What do you think?
Rate this book
Vinternoveller
Ingvild H. Rishøi är en av de starkast lysande stjärnorna i den norska litteraturen idag och har hyllats av en samlad norsk och svensk kritikerkår. Hon skriver med stor klassmedvetenhet, med också med en viss dos av nåd - en säregen blandning mellan realism och H. C. Andersen-saga. Det handlar om att inte ha råd med nya trosor åt sin dotter. Om att vara på flykt med sina småsyskon genom ett isande vinterlandskap. Om att kastas upp på land som en död fisk när man lämnar mörkret på fängelsets botten.
Rishøi har beskrivits som omutlig i sin empati - hjärtskärande utan att vara sentimental - och utöver Bragepriset för Vinternoveller har hon även tilldelats Sultpriset och P. O. Enquists pris. Flo förlags svenska utgåva av Vinternoveller fick Kulturhuset Stadsteaterns internationella litteraturpris 2019.
Rishøi har beskrivits som omutlig i sin empati - hjärtskärande utan att vara sentimental - och utöver Bragepriset för Vinternoveller har hon även tilldelats Sultpriset och P. O. Enquists pris. Flo förlags svenska utgåva av Vinternoveller fick Kulturhuset Stadsteaterns internationella litteraturpris 2019.
192 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 2014
165 people are currently reading
6298 people want to read
About the author
Ingvild H. Rishøi
19 books330 followersIngvild H. Rishøi was born and raised in Oslo and hers is a wildly willful voice in fiction. She has consistently wowed readers with her pared down yet powerful storytelling, with an acute eye for the wonder of everyday life and for vulnerable characters at the fringes of society, not seldom children.
Her literary career began in 2007 with the release of the short story collection, Do Not Erase, which introduced her as a promising new voice in Norwegian literature. Her second collection of short stories, The Tale of Mrs Berg, published in 2011, was shortlisted for the prestigious Brage Prize.
In 2014, Rishøi received widespread acclaim and popular recognition for the short story collection Winter Stories. The book won the Critics’ Prize for best adult fiction as well as the Brage Prize for best work of short fiction. It was also nominated in the Brage adult fiction category, which was the first time ever a book had been nominated in two categories.
Rishøi’s debut novel, Brightly Shining, was published in 2021 and was instantly deemed a modern classic, solidifying her position as one of the Nordic’s most revered literary voices. The book is published or forthcoming in more than 30 territories, was selected as one of Oprah’s Best Books of 2024, is adapted for film and was Dua Lipa's monthly read in December 2025.
In May 2024, Ingvild H. Rishøi received the Dobloug Prize, awarded by the Swedish Academy, for her contribution to Norwegian literature.
Her literary career began in 2007 with the release of the short story collection, Do Not Erase, which introduced her as a promising new voice in Norwegian literature. Her second collection of short stories, The Tale of Mrs Berg, published in 2011, was shortlisted for the prestigious Brage Prize.
In 2014, Rishøi received widespread acclaim and popular recognition for the short story collection Winter Stories. The book won the Critics’ Prize for best adult fiction as well as the Brage Prize for best work of short fiction. It was also nominated in the Brage adult fiction category, which was the first time ever a book had been nominated in two categories.
Rishøi’s debut novel, Brightly Shining, was published in 2021 and was instantly deemed a modern classic, solidifying her position as one of the Nordic’s most revered literary voices. The book is published or forthcoming in more than 30 territories, was selected as one of Oprah’s Best Books of 2024, is adapted for film and was Dua Lipa's monthly read in December 2025.
In May 2024, Ingvild H. Rishøi received the Dobloug Prize, awarded by the Swedish Academy, for her contribution to Norwegian literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 423 reviews
October 29, 2025
Translated from Norwegian, there are just three stories in this collection, all taking place in Norway… in winter.
All very atmospheric.
There is desperation in the main characters of each story, desperation due to poverty and the struggles of their lives but also they have determination to get by and do right by others.
First story about a single mother and her five year old daughter.
Second story about a dad just out of prison trying to reconnect with his young son.
Third story about a teenage girl who takes a bus with her much younger sibling.. she is running away with them, heading to a cabin so they can stay together… they all have different fathers. It’s a difficult journey in a snowstorm.
There is kindness amidst the bleakness of these stories.
Thank you to Netgalley and Grove Atlantic/Grove Press for the free ebook in exchange for an honest review!
All very atmospheric.
There is desperation in the main characters of each story, desperation due to poverty and the struggles of their lives but also they have determination to get by and do right by others.
First story about a single mother and her five year old daughter.
Second story about a dad just out of prison trying to reconnect with his young son.
Third story about a teenage girl who takes a bus with her much younger sibling.. she is running away with them, heading to a cabin so they can stay together… they all have different fathers. It’s a difficult journey in a snowstorm.
There is kindness amidst the bleakness of these stories.
Thank you to Netgalley and Grove Atlantic/Grove Press for the free ebook in exchange for an honest review!
December 26, 2025
In a Nutshell: A collection of three stories set in the Scandinavian winter. Compelling but also frustrating. I liked the character-oriented writing, but the frequent flashbacks and overload of introspection affected my enjoyment. More suited to literary fiction readers.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
This collection was first published in Norway under the title "Vinternoveller" in 2014. It was translated from Norwegian to English in 2019 by Diane Oatley. The same translation is now available under a new publisher in December 2025.
I had first experienced Norwegian author’s Ingvild H. Rishøi’s writing in the novella ‘Brightly Shining’, the first of her books to be translated to English. While the ending left me a bit befuddled, I had fond memories of the rest of the work. This is why I decided to give this collection a go. A foolhardy decision, considering how short stories are even more dependent on a solid ending to be memorable.
