What do you think?
Rate this book
За вафлите и хората
Николаос Цитиридис на шега създава блога „Ревюта на вафли“, който се превръща в грандиозен успех, а едва година след първото ревю на вафла, той вече издава и първата си книга, посветена на любимия десерт и на нещата от живота – „За вафлите и хората“.
„Цял живот са ни поставяли оценки, ама аз сега ще си го върна. В ръцете си държите 42 ревюта на случки, неща и събития от живота, оценени по абсолютно независимата и несъществуващата скала на един вафлоядец. От къпането до бързите кредити, от морските преживявания до софийските дилъри – „За вафлите и хората“ безпристрастно, но не напълно, дава отговор на въпросите, които никога не бихте си помислили да си поставите. Дори има и котка. “ – От автора
Николаос Цитиридис е комедиант и журналист, роден в Атина, но израснал в София. Работи седем години в една от най-големите онлайн медии в България, а през 2014-а печели наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“ в категория „Млад журналист на годината“. През 2018-а година оставя новинарския поток настрана и се захваща с професионалното си развитие като комедиант в единствения стендъп комеди клуб у нас. Цитиридис е създател на изключително успешния блог „Ревюта на вафли“.
„Цял живот са ни поставяли оценки, ама аз сега ще си го върна. В ръцете си държите 42 ревюта на случки, неща и събития от живота, оценени по абсолютно независимата и несъществуващата скала на един вафлоядец. От къпането до бързите кредити, от морските преживявания до софийските дилъри – „За вафлите и хората“ безпристрастно, но не напълно, дава отговор на въпросите, които никога не бихте си помислили да си поставите. Дори има и котка. “ – От автора
Николаос Цитиридис е комедиант и журналист, роден в Атина, но израснал в София. Работи седем години в една от най-големите онлайн медии в България, а през 2014-а печели наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“ в категория „Млад журналист на годината“. През 2018-а година оставя новинарския поток настрана и се захваща с професионалното си развитие като комедиант в единствения стендъп комеди клуб у нас. Цитиридис е създател на изключително успешния блог „Ревюта на вафли“.
3 pages, Audiobook
First published January 1, 2019
11 people are currently reading
121 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 81 reviews
October 7, 2025
Смятам че не съм тесногръд читател, ноооо това нещо което изслушах(слава богу) е потресаващо… Началото беше забавно, но след като преминах 1/3 някъде просто … не разбирам кому е нужно да слушаш/четеш къде някой се е напушил, напил, къде се е изходил и просто НЕ! Не знам жал ли да ми става или просто ми е жалко, че такита неща се издават… не съдя хората на които им е харесала тази книга, но това не е моя тип четиво… 😶
September 5, 2023
Не съм живяла в пещера, но този евтин просташки хумор за тревомани, дилъри и секс не ми допада. Не очаквах чудеса от Цитиридис, но това беше доста под средното ниво.
Гледала съм негови stand-up изяви и те ме забавляваха, но това... Това не ми беше смешно с изключение на 1-2 комични сюжета. Затова и оценката е 1.5✯ 🤷🏻♀️
Добре че поне не съм дала пари за това недоразумение... за което благодаря на Сторител
Гледала съм негови stand-up изяви и те ме забавляваха, но това... Това не ми беше смешно с изключение на 1-2 комични сюжета. Затова и оценката е 1.5✯ 🤷🏻♀️
Добре че поне не съм дала пари за това недоразумение... за което благодаря на Сторител
March 12, 2022
Определено не беше моята книга.
Цинична, скучна и плоска. Моят хумор е коренно различен от този на автора.
Не я препоръчвам.
Цинична, скучна и плоска. Моят хумор е коренно различен от този на автора.
Не я препоръчвам.
March 20, 2022
DNF на 25% от книгата!
Почнах ч главно защото беше в безплатната секция на озон за месеца. Честно казано, не ми отне много време да забележа, че самата книга е пълна загуба на време. Авторът се опитва да е забавен по един циничен начин, което изобщо не му се е получило. Имах чувството, че чета нещо писано от много кисел тийн.
Определено не си заслужава, нито парите, ако решите да си я купувате, нито загубата на време!
Почнах ч главно защото беше в безплатната секция на озон за месеца. Честно казано, не ми отне много време да забележа, че самата книга е пълна загуба на време. Авторът се опитва да е забавен по един циничен начин, което изобщо не му се е получило. Имах чувството, че чета нещо писано от много кисел тийн.
Определено не си заслужава, нито парите, ако решите да си я купувате, нито загубата на време!
