Когато си живял без надежда толкова дълго е невероятно какво може да направи една искрица от нея.
На един тъмен и прашен път той се сблъсква с най-слънчевата и красива усмивка която е виждал. Но не след дълго усеща една покосяваща тъга и скръб които могат да го завлекат със себе си на дъното ако го позволи. А кой нормален човек иска да се озове там? Марко доброволно би скочил в тъмнината, ако София му сподели най-голямата си мъка. Но дали тя ще го направи?
Не един човек в живота и иска да я спаси от самата нея, но какво се случва ако те хванат за ръката и те измъкнат насила? Тя не е готова за това и последвалите събития може би го доказват. Един последен скок в дълбокото и се стори толкова невинно действие на фона на всичко преживяно до сега. И тя скочи. Но дали този скок ще се окаже последната и грешка или най-хубавото което може да и се случи?