The book contains three stories, two of which are almost novella length. The common thread across them is the narrative POV, each of which features a character who is at the end of a tether, so to speak. One features an impoverished mother trying her best to keep her little daughter fed and clothed, the second features an ex-convict father trying his best to make his house ready for his young son’s visit, and the third features a sibling trying her best to protect her younger siblings (and herself) from a troubling outcome. Each main character is from the poorer fringes of society, each has no idea how to handle their situation, and each puts on a brave face in front of their loved ones. Most importantly, each protagonist doesn’t run out of hope during their desperate circumstances for a long-enough time.
You might think that all this makes the stories repetitive, but the circumstances of each story are distinct enough to keep the proceedings feel different. Because of the action taken by the protagonists, it would be very easy to feel anger at them. Instead, all we feel is concern and sympathy, and all we can hope for is for someone to help them because we can see that they are struggling.
Thus, in terms of plot, the stories do pretty well. The wintry setting is used exceptionally in each tale. We can actually feel the chills and wintry winds as we walk with the characters on their myriad journeys.
Rishøi’s writing never goes over the top. She says somethings and leaves plenty of thing unsaid. Her writing also has a lyrical lilt to it. In this sense, she is a bit similar to Claire Keegan. However, unlike Keegan, Rishøi’s writing tends to go back and forth abruptly. Each of the stories is written in first person, and the central characters, because of their struggle, tend to go into random reminiscences and introspections right in between the active scene, making the narrative feel almost like stream-of-consciousness. This makes it difficult to follow the main plotline. (This issue might have been exacerbated by the poor formatting in my ARC. I am not sure if the final published version has section breaks to indicate the flashbacks, so do take this feedback with a pinch of salt.)
Given my experience with ‘Brightly Shining’, the endings had been my main concern in this collection. The first story has a wonderful ending, making it not just a good ‘wintry’ story but a good Christmassy story as well. The endings of the second and the third stories though could have worked better for me. The second ending was still decent, though it could have explained some things better. The third one was disappointing, with hardly anything sorted out and so many questions left dangling. To be clear, real life doesn’t always end with a settled situation, and the end point of these stories is reflective of the same: they stop at a point of transition, not at a point of resolution. If you are okay with unanswered queries and uncertain futures, you might like these endings better.
As always I rated the stories individually. Since there are only three stories, here’s a mini-review on each:
Overall, this wintry triptych delivers exactly as the season it is dedicated to: it has the right juxtaposition of external chills and internal warmth, of heartbroken moments and hopeful dreams, of adults and children trying their best in a world full of challenges. If the chronology of the events in the story had been smoother, I would have certainly enjoyed this more. But as I said, the published book might have better formatting, so the stories might click better in that case.
Recommended to literary fiction readers interested in character-focussed wintry stories.
3.2 stars, based on the average of my rating for each story.
My thanks to Grove Atlantic for providing the DRC of “Winter Stories” via NetGalley. This review is voluntary and contains my honest opinion about the book.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Connect with me through:
My Blog || The StoryGraph || Instagram || Facebook ||
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
This collection was first published in Norway under the title "Vinternoveller" in 2014. It was translated from Norwegian to English in 2019 by Diane Oatley. The same translation is now available under a new publisher in December 2025.
I had first experienced Norwegian author’s Ingvild H. Rishøi’s writing in the novella ‘Brightly Shining’, the first of her books to be translated to English. While the ending left me a bit befuddled, I had fond memories of the rest of the work. This is why I decided to give this collection a go. A foolhardy decision, considering how short stories are even more dependent on a solid ending to be memorable.
The book contains three stories, two of which are almost novella length. The common thread across them is the narrative POV, each of which features a character who is at the end of a tether, so to speak. One features an impoverished mother trying her best to keep her little daughter fed and clothed, the second features an ex-convict father trying his best to make his house ready for his young son’s visit, and the third features a sibling trying her best to protect her younger siblings (and herself) from a troubling outcome. Each main character is from the poorer fringes of society, each has no idea how to handle their situation, and each puts on a brave face in front of their loved ones. Most importantly, each protagonist doesn’t run out of hope during their desperate circumstances for a long-enough time.
You might think that all this makes the stories repetitive, but the circumstances of each story are distinct enough to keep the proceedings feel different. Because of the action taken by the protagonists, it would be very easy to feel anger at them. Instead, all we feel is concern and sympathy, and all we can hope for is for someone to help them because we can see that they are struggling.
Thus, in terms of plot, the stories do pretty well. The wintry setting is used exceptionally in each tale. We can actually feel the chills and wintry winds as we walk with the characters on their myriad journeys.
Rishøi’s writing never goes over the top. She says somethings and leaves plenty of thing unsaid. Her writing also has a lyrical lilt to it. In this sense, she is a bit similar to Claire Keegan. However, unlike Keegan, Rishøi’s writing tends to go back and forth abruptly. Each of the stories is written in first person, and the central characters, because of their struggle, tend to go into random reminiscences and introspections right in between the active scene, making the narrative feel almost like stream-of-consciousness. This makes it difficult to follow the main plotline. (This issue might have been exacerbated by the poor formatting in my ARC. I am not sure if the final published version has section breaks to indicate the flashbacks, so do take this feedback with a pinch of salt.)