August 11, 2022
Давам две звезди, защото два пъти се засмях по време на цялата книга. С половинката решихме, че става за убиване на време в колата, но този тип хумор просто не ми понася. Като фен на Удхаус от малка, това просто е някъде в другия край на моя хумористичен спектър:)
June 7, 2019
Преди година - година и нещо, родното лицево-книжно виртуално общество (или поне частта му, която не изпитва нездрав интерес към кемтрейлс и хора-рептили), бе разтърсено до натрошаване от появата на вероятно първата и последната страница, посветена на ревюирането на продукта, който всеки е опитвал, а може би и хапва редовно. ФАФЛИ!
Гарнирани с хумор и младежко безгрижие (и ненатрапчив дим от марихолани и котка), статиите бързо станаха обект на обсъждане навсякъде, където най-тункваната благина е част от живота.
Година след създаването си, авторът на вафлоблога сложи край на всички конспиративни теории относно личността си (простиращи се по оста - Джордж Сорос-Азис-Джордж Лукас), и се разкри като популярен комедиант, който дори съм гледал веднъж в Зала 1 на НъДъКъ, където беше от по-забавните (бел.рев. тогава не помня да е споменавал за вафли). Не след дълго и зле завоалираната причина за разбулената мистификация стана общоизвестна на родното вафлено общество. Тя е, без съмнение, желанието на авторът да изкара една или две бали с пари от съдържащата точно 42 ревюта на разни неща книга "За вафлите и хората". Като оставим настрана одобрителното преклонените пред Стайнбек и Адамс (Дъглас, за Брайън не се знае), тя е издържана в типичния небрежен стил, до кариес познат ни от "РВ". Има забава, няма тъга, има и два-три сериозни реда дори... Количеството спомени и личен опит запознават читателя с автора по един неповторим начин - вече имаме добра представа за миргледа, характера и мотивацията му. Има и добри илюстрации (които трябваше да са по една на ревю, печалбар такъв!).
Като заключение може да се напише, че това не е книга, която ще промени живота ви. Или по-скоро, по-добре да не го прави! За сметка това е доста забавна по онзи интелигентно-циничен начин, обичан от простаците, но не и от простите люде. Чете се бързо - идеалка за градски транспорт или нужник.
П.П. Дори си имам и посвещение. "С обич и крем" пише, като се надявам кремът да е първа употреба, а обичта да е не повече от платонична.
4.5/5 или 9/10 по преценка на четящия това ревю на ревютата на нещата от живота от автора на "Ревюта на вафли".
Гарнирани с хумор и младежко безгрижие (и ненатрапчив дим от марихолани и котка), статиите бързо станаха обект на обсъждане навсякъде, където най-тункваната благина е част от живота.
Година след създаването си, авторът на вафлоблога сложи край на всички конспиративни теории относно личността си (простиращи се по оста - Джордж Сорос-Азис-Джордж Лукас), и се разкри като популярен комедиант, който дори съм гледал веднъж в Зала 1 на НъДъКъ, където беше от по-забавните (бел.рев. тогава не помня да е споменавал за вафли). Не след дълго и зле завоалираната причина за разбулената мистификация стана общоизвестна на родното вафлено общество. Тя е, без съмнение, желанието на авторът да изкара една или две бали с пари от съдържащата точно 42 ревюта на разни неща книга "За вафлите и хората". Като оставим настрана одобрителното преклонените пред Стайнбек и Адамс (Дъглас, за Брайън не се знае), тя е издържана в типичния небрежен стил, до кариес познат ни от "РВ". Има забава, няма тъга, има и два-три сериозни реда дори... Количеството спомени и личен опит запознават читателя с автора по един неповторим начин - вече имаме добра представа за миргледа, характера и мотивацията му. Има и добри илюстрации (които трябваше да са по една на ревю, печалбар такъв!).
Като заключение може да се напише, че това не е книга, която ще промени живота ви. Или по-скоро, по-добре да не го прави! За сметка това е доста забавна по онзи интелигентно-циничен начин, обичан от простаците, но не и от простите люде. Чете се бързо - идеалка за градски транспорт или нужник.
П.П. Дори си имам и посвещение. "С обич и крем" пише, като се надявам кремът да е първа употреба, а обичта да е не повече от платонична.
4.5/5 или 9/10 по преценка на четящия това ревю на ревютата на нещата от живота от автора на "Ревюта на вафли".
April 30, 2024
Леко забавна в началото, но само това. Разочароваща, очаквах да има малко повече хумор..
