Бай Ганьо е главното действащо лице в поредицата сатирични фейлетони на Алеко Константинов.
Книгата е разделена на две части. Първата част – „Бай Ганьо тръгна по Европа“, разказва за пътешествията на дребния търговец на розово масло по европейска земя. Втората част се състои от 9 самостоятелни фейлетона, в които Бай Ганьо оставя маслото и се замесва в голямата политика.
Премеждията на героя из Европа и в България са наситени с много смях и вълнение. Хитрецът винаги попада в конфузни ситуации, от които се измъква със своя неповторим подход.
Алеко Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.
Алеко Константинов е български писател, най-известен с героя си Бай Ганьо – един от най-популярните образи в българската художествена литература.
Роден в заможно търговско семейство в дунавския град Свищов, той учи в Юридическия факултет на Одеския университет и завършва през 1885 г. Работи като юрист в София, преди да се отдаде на писателска кариера. Първият му роман (всъщност сборник от относително самостоятелни разкази), „Бай Ганьо“, описва пътуванията из Западна Европа на странстващ търговец на розово масло и черги. Макар и нахален и несръчен, Бай Ганьо е изобразен като находчив и се възприема като огледало на модернизираща се България. В началото на книгата Бай Ганьо се занимава основно с търговия на розово масло, а в края е представен като политическа фигура. Прототипът му е карловският търговец Ганьо Сомов.
Константинов, космополитен пътешественик, е първият българин, който пише за посещенията си в Западна Европа и Америка. Посещенията му на Световните изложения в Париж през 1889 г., Прага през 1891 г. и Чикаго през 1893 г. предоставят на българските читатели, които наскоро са се освободили от близо 500 години турско османско владичество, поглед към развития свят. „До Чикаго и назад“ (където Бай Ганьо се появява отново, но само като второстепенен персонаж) – неговите пътеписи от американското пътуване – предизвикват траен интерес към Чикаго, който днес има най-голямата концентрация на български имигранти в САЩ. В момента в библиотеката „Регенстайн“ на Чикагския университет има бюст на писателя.
Той е убит през 1897 г. близо до Радилово, докато пътува към Пещера – най-вероятно по погрешка, като истинската цел е бил негов приятел (местен политик), с когото са си разменили местата в каляската малко преди фаталния изстрел. Съществува и версия, че неговите есета, разобличаващи скритите коварни намерения на тогавашните управници, са довели до убийството му.
Алеко Константинов е инициатор на туристическото движение в България. Затова два от хотелите на Витоша носят неговото име – „Алеко“ и „Щастливеца“ (прякорът, който си дава в един от разказите си).
Сдобих се с новото издание, което не откривам тук. Особено впечатление ми направи предговорът от доц. д-р Юлия Николова. Той включва кратко изложение на водещите критически гледни точки за феномена Бай Ганьо.
Класиката си е класика с причина. Образът на Бай Ганьо е устойчив във времето и днес като че ли е по-актуален от всякога. Обаче нека не забравяме, че българщината има и друг облик - онзи светъл и силен Възрожденски дух, който често се губи в морето от български песимизъм.
Впечатли ме тезата, изложена от Георги Константинов - че Бай Ганьо сякаш хвърля кал върху този български идеал. По думите му, творбата на Алеко ни учи на "една критика, която злорадства над българските недостатъци, която ни прави принципни чуждопоклонници и вечни песимисти, когато става дума за нещо наше."
Тези думи са написани през далечната 1936г., но до ден днешен точно такъв си остава мисловния процес на типичния българин. Това можем да видим на практика в много от нашите сънародници, които подхрърлят 'Ганя' наляво и надясно, и то дори без нужните граматически съображения. Обикновено това са образовани хора, огорчени от дадени нашенски недостатъци. Затова се надявам до колкото се може повече от тях да достигне този предговор. Ей така, за да напомни, че има и други прочити, стига с този песимизъм. 🕊️
Мн интересна книга. Имаше доста сложни фуми което правеше четенето ми по бавно за да проверявам какво означават но всичко останало е супер. Вече мога да разпознавам кой е като бай ганьо и кой не