Given my experience with ‘Brightly Shining’, the endings had been my main concern in this collection. The first story has a wonderful ending, making it not just a good ‘wintry’ story but a good Christmassy story as well. The endings of the second and the third stories though could have worked better for me. The second ending was still decent, though it could have explained some things better. The third one was disappointing, with hardly anything sorted out and so many questions left dangling. To be clear, real life doesn’t always end with a settled situation, and the end point of these stories is reflective of the same: they stop at a point of transition, not at a point of resolution. If you are okay with unanswered queries and uncertain futures, you might like these endings better.
As always I rated the stories individually. Since there are only three stories, here’s a mini-review on each:
❄ We Can't Help Everybody: The perfect title for this touching story. A bit too much of back and forth in inner monologues, but overall, a beautiful read. The little girl made it even better. - ⭐⭐⭐⭐✨
❄ The Right Thomas: This story had all the right ingredients but the random to and fro between reminiscences and present ongoings in addition to loads of ruminations made this tricky to follow. In my ARC, the change in scene/time wasn't indicated at all, making it trickier to figure out the flow. The rating is based on the emotional content of the story and not its writing structure. - ⭐⭐⭐
❄ Siblings: The story idea was captivating, but yet again, the abrupt back and forth didn't help my attention. I still kept reading hoping for a satisfactory resolution, but the ending left many things unanswered. Especially given that this story focussed on children, my heart wanted more closure, but there is too much left for reader interpretation. - ⭐⭐
Overall, this wintry triptych delivers exactly as the season it is dedicated to: it has the right juxtaposition of external chills and internal warmth, of heartbroken moments and hopeful dreams, of adults and children trying their best in a world full of challenges. If the chronology of the events in the story had been smoother, I would have certainly enjoyed this more. But as I said, the published book might have better formatting, so the stories might click better in that case.
Recommended to literary fiction readers interested in character-focussed wintry stories.
3.2 stars, based on the average of my rating for each story.
My thanks to Grove Atlantic for providing the DRC of “Winter Stories” via NetGalley. This review is voluntary and contains my honest opinion about the book.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Connect with me through:
My Blog || The StoryGraph || Instagram || Facebook ||
Read
February 27, 2020(Läste en andra gång, och gissar på att det blir en tredje innan året är slut. Jäkligt bra bok.)
Den här lilla boken om tre noveller är utan tvekan den starkaste novellsamling jag någonsin läst.
Vinternoveller handlar om personer som försöker räcka till, försöker göra sitt bästa.
Har vansinnigt mycket mer att säga, men måste torka tårarna först, och egentligen ska ni nog bara läsa den istället.
Den här lilla boken om tre noveller är utan tvekan den starkaste novellsamling jag någonsin läst.
Vinternoveller handlar om personer som försöker räcka till, försöker göra sitt bästa.
Har vansinnigt mycket mer att säga, men måste torka tårarna först, och egentligen ska ni nog bara läsa den istället.
September 25, 2025
I usually don't care for compilations of short stories, but made an exception for this one. I loved this author's previous offering Brightly Shining with its Nordic, wintry, melancholy nature. Also, this book is compact at just 240 pages, much like the last book. It's comprised of 3 stories that each carry a thread of desperation. The first story is about a single mother of a 5-year-old daughter in such financial straits that on a cold winter evening she can't afford to take a bus home or buy a new pair of underwear for her daughter who just wet herself. The second story is about a man who had a stint in prison, but is fighting his darker impulses to drink in order to be a better man for his son. The third story is about a teenage girl with two younger siblings from other fathers. She has often functioned as a substitute parent since her father died and her mother works at a bakery, but she's dealing with some mental problems that are coming to a head. These stories were engaging, touching, and sometimes riveting. Recommended.
Thank you to the publisher Grove Atlantic / Grove Press who provided an advance reader copy via NetGalley.
Thank you to the publisher Grove Atlantic / Grove Press who provided an advance reader copy via NetGalley.
February 22, 2022
Det här är tre sanslöst bra långnoveller om människor som lever i social utsatthet. Hon har mig i järngrepp från början till slut. Författarens prosa är stilistiskt briljant. Hon skriver realistiskt utan effektsökeri, berörande utan att det blir smörigt, politiskt utan att proklamera, finstämt, minimalistiskt och lågmält.
Ingvild H. Rishøi gör i alla tre noveller upp med meritokratin – idén om att människor (i exempelvis Norge och Sverige) har samma förutsättningar. Hon undersöker hur vissa behöver kämpa i konstant uppförsbacke med hinder som fattigdom, missbruk och psykisk ohälsa. Tre onda ting som inte sällan sammanfaller och ofta hör samman med att man fötts in i låg klass. Skildringarna handlar inte bara om klass utan är också klassmedvetet skrivna, de är lättillgängliga så att även icke läsvana ska kunna tillgodose sig.
Den empati som författaren hyser för sina medmänniskor smittar läsaren. Jag känner otroligt starkt för karaktärerna, så att det blir rent plågsamt.
Jag älskar att Rishøi undviker att utse syndabockar. Här finns varken onda eller goda, bara vanliga människor som gör rätt ibland och fel ibland. Medmänniskor finns här också, som vill hjälpa till. Det inger hopp om människan i ett dystert samhällssystem.
Den första är riktigt bra. Den andra är ännu bättre. Den tredje är bäst och ganska lik Stargate. Den handlar om barn som tvingas reda sig själva, (men nu är det storasystern som fokaliseras). Berättelserna drivs framåt av tre olika berättarjag. Den insiktsfulla författaren lyckas hitta alla dessa karaktärers röster. Rishøi behärskar inifrånperspektivet med bravur oavsett kön eller ålder på personen hon iklär sig.
