с нетърпение следващият му роман.

[Ивелина Янева · Rating 5 out of 5]

" Защото времето не е изречение, то няма главна буква и точка за край; времето не е кръг, нито лъч, то е сложно крива, която продължава към безкрая, но и едновременно с това се връща към безначалието.
За да можем ние
Да продължаваме
Да творим световете си.
До безкрай, докато най-сетне осъзнаем, че

Няма смърт."

[С. Йорданова · Rating 5 out of 5]

Разкошна!

[Деница Цветкова · Rating 5 out of 5]

Попаднах на един различен роман – от онези, които не просто четеш, а изживяваш. История за невъзможната любов между хора с голяма възрастова разлика, за въпроса дали смъртта може да бъде край на истинската, изпепеляваща невъзможна любов. Авторът не просто разказва – той разговаря с теб, шегува се, предизвиква те и сякаш чува отговорите ти.
Романът задава въпроса „Какво е любовта?“ и дава отговор, че за нея няма граници и прегради, дори да е намесена думата смърт. Прочетох книгата на един дъх и вече нямам търпение за другите му две книги – „Хроники на неведомото“ и „Отлъчване“.
Ако търсите нещо различно, което да ви разтърси и същевременно да ви усмихне – това е вашата книга. ❤️

[Ажлен · Rating 5 out of 5]

Първата ми среща с този автор, но със сигурност няма да е последна! Книгата беше истинско удоволствие за душата ми, един изк��ючително красив пъзел от човешки съдби, любов, тъга, безвремие..