June 8, 2019
Преди да премина към самото ревю, ще трябва да предоставя и малко инфо за тази така наречена книга. Ще започна отдалече, bear with me. Преди около година във Facebook се появи една страничка на име "Ревю на вафли" (ако не сте чували за ревютата на вафли, моля ви поправете тази грешка още сега и още тук, а ако решите да не го правите, защото все пак сте дошли заради ревютата на книги, а не тези на вафли, то не обещавам, че този пост ще ви звучи смислено.). Та тази въпросна страничка целеше да прави баш това - ревюта на вафли (тия две думи - ревю и вафли, се повтарят поне 100 пъти в този пост...). Разбира се, целта беше всичко да е забавно и смешно, а и от време на време имаше снимки на готина котка. Само че времето си минаваше, а светът така и не знаеше кой точно седи зад "РВ". В един слънчев ден се оказа, че ще има лайф във Фейсбук и най-накрая мистерията ще бъде разкрита. И така, в средата на работния ден, един младеж застана пред камерата и каза, че той е Тони Старк. Опа, грешка - това е друг филм! ... и каза, че е Николаос Цитиридис а.к.а "Ревюта на вафли" (трябва да призная, че когато чух името, реших, че момчето се шегува. Извинявам се, г-н Николаос, все пак сме кажи режи адаши, но предвид естеството на блога Ви, човек не може да ме вини, че не приемам всичко написано и казано там на сериозно). Другата важна информация беше, че господинът ще издава книга, в която, Изненада!, ще има само едно ревю на вафла и още 41 ревюта на нещата от живота. И ето ни днес тук - аз правя ревю на ревюта, а вие го четете и се чудите трябва ли?
Пълното ревю може да прочетете тук: https://nikireads.wordpress.com/2019/...
Пълното ревю може да прочетете тук: https://nikireads.wordpress.com/2019/...
March 12, 2021
Не знам защо но мен не ме грабна книгата
August 29, 2022
Ограничен, плосък, просташки хумор. Нищо, което да заслужава вниманието ви.
September 26, 2022
Доста приятна книжка. Не е велико литературно творение, но е разтоварваща след тежък ден. Авторът не претендира, че е написал шедьовър и това много ми допада.
December 5, 2022
Ох, няма такава глупава книга. С плосък просташки хумор. Опитал се е човека, ама хич не му се е получило. Добре, че не съм я купувала, иначе щях много да съжалявам. Благодаря на storytell за което.
Интересно ми е какво пък толкова й харесват хората, че има толкова висока оценка там? Чудех се и защо изобщо е написал такава безсмислена книга, но отговора се крие в нея
Интересно ми е какво пък толкова й харесват хората, че има толкова висока оценка там? Чудех се и защо изобщо е написал такава безсмислена книга, но отговора се крие в нея
След това се сетих защо пиша книга - кинти, брат!"
March 12, 2022
Доста слаба. Прочетох я защото от озон я предлагаха безплатно. Хубавото е да знаеш, че детето ти може да спи пиян в парка и все пак след време да му се усмихне късмета и да е водещ на предаване в национален ефир.
May 3, 2024
Че не е Вазов, не е. Че не е прав за пиците на НДК, също не е.
Обаче да слушаш тази книга е все едно си отишъл на стендъп или си заговорил някой, който е седнал да пие бира на Народен - малко ти е неловко отначало, чудиш се къде е смешката на места, но все пак има някакъв чар.
Обаче да слушаш тази книга е все едно си отишъл на стендъп или си заговорил някой, който е седнал да пие бира на Народен - малко ти е неловко отначало, чудиш се къде е смешката на места, но все пак има някакъв чар.
March 23, 2022
Забавна книжка! Типична стендъп комеди, която аз много харесвам. Разтовари ме.
February 26, 2022
Много забавна! Определено препоръчвам ако сте непретенциозни читатели. Книгата е лека и хумористична.Представени са ежедневни ситуации и несгоди от живота на всеки.
December 26, 2019
Освен ако не сте живели под камък или бойкотирате фейсбука, щото е новия конник на Апокалипсиса, наред с поостарелите Чума, Глад, Война, Смърт и Понеделник, то няма как да не сте попадали на великите вафлени ревюта на великия вафлен човек, който с голяма нежност между приятелки наричаме Вафльопича. Мда, не звучи ултимативно секси, ама то не му и трябва. Е, вероятно на него лично му е нужен понякога ореол от сексапил, но и кутия наистина добри вафли стигат, за да погледне една що-годе читава жена по-така на някое мъжоподобно същество. Ето ви и голямата тайна към женското сърце, винаги включва шоколад.