Ingvild H. Rishøi gör i alla tre noveller upp med meritokratin – idén om att människor (i exempelvis Norge och Sverige) har samma förutsättningar. Hon undersöker hur vissa behöver kämpa i konstant uppförsbacke med hinder som fattigdom, missbruk och psykisk ohälsa. Tre onda ting som inte sällan sammanfaller och ofta hör samman med att man fötts in i låg klass. Skildringarna handlar inte bara om klass utan är också klassmedvetet skrivna, de är lättillgängliga så att även icke läsvana ska kunna tillgodose sig.
Den empati som författaren hyser för sina medmänniskor smittar läsaren. Jag känner otroligt starkt för karaktärerna, så att det blir rent plågsamt.
Jag älskar att Rishøi undviker att utse syndabockar. Här finns varken onda eller goda, bara vanliga människor som gör rätt ibland och fel ibland. Medmänniskor finns här också, som vill hjälpa till. Det inger hopp om människan i ett dystert samhällssystem.
Den första är riktigt bra. Den andra är ännu bättre. Den tredje är bäst och ganska lik Stargate. Den handlar om barn som tvingas reda sig själva, (men nu är det storasystern som fokaliseras). Berättelserna drivs framåt av tre olika berättarjag. Den insiktsfulla författaren lyckas hitta alla dessa karaktärers röster. Rishøi behärskar inifrånperspektivet med bravur oavsett kön eller ålder på personen hon iklär sig.
March 20, 2019
Hon skriver lågmält om desperationen i vardagen hos
utsatta människor. Väldigt fint, insiktsfullt och empatiskt
utan att det blir smörigt.
Det är lätt att se var hon står politiskt.
"Och mamma när hon var glad, när himlen klarnade och
hon satt i tältöppningen med ögonen slutna och ansiktet
mot kvällssolen. Tredje gången du trampar ner mossan
reser den sig aldrig mer, sa mamma. Tredje gången
du hamnar under ytan drunknar du."
Min enda invändning är att den första novellen redan
publicerats i Granta. Den tål att läsas hundra gånger men
jag fick alltså bara två nya noveller för pengarna.
Fint omslag av Martin Jacobson på svenska utgåvan.
utsatta människor. Väldigt fint, insiktsfullt och empatiskt
utan att det blir smörigt.
Det är lätt att se var hon står politiskt.
"Och mamma när hon var glad, när himlen klarnade och
hon satt i tältöppningen med ögonen slutna och ansiktet
mot kvällssolen. Tredje gången du trampar ner mossan
reser den sig aldrig mer, sa mamma. Tredje gången
du hamnar under ytan drunknar du."
Min enda invändning är att den första novellen redan
publicerats i Granta. Den tål att läsas hundra gånger men
jag fick alltså bara två nya noveller för pengarna.
Fint omslag av Martin Jacobson på svenska utgåvan.
March 22, 2019
Älskar den här lilla pärlan. En perfekt avvägd novellsamling, lagom tjock, lagom många noveller.
De tre novellerna handlar om personer i samhällets utkant. Det är fint, varsamt och ömt utan att bli sentimentalt.
Men när jag läser "syskon" brister mitt hjärta.
Läs! Rekommenderas till alla som tycker om finstämd litteratur.
De tre novellerna handlar om personer i samhällets utkant. Det är fint, varsamt och ömt utan att bli sentimentalt.
Men när jag läser "syskon" brister mitt hjärta.
Läs! Rekommenderas till alla som tycker om finstämd litteratur.
February 20, 2018
„Зелена черта за трева. Синя черта за небе. Къща и трима души.
Слънцето освети рисунката. Като рамка.“
Кратки, кристални скандинавски изречения. Парещи зимни емоции. Мъж, жена, дете.
Изглежда безнадеждно, а е толкова меко и… обнадеждаващо.
След първите две мал��и новели можех да спра дотам - абсолютна завършеност на два огледални разказа. А и ми беше някак съвестно да „изоставя“ младите герои от тях. В никакъв случай не можех да си кажа пренебрежително нито „Такива работи не се случват, особено в Норвегия!“ (но пък гледах подобен на третата новела филм за Япония), нито „Голяма работа, такива работи се случват навсякъде.“ Да, в началото ми беше малко неочаквано, че на някого в Норвегия може да не му стигат няколко „стотинки“ за нещо съвсем дребно в магазина. След като преди месеци гледах филм за тоновете годна храна, която се изхвърля там.
В „Зимни новели“ има толкова млади герои. Почти колкото децата си са неопитни. Дори по-скоро в децата още се показва онази мъдрост по рождение, която после се пообърква от изпитанията на живота. От една страна си помислих каква отговорност е да имаш деца толкова рано (на мен на 28 и един приятел ми каза „бебе с бебе“, а какво остава на 18-20 г…), от друга страна винаги съм изпитвала възхищение, когато новият живот се приема безусловно без драми при каквито и да е условия – прекалено млади майки, липсващи бащи, бедност и т.н. Във всеки случай от родителите се очаква да са спокойни и надеждни:
„Та тя вярва в мен.“
„- Трябва да прогониш троловете – рече.
- Кои тролове? – запитах.
- Онези, които стоят в шкафа.“ […]
- Няма как да ги видиш там горе от леглото.
- Да, но мисля за тях – рече той.“
Освен спокойни и надеждни родителите и възрастните се очаква да бъдат и честни. Май това е най-голямата сложност. Доколко е възможно и доколко е поносимо за децата. За тях не важи такава истина, за която можем да шикалкавим с изрази като „няма абсолютна истина“, „всичко е субективно“. Няма измъкване от проницателния поглед на децата.
