„Всички вещици са много чувствителни към историите. Те могат да почувстват една история, също както плувецът може да почувства неочакваното присъствие на пъстърва в малкия басейн.
Да знаеш механизма на историите означава почти спечелена битка.“
Пътешествието в чужбина с вещиците на Пратчет е незабравимо книжно преживяване! Писателят умело е използвал в книгата мотиви от класически приказки, разказвайки за страшно шантавите и забавни премеждия на главните героини в Генуа. Маграт е получила опасна мисия, която трябва да изпълни там като фея-кръстница, а пък Баба Вихронрав и Леля Ог ѝ помагат. „Вещици в чужбина“ е не само отлична сатира на традиционните приказни истории, но и мъдро четиво за силата на историите...
„Повечето вещици не вярват в богове. Разбира се, те знаят, че боговете съществуват. Дори от време на време се случва да си имат работа с тях. Но не вярват в тях. Би било все едно да вярват в пощальона.“
„— Хич ме няма с чужбините — рече Баба Вихронрав.
— Ходила си в Анкх-Морпорк — меко каза Леля. — Това е чужбина.
— Не, не е. Просто е доста далеч. То не е същото като чужбина. Чужбина е, където ти бръщолевят на дивашки жаргон и ядат отвратителна храна, и се кланят, моля ти се, на предмети — обясни Баба Вихронрав като добронамерен дипломат. — Чужбина може да се окаже и твърде наблизо, ако не внимаваш.“
„Баба Вихронрав не харесваше картите. Тя инстинктивно усещаше, че те са подигравка с пейзажа.“
„Баба Вихронрав не я биваше за губещ. От нейна гледна точка загубата бе нещо, което се случва на другите.
— От егото ѝ е — обясни Леля Ог. — Всеки си има по едно. Его. А нейното е страшно голямо. Разбира се, голямото его си е част от занаята на вещиците.
— Сигурно ще използва магия — натърти Маграт.
— Като използваш магия в игра на късмет, предизвикваш Съдбата — съгласи се Леля Ог. — Шмекеруването си е в реда на нещата. То си е на практика честно. Имам предвид, че всеки може да шмекерува. Но да използваш магия — това вече е предизвикване на Съдбата.“
„Замъците, би казала Леля Ог, са като лебедите. Изглеждат така, сякаш безметежно плуват през водите на Времето, но всъщност под царствената им осанка кипи бурна дейност.“
„Най-важното не бе дали си носиш шапката, а дали имаш такава. Всеки бранш, всеки занаят си имаше шапка. По същата причина и кралете имаха шапки. Ако свалиш короната на краля, ще остане просто някакъв с двойна брадичка и афинитет към ръкомахането. Шапките имат власт. Шапките са важни. Но това важи и за хората.“
„Разликата между мислещите и немислещите творения е, че първите могат да се променят. Трудно, разбира се, но не и невъзможно. Просто трябва да се отклони мисловният поток.“
„Обикновено бъдещето се разклонява при всеки обрат на събитията и е възможно да добиеш само най-смътна представа за онова, което предстои, дори да си толкова чувствителен към времето, колкото са вещиците. Но в случая историите се бяха увили около дървото на събитийността, изкривявайки формата му до неузнаваемост.“
„Магията е прекалено важна, за да се използва във властта.“