Та, уважаемият господин Вафльо стоя инкогнито цяла година, разказвайки примамливо и иронично за почти цялата вафлена продукция на пазара, оценявана по малко хаотичен начин, който за мен с времето се изрази в следното – ако каже, че от нещо ще се драйфа – ще се драйфа; ако каже, че нещо е посредствено – ще се драйфа; ако каже, че нещо почти става – може и да не се драйфа; ако каже, че нещо избива рибата, кърти мивки и оправя нежни девици през адамантиеви девствени колани – то почти е сигурно, че няма да се драйфа. Безотказно. И със точно тази безотказна, подредена по хаотичните правила на Космоса система за оценяване на великата господарка на напушения глад – Вафлата, оказва се, че може да се погледне различно на живота, вселената и всичко останало.
В една малка, изключително симпатично оформена и супер удобна за носене в метрото книжка ви очакват 42 ревюта на градове, преживявания, спомени и каквото там се сетите, че се разказва, когато си сред приятели, където хем можеш да се отпуснеш както си трябва, хем има поне една мацка за впечатляване, ама тя е пич, така че може да ѝ се сподели, че човек от вид мъж пърди, оригва се, повръща и кози из цяла Европа без секунда размисъл дали някой ще го съди. Кратички мемоари, забавни историйки с може би истински лица и герои, анекдоти, тайни, измислици, написано в познатата кратичка форма, с поне едно запомнящо се лафче, годно за споделяне в широко скроена компания, и пиперливо – интелигентен изказ, дето да го цитираш пред майка си не става съвсем, но ако тя го чуе отнякъде, няма съвсем да се засрамиш от книжните си вкусове. Не съвсем.
Не приемайте насериозно нищо, животът е хубав, и вафлите са ваши приятели. С любов и фъстъци. Толкоз.
Та, уважаемият господин Вафльо стоя инкогнито цяла година, разказвайки примамливо и иронично за почти цялата вафлена продукция на пазара, оценявана по малко хаотичен начин, който за мен с времето се изрази в следното – ако каже, че от нещо ще се драйфа – ще се драйфа; ако каже, че нещо е посредствено – ще се драйфа; ако каже, че нещо почти става – може и да не се драйфа; ако каже, че нещо избива рибата, кърти мивки и оправя нежни девици през адамантиеви девствени колани – то почти е сигурно, че няма да се драйфа. Безотказно. И със точно тази безотказна, подредена по хаотичните правила на Космоса система за оценяване на великата господарка на напушения глад – Вафлата, оказва се, че може да се погледне различно на живота, вселената и всичко останало.
В една малка, изключително симпатично оформена и супер удобна за носене в метрото книжка ви очакват 42 ревюта на градове, преживявания, спомени и каквото там се сетите, че се разказва, когато си сред приятели, където хем можеш да се отпуснеш както си трябва, хем има поне една мацка за впечатляване, ама тя е пич, така че може да ѝ се сподели, че човек от вид мъж пърди, оригва се, повръща и кози из цяла Европа без секунда размисъл дали някой ще го съди. Кратички мемоари, забавни историйки с може би истински лица и герои, анекдоти, тайни, измислици, написано в познатата кратичка форма, с поне едно запомнящо се лафче, годно за споделяне в широко скроена компания, и пиперливо – интелигентен изказ, дето да го цитираш пред майка си не става съвсем, но ако тя го чуе отнякъде, няма съвсем да се засрамиш от книжните си вкусове. Не съвсем.
Не приемайте насериозно нищо, животът е хубав, и вафлите са ваши приятели. С любов и фъстъци. Толкоз.
March 4, 2022
Кратка, но забавна книга, без претенции за някакво сериозно литературно съдържание. Перфектна е да се изтегнеш на дивана, да се посмееш и да отпочинеш 😁
Рядко посягам към такъв тип книги, а явно това е грешка.
Рядко посягам към такъв тип книги, а явно това е грешка.
May 13, 2022
Свежи ревюта на неща, леко вулгарни за моя вкус, изсмях се на няколко пъти с глас. Николаос има прекрасна дикция и увличащ глас, та е много приятен за слушане.
January 5, 2023
Няма литературна стойност, но авторът и не претендира за такава.
Има добри попадения. Хареса ми, че е с 42 глави и всичко описано е преживяно. Нещо между стенд-ъп хумор и автобиография.
Книгата би се харесла на твърде малка част от четящите хора, основно от поколението на Николаос.
Прекалил е с вулгарния език. Твърде често се споменават тоалетни преживявания и трева (пише го човек 'пробвал' няколкостотин пъти).