„Тя не разбира, когато някой трябва да излъже.“
„Но не мога да я успокоя. Не и ако ѝ кажа истината.“
„Ние трябва все да лъжем.“
„- Алекса – казвам ѝ, - изрекох лъжа.
- О - изрича тя.“
Първият разказ е ценен и с други неща, но аз за първи път си дадох сметка толкова отчетливо за това: първо детето мисли, че е един човек с майката (макар че на майката още ѝ е необичайно да е майка). А после майката свиква и забравя (понякога завинаги), че не е един човек с детето си.
„Проявява тенденция да си мисли, че съм в главата ѝ. […] О, как ме дразни само! Ние сме двама души. Просто трябва да го приеме.“
„- А може би тези, мамо? – казва тя. Понякога не мога да приема мисълта, че има предвид мен. Че аз съм човекът, който трябва да е нейната майка. Онази, която тя търси по всяко време, наричайки я мамо.“
Сериозни ми се сториха трудностите на героите и в трите новели, но все пак срещнах изречения, на които вярвах, не ми звучаха като в „гуру-книга“, а като истинска надежда.
„Надеждата, че всичко може да бъде различно. Че всичко ще бъде наред.“
„Всичко ще бъде каквото беше някога. Каквото никога не е било. Каквото трябва да бъде.“
„Тихо! – казвам ѝ. – Всичко ще бъде наред.“
Много бавно четох новелите. Като на забавен кадър. Не в онзи смисъл „трудни са“, а защото исках бавно да осезавам всички изречения, всяка емоция зад тях. Не ми беше студено от студа заради зимните градуси, а заради вътрешната нараненост на героите. Имат нужда от помощ. Сигурно затова и психологът не ме подразни.
„А каква е алтернативата ти? – запита ме тя.
- Моля? - отвърнах аз.
- Къде би живял? – рече тя. – Ако ти е писнало от човечеството.
Вперих поглед в нея. Защото моите аргументи звучаха абсурдно. […]
Каква е алтернативата?
Та аз живея в света.
А светът, светът не е система. Светът - това са някакви си хора.“
„Но сега, сега някой трябва да ми даде съвет.“
„Че съм се разболяла, защото нямам с кого да поговоря?“
Още по-добре, когато помощник не е „професионалист“, а някой друг. Както се бях фиксирала в тези малки-млади, без малко да пропусна да обърна подобаващо внимание на „спасителите“ в новелите. А аз на такива винаги обръщам внимание – на добротворците.
И в трите новели има и раждане, което е всеизвестно вълнуващ момент, но тук по простичък начин пак е разказана накратко тази неповторимост.
„ - Усмихва се - казвам.
Ливе се усмихна. И тя се усмихна.
- Не – изрича, - все още не може да се усмихва.
- Но току-що го стори – казвам, - има трапчинки.“
Щом има бебета, сигурно има и любов, но често тя е „наранител“. А при младите бързо се случва и омръзване/изоставяне.
„- Имах жена, която не ме искаше – казвам.
- Мислиш ли, че и аз съм нямала мъже, които не ме искат?“
„Сега Вибеке поставя ръка върху бицепса ми. Някои жени правят подобни неща. Посягат към хората, я тя дори не знае колко време е минало, откакто някой за последно ме е хващал за бицепса.Чувството е странно, ръката ми изтръпва.“
Всяка новела е като щракване на много важен момент от живота на младите герои (използвано сегашно време). А наоколо са наредени фотографии и от миналото (превключване към минало време). Да, в толкова малка книга има място и за миналото. И толкова млади герои имат минало…
Безспорно навлязох в „Зимни новели“ с пълно доверие от началото, а всички познати знаят какъв ужас изпитвам от зимата („Като че върху нас е паднал ледник.“). Нищо не знаех за книгата, просто ми се четеше нещо скандинавско. Дори анотацията не прочетох, а пише наистина верни и хубави неща на първа и четвърта корица. Едва запомням и изписвам името на авторката. Особено фамилията (собственото име го зная от някоя от приятелките на Карл Уве Кнаусгор май). Не зная възрастта и броя на книгите на Рисхьой, но дано пише все така добре и повече.
Това е книга за различните семейства и за говоренето – всеки трябва да има с кого да си говори, за да е вярно
„Всичко ще бъде наред.“
и
„Нощта не е опасна, нали знаеш! Нощем е като през деня, просто е по-тъмно.“
Слънцето освети рисунката. Като рамка.“
Кратки, кристални скандинавски изречения. Парещи зимни емоции. Мъж, жена, дете.
Изглежда безнадеждно, а е толкова меко и… обнадеждаващо.
След първите две мал��и новели можех да спра дотам - абсолютна завършеност на два огледални разказа. А и ми беше някак съвестно да „изоставя“ младите герои от тях. В никакъв случай не можех да си кажа пренебрежително нито „Такива работи не се случват, особено в Норвегия!“ (но пък гледах подобен на третата новела филм за Япония), нито „Голяма работа, такива работи се случват навсякъде.“ Да, в началото ми беше малко неочаквано, че на някого в Норвегия може да не му стигат няколко „стотинки“ за нещо съвсем дребно в магазина. След като преди месеци гледах филм за тоновете годна храна, която се изхвърля там.
