„Какво повече може да искате от живота, освен да осъществявате потенциала си и да бъдете истински.“
Едва ли има човек, който да не е чувал за Брус Лий. Винаги съм го намирала за безкрайно интересна личност, много по-голяма от образа на холивудска звезда или майстор на бойните изкуства. Когато се появи тази книга, веднага привлече вниманието ми и докато търсех повече информация за нея, попаднах на доста мнения и ревюта, които тълкуват негативно мотива на автора ѝ (дъщерята на Брус Лий), за създаването на тези над 200 страници – да спечели бърза слава чрез името на своя баща, тъй като е била едва на 4, когато той умира и няма как да говори за философията му и за него като цяло.
Истината е, че книгата ми хареса, написана е достъпно, стилът не е на кой знае какво ниво, но четох с интерес до края. Да, Шанън Лий е била твърде малка, когато губи своя баща, но като негова дъщеря, тя има възможност да се докосне до цялото му писмено наследство от първо лице, има своята майка, която със сигурност също има роля да предаде нататък философията на своя съпруг именно на децата си. Освен това самата Шанън тренира бойни изкуства, а неин треньор е Тед Уонг - един от учениците и близък приятел на баща ѝ. Авторката споделя, че отдава значителна част от живота си точно за запазването и популяризирането на това наследство, оставено от един от най-скъпите ѝ хора.
Научих доста за личността на Брус Лий: буден и високоинтелигентен човек, който не спира да търси нови начини за самоусъвършенстване – постоянно работи над красивия си почерк, върху това да говори и пише граматически правилно, да развива говоримия си английски, учи се да режисира филми. Пише много активно, запечатвайки подробно на хартия вижданията си за боя, създава есета и статии, записва идеите си, цели, мечти, напредъка си, запазени са и безброй чернови на писма и съчинения. Само размислите му за пътя на бойните изкуства и тренировките, които събира в труд със същото име, излизат в цели седем тома. Създава свое бойно изкуство джийт кун до, влагайки много усилия да положи в него дълбоки философски принципи. Всичко това е едно огромно богатство, което този необикновен човек оставя след себе си и то само за своите 32 г. Няколко години след смъртта му, през 1975 г. е публикувана и книгата „Пътят на джийт кун до“ – издадена от неговата съпруга (за моя изненада се оказва, че книгата е налична и на български език! и дори успях да се сдобия с нея). Брус Лий е „феноменален мислител и човек на действието“, силен и вътрешно свободен, грижовен и щедър, помогнал на много хора да променят живота си към по-добро и вдъхновител за мнозина.
В настоящата книга Шанън Лий преплита своите „житейски рефлексии“ с неговата философия, заедно с цитати от личните му записки - за ползите да се настройва умът със същата енергия, с която се тренират и телата, за това да гледаме на живота си като на експеримент, да изследваме и да бъдем открити, за смелостта да се изправяме срещу страховете си и да се научим да ги приемаме като „поредното парче от пъзел“, като показател къде и върху какво трябва да работим, за тълкуването на различни идеи и още…
Загубата на родител със сигурност оставя голяма празнота в Шанън през целия ѝ живот, а след смъртта на брат ѝ Брандън, тя пропада в особено състояние на постоянен хаос и депресия, „стегната в хватката на болката“. Именно чрез съчиненията на своя баща и неговите думи, Шанън намира сили да се измъкне и да продължи напред. Може би споделеното от авторката е една много малка част от учението на Брус Лий и за някои читатели това предизвиква разочарование, но на мен ми допадна, взех си каквото усетих, че може да ми е полезно.
Тази книга е като някакво своеобразно продължение на прекъснатата връзка между дъщеря и непрежалимия ѝ баща, като нещо общо между тях, което да остане запазено във времето.
„Отсега нататък, остави целия товар на предварителните си заключения зад гърба си, „отвори се“ за всичко и всички, които ще срещнеш. Помни, приятелю, полезността на чашата е в нейната празнота.“