Сборникът с избрани произведения включва най-значимото от богатото творчество на писателя, който се е превърнал в символ на българската душа и българското село – Йордан Йовков. Подбрани са разкази от най-ранното до късното му творчество – военни, битови, анималистични, от популярните и обичани цикли:
„Вечери в Антимовския хан”; „Старопланински легенди”; „Песента на колелетата”; „Те победиха”; „Женско сърце”; „Ако можеха да говорят”; Повестта „Земляци”. Героите на Йовков са хора, стремящи се към красота, добро и любов, разкъсвани са от съмнения и болка, но се уповават на здрав вътрешен коректив – връзката с бога. Дълбокото познаване на трепетите на човешката душа – любовните вълнения, майчината и бащината любов и грижа, болката и страданието, породени от войната, привързаността към земята и родното, разбирането и обичта към животните, възприемани като същества с душа, повика за запазване на красотата и чистотата в отношенията между хората, в отношението към природата и родината, правят творчеството на Йовков разбираемо и за съвременния читател. Повечето от разказите му са познати на българите от ранна възраст, тъй като се изучават в училище, и са част от любимите произведения на няколко поколения.
Един от любимите ми български автори, никога няма да ми омръзне да препрочитам негови разкази. Това, което особено много ми прави впечатление е , че Йовков въобще не използва чуждици в своето творчество. Неговите разкази са наситени с автентични български думи, които за съжаление дори не се използват. ( “вьорс”- наковалня, “ черда” - стадо добитък).Страхотен е , горещо препоръчвам за всеки който цени българското