В „Зимни новели“ има толкова млади герои. Почти колкото децата си са неопитни. Дори по-скоро в децата още се показва онази мъдрост по рождение, която после се пообърква от изпитанията на живота. От една страна си помислих каква отговорност е да имаш деца толкова рано (на мен на 28 и един приятел ми каза „бебе с бебе“, а какво остава на 18-20 г…), от друга страна винаги съм изпитвала възхищение, когато новият живот се приема безусловно без драми при каквито и да е условия – прекалено млади майки, липсващи бащи, бедност и т.н. Във всеки случай от родителите се очаква да са спокойни и надеждни:
„Та тя вярва в мен.“
„- Трябва да прогониш троловете – рече.
- Кои тролове? – запитах.
- Онези, които стоят в шкафа.“ […]
- Няма как да ги видиш там горе от леглото.
- Да, но мисля за тях – рече той.“
Освен спокойни и надеждни родителите и възрастните се очаква да бъдат и честни. Май това е най-голямата сложност. Доколко е възможно и доколко е поносимо за децата. За тях не важи такава истина, за която можем да шикалкавим с изрази като „няма абсолютна истина“, „всичко е субективно“. Няма измъкване от проницателния поглед на децата.
„Тя не разбира, когато някой трябва да излъже.“
„Но не мога да я успокоя. Не и ако ѝ кажа истината.“
„Ние трябва все да лъжем.“
„- Алекса – казвам ѝ, - изрекох лъжа.
- О - изрича тя.“
Първият разказ е ценен и с други неща, но аз за първи път си дадох сметка толкова отчетливо за това: първо детето мисли, че е един човек с майката (макар че на майката още ѝ е необичайно да е майка). А после майката свиква и забравя (понякога завинаги), че не е един човек с детето си.
„Проявява тенденция да си мисли, че съм в главата ѝ. […] О, как ме дразни само! Ние сме двама души. Просто трябва да го приеме.“
„- А може би тези, мамо? – казва тя. Понякога не мога да приема мисълта, че има предвид мен. Че аз съм човекът, който трябва да е нейната майка. Онази, която тя търси по всяко време, наричайки я мамо.“
Сериозни ми се сториха трудностите на героите и в трите новели, но все пак срещнах изречения, на които вярвах, не ми звучаха като в „гуру-книга“, а като истинска надежда.
„Надеждата, че всичко може да бъде различно. Че всичко ще бъде наред.“
„Всичко ще бъде каквото беше някога. Каквото никога не е било. Каквото трябва да бъде.“
„Тихо! – казвам ѝ. – Всичко ще бъде наред.“
Много бавно четох новелите. Като на забавен кадър. Не в онзи смисъл „трудни са“, а защото исках бавно да осезавам всички изречения, всяка емоция зад тях. Не ми беше студено от студа заради зимните градуси, а заради вътрешната нараненост на героите. Имат нужда от помощ. Сигурно затова и психологът не ме подразни.
„А каква е алтернативата ти? – запита ме тя.
- Моля? - отвърнах аз.
- Къде би живял? – рече тя. – Ако ти е писнало от човечеството.
Вперих поглед в нея. Защото моите аргументи звучаха абсурдно. […]
Каква е алтернативата?
Та аз живея в света.
А светът, светът не е система. Светът - това са някакви си хора.“
„Но сега, сега някой трябва да ми даде съвет.“
„Че съм се разболяла, защото нямам с кого да поговоря?“
Още по-добре, когато помощник не е „професионалист“, а някой друг. Както се бях фиксирала в тези малки-млади, без малко да пропусна да обърна подобаващо внимание на „спасителите“ в новелите. А аз на такива винаги обръщам внимание – на добротворците.
И в трите новели има и раждане, което е всеизвестно вълнуващ момент, но тук по простичък начин пак е разказана накратко тази неповторимост.
„ - Усмихва се - казвам.
Ливе се усмихна. И тя се усмихна.
- Не – изрича, - все още не може да се усмихва.
- Но току-що го стори – казвам, - има трапчинки.“
Щом има бебета, сигурно има и любов, но често тя е „наранител“. А при младите бързо се случва и омръзване/изоставяне.
„- Имах жена, която не ме искаше – казвам.
- Мислиш ли, че и аз съм нямала мъже, които не ме искат?“
„Сега Вибеке поставя ръка върху бицепса ми. Някои жени правят подобни неща. Посягат към хората, я тя дори не знае колко време е минало, откакто някой за последно ме е хващал за бицепса.Чувството е странно, ръката ми изтръпва.“
Всяка новела е като щракване на много важен момент от живота на младите герои (използвано сегашно време). А наоколо са наредени фотографии и от миналото (превключване към минало време). Да, в толкова малка книга има място и за миналото. И толкова млади герои имат минало…
Безспорно навлязох в „Зимни новели“ с пълно доверие от началото, а всички познати знаят какъв ужас изпитвам от зимата („Като че върху нас е паднал ледник.“). Нищо не знаех за книгата, просто ми се четеше нещо скандинавско. Дори анотацията не прочетох, а пише наистина верни и хубави неща на първа и четвърта корица. Едва запомням и изписвам името на авторката. Особено фамилията (собственото име го зная от някоя от приятелките на Карл Уве Кнаусгор май). Не зная възрастта и броя на книгите на Рисхьой, но дано пише все така добре и повече.
Това е книга за различните семейства и за говоренето – всеки трябва да има с кого да си говори, за да е вярно
„Всичко ще бъде наред.“
и
„Нощта не е опасна, нали знаеш! Нощем е като през деня, просто е по-тъмно.“
March 8, 2018
Третият път, когато потънеш, се давиш.: http://knigolandia.info/book-review/z...
