Привидно спокойният пейзаж на всекидневието ни е формиран от тихи, но нестихващи борби за правото ни да говорим, мислим, постъпваме, живеем, както живеем, за пределите на смисъла, за границите на сетивното. Тези борни рядко оставят след себе си победители, победени, травми, ред, но те пораждат страст, чийто огън е способен да погълне дори опитите да бъде овладяна със силата на разума, морала, знанието, тревогата. Настоящата книга изследва дискурсивния механизъм на тази страст с надеждата, че ако се научим да го разбираме, вече дори речта в домашните скандали няма да ни се струва само врява и ярост, ще са имали смисъл дори своите и чуждите гласове, които сме се стремили да накараме да млъкнат, които сме загърбвали като ненужен шум, за да бъдем с другите, за да бъдем други, за да бъдем себе си.