Хуморът все пак ми допадна.
Приятно книжле за разтоварване.
Има добри попадения. Хареса ми, че е с 42 глави и всичко описано е преживяно. Нещо между стенд-ъп хумор и автобиография.
Книгата би се харесла на твърде малка част от четящите хора, основно от поколението на Николаос.
Прекалил е с вулгарния език. Твърде често се споменават тоалетни преживявания и трева (пише го човек 'пробвал' няколкостотин пъти).
Хуморът все пак ми допадна.
Приятно книжле за разтоварване.
November 24, 2021
Забавна е, спор няма. Просълзи ме на моменти от смях дори... Нооооо, нещо просто не ми достигна да дам заветната 5-та ⭐.
March 27, 2022
2,5/⭐️
Имаше си попадения.
За пицата на Витошка обаче няма да се разберем.
Имаше си попадения.
За пицата на Витошка обаче няма да се разберем.
July 13, 2022
Не успях да я дочета. Започнах я с голямо вълнение, но понякога човек просто трябва да продължи да пише блогове.
June 7, 2024
Имаше забавни ревюта, имаше и не толкова забавни, но като цяло ми хареса.
May 31, 2022
Николаос Цитиридис е много забавен stand up комик. Книжката му не е лоша, предизвика смях у мен на доста места. Някои хора биха казали, че на моменти е просташка, но Цитиридис не претендира това да е Война и мир, пък и реалността нерядко си е такава, леко просташка. Леко четиво, бързо се слуша на Storytel, става ако имате нужда от нещо ненатоварващо и забавно.
August 6, 2022
Очаквах повече вафли!
July 2, 2024
Шоуто на Николаос Цитиридис никога не ми е било забавно за гледане. Прочетох му някои ревюта на вафли обаче, които ми допаднаха (също съм фен на вафли) и взех тази книга назаем.
Едно време в една книжарница отворих автобиографията на Криско и бях потресен от няколкото изречения, които прочетох. Ами, тази книга цялата е такава. Нещо като автобиография на Цитиридис, който всъщност няма кой знае какво интересно да разкаже. Хуморът е дъно. Не знам защо изобщо съществува тази книга ... най-вероятно Цитиридис има приятели книгоиздатели и са видяли възможност да се изкара лев.
Ето един цитат от книгата, който мисля е достатъчен:
""Под игото" ми го разказаха, защото това е най-тъпият роман на света и не можах да прочета повече от 3 глави."
Едно време в една книжарница отворих автобиографията на Криско и бях потресен от няколкото изречения, които прочетох. Ами, тази книга цялата е такава. Нещо като автобиография на Цитиридис, който всъщност няма кой знае какво интересно да разкаже. Хуморът е дъно. Не знам защо изобщо съществува тази книга ... най-вероятно Цитиридис има приятели книгоиздатели и са видяли възможност да се изкара лев.
Ето един цитат от книгата, който мисля е достатъчен:
""Под игото" ми го разказаха, защото това е най-тъпият роман на света и не можах да прочета повече от 3 глави."
February 22, 2023
Еми на мен пък ми хареса. Натрупаха ми се по-тежки книги последно време и реших да развеселя малко с книга, която отбягвам от доста време.
Е, дойде ѝ времето и какво да ви кажа - Ник, Ни, Никола, Нилокао, Николаооос Цит, отказвам се, си е страхотен. Това, което най-много ме привлече в книгата му е това, че е написана в стил блогпостовете от 2005 да речем - с термините, които използвахме като деца, с остроумни смешки и като цяло - чудесно разпускащо четиво. Пиша 5 звезди и дори и да шокирам книжните аристократи наоколо бих препоръчал да я чуете.
Е, дойде ѝ времето и какво да ви кажа - Ник, Ни, Никола, Нилокао, Николаооос Цит, отказвам се, си е страхотен. Това, което най-много ме привлече в книгата му е това, че е написана в стил блогпостовете от 2005 да речем - с термините, които използвахме като деца, с остроумни смешки и като цяло - чудесно разпускащо четиво. Пиша 5 звезди и дори и да шокирам книжните аристократи наоколо бих препоръчал да я чуете.
March 29, 2022
Естествено, никаква художествена стойност. Но и не смятам, че авторът и книгата претендират за такава. Написана с чувство за хумор, на моменти грубо и безпардонно, самоирония, която аз винаги харесвам и оценявам, добър усет за границата с пошлостта. Определено забавно прекарах времето си.
Displaying 1 - 30 of 81 reviews