Три истории за хора, които са изтеглили късата клечка на живота. Ударени, олюляли се, но още не са паднали. Всеки от тях има причина да се държи, да продължава упорито напред, да поема удар след удар… и да приема болката като нормална част от съществуването. Щастието е миражно – то е запазено за другите може би, то е в автобуса, за който нямаш достатъчно пари, във възглавницата, която искаш да купиш на детето си, в къщата, за която нямаш ключ. Три съдби – на майка, на баща и на момиче, което е и майка, и баща за две хлапета. Всички са оковани в късите изречения на Рисхьой, която деликатно въвежда читателя в животите им, показва трудни отрязъци от тях – и спуска завесата също така тихо.
Издателство Изида
http://knigolandia.info/book-review/z...
Три истории за хора, които са изтеглили късата клечка на живота. Ударени, олюляли се, но още не са паднали. Всеки от тях има причина да се държи, да продължава упорито напред, да поема удар след удар… и да приема болката като нормална част от съществуването. Щастието е миражно – то е запазено за другите може би, то е в автобуса, за който нямаш достатъчно пари, във възглавницата, която искаш да купиш на детето си, в къщата, за която нямаш ключ. Три съдби – на майка, на баща и на момиче, което е и майка, и баща за две хлапета. Всички са оковани в късите изречения на Рисхьой, която деликатно въвежда читателя в животите им, показва трудни отрязъци от тях – и спуска завесата също така тихо.
Издателство Изида
http://knigolandia.info/book-review/z...
May 17, 2019
Riktigt bra! Att det inte blir ⭐⭐⭐⭐⭐ beror kanske mer på min dagsform än boken. 🤔
November 9, 2025
I was blown away by Brightly Shining last year and this collection of three short stories is no less beautifully written or heartbreakingly hopeful.
We Can't Help Everyone is about a single mother struggling to do her best for her precocious child. The Right Thomas is about a man, recently released from prison, desperate to do the right thing for the son he barely knows and Siblings is a story of a big sister who cannot bear the thought of being separated from her half-siblings but is struggling to help herself as well.
Each of the stories is very simple with sparsely drawn characters who anyone would recognise from life. The writing is as spare as the descriptions but nothing more is needed.
Ingrid Roshøi would certainly appeal to fans of Claire Keegan's work. It is simple and stunning.
Highly recommended.
Thankyou to Netgalley and Grove Atlantic for the advance review copy.
We Can't Help Everyone is about a single mother struggling to do her best for her precocious child. The Right Thomas is about a man, recently released from prison, desperate to do the right thing for the son he barely knows and Siblings is a story of a big sister who cannot bear the thought of being separated from her half-siblings but is struggling to help herself as well.
Each of the stories is very simple with sparsely drawn characters who anyone would recognise from life. The writing is as spare as the descriptions but nothing more is needed.
Ingrid Roshøi would certainly appeal to fans of Claire Keegan's work. It is simple and stunning.
Highly recommended.
Thankyou to Netgalley and Grove Atlantic for the advance review copy.
February 24, 2022
Не зная дали тя наистина го знае, но такъв е животът. Ужасно море.
Потъваш надълбоко, после те изхвърля нависоко, а изведнъж се
озоваваш на плажа, нагълтал си се със солена вода и морски звезди. И
неочаквано се озоваваш на гребена на вълната и всич��о около теб се
върти.
Потъваш надълбоко, после те изхвърля нависоко, а изведнъж се
озоваваш на плажа, нагълтал си се със солена вода и морски звезди. И
неочаквано се озоваваш на гребена на вълната и всич��о около теб се
върти.
November 13, 2025
Een ontdekking deze verhalen.
‘We kunnen niet iedereen helpen’ en ‘De goede Thomas’ vond ik de twee beste - die leken me ook de meest realistische. Het doet eens deugd om verhalen te lezen waarin er een sprankel hoop is dat het misschien toch nog goed komt …
Rishoi laat het aan de lezer om te beslissen hoe het verhaal verder evolueert maar ze geeft wel de optie om eventueel een positieve wending in een schrijnende situatie te overwegen.
Zeer fijn om te lezen op een druilerige herfstavond.
‘We kunnen niet iedereen helpen’ en ‘De goede Thomas’ vond ik de twee beste - die leken me ook de meest realistische. Het doet eens deugd om verhalen te lezen waarin er een sprankel hoop is dat het misschien toch nog goed komt …
Rishoi laat het aan de lezer om te beslissen hoe het verhaal verder evolueert maar ze geeft wel de optie om eventueel een positieve wending in een schrijnende situatie te overwegen.
Zeer fijn om te lezen op een druilerige herfstavond.
March 5, 2025
Jättefint språk! Gillade nog rätt thomas mest, men syskonen var också fin! Fängslande läsning, bara flöt fram i texten. Intressanta teman att fundera över. Nu ska jag ha bokprat om denna med en klass 18-åringar önska mig lycka till💋
December 19, 2018
En stark norsk novellsamling med tre olika berättelser om människor som på något vis lever i samhällets periferi. Om att försöka vara rationell och leva ett normalt liv trots huvudkaraktärernas ohållbara situationer, men även om medmänsklighet och om hur du och jag kan vara den hjälpande handen som vänder någons liv rätt.
January 5, 2023
De här novellerna fick mitt hjärta att krackelera av känslor.
March 26, 2023
Fantastiskt språk. Klassmedvetenhet. Mästerligt berättande. Ovanliga huvudkaraktärer. Allt man vill ha i en bok helt enkelt!! Älskar till döds
April 15, 2020
Збірка оповідань норвезької письменниці Інґвільд Рішой. Її дуже зараз хвалять, нагороджують багатьма преміями, але є і завзяті критики, бо вона пише про клас знедолених, а критики вважають, що у неї нема права про це писати, бо сама вона з заможної родини і використовує тему бідності для власної ж вигоди. Коротше, дискусії старі як світ, чи можуть митці писати про складні досвіди, які самі не переживали. А оповідання Рішой чудесні, як і має бути коротка проза, в кожному оповіданні несподіваний поворот. В першому все починається надто драматично: дитина впісюється і у мами стоїть вибір: купити нові труси чи заплатити за квиток на автобус. В другому ми читаємо про чоловіка, який тільки вийшов з тюрми, його накривають панічні атаки, він боїться зустрітися з сином. А в третьому ми читаємо про трьох дітей, які втікають з дому у глуху ніч у засніжене передмістя Осло.
July 23, 2019
Ако някой ме помоли да му препоръчам книга за човешката болка и емпатия, несъмнено ще му връча "Зимни новели". Четеш и ти се къса сърцето от тъга, но никоя от историите не е безнадеждна. Не напълно. Лично на мен ми стана най-мъчно заради "Истинският Томас", която просто отказва да ми излезе от ума.
November 25, 2024
Precies wat de titel al vertelt; dit zijn inderdaad drie winterverhalen. En ze zijn schitterend. Waarom precies voor de winter? Omdat ik vooral in die tijd (en deze winter meer dan ooit) verhalen nodig heb van licht in het donker, van warmte in de kou, dat er goede mensen op aarde zijn en vooral over hoop. Schitterend omdat de Noorse Ingvild H. Rishøi je op meesterlijke wijze kennis met drie personages laat maken aan de hand van hun gedachten en de waarachtige dialogen met de bijfiguren. Ik wil dit aan iedereen voorlezen, dus zo jammer dat dit te lang is voor mijn kerstvoorlezen. Maar dat betekent dat iedereen dit zelf moet gaan lezen.
February 4, 2023
Tri kratke poviedky, ktore nacrtnu zivot par postav a ich snahu milovat a byt milovany. Nie vzdy to vyjde, ako je napisane trefne v recenzii, a aj preto po nich zostava taky trpko-smutny pocit, aj ked neskoncia zle, ale ani happyendom. Ingvild dava svojim postavam druhu sancu. Podstatnu ulohu v jej pribehoch hraju deti. Velmi sa mi tieto poviedky pacili a dlho som este rozmyslala, ze preco vlastne, ked ani neboli vesele. Mozno preto, ze boli o zivote a pokusoch prezit ho co najlepsie, mozno aj na druhy pokus.
January 25, 2023
Boken drabbade mig så våldsamt. Den gick rakt in i mitt innersta och vred till. Människor i social utsatthet som på sina olika sätt försöker att navigera i ett samhälle som är svårhanterligt när en redan trampat snett. Precis lika mycket handlar boken om en brinnande kärlek till barnen. Barnen! Barnen! Barnen! Vi tvingas tänka på barnen, vi måste skydda barnen.
”Tredje gången du trampar ner mossan reser den sig aldrig mer. Tredje gången du hamnar under ytan drunknar du.”
”Tredje gången du trampar ner mossan reser den sig aldrig mer. Tredje gången du hamnar under ytan drunknar du.”
June 16, 2015
Hadde gitt 5 stjerner om jeg hadde lest den på vinteren
December 30, 2024
Dit is hét boekje bij uitstek om te lezen onder de kerstboom. Drie korte verhalen over mensen die het zwaar te verduren hebben, maar uit onverwachte hoek hulp krijgen. Helemaal in lijn met de kerstgedachte, toch? (zegt de atheïst, haha) Beetje zeemzoete premisse, maar het wordt nooit klef. De Winterverhalen van Rishøi zijn hartverwarmend en ingetogen, maar vluchtig. Aandoenlijke eindejaarsliteratuur.
(Ik moest denken aan Bill Furlong uit Small Things Like These, maar het proza van Keegan is beklijvender.)
(Ik moest denken aan Bill Furlong uit Small Things Like These, maar het proza van Keegan is beklijvender.)
December 3, 2022
En väldigt fin samling långnoveller att läsa i decembermörkret. Rishøi tecknar fängslande personporträtt om människorna och situationerna som så många väljer att blunda för. Det är starkt och smärtsamt men aldrig smetigt. Språket är välbalanserat med en tydlig nerv. En ny favoritförfattare!
February 27, 2024
Lest i bokklubben. Sitter igjen med følelsen av at jeg har lest det før (og det har jeg, delvis!). Burde kanskje lest boka for 10 år siden da den kom ut? Likevel tidvis sterke og fine noveller. Vonde skjebner med gode hjelpere, håpløse situasjoner, noen tafatte/handlingslammede karakterer, barn med for mye ansvar og ingen aborter.
January 31, 2022
Så fine og hjerteskærende noveller med vinterårstiden som baggrundstæppe. Jeg holder meget af Rishøis måde at iscenesætte klasseproblematikker og dysfunktionalitet i familien på uden at det bliver klassisk dyster socialrealisme, for på trods af de barske skæbner er poesien og kærligheden gennemstrømmende i de tre noveller.
February 11, 2023
Bästa samlingen noveller jag läst hands down
September 13, 2023
Otrolig novellsamling om att försöka räcka till, rekommenderar!
December 17, 2025
Sometimes some well written short stories are very satisfying!
Displaying 1 - 30 of 423 reviews